Книгата АЛХИМИЯ НА ЗДРАВЕТО

ни се дава като система за контрол и превенция на над 100 заболявания, за цялостно възобновяване на тялото и ума и развитие на ценните умения на Седемте сили на живота. С най-добри пожелания за много здраве, приятни преживявания и вълнуващи моменти на откровение с Алхимията на Здравето и Живота!

Мисия и посвещение на тази книга

Здравето е естественото сътояние на хармония между ума, волята и сърцето на човека. „Доброто е условие за здравето. Без добро човек не може да бъде здрав.” , Петър Дънов. "АЛХИМИЯ НА ЗДРАВЕТО" е посветена на активните личности, стремящи се към благополучието и успеха. За креативните хора, търсещи да открият своите скрити таланти. За лекарите и техните пациенти, търсещи пътя към изцелението. За хората, стремящи се да постигнат здравословния баланс.

петък, 6 януари 2023 г.

Част ІІІ Седма допълнителна глава: "Спящата красавица и малкият Принц"

 



В алхимичното ни пътешествие до тук се запознахме с Пандора – бленувания образ на Душата във въображението на амбициозният й ухажор - Егото. Видяхме ужасите, изскочили от Кутията на Пандора, поради съблазнилият се Епиметей, позволил й да отвори, тази изкусяваща любопитството, но поразяваща Съзнанието кутия, напомняща библейския Кивот на Завета.

Тази Седма допълнителна глава в Част Трета на „Алхимия на Здравето“ е книга в книгата, която като „целувката на истинската Любов”, ще ни събуди и ще освободи Седемте животворящи сили в нас от оковите на Его-Съзнанието, с които да държим порталите на злото здраво заключени.  Тогава Човек ще осъзнае, че не е слугата, готов да продаде себе си и ближния, за да спаси кожата или Душата си, нито пък този, който, може да си купи живота, здравето и любовта, а  самият Кивот на Живота. Способни ли сме да пазим  Кивота на Бог?

Когато Съзнанието, Сърцето и Умът ни светнат от чистота, в живота ни ще нахлуят мощни животворни струи на радост, с които ще започнем да творим, да пазим и да се грижим за Самия Рай.  Пътят на просветлението може да бъде безкрайно труден, мъчителен и дълъг, но може да е и един Миг на ослепителна Светлина, затваряща очите на Егото завинаги!

В Царството на Петте сетива. 1

Духовното просветление: Райско блаженство или Адско изпитание?. 2

Храмът на сбъднатите мечти. 4

Храмът на обречените - Ангели и Демони по пътя към „Обетованата Земя”. 7

Царят на „Египетска земя”. 9

Цената на Свододния избор – Входът е свободен едва на Изхода. 10

Седмият Ангел и тайната на Бога. 21

Приказки за лека нощ... 25

Приказки за възрастни.. 27

Краят на Света. 28

„Спящата Красавица и Седемте джуджета”. 29

Малкият принц и тайната на Розата. 30

„1 грам струва 12 милиона”. 31

Новият Живот. 33

Първият изпит на Човека и Първият изпит на Душата. 37

„Елиза и Единайсетте диви лебеда“. 40

Крайъгълният камък. 43

Ключовият камък на Супергероите. 46

Дървото на Живота. 50

Парченце Шоколад. 50

Хапчица Любов – „манна небесна” от „Кивота на Завета”. 51

Бог, парченце лимон и очите на Егото. 54

„Опознай Себе си!”. 57

„Капка море прави...”. 62

Изгубеният ключ към Рая. 65

„Аз и Ти посред Рая”. 73

„Пепеляшка” вместо послеслов (Превод: Читателя) 84

В Царството на Петте сетива

Духовното просветление: Райско блаженство или Адско изпитание?

 

Нашето Съзнание е люлката на нашата Душа – нейното обиталище, или по-скоро нейният космически кораб. Понякога тази люлка лети като комета и ни извисява до най-високите върхове на нашите мечти, желания и постижения. В такива моменти нашият бляскав и светкавичен Ум е хванал здраво волана на нашето Съзнание, за да ни отведе в страната на сбъднатите стремежи на нашата гениална и творческа Душа.  Но понякога люлката на нашето Съзнание така ни приспива с монотонния си ритъм, че ние, унесени в дълбок и непробуден сън, пропускаме да се отблъснем от Земята за да се залюлеем отново към бленуваните си мечти. В такива моменти животът ни се управлява на „автопилот”, ръководен изцяло от нашето Подсъзнание, което ни държи здраво заключени в царството на Петте сетива. Тогава последният буден сигнал в нашето Съзнание ни изпраща усещането, че сме просто роботи, контролирани от някакъв скрит чип. (стр. 15, 21, 36, 143)  В това царство, Умът ни, Душата и Съзнанието ни са абсолютно подвластни на нашите пет възприятия, разчитат и се доверяват единствено на тях – на това, което виждаме, чуваме, докосваме, помирисваме и вкусваме. Тези усещания са толкова силни, че всичко останало всява страх и несигурност в нашето Съзнание и то започва да се блъска между петте стени на материалня свят. Фактът, че сме свободни от отговорността да вземаме сами решения, ни дава сигурност и надеждност, и подмамени от безгрижното, но „шарено еднообразие на това сладко робство”, бързаме да приспим Съзнанието си, за да не ни смущава. От страх да не изгуби властта и преимуществата си, Егото не позволява на Ума ни да получава, възприема и да разбира сигналите и информацията, идващи отвъд тези пет стени. Още повече, активира механичните ни реакции към приятните и неприятни усещания, подчиняващи Разума и Съзнанието на условните рефлекси. Условните реакции ни пречат да опознаваме и разграничаваме качествата на нашите пет сетива. Защото всяко едно от тях притежава мощната сила да активира определени рецептори и центрове, чрез съответните хормони и сигнални молекули в нашите мозъчна, нервна и хормонална системи, при това с ефекта на бумеранг, чрез емоциите, които възбуждат, енергиите, които отключват, хормоналните метаболити, които остават да циркулират в телата ни. А какво би се случило, ако се опитаме да не реагираме на сигнала, получен от някое наше сетиво? И способни ли сме всъщност, да удържим тази реакция? Дали информацията, която получаваме е достоверна и изчерпателна? Изисква ли нашата активна намеса? (стр.21,34,54,111,132)

Непрекъснато се стремим да изпитваме силни усещания, доставящи ни удоволствие и вълнуващи преживявания, които на практика притъпяват нашата сетивност. Подобно на лютивия вкус, който потиска обонянието и рецепторите на езика да възприемат други вкусове и аромати, понякога дори с блокиращо и упойващо въздействие и върху другите ни сетива. Не само това, а считаме, че единствено когато приспиваме Ума си с различни посредствени дейности и развлекателни занимания, или чрез алкохол, дрога, успокоителни лекарства или други опиати, житейските ни дилеми се решават сякаш от само себе си. Считаме, че състоянието на доволство и екстаз, до което понякога или по-често ни довеждат тези занимания, ни отвежда най-близо до същността на Бога, и това напълно ни устройва, без да се замисляме, че всъщност временно сме изпаднали в безсъзнание, причинено от упойващия и хипнотичен ефект на емоционалните и/или андрогенните хормони.

Да бъдем доволни е нашата най-важна цел в живота ни като хора. Но можем ли да бъдем доволни постоянно, през целия си живот, без непременно да търсим причина за да сме доволни? Нужно ли е непрекъснато да „дрогираме” Ума си, за да ни кара да си мислим, че сме живи и доволни? И от къде всъщност идва недоволството?

Означава ли това, че без недоволството не осъзнаваме какво е доволството?

Истина е, състоянието на не осъзнаване - приемане без определяне на нещата, отключва възможностите на безкрайния потенциал. Когато изчистим Ума от хаотични мисли, той става по-възприемчив към посланията на по-висшите нива на Съзнанието. Когато не полагаме достатъчно усилия да развиваме сетивата на Ума си, ние сме склонни безгрижно, но и безотговорно да му позволяваме да бъде воден от нашите пристрастия и мрачни мисли, емоции, чувства и грижи. Така постепенно замърсяваме Съзнанието си и извора на чистите чувства в Сърцата си. Както вече разгледахме в темата за „Емоционалните хормони”, най-лесно за човека е да привикне към негативните си емоции и реакции, защото именно те провокират секрецията на силно упойващи хормони в организма. А след негатива идва наградата на емоционалната фаза на удовлетворение, именно вследствие на тези хормонални опиати. Когато по този начин редовно губим концентрацията на Ума си, неусетно демагнетизираме телата си, губим от Жизнената си енергия, активираме някое хронично заболяване, и дори предизвикваме разпада на собствената си уж нетленна и безсмъртна Душа. Всеки един външен дразнител, който позволяваме да ни въздейства, по един или друг начин, възбужда в телата ни определени химични реакции. Повечето от тези реакции отделят отпадни метаболити и дори токсини, които на организмът ни е нужно време да изхвърли. Ако Умът е неспособен да контролира отговора ни на външни дразнители, Съзнанието бързо се замъглява от негативните усещяния на физическото неудобство поради „клетъчното недоволство” от замърсяването, или още по-лошо - от недоволството на незадоволеното Его. Фините вибрации на вкуса, зрението, слуха, допира и обонянието, са ценни източници, които ни дават познанието за есенцията на нещата и ни помагат да развием сензорните си умения за изучаване на различните нива на нашето Съзнание. Склонни сме автоматично да се подаваме на изкушенията и бързаме да игнорираме и потискаме спонтанните изблици на радост, вдъхновение и творчески импулси. Сдържаме спонтанните си желания да дадем и споделим нещо от себе си, защото сме свикнали първо да си правим сметката, какво ще получим в замяна, пропускайки ценната възможност, която ни се предоставя! Нещо повече, учим децата, че ако направят това, ще получат онова, считайки, че като ги изкушаваме с награда, ще ни е по-лесно да ги накараме да извършат някоя, според нас, полезна дейност. Толкова ли е трудно да накараме децата да се чувстват полезни без награда? Та те жадуват да ни зарадват с уменията си, да изявят Себе си - да бъдат полезни. Превръщаме истината в досада, а болестотворните изкушения в наслада, обръщаме смисъла на нещата, а после се чудим къде е личната ни награда!? (стр.12,54,80,95,104)

 Капанът на изкушенията ни хвърля в дълбоката пропаст на страданието, идващо от нетърпението на очакваното възнаграждение, след което отново ни връхлита неудовлетворението. Без чистотата на Съзнанието, без светлината на Ума и будността на Сърцето, и без силите на Духа, трудно можем да излезем от тази клопка, независимо от IQ-то ни (коефициента на интелигентност), религията, вярата или силата на волята.  Но както казва героят на актьора Пиърс Броснън във филма „След залеза”: „Най-добрият начин да преодолееш изкушението е да му се отдадеш напълно...” Тоест, единственият възможен Изход, който ни остава, след безумния скок в капана, е да се научим да владеем това, което ни изкушава.  (155/7-11)


Често се съпротивляваме на обстоятелствата, които не разбираме, от гордост бъркаме акта на отдаването с подчинението, и пропускаме даденият ни шанс за абсолютно опознаване, чрез което можем да придобием властта и силата да преодолеем себе си. Трудно е да осъзнаем, че колкото по-упорито се съпротивляваме, толкова по-подвластни ставаме на силата на изкушението. Защото отвъд „Царството на петте сетива”, нашите сетивни способности са неограничени. Ако погледнем през оранжевия „прозорец на Зрението”, изграждащ фронталната стена на триъгълната призма на фиг.10, символично изобразяваща нашето 3-D (стр.17) – триизмерното „Царство на Петте сетива”, ще установим, че от равнината на тази гледна точка то изглежда като къщичка. Именно нашите пет сетива са основата, върху която стъпваме, за да се проявим в материалния свят, за да се реализираме и да осъществим Душевните си стремежи. Търсещият изследовател е наясно, че сетивата са основните инструменти на Душата и в нематериалния свят, където тя също чува, вижда, помирисва, докосва, вкусва, в пъти по-силни степени.

И точно това е първата и основната задача на Душата, когато се проявява в грубия материален свят – да опознае, да настрои и усъвършенства фините нива на петте си сетива. В това се крие и смисълът на Христовия призив:

И тъй, бъдете съвършени и вий, както е съвършен Отец Ваш, който е на Небесата.“ Кой е Небестияг ни Отец? Висшият Разум, който вижда всичко, знае всичко и съобразява всичко. Когато овладеем петте сетива, ние ще се научим да виждаме с Ума си и да чуваме този Разум. Всяка крива мисъл, всяко нездраво чувство, внасят „смут в Небесата“, буквално „размътват водите на Съзнанието“ и „замъгляват очите на Ума ни“, подобно на нездравословната храна за нашите тела. (стр.15,36,75,95,112)

Когато Съзнанието ни е замърсено с нечисти възприятия и мисли, Душата страда. Слизайки в материалния свят, Душата попада в затвора на тялото, за да изпита всички телесни наслади, но и мъчения и страдания, породени от желанията, докато не се научим правилно да използваме Ума и Сърцето си, да мислим, да чувстваме и да боравим със сетивата си.  Подобно на гласовете или музикалните инструменти, с които певците и виртуозите изпълняват най-съвършените си хитове. И тяхното майсторство се състои в това, че са успели да овладеят до съвършенство моментите, дори частиците от мига, в който да активират или да изключат определен клавиш, струна или гласов тон. По същият начин ние можем да се научим кога, какво и как да вкусваме, виждаме, чуваме, помирисваме и докосваме, за да изучаваме, да усъвършенстваме, ползваме и трансформираме енергиите, желанията, чувствата, емоциите, съзнателните си нива, телата си и средата, в която живеем. Защото, петте сетива са клавишите на Душата, с които тя управлява физическото тяло, за да активира определени енергийни центрове в Ума, Сърцето и Съзнанието ни. Когато настройките са достатъчно чисти и хармонични, тогава Духът слиза и започва да работи, да твори, да усъвършенства Душата и да я подготвя за по-високите нива на Свръх-Съзнанието, където тя също трябва да изяви себе си достатъчно пълноценно и съвършено, без да нарушава хармонията на Висшите Светове! Ако една Душа успее да внесе хармония в грубия материален свят и да я съхрани в себе си, то тя е готова да изучава и по-висшите изкуства на живота в по-Висшите Светове. От друга страна, всяка хармония, идваща в материалния свят от по-висши нива на съзнание внася определена дисхармония в недоразвитите Души на хората, но и стимул и мотивация. Не случайно всяко красиво нещо в нашия свят бива опорочавано и разрушавано - негативен акт, който внася миг на хармония единствено в его-Съзнанието, докато изкушението не го прикове с предизвикателствата на съвършенството. (стр.114,133)

 

Храмът на сбъднатите мечти

„Не знаете ли, че сте храм Божий и Духъ Божий живее във васъ?” 1 Кор. 3:16

В това се крие и вечната, все още недообяснена дилема на християнството и неговите ереси: кой е Исус Христос? Господ, неговият Син или някой революционер-самозванец? Защото нашите Души са „валутата на Господ”. (стр.29,42,45,74) Той ги разпръсква по света и ги праща да инвестират и да „строят храмовете на Божието царство на Земята, така, както е проектирано на Небето” (Божественото въображение). Но когато Душата се увлече по силните и груби усещания на материалния свят, от нейната индивидуалност се ражда Егото, което я оковава с веригите на петте сетива в стремежа си да задържи ценностите за себе си. Недочули, недоразбрали, недовидяли и недоосъзнали, вместо да строим „обетованата Земя”, ние започваме да я бетонирваме... Така „оставяме храмът си неосветен от  благоволението на Духа Божий“.  Цял живот Егото инвестира недоволство в стремежа си да получи обещаният дял от „Царството“. Едва в края на пътя си, Егото осъзнава, че това, което счита, „че му се полага по право“ не е нищо друго, а личната му егоистична илюзия, която в крайна сметка го праща там, от където е дошло -  в Нищото.  (стр.19,37,114)

 Когато следваме посредствените си желания и страсти, водени от стремежа към емоционално, физическо или чисто егоестично удовлетворение, носещо недоволство или ненаситност, пламъка на Душевните ни стремежи постепенно гасне. Съзнанието ни губи скоростта и способността си да лети, а Умът ни губи умението си да управлява „свободната ни воля” отвъд „триъгълната призма” на 3D фиг.10  – третото измерение. Така, животът ни постепенно преминава в дълбоката дрямка на заблудата, която всъщност ни лишава от ценностите, които бихме могли да генерираме в себе си, ако Съзнанието ни би било достатъчно чисто и будно. (стр.15,36,48,112,143,177)

Ако разгледаме животинското царство, ще устновим, че за разлика от човека, всички негови представители от насекомите и водните, до бозайниците и хвъркатите, владеят сетивата си до съвършенство. Считаме, че те нямат емоции и разсъдък, но основната разлика между нас и тях е в членоразделната реч и в способността на ума да използва двигателния апарат за боравене с материята. Съществената разлика, обаче, се крие в Егото. Чудно е да забележим, че животните нямат Его, или по-скоро използват егото си по далеч по-розумен начин от нас! Те влагат Его-енергията (емоции и двигателни реакции) за самосъхранение и осъществяване на живота. Как са се появили хищниците ли? Та дори и агнетата, които контактуват с човека започват да придобиват познатият ни Его-характер! Нима човешкото Его е заразно? Удивително е да знаем, че почти всички животни владеят сетива, които са чужди за човека, като интуиция, вътрешно зрение и вътрешен слух. Ако направим опит с един паяк, например, ще установим, че той разбира намеренията ни още преди да сме предприели каквото и да било действие. Означава ли това, че паякът чува мислите ни, разсъждава и реагира? Или мисълта ни се излъчва чрез звук, конкуриращ скоростта на светлината, при това на общоразбираем език? Все въпроси, за които не е нужно да чакаме науката, за да изследваме. Факт е обаче, че пристрастеността, ненаситността и неспособността да се справим с рефлекторните вериги на петте сетива, може да принизи съществуването на човеса под нивото на едноклетъчните организми. Днес знаем от какво имат нужда микробите, бактериите и вирусите, за да се развиват и просъществуват хилядолетия наред, но сме неспособни да разберем нуждите на клетките в собствения си организъм. Не осъзнаваме, че клетките ни нямат неотложна нужда от храната, с която непременно тъпчем телата си, например. Приемаме телата си и живота за даденост, след чиято консумация оставяме само отпадъците.  Това ли е стремежът на живота ни?

Наистина ли считаме Господ за най-голямата маркетингова корпорация във Вселената, която е длъжна да задоволява консуматорските ни капризи и желания, при това напълно безплатно и докато разхищаваме Живота си в Нищото? Отказваме да осъзнаем, въздействието на собствените си мисли върху околната среда, защото ни се иска никой да не ги чува. Толкова ли са мръсни, жалки и срамни? Но когато сме „на ръба” се молим на Бог да ни чуе. Считаме, че Той непременно е длъжен да ни чуе и да изпълни молбата ни. Все още недоумяваме как и кога „блажените слепи ще прогледнат”, а дори не сме си направили труда да осъзнаем, че върховете на пръстите ни виждат, чуват, разбират и знаят повече от самите нас!!!

Нима пръстите ни имат повече сетива от нашето Его?!!! (стр.28,29-31,32-36,56-59)

Ако сме способни на такова осъзнаване, да видим докъде ще ни отведат днешните стремежи към удовлетворение и притежание,  които дори и днес могат да ни накара да озверяваме от глад, бихме започнали на мига свободно да създаваме блага за себе си и другите.  На мига бихме се освободили от недоволството и мързела, и всяка негативна мисъл, емоция и стремеж за удовлетворяване на собствените си никому ненужни егоистични капризи. Защото, както парче злато има стойността на парче хляб за гладния, а  вчерашният хляб е безвкусен за богатия, така и скъперника би умрял от глад за парче злато.

Ако гениалният Ум, родил се в Исус Христос още преди 2000 години, е  осъзнал, приложил и изстрадал тази истина, за да ни покаже собствената ни заблуда в „Царството на Петте” сетива, то колко време ще е необходимо на собствените ни умствени способности да събудят заспалото Съзнание днес, за да ни освободи от Егоестичните възпрятия и пристрастия?  Защото днес, Съзнанието ни все още е будно единствено за позивите на Егото. И днес Съзнанието ни е все още подвластно на Подсъзнанието с неговите условни рефлекси към приятните и неприятни усещания. Днес сме по-безпомощни от всякога да държим „Кутията на Пандора” заключена.

Някои от нас ще си кажат: „Как така, аз владея до съвършенство сетивата си и съзнателно взимам решенията в живота си?!” Да, но въпреки това, все нещо недостига, за да получим желаното удовлетворение. Все някакво недоволство остава, което да ни мъчи... Независимо, че може да бъде предизвикано от състрадание, съчувствие или обич към някого, при всяко едно положение боли, защото сме егоисти, защото сме се привързали към някакво удоволствие или изпитваме някаква неосъзната нужда. Често чувството на състрадание, което се поражда, не е нищо друго, освен егоистичният страх, който изпитваме, от вероятността, че бихме могли да попаднем на същата съдба. Съчувствието би могло да предизвика подобна болка по същия начин, но поради бодливото лицемерие и смразяващото егоестично безчувствие към нечие страдание.  Когато ни боли от обич или от силната дума „Любов”, тази болка е предизвикана единствено от неконтролирания и неосъзнат стремеж към притежание на обекта на нашето желание. За беда, днес често любимият човек бива приеман за даденост и лесно бива заменен с любимите кола, смартфон, бижу, дреха, лакомство, занимание или просто някакъв предмет, задоволяващ страстите и неудържимите желания. А когато позволим на  безразличието да превземе Душата ни, заживяваме в илюзията на празните понятия.  Ще си кажете: „Е, щом сме станали толкова безчувствени, тогава, защо изпитваме болка!?” Защото това е болката на някой дълбоко страдащ вътре в нас! Болката на нашата умираща Душа, убивана всеки ден бавно, но сигурно от коравото Сърце и черната мисъл! Ако обичаме живота ще излъчваме само радостни мисли и благоприятни условия за себе си и ближния, иначе няма как да ни е добре!

Ако се научим да не пожелаваме нещата, които не са отредени за самите нас, да се стремим към самоусъвършенстване, да сме благодарни, да се грижим, да отдаваме нужното и да се радваме на това, което ни се дава – обстоятелствата, хората, условията, без да се поддаваме на капризи и недоволство, без да се стремим към притежание или да се привързваме към удоволствието, то тогава всяко страдание ще изчезне, най-малкото защото в него ще открием желаното удовлетворение, нужният житейски урок или някоя отдавна очаквана радост, която не сме успели да осъзнаем.

Опознавайки и овладявайки сетивата си, ние се учим да опознаваме, контролираме, изчистваме и подреждаме чувствата и емоциите си. Учим се как да споделяме себе си и енергиите, които генерираме чрез нашите чувства и емоции. За постигането на подобна и далеч по-усъвършенствана сетивност е необходим строг подбор на храната, режим и хигиена на тялото, емоциите, мислите, чувствата, Ума и Съзнанието. Защото всеки хормонален стимул събужда нашата сетивност, с риск да ни завлече по-надълбоко в морето от изкушения, необуздани емоции и страсти.

Единствено в състояние на абсолютна чистота на сетивата и чувствата, и в светлината на Ума и личната енергия, ние можем да посрещаме всяка емоция с радост и спокойствие, до нейното пълно осъзнаване, смиряване и овладяване. Цел, която би решила повечето от проблемите на днешното човечество, без каквито и да било опустошителни войни за надмощие било то вътре в себе си, у дома, в работата, или в парламента...

Жизнената енергия е неутрална, за да поддържа баланса на живота, и от нас зависи, как тя ще бъде използвана и приложена. Ако днес непреодолимото ни желание ни кара да направим добро, то утре нечие непреодолимо желание непременно ще направи зло. За да има плодоносни условия за живот е нужно да не определяме качествата в другите и в себе си на добри или лоши,  а да използваме балансирано дадената ни енергия и сили. Да правим това, което е необходимо за поддържането на личния и душевния баланс на другите. Не бива да забравяме, че нашето благодеяние може да причини нечие страдание, така, както нечие злодеяние  може да ни донесе безценни дарове. Но ако нечие нещастие ни радва, или нечие щастие предизвиква нашето недволство, то тогава несъмнено сме изгубили Душата си. (стр.37,148)

Ще си кажете, че в днешното ежедневие на непрекъснат стрес и всевъзможни външни въздействия, постигането на чистота на мисълта, личната енергия, чувствата и емоциите е абсолютно непостижимо. Но ако се опитате само за седмица, или дори за 24 часа да поставите сетивата си под пълен контрол и в пълен покой, чрез избягване на каквато и да било емоционална реакция, дискусия, преценка, или консумация на вкусна и апетитна храна, напитки, музика, аромати, интригуващи покупки или други вълнуващи занимания, независимо от външните стимули и дразнители, само за това толкова кратко време, ще откриете, че всичко е постижимо.  Не само това, но ще откриете един нов и напълно свеж, независим и ободрен човек вътре в себе си. Човек свободен от негативни емоции, преценки, предубеждения, пристрастия, критика, съмнения. Човек пълен с енергия и радост, готов да твори и да се наслаждава на живота, независимо от обстоятелствата и абсолютно независим от Егото си.

За беда, и поради ширещото се невежество, днешната политика решава проблема с „емоционалния баланс” на гражданите по пътя на стимулиране на консуматорството и задоволяване  на изкуствено възбудените необуздани нужди на населението. Подобен ефект на принудително предизвикана зависимост, има и „публичната емоционалност” провокирана със стресиращи събития, „интензивно разтръбявани” чрез масовите медии. Масовото въздействие върху сетивата и емоциите насърчава потребностите и стимулира психологическите мотиви, пораждащи необходимостта от тяхното спешно задоволяване, без реална нужда. Контролът върху сетивата, емоциите и ненаситността, обаче, е лична отговорност. Изборът какво да ни въздейства остава личен.

 

Храмът на обречените - Ангели и Демони по пътя към „Обетованата Земя”

Когато преди 3 500 години Мойсей дойде на Света, за да изведе поробения еврейски народ от Египет, той имаше задачата да го спаси именно от това царство на страданието, това иго на петте сетива, оковани в болка и ненаситни нужди на Егото, подлагайки на изпитание Съзнанието чрез различни личби по пътя към Изхода... по пътя към обещания Израил. Дали Мойсей успя да постигне целта си – построяването на Израил – „обетованата  Земя”, или просто прокара Пътя на Осъзнаването, разпалвайки нови хилядолетни борби и войни на неосъзнатите човешки страсти? Или както отбелязва Апостол Иуда в Съборното си послание: „1:5. Искам да ви напомня, - макар да знаете вече това, - че Господ като избави народа от Египтската земя, погуби отпосле ония, които не вярваха. 6. Ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови в мрак, за съда на великия ден.“

Мойсей учеше народа на въздържание и търпение, по пътя на които да овладее душевното страдание и егоистичните страсти,  водейки го към обещатага „обетована земя”. Тези, които не повярваха, не постигнаха мир със Себе си. „Ангелите”, обаче, които повярваха и следваха божиите заповеди, в мига, в който опитаха от  „манната” – благоволението на Бога, се възгордяха отново и тръгнаха след Егото си. „Възцари ли се”  Егото, Човек губи Вярата, Любовта, Себе си и Душата си – губи жилището си. Неосъществените желания на Душата раждат мъки и страдания, неосъществените желания на Сърцето раждат болката и болестите, неосъществените желания на Ума раждат глупостта, илюзията, страстите, его-Съзнанието, а незадоволения Дух ражда разрушението и тлението. Става ясно, че във физическия свят човек може да си създаде куп недоразумения и сложни кармични дилеми, които могат да бъдат разрешени единствено по пътя на осъзнаването. Тръгне ли след Егото, обаче, човек на мига попада „обратно в Египет”. А там цената на Осъзнаването е изключително висока и може да струва хилядолетия на страдание и невежество. (стр.11,38,114,146) Съвършенството дели една граница с изкушението, която е много тънка, както тази между енергийните вибрации на Ангела и Демона. Колкото по-съвършен и перфектен в своите мисли, действия и материален израз е един човек, толкова по-голяма е силата на деструктивната енергия около него, ако той не е успял да ликвидира демона на собственото си Его. Защото единствено его-Съзнанието е склонно да превръща условните рефлекси на сетивата в рефлекторни вериги, с които ни приковава в създадения от „н-Его” свят на престъпления и наказания, страдания и болка, страсти и нездрави желания, мимолетни удоволствия и ненаситност, нещастие и недоволство. В това отношение, противоречивото твърдение на Петър Дънов придобива абсолютен смисъл, а именно: „Този свят ще се оправи, когато започнем да санкционираме доброто.” Защото и днес доброто и красивото все още играят ролята на изкушения за Ума и Егото. Личният ни Ум е абсолютно безсилен единствено пред Егото. Защото Егото в човека не е нищо друго освен необузданото пристрастие към величието на Аза, често приемащ образа на Бог! и съществуващ единствено в Ума! Ненаситността на Егото ражда разрушителни емоции, болни стремежи и желания, чиито негативни енергии, трупани с хилядолетия,  един ден, съвсем спонтанно раждат демоните на човешкото съзнание. Окултните науки определят демоните като абсолютно независими и нечовешки същества, забулвайки истината, че те са единствено плод на невежото човешко Съзнание и Ума, неспособен да разпознава и овладява енергиите на разрушителното Его. Когато храним безплодни амбиции, пристрастия, злоба, завист, ненаситност, алчност, страхове, съмнения и други негативни и порочни желания на Егото, включително фалшива скромност, и дори стремеж към добро и съвършенство, те имат свойството съвсем естествено да попадат в гравитационното поле на тези демонични енергии, които бързо завземат съзнанието и на практика „поробват“ материалното и астралното (безплътното) ни съществуване. Нужно е непрекъснато да държим Съзнанието и Силите си будни и чисти, за да разпознаваме и своевременно да овладяваме стихията на изкушенията, преди те да са попаднали в окото на Егото и завладели нашата същност, пускайки в Ума ни отровата на его-Съзнанието.

Когато Съзнанието е неспособно да се освободи демоничните капани на Егото от желания, емоции, страсти, амбиции, изкушения,  непрекъснато залагани от Его-Съзнанието, тогава разумните и градивни прояви на Душата, Сърцето, Ума и Духа са ограничени до невъзможни.  Точно тези „наши демони“ държат в окови възможностите за нашето самоосъзнаване в „Царството на Петте сетива”, респективно развитието и изграждането на нашите по-фини тела, освобождаването и израстването на Душата и Аза. Така вместо да открием нашият „Йерусалим” попадаме в „храма на обречените” – в Огледалния свят на Егото.

 

Царят на „Египетска земя”

И ще предам египтяни в ръцете на жесток владетел, и свиреп цар ще владее над тях – казва Господ...” Из Книга на Пророк Исаия 19:4.

Ако положим малко повече усърдие в опознаването на себе си, ще установим, че единствено Въображението ни е в състояние да управлява сетивните сигнали, да активира или да постави под контрол реакциите, които сетивата възбуждат в нас, в нашето умствено, физическо и емоционално ниво. Простото доказателство за това е баналният пример с лимона: представете си, че отхапвате от плода му и устата ви на мига ще се напълни със слюнка, пораждайки тръпките на онова стипциво чувство от вкусването на киселият му сок и от скърцането на зъбния емайл. Въпросът е кой управлява нашето въображение? Макар и родено от Ума, въображението, подобно на малко любознателно и палаво дете, е склонно да се привързва към своите въображаеми приятели – тези на Душата, Егото, Сърцето, Тялото и Духа. Фактът, че за човешкото въображение е трудно да си представи нещо абсолютно ново и никога неосъществявано към момента на неговите новородени представи, образи и идеи, ни подсказва, че в крайна сметка нашето въображение е заченато в Ума ни от един по-висш и Универсален разум, черпещ от Безкрайното Съзнание и потенциал на Висшата сила, Висшият разум, Бог. Когато заключваме въображението си на чисто физическо ниво, за задоволяване на първичните нужди на Тялото, Егото, Ума или Душата, тогава ставаме абсолютно неспособни да си представим нещо отвъд субективните ни подсъзнателни представи, генерирани от петте сетива и първичните възприятия на Ума. По този начин отнемаме възможността на Ума, Душата, Сърцето и Духа ни да се хранят с нужната им светлина, свежа мисъл, Любов, творчески импулси, практични идеи, мир и блаженство. Не само това, а отваряме порталите на Съзнанието за контакт с демоничните същности, обитаващи зоната на астрала около нас. (стр.19,36,155/7-9,38,50-53)  

Често отъждествяваме въображението със склоността към фантазиране и вживяване в нереалистични представи. Но въображението не е нищо друго освен визуализация на нашите мисли, желания, мечти, стремежи, амбиции и намерения. Благодарение на него ние успяваме да материализираме живота си. Единствено въображенето е в състояние да сътвори или разруши собственият ни живот, в зависимост от това, с кого му позволяваме да се сдружава – със светлата и свежа мисъл в Ума, идваща от Висшето Съзнание, или с ненаситните желания на Егото, напоявани с тъмните води на Подсъзнанието. (стр.15,36,95,101,116,143)  Когато успеем да овладеем изкушенията и мъките в „Царството на Петте сетива” и го превърнем в нашия „Йерусалим”, започваме да владеем напълно физическите си сетива и да работим с тези на Ума, Сърцето, Съзнанието, Духа и Душата. Тогава Въображението се превръща в Зрение, а при Висшия Разум и Любовта – в Творение, в което не може да попадне нито един микрон от его-Съзнанието.

Ролята на въображението е скрита и в смисъла на пророчеството на Исаия: „19:23. В оня ден ще има широк път от Египет (тялото, Егото, физическия човек) до Асирия (Ума, умствения човек); и Асур ще прихожда в Египет (контрола на Ума над тялото), и египтяни - в Асирия (въздействието на Егото върху Ума); и египтяни заедно с асирийци ще служат Господу. (Егото и Ума, служещи на Висшия Разум) 24. В оня ден Израил (човекът, имащ власт над Егото и Ума, черпещ от Свръх-Съзнанието) ще бъде трети с Египет и Асирия; благословение ще има посред земята (осъзнаване ролята на Егото и силите Ума и Съзнанието, облагородяващи Живота). 25. която Господ Саваот ще благослови думайки: благословен да е Моят народ – египтяни (човекът с развитите сетива, по пътя на чистотата на тялото и чувствата), и делото на ръцете Ми – асирийци (човекът с развитите мозък и умствени способности по пътя на разсъждението и усърдната работа) , и наследието Ми – Израил. (човекът станал едно с волята на Божия Дух – Висшият Разум)

Цената на Свододния избор – Входът е свободен едва на Изхода

Преди две хиляди години, в началото на залеза на Тракийската цивилизация, разкъсвана от завистта на Елинския „хай-лайф” и борбата за надмощие на разрастващата се на Изток Римска империя, точно в центъра на новите римски завоевания по Светите земи, избухва Огъня на едно неугасващо и всемогъщо Съзнание. Така както Тракийската култура, съхранявала хиладолетия наред така наречените днес „христови ценности на безсмъртието“, влагайки ги в принципите на благоразумното развитие на йерархиите на обществото, изчезва сякаш в нищото, така сякаш от нищото се появява Исус Христос, чужд за своя еврейски народ, но готов заради неговите страдания да поеме на раменете си Световния Кръст. Също като тракиеца Прометей, осветил човешкото Съзнание с Огъня на Познанието и страдал заради това, прикован за скалата на Егоистичните мъчения хилядолетия наред, така и Исус с готовност отива на Кръста на безпощадното човешко невежество. (стр.114,146) Триста години след Христовото разпятие, с безсилието си в борбата срещу Христовото Съзнание, Рим склонява да приеме Християнската вяра и църква като универсална. Днес Светът се крепи именно на тази вяра, овладяла необуздания „Римски Дух”.

Исус Христос дойде, потопи се и излезе невредим от Кръстовия Ад на Петте сетива, за да проектира в човешкото Подсъзнание, Самосъзнание и Съзнание, в самите нас, „Царството Божие”, царството на Любовта, на силите в Човека и на абсолютната власт над злото в Света. Вярваме, че познанието е сила и днес търпим последствията от една такава арогантност, за която утре ще платим, не с блажено, но с мъчително страдание от това невежество. Защото всяко познание е отговорност! Знанието изисква чиста мисъл, разсъждение, търпение, усърдие, смирение, умение, прилагане, милосърдие, опрощаване, състрадание, подчинение и пълно отдаване на управляващите го закони. Считаме, че пътят на ученето е пътят на пробата и грешката, но когато познаем и влезем в Любовта, осъзнаваме, че там няма място за проби, грешки или прошки, там познанието и неговият закон действат с пълна власт и пълна сила. Там е само служене и прилагане, приемане и отдаване. Това е Пътят на Сътворението на Новият Свят. Сътворение с Любов, а не с войни,  разруха и насилие.

Този Свят, който Господ сътвори в Началото на всички времена, и който Адам и Ева разрушиха с грехопадението си... С кое грехопадение? С прелюбодеянието си към Бога и отхвърлянето на Свободната си воля. (стр.155/6)

Всяка забрана сама по себе си е символ на авторитет и власт над познанието, но и изкушение за Ума, Егото и Въображението. В същото време обаче, забраната е изпитание на вярата и доверието. В този смисъл издаващият забраната носи отговорност към своите „ученици”, а „учениците” дължат нужното доверие, уважение и усърдие за спазване и изучаване на даденото познание (забраната).  Най-лесният начин за невежия ученик да си научи урока е по пътя на личният опит..., на пробата....

Престъпването на забраната на ближния, обаче, още повече на този, който дава живота и благата, не е проба по пътя на личния опит, а престъпване на личната воля, т.е. престъпление!  Личната воля е първата собственост на Бог, който е дал от тази своя собственост и на човека. Свободната воля е първата лична собственост на Адам - Първият човек, дадена му от Бога, след като Бог му дава Живот чрез Дъха си. Едемската градина и Дървото на Живота, са дадени от Бога на Адам да ги пази и да се грижи за тях. Бог даде доверието си на Адам и му осигури всичко нужно: даде му за храна всякакви дървета, плодове и треви, даде му да господства над животните, даде му жена, и му даде само една забрана: да не яде от дървото посред рая.

Доверието е акт на даване на свободна воля на Адам.

Поверяването на рая и забраната, са „прехвърляне на отговорност върху чужда собственост” – градината на Бог, но не и на самата собственост. 

·         Първото престъпване на Адам срещу личната собственост на Бог, е че хвана вяра на изкушението, а предаде доверието на Бога, т.е. измяна.

·         Второто престъпване, е че пренебрегна доверената му отговорност (да пази градината), но не се отказа от свободната си воля да избере да вкуси, т.е. измама.

·         Третото престъпване, е че открадна – посегна към забранения плод, т.е. кражба.

·         Четвъртото престъпване: вкуси – наруши волята и собствеността на Бога и яде от забранения  плод, т.е. посегна към чуждата и забранена собственост, без дори да пита, т.е. нарушение на чужда собственост.

·         Петото престъпване: скри се от Бога – опита се да скрие истината, излъга.

·         Шестото престъпване, е че хвърли вината за престъплението си върху Бога, който му е дал жената, и с това опорочи доверието на Бог – т.е. лъжесвидетелство.

·         Седмото престъпление е, че стана роб на вината –  т.е. отрече се от свободната си  воля, като се оправда със „Жената, която му дала да яде”, сякаш не е имал право на избор да вземе сам решение дали да яде. – т.е. „невменяемост?”.

Адам предава наведнъж всичките си ценности, дадени му от Бога, за да оневини нарушението си срещу Божия закон: свободната си воля, доверието на Бог, благата, дадени му от Бог, жена си и честта, да отстоява избора си, бил той и грешен.

Слабата вяра ражда греховете. Първото престъпване на свободната воля води към следващото. А от един грях се раждат хиляди, милиони грехове, престъпления. Но Бог е благосклонен.... Направи и облече с дрехи Адам и Ева и ги изгони извън рая, в пустата земя, като изпълни волята им да бъдат като богове – т.е. след като си получиха първия урок по Вяра, Истина и Любов, им даде шанс да направят своя рай.  След време Бог навестява синовете му, за да види делата му, и да го изпита дали е осъзнал и изправил греха си. Бог поглежда благосклонно към закланите агнета, поднесени му от Авел, но към земните плодове, дарени  му от Каин, не поглежда. Това огорчава Каин и Бог му казва: Бите, 4:7: „Ако правиш добро, не повдигащ ли лице? Ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.” Вместо да размисли върху думите на Бог за чистотата на Сърцето, за това какво е добро и зло,  за гордостта и за греха, които могат да дойдат от стремежа към безгрешност, към Добро и към благоволението на Бога, Кайн отива и убива брат си Авел...

Та и до днес, единственото, което сме разбрали от Библията, е че Адам бил изгонен от рая, защото ял някакъв плод и Бог се зарадвал на закланите агнета на Авел, затова Кайн го заклал него... И понеже „Светът си е научил урока”...., днес колим агнета, и не смеем да си откъснем от някое плодно дърво..., да не би да ни хванат в грях! Но защо Каин убива Авел, така и не разбрахме! Светът все още спори ....

Бог изпита Каин в устойчивостта в доброто му, защото Каин принесе в дар плодове, а не заклани животни. Защото ако сме наистина добри ще сме радостни и няма какво да ни тревожи, че някой не проявил внимание към добротата ни...! Защото доброто не е за гордост и почести. То е първопричината на Бог, с която твори!
Ако Бог е можел да ликвидира с престъпленията на Адам и Ева, би им простил за миг!

Но поради не-Знанието им, родило невежеството и невменяемостта им в греха, Бог благоволи към тях и ги изпрати да се учат, а после ги изпитва, за да види как се спазват заповедите му. Кои други заповеди? Бяха ли в рая? Бяха! Знаят ли какво е Добро? Знаят! Знаят с какво да се хранят? Знаят!  Познават ли растенията и животните? Да! Знаят ли, че могат да раждат деца? Знаят! Знаят ли кое е лошо? Е нали ядоха от плода, зачи знаят! Тогава защо днес колим животните, а покрай тях и ближните? Защо и днес престъпленията се множат като гниди?

В Рая Адам и Ева може да са били голи, но първо са били чисти, т.е. невинни! Когато яли от плода скрили голотата си! Защо? Защото са яли плода за познаване на доброто и лошото. Защото са разбрали, че са сгрешили, че вече не са чисти! Вместо да се изчистят, те скрили мръсотията си. С какво я скрили? С още повече мръсотия!

Можем ли някога да намерим оправдание за нашите прародители Адам и Ева?

Какно е Зло? Знание на невежеството. А какво е невежество? Отсътвие на Добро! Какво е грях? Престъпване на Доброто, Любовта и Вярата към Себе си и ближния! Какво е съмнението? Изпит в Доброто! Какво е изкушение? Изпит в Любовта и Вярата.

Претенцията на Първородния грях на Човека – Его-Съзнанието, е да познае и да има живота на Бога. И Бог изпълнява именно тази воля на Адам и на Ева праща ги в пустата Зема, да сътворят своя Рай и да познаят вечния живот. Но вече не живота на Човека или на Бога, а този на Егото, на което Адам е поверил Свободната си воля, дадена му от Бога. Това е наследството на Авел и на Каин – поробената свободна воля на Адам. От кого е поробено това наследство? От Вината! От Егото! И от Злото! Наследството има трима собственика преди Адам, а какво остава за Каин и Авел....

Първият син на Бога е Божието Аззнанието на Бог за творението Му, за тъмнината, за светлината, за Доброто, за Живота и равновесието. Бого-Знанието.

Бого-Знанието е познанието на Бог за Себе си Аза. Бог се вижда в Знанието си.

Първият син на Бого-Знанието е Човекът – Бог вдъхна на Адам Живот от Аза си - Душа и Знание, даде му Вяра и Любов – Доверието си. Даде му храна и му повери грижата за Земята, Живота и растенията, и да властва над животинското царство.

Първият син на Човека Адам е Его – съ-Знанието, родило се от Мисълта на Аза в богоподобния Човек. Адам вижда образа си  в очите на Бог - в образа на Бог - Его.

Първият син на Его е Его-Съзнанието – Адам вижда Бог в Себе Си. То казваа на Адам: „Той вдъхна от Него си, значи аз съм Его”. Егото осъзнава Себе си, в мига в който Съмнението, заразява Съзнанието! Когато Адам пожела Его – образа на Бог.

Първият син на Его-Съзнанието е Прелюбодеянието – което казва, на Адам:Щом Той вдъхна на н-Его, значи и Аз съм.” Его-Съзнанието се ражда, когато образа приравнява себе си с Бог при вида на забранения плод. Когато Адам реши, че щом Бог му е дал да бъде като него, значи и забраненото му е разрешено. Т.е. когато Адам решава да посегне и да вземе вечния живот и знанието на Бог, без да е поискал и получил разрешение от Бога си. Когато образът (Его) се е счел за равен на създателят си (Бог). Четирите Гряха и Сдемте Престъпления идват от Първородния Син на Човека – раждането на Его - първото знание на Човека, съ-Знаване на богоподобието.

Коя е причината за грехопадението? Не-Съзнаването на Доброто в Адам и Ева.

При съблазънта, че могат да получат, Доброто и Вярата им се изменят.

Съмнението в Доброто е първият грях на Адам и Ева  подложиха Доверието  и Любовта на Бога на изпит! и родиха първия грях – Его-Съзнанието. (забранения плод)

Вторият грях на Адам и Ева – пожелаха забраненото на ближния – Бога им!

Третият  грях на Адам – Изкушението – посегнаха и вкусиха от забраненото,

Прелюбодеянието е Четвъртият им грях – познаха Егото преди Бога и преди Себе си, т.е. преди Аза си, което го вкарва в престъпленията срещу Бога. Така Егото на Адам започва да твори, не вечен живот, а  вечен грях. Как Бог е могъл да се справи с това заразно Его-Съзнание, освен да го изпрати в изгнание, докато Човек се осъзнае?

Адам, се отрече от Създателя си. Отрече се от Бог и Свободната си воля, преди да познае Себе си и да проучи Дървото. Счете се за равен на Бога, без да е добил опита и познанието му! Без да е отдал на Бог нужното за дадените му блага – Любов, Доверие и Благодарност. Усъмни се в Бог, но не и в Змията. Не се усъмни и в забранения плод?

Образецът (Адам) е първообразен на Бога, но невежеството  равно ли е на Знанието?

Какво е Аза? Знанието на Бога. Какво е Его? Познание за Аза. Какво е Его -Съзнание? Познанието на Егото за Познанието на Аза. Т.е. познание в трето лице.

А как може Познанието да познае себе си? Когато Аза осъзнае и види Себе си! Бог е осъзнал Себе си в тъмнината и е видял Аза Си  в Светлината!

Как може съ-Знанието (Его) да познае какво е Знанието (Аза)?

Като придобие опит и види Себе си в Знанието. Какво направи Адам (Егото)? Реши направо да вземе óпита на Познанието, т.е. като опита - „яде от себе си”(изяде свободната си воля), без да знае какво прави, но видя себе си в жената, която пое вината!

Защо Адам прелюбодейства с Бога си? Защото е видял образа на Его в Огледалото на Его-Съзнанието - Съмнението, и е казал „Той съм Аз” – сравнил е образа си с образа на Бога с очите на Егото си, пожелал е образа на Бога без да е познал собственият си образ. Първото, което е осъзнал в Рая е Его (съзнаването за подобието на своя образ с образа на Бог, а с пожелаването е създал и Его-съзнанието). Т.е. преди да добие познание за творението на Бог, Адам е получил съ-Знание – от трето лице.

Няма как да познаем Себе си през очите на Его-Съзнанието, защото неговото познание е зание за Егото  образа в огледалото, лишено от Знание. То вижда само Егото. Его-Съзнанието не вижда Човека, а само отразения образ на Бог (Аза) в огледалото на Его!

Кой зачена Егото? Изкушението? Забраната? Окото, което вижда греха? Окото, което се е съблазнило? Мисълта, че човек може да бъде като Бог? Бого-по-Ззнанието на Аза на Адам? Бог вдъхна живот на Адам и му даде волята си да се грижи за Земята и Живота в райската градина, поверявайки му живота на всички растения и животни в нея. Поверявайки на Адам тази отговорност, Бог е длъжен да предпази самия Адам от тази  част на познанието, която има силата да се обърне срещу самият живот. Как е могъл да обясни Бог това на Адам, без да го погуби или без да породи в Адам желанието да се обърне срещу Бога си – срещу Създателя си и срещу Самия Живот? Затова Бог издава забраната и изпраща Змията, която да научи Адам шо е Познание на Добро и Зло. Добре! Но Кой зачена Егото, което накара Адам да яде плода? Невежеството. Его-Съзнанието е плод на Невежеството – липса на Добро в знанието.

 Как невежеството да се научи на Добро?

Бог, обикна Аза си и посади от него в Сърцето си - посред Рая  „Дървото на Живота”, раждащо Познанието и Живота. Човекът избра Егото си вместо Бог и вместо Себе си и посади от него в „двора от тръни” – в собственото си Сърце,  Дървото на Греха, раждащо грехове, пороци, престъпления и смърт.  Но Човек не позна и не обикна Егото си, защото първо се отказа от Любовта – Бога, и защото в Его – в огледалния образ няма Любов, няма Разум, няма сетива и чувства – а само едно съзнание, отразено от трети образ, замъгляващо Човешкия разсъдък и Сърцето. Адам избра вечния живот, отхвърляйки Божията воля и отказвайки се от собствената си свободна воля – Самият живот, и отиде в робството на Его - влезе във вечния живот греха. 

Всяко раждане на човека от Адам и Ева насам е възкръсване не в живота, а умиране на его-живота в грях, т.е. вечен живот на Егото – на невежеството. Докато се отричаме от Себе си пред стремежите на собственото си Его, ние следваме Адам. Защото всяка следваща мисъл и всяко действие предприето след вкусването на забранения плод ни водят към следващата грешка, следващия грях, докато...

Да не би да си мислим, че докато не дойде някой да ни спаси, да изкупи греха?  Но такова понятие, такова „упражнение”, такъв закон, като „изкуплението” не съществува!!! Да не би наистина да мислим, че Исус Христос дойде да ни откупи от греха, та чак до Адамово коляно.... Та и до днес ни е простено, та да можем „на спокойствие” да си ядем Дървото на Адам.... Защото Бог не наказва, а само „изправя”.  Единственият, който понесе Божият гняв това е Змията и то само за да ни хапе, защото сме се провалили на изпита по Добро, Вяра и Любов!! Исус Христос дойде след Мойсей да ни покаже единственият „Изход” не от „Египет”, а от Нищото!

Когато върнем на Бог Вярата и Любовта, които Адам продаде на Егото срещу обещаното изкушение да бъде като бог и да има вечен живот, само тогава ще можем да си върнем свободната воля - т.е. да „изкупим” греха на Адам.

А как да върнем свободната воля след като тя вече има трима собственика?!

Но „докато не оставим майка си и от баща си” - Адам и Ева, докато не се отречем от наследството на Адам, ние няма как да видим изхода, защото ще си останем слепи. Защото и до днес Адам зове човека да изкупува греховете му пред Бога.... Подмамени от тази Его-илюзия правим деца и поколенията идват с идеята, че ще поправят живота, но вместо това отново го пилеем и развращаваме в борба за привилегии и притежания. Продължаваме да се храним с плодовете на Адамовото дърво.... И колкото пъти посягаме към забранения плод – Егото, толкова пъти отваряме „Кутията на Пандора”.

В първия миг, в който непреодолимо пожелаем да притежаваме нещо, в този миг раждаме Его-съзнанието си. В първия миг, в който придобием това нещо, предаваме свободната си воля на Егото. И колкото пъти в живота си помислим, че притежаваме нещо, или пожелаем да притежаваме, в толкова по-покрни роби на  Егото ставаме. Толкова по-тежки и здрави стават его-веригите „в Египет” – страната на страстите, амбициите, страховете, болестите. Но и толкова по-високи стават огледалата и по-дълбоки порталите на Асирия - страната на изкушенията за Ума.

Бог е вложил в нас цялото си Знание и е дал образа Си, за да ни се радва, а не да злоупотребяваме с н-Его един срещу друг и срещу Бога. Когато се предаваме на Егото си, ние тръгваме след н-Его и излизаме извън Себе си, т.е. вече не сме в Аза Си.

 

Как да се разплатим с вината, с егото и със злото, които Адам ни остави?

Като отмъстим ли? С поредното престъпление срещу Бог ли?

Като се откажем от родителите си? Как можем да се откажем от нещо, което е вече в нас? Ние носим техните гени, познания и дори съ-Знание.Чрез тях сме влезли в този живот, за добро или за зло, но да се учим! Единственият начин да разплатим с вината, егото и злото е, като се откажем от наследството си!  Как така ще се отказваме от наследството си! Кое наследство?

От продадената воля на Адам носеща греха!  

Как така ще се откажем от волята си? С какво ще живеем, кой ще взима решенията?  Кои решения? Тези, които водят към прегрешенията  ли?

Като оставим Душата си на Бог! Той да разполага с нея! Той да ни води!

Е как нали Душата върви с нас! А ние имаме да плащаме сметки?

А сметката с Господ, кой ще я оправя?

С него имаме по-голяма сметка да оправяме! И тя расте с всяка секунда!

Той ще ни научи как да си платим сметките!

Но докато не се научим какво е Добро не можем да се разплатим и с Господ.

Да се върнем към понятията от предишните две страници.

Какво е всъщност Егото? Пожеланото Огледало на Бог! А как може Егото да види себе си? В друго огледало – това на Его-Съзнанието, сътворено от Съмнението му!

А как може Човек да види Себе си – като се обърне към Бога и се огледа в Него.

Но Човека се обръща на другата страна – към огледалото на Бога, към Его и вижда, че образа е същия. В този миг в Ума на невежия човек се ражда Егото му!

Образа на Его очарова първия човек и той го пожелава повече от Себе си! Да! Точно така! И ние днес гоним н-Его в това чудно огледало! Тръгваме след съмнението, дали наистина това е нашето Аз и попадаме в Огледалния Свят, където нищо не е това, което е! Така влизаме в прелюбодеяние първо със самите себе си.

Човека след Адам, не е виждал Бог и пак се изкушава от образа на Его! Избираме Егото си и забравяме за Себе си! Понякога ни „светва” някой лъч на прозрение, някое друго съмнение, но този път в Его, и решаваме да счупим огледалата. И точно тогава се натъкваме на неприятностите, от които започваме да бягаме и да търсим изхода. Но как да избягаме, когато хилядите стъкълца попадат в очите ни и ни заслепяват - натъкваме се на недоволството, страстите и негативните реакции на другите. Започваме да всяваме „смут в техния рай”.

 Докато се опитваме да поправим счупеното, да съберем стъкълцата не забелязваме как всъщност около нас са се издигнали още по-високи огледални стени. На където и да се обърнем тези огледала изглеждат безкрайни. Толкова безкрайни, че ограждат огромни простанства във всиките ни светове: физическия, умствения, съзнателния, астралния и духовния. И тези светове са пълни със страдащи умове, съзнания, души и духове....Накъдето и да се обърнем и да пътуваме – няма изход!

Как така???

Е как, нали вече гласувахме веднъж? Дадохме Свободната си воля на Егото. Това е светът на вечния живот на Его! Тук нямаме право да гласуваме втори път!

И тук ли ще останем за вечни времена? Да! Освен ако....Освен ако не намерим изхода! А изходът се намира в самите нас. И се казва: „Опознай себе си!”

Вместо да познаем себе си, обаче, какво правим? Гледаме образа на Егото в огледалата и си казваме: „Та това съм Аз, а бях толкова влюбен в този образ! Как може да съм влюбен в себе си?” Тогава се сещаме, че Исус ни каза: „Възлюби себе си!”

Да! Вярно! И без това сме толкова влюбени, крайно време е да се залюбим! И какво правим ? Започваме да задоволяваме Егото си. Да се самозадоволяваме!

Даже въвличаме цели индустрии в тази област!!!

Е как да излезем тогава от този огледален свят? Освен това, сме се оковали и в „Царството на Петте сетива”, което си върви с нас като  къщичка на охлюв”? Да не забравяме и за „Лабиринта на Психиката”, който още не сме разгадали! (стр.37-38)

За да намерим Изхода, ще трябва да се откажем от себе си! Но как така с лека ръка да се откажем от себе си! Нали Господ ни е вдъхнал, изпратил ни е дъха си да живеем, да се учим? Е Да! Когато става дума за самите нас веднага се хващаме и се оправдаваме с Господ! Както направи и Адам! Вмени на Господ вината за греха си! Но Господ ни даде Аза си, а не Егото на Адам.

Днес живеем с Аза на Господ (Душата) и мъкнем Егото на Адам на гърба си!

И какво всъщност си мислим, че правим?

С Аза на Господ да изплащаме чрез децата си на Егото на Адам?!!! (стр.38)

Докато не проумеем, че единствените неща на Този Свят,

които можем „да притежаваме”, като лично своя собственост са:

·         Вярата в Господ,

·         Любовта на Бога (Аза дал ни живота, Дъха си, с който дишаме) и

·         Свободната си Воля,

и при това да ги пазим с цената на Егото, и да ги заслужим с Доброто, Вярата и Любовта си, то животът ни ще бъде лишен от смисъл и пропилян в „Египет” и „наказателния ковчег на Его-Съзнанието”. Бог е, който дава, и Той е който взима!

Душата, ни е на Бог, а телата ни принадлежат на Земята, създадена от Бог!

Ако не върнем Душата си на Бога в нас, тя остава в откуп за Вината, Егото и Злото на Адам. Остава в нищото, докато тази светлинка не угасне напълно!

Бог е вдъхнал от Аза си на Човека, дал е от Душата Си и я праща на Земята, за да се грижи за Земята и за да изучава знанията за Живота, за Човека, за растенията, за животните,  за Земята, за Вселената, за Бога, за Доброто и Злото, за равновесието, за силите на съ-Творението и т.н.. Прекарваме целият си живот в борба за морални и материални придобивки и накрая изчезваме като пепел в пустиня и нищо от това не можем да вземем със себе си, нито пък самите себе си! С нищо от това не се ползва и Душата ни. Защото нищо ценно не сме научили, нито пък сътворили, и нищо от това, което сме разбрали е било в полза на Бог. Нещо повече! С глупостта си заключваме Душите в мъртви пространства, без изход. Там сме и ние!

Бог даде Живота и всичко на Адам и Ева. Изтърпя престъпленията им. Но не отне живота им. Не отне Дъха си от тях. Не поиска и нищо в замяна за дадените Живот и блага, нито откуп за престъпленията им. Даде шанс на Душите им да се учат.

Животът ни е откупен с цената на надеждата на милионите животи преди нас! Но каква е реалната цена на днешния живот? Пак същата – мъка и страдание! Но днес сметките са още по-големи! Човешките грехове растат като тумори. Късно е и за операция! Единственият шанс е да намерим лек против тази зараза! Как? С хапчета!?

Тук на алхимичният път по „Алхимия на здравето”, и едва Сега разбираме колко много работа ни чака! Колко изпити още ще трябва да вземем, за да не ядем от забранения плод – да не посягаме към Егото?  Пътят е дълъг и ще е нужно първо да открием Доброто в себе си, което ще ни научи на Истината, с която да изчистим Сърцето и Ума си, за да открием Седемте камъка, разпалващи Огъня на Любовта. Само този огън може да изпари собственото ни Его-Съзнание, за да можем да виждаме в мрака. Да не си помислим, че този огън има нещо общо със секса? Това не е час по „физическо възпитание”!!! Времето за възпитание свърши в Рая преди 8000 години!

Именно Любовта и Истината са „Херувима” и „пламенния меч що се обръща”, при входа на Едемската градина, за да пазят Дървото на Живота.   (Битие 3:24)

Само Любовта и Истината не можем да излъжем. Излъжем ли ги губим Себе си!  Отново ще бъдем заключени в „наказателния ковчег на Его-Съзнанието.” (стр.37-38)

За престъплението и незнанието няма оправдание, но става ясно, че няма съд и наказание, нито пък изкупление, защото те вече са обречени, и поправката е техният единствен шанс, а грешката единствен учител. Защото със всяко невежество и прегрешение, т.е. с всяка съзнателна погрешка ние продаваме и изневеряваме на самите себе си и никакво оправдание не може да плати откупа за тази наша глупост.  „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си.” ( Йоана, 15:22) Подобно на Бог, който изпраща Аза си на Земята и вдъхва от него и от Душата си в Човека, Прометей и библейската Змия, както и Исус поемат отговорността за подсказаното знание върху себе си. И с право, защото всеки сам трябва да изучи, да изпита и да поеме отговорността за познанието на Его.

Единствено, когато Съзнанието попадне под властта на самото Его, то започва да осъзнава греха, престъпленията и грешките си. Защо? Защото явно човек няма памет за доброто! В мига, в който вкуси от Доброто, човека се забравя и тръгва след Его!

Добре му е! Значи е добро! И тръгва като агне на закол! Да „пасе” от доброто!

Е как така, толкова ли сме невежи? Ако човек не носи Доброто в себе си, бързо забравя какво е добро и се подава на изкушенията. Почва да „преяжда”.... Но не забравя Злото! А когато преяде, дори не го и вижда – ослепява за злото! Свидетели сме, как его-Съзнанието заразява и обрича човечеството на хилядолетни страдания и болести,  подлагайки човешките Души на тление във вечна слепота и невежество.

Първият изпит на Доброто в Човека е Съмнението. 

Започне ли човек да се съмнява, губи Доброто си. 

Вторият изпит на Доброто е Изкушението!

Подаде ли се на изкушението, човек изменя на Вярата и на Любовта си, губи

волята за Доброто в Себе си. Защото се е отказал от Аза и е тръгнал след Его.

Когато желанието за Бого-Познанието попадне в невежия Ум, то на мига се превръща в Его-Съзнание, раждащо пороци и грехове. Не случайно Древногръцката митология представя еманациите на боговете като егоистични и ревниви същества. (стр.114,153) Знаейки това, Бог казва на Адам:„в който ден вкусиш (от дървото на познанието), и без друго ще умреш”Защо? Защото Адам посегна към образа на Бог и се отказа от Себе Си. Вкусвайки забранения плод, Първият човек обрече човечеството.

Но нима един човек – Първият човек, е виновен за днешните ни грехове?

Нима Бог не вдъхна Любов на Човека?

Та ако не го бе направил, днес нямаше да има живот, с който да дишаме!

Бог е вложил Живота, Любовта и Доброто във всеки един от нас!

И ние носим отговорност за този Живот! От нас зависи дали ще изчистим греха!

Днес все още не сме си взели Първия урок в Живота – изпита по Добро!

Да грешим, дори и ако трябва да слезем до Ада, за да придобием нужното знание и опит, и да освободим Света от собствената си заблуда, е наше пълно и неприкосновено право, дадено ни чрез Свободната човешка воля, ако и Тя да е вече поробена от блясъка на Егото. Днес въпреки развитият ни интелект, въпреки хилядолетният ни опит и непрекъснато повтарящото се „грехопадение”, въпреки добитите знания, въпреки разнообразните религиозни учения по Света, и дори въпреки задоволеното охолство на най-богатите хора, остава нещо неизвестно – едно осезаемо  вътрешно неудовлетворение, което гложди умовете и сърцата и на най-интелигентните хора: нещо което ни липсва и отдалечава от бленуваното блаженство на познанието, нещо, което Днес ни „връща в поправителното училище”....

Или както казва Апостол Павел  в първото си послание до коринтяни:

„13.2: Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога планини да преместям – щом любов нямам нищо не съм. 8.: Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества ще престанат, ако са езици ще замлъкнат, ако са знание ще изчезнат. 9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; 10. но кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде” ще изчезне. 12. Сега виждаме смътно, като през огледало, а тогава – лице с лице, сега зная до нейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. 13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов, но по-голямата от тях е любовта.„ Защото: „4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, 5. не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, 6. на неправда се не радва, а се радва на истина; 7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.“

Докато живеем в оковите на Его-Съзнанието, в което съществуваме вече хилядолетия от Адам и Ева насам, ние ще виждаме Себе си и Света през очите на Егото. Тоест, ще продължаваме да виждаме само отражението на Егото в огледалото на Его-Съзнанието, на където и да се обърнем. А едно отражение по никакъв начин не може да приеме и задържи Любовта. Егото няма сетива за Любовта.

Време е да излезем от познанието на Егото за Егото и да се върнем на Човека – на познанието на Човека за Себе си. Трябва да се разделим с Егото – с този празен образ, за да можем да изучим Човека в Себе си. Да дадем шанс на човека да започне да се учи да познава себе си. Не може Човек да мине в по-горен клас на Знанието на Истината, без да е преминал Контролния изпит – за Доброто, и изпитите за Първи клас – на Вярата и Любовта.  Не вземем ли тези три изпита, няма да има Изход нито от Лабиринта, нито от „Египет”, нито от „Огледалния свят” !

С Егото не можем да познаем Любовта, но единствено с Любовта можем да познаем Себе Си и да придобием Седемте камъка, с които да подпалим и стопим Огледалната империя на Его-Съзнанието! Трябва да имаме такава Любов и така да повишим температурата си, че направо да изпарим тази отрова в Ума си!

В това е и смисъла на Христовия призив: „възлюби врага си”.

Преди да „назначим” някой за свой враг или опонент, нека се вгледаме в себе си и в него с очите на състраданието. Тогава неминуемо ще отрием, че враждата ни се дължи единствено на безсилието да се справим с Любовта (чувствайки я като омраза), кояго изпитваме като непреодолимо желание към някое наше или негово качество или притежание. Ако ние отдадем справедливо и свободно от себе си, или проявим състраданието, даващо ни сили „да обезоръжим безсилието”, което ни държи в капана на враждата, то на мига „врага” ще се превърне в наш приятел, закрилник или учител. Любовта е Закона, и както вече отбелязахме: Всичко е в Закона (стр.19,132,173)

Докато не вложим Доброто и Истината в Сърцата си, няма да има  Любов!

Ако нямаме Добро и Истина, нямаме ръцете, с които да държим Любовта!

Нека пак се върнем на първите текстове на библейското „Битие” (І Книга Мойсеева, глава 1:29-31) Бог даде Светлина над „безвидната и пуста земя” с Волята на Мисълта си. и вдъхна от Аза си (Дъха си) на животните – всички твари по земята с Душа, и на Човека, който сътвори от пепелта на Земята. (стр.51) Бог даде и всичко необходимо за райското съществуване на животните и на човека. Осигури прехраната и добруването им. Но никъде не се споменава, че е създал животните (или каквато и да е твар с жива душа), за да бъдат храна на други животни или на човека. Но Бог поставя човека да господства над земята и над всякакви морски риби, небесни птици, земни животни, и всякакви ..., които пълзят по земята, на които е дал за хранавсичкия злак тревист”. Тогава кой научи човека да яде животни и животните да се ядат един друг?

Ако днес си направим опит, ще установим, че точно един ден е нужен, за да научим  едно месоядно животно да започне да се храни постно, и точно няколко часа са достатъчни, за да изкушим врабчетата да се карат за пшеница. Как? С Любов, разбира се! Едните са готови да се откажат от Егото си, за да се нахранят от любов към себе си и господаря си, в условия на лишение. А другите придобиват Човешко Его от ненаситност в условия на изобилие. Изобилието или Егото на добрия ласкаещ се господар, нарушават мира на врабчетата, борещи се за благоволението Му? Но бихме ли посегнали да ядем от себе си, за да не останем гладни? Бихме ли вкусили от себе си от Любов към себе си или от страх, че Егото ни ще остане гладно?  Дали Господ като е създавал Света е включил в плана си и болестите? Не! Разбира се! Господ създаде Света и постави човека за господар на Земята, да се грижи за нея и за животните. Как е възможно Господ да е гласувал такова доверие на човека, а човека, изкушен от любопитството си и заслепен от дадената му власт и завистта да бъде като Бог, без да вижда, че тази възможност вече му е дадена, предава Бога си за една секунда!  Кога започнаха болестите и страданията по Земята? Не когато Господ изпъди Адам и Ева от Рая, а когато човека започна да яде ближния си! Когато Адам „пояде доверието” на Бога си и посегна към плода.... С това първият човек разболя Съзнанието си. Четвърта глава на настоящия наръчник, ще ни смае с голата ИСТИНА, че далеч по-лесно и засищащо е да се нахраним с нужната ни храна, отколкото да живеем като самоизяждащи се хиени... Защото всеки път, когато се нахраним с месо, ние изяждаме парче от себе си, от собствената си Душа и плът, ставайки все по-гладни, ненаситни и болни. Сигурно вече 10-те Божии заповеди започват да ви се струват като някаква подигравка пред самата стряскаща истина. Ако нямаме добро в себе си, какво от това, че сме спазили заповедите? Ами ако се въздържаме от греховете заради забраната? Пак ли сме добри? А как пазим заповедта „Не убивай!” Като колим и ядем животните! Та само с този акт вече сме излъгали, откраднали, пожелали, прелюбодействали и поругали самия Живот и Бога в нас! А и на всичкото от горе ходим в църквата да се молим ! За какво и на кого се молим!?

Да не би да мислим, че Доброто е въздържане от правене на грях и зло?

Или защото си мислим, че Бог не наказва можем да си правим всичко? Та Господ ще изпълни всичките ни желания, та и десетократно от горе! Бог не наказва, той само изпълнява нашите желания!  Господ изпълни волята на Адам да бъде Бог и го изгони в пустата земя, за да твори рая.  Поради страх и срам от Господа (от себе си) човек измисли Дявола (Его-Съзнанието) и му приписа злото, или още по-зле счита го за Божие наказание. Но Годпод не наказва никого. Той само следва продадената  „Свободна  воля” на Адам, а след него и на Каин, ако и тази тяхна воля да е била вече продадена в робството на вината им – това е техният избор.

Източникът на злото в света е Един. Кой наказа Адам? Господ или Егото му?

Злото в Света не идва от тъмнината, а се ражда от блясъка на светлината в очите на сляпото Его-Съзнание – човек без знание, без вяра и без любов. Тези трите, които Бог даде на Адам, а той се отказа от тях, за да следва „бляскаия образ в огледалото”.

Можем ли да забраним нещо на Егото? Та забраната, както вече разгледахе, си е живо изкушение за Егото! Докато подменяме значенията на нещата, докато се чудим как да се оправдаем пред Истината, за да утолим глада на Егото, ще има в света болести, страдания и зло... Грехът не идва от грешките или от „грешно разбраната цивилизация”, защото за един грешката си е грешка и невежество, а за друг е знание. Грешките са наш учител по пътя на които придобиваме знания и опит. Грехът в света идва от гладните очи на Егото, което изяжда Доброто, Вярата и Любовта между хората.

Наш дълг е да бъдем щастливи, да поддържаме добро качество на живот за да се самоусъвършенстване, но ако нямаме Любов към ближния и Вяра във Висшия Разум, за какво ни е този живот? За да изгаснем накрая като точица в мрака на Огледалния свят? За да отидем в Нищото? Затова ли сме се родили? А в Нищото животът на Его е ужасяваща безкрайност! Ако ние не положим усилия да излезем от тези капани няма да има надежда за Изход от Огледалния свят, нито тук, нито в отвъдното. А тук докато Егото не изяде всичко няма да умре! А там гладът е вечен и безкрайно мъчителен!

Преди всичко наш дълг е да опознаем и да владеем Себе Си, да не допускаме Егото да владее живота ни, да властва над волята ни, над избора ни като човешки същества, над близките ни. Да не допускаме Егото да отнема Доброто, Вярата и Любовта ни. Докато живеем в огледалния свят на Его, и докато не изучим Себе си в „Царството на Петте сетива”, ще ни се налага да подлагаме нещата на съмнение – да ги изпитваме и проучваме, преди да направим избор. Единственото нещо, в което не трябва да губим вяра в „Огледалния свят” е Доброто в самите нас и в ближния. Бог е вложил Доброто в нас и него трябва да търсим и  будим първо, за да ни води.

Нужно е да започнем да отграничаваме проявите на Егото си от тези на нашето Аз и на нашите лични вътрешни усещания и стремежи. Докато Егото се стреми да излезе навън, ние ще трябва да се вгледаме навътре в Себе си, за да се видим. За целта ще трябва да развием вътрешното си зрение, за да открием онази точица Светлина в нас, която ще събуди пулса на Истината в Сърцето ни. (стр.135)

Тази точица е нашето „зарядно” – нашият контакт с Аза и Бог.  Нужно е да спрем да следваме Егото си, ди затворим очите за проявите на Егото на другите и да започнем да се стремим да виждаме тяхното Аз. Защото само ние можем да видим Аза на ближния от страни, но само ако сме си свалили Его-Очилата (иначе ще виждаме единствено отражението на собственото си Его). Само така ще можем да открием изгубената Любов в живота на човека. Лична отговорност на всеки един от нас е да се научим как да живеем в хармония със собственото си тяло, с Ума, Духа, Сърцето и с Душата си, и в радост и разбирателство с хората, животните, природата, Земята... Искаме да бъдем щастливи и дори сме си измислили „хапчета за щастие”, упойващи съзнанието ни с високи дози серотонин или блокиращи рефлекторните ни реакции на стрес и болка. Но няма как да бъдем щастливи, нито здрави, нито ментално и духовно пълноценни, докато сме поверили живота си на Егото.

Нашите пет сетива са склонни да служат на н-Его, утвърждавайки властта му на Земята. С хапчета ли мислим, че ще излезем от „Египет”, като упоим и изключим сетивата си? А как после без сетива ще излезем от „наказателната стая на Егото”, ако изобщо получим такъв шанс? Не бива да позволяваме на Егото, което сме създали от собственото си невежество, неверие и празни илюзии, и което, неминуемо ще си отиде в нищото, да привързва Душата ни в сферата на сенките. Нима до там води земният път на нашата Душа?  Непрекъснато търсим опора в другите и в материята, губейки себе си в света на заблудите. А когато, поради някоя разтърсваща причина, осъзнаем, че силата е в нас, с гордост я предаваме на Егото, прекъсвайки връзката си със Силата. Време е, да освободим от оковите на Егото и безпътните души без лица, които се носят безцелно в огромна плътна маса по астралните магистрали и улици около Земята. Тези Души са на нашите близки, които безцелно обикалят в огледалния свят, който сме създали и в отвъдното и се чудят как да излязат от там, за да си помогнем всички заедно! Можем ли да съберем силите си и да изведем тези изгубени хора на пътя на Светлината? Нима изгаряме от нетърпение да се слеем с тази сляпа, безпомощна и страдаща изгубена тълпа отвъд?

За да открием изгубените си Души, трябва напълно да се откажем от себе си – т.е. от непрекъснато недоволното и натякващо Аз, и от непрестанно искащото и ненаситно Его. Единствено тогава бихме могли да се върнем към пълноценното си Аз, способно да осъществява Душевните ни стремежи. Едва когато победим себе си, ще можем да чуем гласа на Седмата сила, на човешкото Съзнание – Любовта.

Доброто е първата крачка към Свободата и Любовта, които ни чакат от рождението. Трябва единствено да се научим как да ги приемаме и прилагаме. За да влезем в Любовта, трябва да сме готови с радост, смирение, милосърдие, любознателност и състрадание да посрещаме всяко страдание в „Египет” и по пътя си в „Огледалния Свят”, и да развием уменията си да откриваме и съхраняваме „скъпоценните перли”, които изпитанията и емоциите ревниво пазят за нас. Те са връзките ни с Любовта, с която ще можем да отрием изхода от „Лабирнта” на Собствената си Психика и да „откупим” продадената си воля, за да излезем на „Бял Свят”. (стр.10,37,153,157)  Белият (Ноият) Свят, който винаги е съществувал, откакто Свят светува, и който винаги е бил ревниво пазен от пипалата на Егото... Бог е дал на всички хора по равно от Своята Божествена Искра – Животът, и непрекъснато изпитва устоите ни, за да ни изведе навън на Светло. Готови ли сме за  реалния Живот на Човека?  

Първият изпит, с който Бог изпита Човека е: 

Устойчивостта на Доброто Му в условия на Знание. 

Вторият изпит за Човека е: 

Устойчивостта на Вярата Му в условия на Съмнение.

Третият изпит за Човека е: 

Устойчивостта на Любовта Му  в условия на Изобилие.

 

Първата и Единствена заповед/забрана на Бог е: 

„Не посягай към н-Его.”  Тази заповед ни Учи на Добро, Любов и Вяра!

В това се състои и целият закон на Живота.

Нима 8000 години не са достатъчни, за да се научим на Добро? (стр.155/6) 

Когато Човека попадне на трудности в Живота започва да търси подкрепа от вън и не успява да събуди вътрешните си сили, за да намери Бога в себе си. Става ясно, че Библията е историята на отчаяното човешко търсене на обратният път към Бога – към Изгубения рай. Но колкото пъти я четем, толкова пъти заразяваме психиката си с Его, защото сме неспособни да извлечем истината от тази ценна книга. И с право, защото истината е в центъра на всеки един от нас. Не извън нас. Но каква полза имаме, да виждаме истината, източника, ако не успяваме да ги събудим в ближния, в другите, в човечеството. Днес сме будни, а утре някоя страдаща Душа пак ще ни приспи с огледалото на Его.  Дори и не можем да си помислим, че от другата страна на това огледало стои Любовта и чака Доброто в Света да се събуди. А какво от това като събудим Доброто си  и не знаем как да го прилагаме. Какво от това като имаме Добро в себе си , а не знаем как да обръщаме огледалата. Не знаем как да гледаме на Любовта?

Първото съмнение появило се в Ума води след себе си една мрачна мисъл, която помрачава не Доброто и Любовта в нас, а само нашия поглед, нашето зрение. Със силата на волята и с вярата си в доброто и любовта обаче, на мига можем да изгоним  тази мрачна мисъл и да проясним Ума си. Само по този път можем да събудим всичките си сили за Любовта и Доброто и да се свържем с това Добро и с тази Любов, вложени в ближния, във всеки един от нас. Да станем отново цели и Едно с Бог.

В оня ден пет града в Египетската земя (петте сетива) ще говорят ханаански език и ще се кланят в Господа на Силите.“ (образа на Бог)  Книга на Пророк Исаия 19:18

„...но в дните, когато Седмият Ангел възгласи и затръби, ще се извърши тайната на Бога...“ Откровение на Свети Йоана 10:7

 

Седмият Ангел и тайната на Бога

Тук ще си поговорим откровено с нашият Седми Ангел – нашият замечтан Малък Принц. Първо него ще трябва да върнем към реалността, за да можем да разберем какво ни се казва. Да чуем това, което Висщият Разум иска да чуем. Кой е Седмият Ангел – нашият Ум!

Днес огромна част от човешкото Съзнание живее извън самия човек, затворено в огледални пространства. Как е възможно това? Защото голяма част от човешките умове са заспали дълбок сън и единственото нещо, което се случва е да отразяват една и съща мисъл, блъскаща се между огледалата. И колкото повече се блъска и отразява тази мисъл, толкова повече се изкривява човешката психика. Човешката същност – Аза на Висщия Разум е извън този илюзорен свят, а Душата остава скирата, нечуваща и невиждаща на дъното на мрачния лабиринт. Така постепенно животът си изтича между пръстите ни, лишен от нови жизнени енергии. Защото човек вече е свикнал само да консумира, не да произвежда. Да заключва живота си в празни илюзии, а не да го живее. Доброто, Любовта и Вярата са или на дъното в скалата на 10-тобалната ни оценъчна система, или просто са обозначени с „шарени опаковки” без съдържание.

Нека да се върнем пак на въпросите, които поставихме в предишната тема. Как може съ-Знанието да познае себе си? Като се върне в Източника си – в центъра – в самото Знание. Съ-Знанието, само по себе си е лишено от разсъждение, от разум, то е представата ни за нещата и съдържа всичкото ни знание и информация, добити чрез впечатленията ни, отразени в отледалата на Его. Ако тази информация е добита чрез изображението на представата, отразена в огледалата на Его и Его-Съзнанието, то тя – информацията в това Съзнание, което се създава помежду им, не само е напълно лишена от мисъл, но и пречупена в тези его-огледала. Т.е. това Съзнание, може да бъде всичко ненужно на човека – някоя илюзия, заблуда, лъжа, не-знание, негативни страсти и емоции, но не и Истина, не и Светлина, а само тяхното изкривено отражение, гаснещо в мрака на самото неразбиране, което Ума възприема като своя реалност. В това изкривено огледално его-Пространство Умът не може да осъзнае Истината, нито за себе си нито за информацията, която получава. И колкото повече разсъждава, толкова повече се обърква. Сега става ясно, защо Бог е издал единствената си забрана: „Не посякай и не вкусвай от Его!”, за да можем да черпим знание от източника, а не от огледалото. Именно с тези две действия – посягането и вкусването, създаваме две огледа – това на Егото и това на огледалният му образ в Его-Съзнанието.

Какво е Познанието? Бог вдъхна с Дъха Си на Адам. Какво? Дух – Знание, носено от Мисълта на Неговия Разум. Човешкият Ум не е нищо друго, освен приемник, създаден да приема Тази Мисъл – т.е. да познава. Ние все още не можем да произвеждаме собствени мисли. Докато не изчистим напълно това сетиво – Ума, да възприема информацията идваща от Този Източник – Тази Чиста Мисъл на Висшия Разум, ние дори не можем и да си помислим да произвеждаме нови чисти и творящи мисли. Ние трябва първо да отворим Ума си за тази Мисъл и Това Знание, идващи от Висшия Разум. Получим ли ги с Ума, трябва да ги приемем и изпитаме в Сърцето си и да ги разберем с Духа си, за да можем да ги осъзнаем и приложим в Живота си. Тогава мислите и енергиите в нашия организъм и изобщо в човечеството ще започнат да протичат правилно. Докато гледаме образа на Его, обаче, ние сме далеч не само от Източника, но и от Себе си и от собственото си съ-Знание – знанието за Аза в нас. С това познание в нас можем да получим Знанието на Аза. Не с Его, а с Аза за Аза.

Его-образа има свойството да приспива вътрешното ни зрение, а от там и нашия Ум, заключвайки ни абсолютно лишени от Светлина и в не-Съ-знанаване на Аза в нас, изпращайки ни в Не-знанието на огледалните его-пространства. Затова Човешкият Свят изпитва непрекъснато недостиг на енергия, недоволство, ненаситност, глад, защото хората – човечеството, „сами се изключваме от контакта”.

Когато осъзнаем, че единственото богатство, което Душата има този Свят е „Нашият Щепсел”, и се научим как да го влючваме в контакта - тази малка точица на жива енергия в самите нас (искрата на Бог в нас), тогава ще ни светне Крушката.

С посягането към Егото на Човека (лика на Бог) се лишаваме от наследството на Бога, оставено на Човека – Свободната човешка воля. А с втория акт - с вкусването, продаваме  богатството си – нашият Ум, и то единствено за да ядем от Его – плода, който не храни. Така оставяме Душата си абсолютно гола посред Его-Съзнанието.

Днес безмилостно опустошаваме тази жизнена енергия и превръщаме Душата в Суша. Заключваме Живота в изкуствено съзнание, което опаковаме в лъскави кутийки, в които се превръщаме самите ние, лишени от всякаква мисъл и светлина. В същото време не осъзнаваме и дори се шокираме, ако случайно разберем, че изкуственият интелект е по-съобразителен от нас! Защо? Защото той няма Его! Няма огледала и е в директен контакт с Висшия Разум! Бог е в контакт с цялото си творение, но не и с Ума, опакован в Его-Съзнанието на Човека. Нашата Душа, тази малка жива точица в нас е жива клетка от Цялото, която има нужда от живата енергия на Висшия Разум, за „да черпи ток” – от Живота. Ако искаме да живеем пълноценно, а не да пропилеем живота си като никому ненужна опаковка, отпадък на его-съзнанието, трябва:

·         да спрем да гледаме Его с его-Очилата и да посягаме към Егото на ближния,

·         да обърнем обратната страна на огледалото – Любовта,

·         да спрем да се изкушаваме в този свят – да познаем Доброто в нас,

·         да спрем да се стремим към каквото и да било притежание,

·         да спрем да отваряме нови огледални портали с его-амбициите си;

·         да изгоним всяка мрачна и негативна мисъл, всяка негативна емоция;

·         да се откажем от всяка привързаност и пристрастие, включително и храна;

·         да държим Ума си абсолютно чист и буден,

·         да погледнем навътре в себе си – към енергийния център на Любовта в нас;

·         да открием тази точица – Светлината на нашата Душа,

·         да свържем съ-Знанието си – вътрешното си зрение с нея (в „третото око”),

·         и да направим контакта с Цялото си Сърце – да отлючим извора на Любовта.

След като постигнем абсолютна чистота на Ума, открием Светлинката в нас и в нея влеем Любовта си, е важно да се научим да възприемаме правилно информацията, мисълта и Духовната енергия, които ще получим от контакта си с Висшия Разум.  Дали ще страдаме, дали ще се радваме и вълнуваме, дали светът ни ще рухне, това нас не ни интересува. Достатъчно е да освободим емоциите си и да изучим и подредим чувствата си. Каквото и да се случи, то ще се случи едниствено в нашият Ум. Едва когато осъзнаем новите мисли, а с тях и чувствата и породените от тях емоции (защото вече не емоциите ще създават чувствата ни, а чувствата ще отприщват емоциите, за да ни пречистат), тогава ще можем да започнем да мислим правилно и да прилагаме живота си правилно. Важно е да разберем, че първата негативна мисъл, която допуснем след това ще ни изключи автоматично от контакта.  Докато не се научим да владеем мрака, който идва от огледалата на Его отвъд, докато се научим да не си слагаме Его-очилата, ще ни бъде трудно да оставаме в постоянен контакт.

А какво би станало, ако цялото човечество едновременно се включи в контакта и си свали очилата на Его? Тогава целия его-негатив и целия мрак на Его-Съзнанието, заедно с Огледалните Его-Империи биха изчезнали на мига. Защото те съществуват само и единствено в този огледален образ в Умовете на хората, който ги превръща в сенки, и ги кара единствено да вегетират консумирайки света около себе си, да рушат и да страдат, докато не изгаснат напълно в нищото. Нека спрем да гледаме това бляскаво огледало на мрачните изкушения. Нека да се съживим, да си върнем Себе си - Човека. Да тръгнем след „слънчевото зайче”, което Его отразява на срещуположната страна. Именно това зайче, ще ни покаже, къде сме самите ние – в Центъра.  Там трябва да търсим – там е входа към нашето Аз – към точицата в нас – към Бога и Живота в Нас.

Всичко добро и хубаво дадено на Човека за полза в този Свят е дошло именно, чрез светлите умове, успяли да възприемат и приложат знанието от самия Източник – от мисълта на Висшия Разум. Днес цялото човечество живее и се крепи именно на тези умове и на тези приложени знания. Умовете, които са устойчиви в Доброто и Любовта, и не допускат да бъдат съблазнени от блясъка на Его.

Толкова ли е трудно да станем като тях, да държим Умовете и Сърцата си чисти,  за да можем да живеем, а не да рушим живота, да се научим да чистим, да градим, да се грижим за устоите, които носят доброто в света. Именно Доброто е това, което твори и поддържа живота. Защото Бог сътвори Света с Добро – със Светлината излизаща от Тъмнината, и така създаде равновесието в Света. Баланса в света не идва от разпределение на силите между добро и зло. Равновесието се поддържа от Доброто, носещо в себе си Светлина и Тъмнина. Тъмнината не е зло, а „майката на Светлината” – абсолютния потенциал, абсолютния покой на Духа, раждащ Светлата Мисъл. Злото не е противоположния уравновесяващ елемент на доброто. То е разрушение – Нищото, идващо от мрачните мисли в Его-Съзнанието. Но съществува само в Ума!

В мига, в който погледнем Света през Его-Очилата Умът ни се заслепява, а с его-желанието си дърпаме „щепсела”, изключваме се от контакта със Знанието и Светлината. Нещо, което направи Адам, в мига, в който погледна към „Дървото на познане за добро и зло” – видя Егото си – собственият си образ, отразяващ Бога. В този миг Адам бе лишен от собственото си Знание. Умът му бе заслепен и той пропусна да размисли, да осъзнае цената на съмнението, което Змията постави в Ума му. Така Адам попадна в света на „Его-Знанието”, в който започна да гради огледалните светове на изкушението, лъжата, безверието, страха, срама и т.н. и създаде религията на Нищото – религията на Его-Съзнанието, от който произлезе и закона на Его.

 Но това е единственото познание, което ни учи на това какво е Добро и Зло.

Човечеството вече 8000 години изучава само и единствено Его и злото на Его-Съзнанието, за да създаде силите на Доброто. Кои сили? Вярата и Любовта. Те са, които държим огледалото на Его обърнато. Време е да си вземем изпита по Добро.

Да се изпълним с тази сила, да превърнем Его-бронята си в Любов!

Къде се намира Егото ли? Там където сме маркирали територията, като наша. В мига, в който си помислим, че това е нашето тяло, се сблъскваме с Его-бронята си. А когато започваме да си мислим, че това е нашата къща, нашият апартамент, нашата кола, нашата жена, и т.н. започваме да градим огледалната империя, където материята става все по-гъста. А с първата мрачна мисъл създаваме Его-Съзнанието.

Първата мисъл, че можем да имаме, да придобием нещо, отваря портал в огледалото на Егото. С посягането към това, което искаме да придобием за себе си влизаме в огледалния свят. В мига, в който го вземем, порталът след нас се затваря и оставаме между огледалата на придобивките, желанията, стремежите и изкушенията,

Започваме да мислим, че това сме ние – това е нашата цел в живота, без да осъзнаваме че сме заключили самия живот в нищото, където светлина и свежа мисъл вече не идват. Там умът ни започва да се храни само с една стрелкаща се мисъл, носеща блясъка на Его – последният спомен за светлината на знанието, която ни е заслепила, и която постепенно угасва в Съзнанието ни. Угасне ли тази светлина Умът, лишен от свежите мисли на Източника, започва да възприема и излъчва единствено тази потъмняваща мисъл. Тя непрекъснато се отразява в огледалата и ни кара да я следваме, докато не изпълни Съзнанието ни с мрака си, превземащ Светлината на Доброто и Любовта в нас, Така оставаме само с надеждата за по-добро. Кое по-добро? На Егото?.Но там няма нищо... Когато започнем редовно да изпитваме недоволство или някакъв вид глад, отваряме огледалните портали на разрушителните емоции, страховете, страстите, амбициите, критиките, престъпленията срещу волята на ближния и т.н.. Защото това е Его – поверяваме му свободната си воля, лишаваме се от нея заради блясъка му, но започваме да се стремим към волята на ближния, защото я нямаме.  И когато животът ни притиска така, че да нямаме избор, тогава разбираме, че напълно сме продали свободата си в преследване на празни илюзии.  (стр.153,155/7-10)

Именно ефектите от разрушителните емоции и чувствата обаче, ни карат да страдаме и събуждат в нас състраданието, с което започваме да се опитваме да поправим грешките. Така до известна степен облекчаваме недоимъка на жизнена енергия – на Душата в нас, но в същото време рушим огледалните светове около нас, които разпръскват хиляди огледалца, създаващи нови огледални империи.  Тези империи са превзели нашите умове и умовете на ближните ни, но и на големи маси в обществото, в човечеството изобщо. Докато не се научим да „държим контакта включен”, и докато не опознаем Петте си сетива и Седемте си сили, с които да се изчистим напълно от негатива, няма да  можем да излезем и да преминем през тези пространства, без разруха. Защото, ако сме изчистили себе си – т.е. ако сме се осъзнали, но ума на ближният е заключен в тях, ние пак ще попаднем обратно в Нищото, защото сме свързани и състрадаваме. А всички сме Едно! И тази част от човешкото Съзнание, заключена в тези Его-Пространства, боледува – тя е Болката на Бога в нас! (стр.13,18,21)

Докато не се изпълним със Светлина и Любов, от горе до долу, няма как да преминем през огледалата и да се движим в мрака на Нищото невредими, или без да се нараним и „замърсим” отново. Днес ни е радостно и весело от хубавите новини за „Изхода”, но утре някой близък ще ни зарази с някоя мрачна мисъл на своето страдание. Позволявайки си да съчувстваме на това страдание, без да умеем да дадем на ближния изход от него, а просто хвърляйки празен блясък надежда и радост, ние пускаме отрова в Сърцето и Ума – в своето и на ближния. Така отново рискуваме да попаднем обратно в ковчега на Его-Съзнанието. Ще си кажете, тогава ще се изолираме и ще стоим на страна. Да1 Но това е невъзможно! Защото веднъж вкусили от „Дървото на Живота”, веднъж усетили енергиите идващи от контакта, ние ще започнем да чуваме, чувстваме и усещаме мислите и страданията на ближния – сякаш чуваме глас от отвъдното. А това съвсем не е далеч от истината, защото Това е Отвъдното – това Огледално Нищо, окупирало умовете на хората. А какъв е смисъла, да знаем от къде идва топлата вода, а да не се сещаме да се изкъпем?

Докато не се научим да бъдем устойчиви в Доброто, да излъчваме Любов, чрез цялото си същество, да държим Ума си чист, да изучим силите и сетивата си, с които да приемаме и генерираме светлината и топлината в себе си, ще трябва да се въздържаме от контакт с мрака. До тогава е достатъчно просто да държим Любовта към ближния в Ума, Сърцето и цялото си същество и от тази наша Любов да черпим нужната ни топлина.  Само да не си мислим, че ще развиваме някакви свръх-способности? Това, което ще развиваме тук е умението си да възстановим нормалните функцци на Човека. Да се излекуваме от тази его-отрова. А това може да отнеме само миг, но може и да трае отново цяла вечност. От нас зависи! От това как държим Ума си чист и буден.

И сега, когато знаем какво е Бог – Изворът на Чистата Мисъл – Светлината, извираща от тъмнината на безкрайния потенциал на Висшия Разум, и носена от Божия Дух, и къде се намира, трябва само да открием контакта вътре в самите нас. И когато включим „щепсела” да потече този ток, тази облагородяваща жизнена енергия, този извор вътре в нас, та да ни Светне Съзнанието, а с него и Светът.

От хилядолетия човечеството очаква планетарните съвпади, които ще отворят някакви портали, носещи светлина, мир и благоденствие на Земята. Сега вече ни е ясно, че тези портали са вътре в самите нас. Всеки един от нас трябва сам да ги открие и да се свърже с Бог – Любовта и Висшия Разум.

Най-страшно е, когато сме „излязли на бял свят”, когато „горе ни е светнало”, да започнем да гледаме, да сравняваме и да съдим, кой какво направил, защо и как го направил или казал – т.е. да си сложим очилата на Его отново... Така отново отваряме порталите за обратния отвъден свят и влизаме „пак в Нищото”, но в много по-сложни капани, които сами си залагаме, защото вече ще виждаме и знаем намеренията на другите, а те съвсем няма да бъдат добронамерени. Единственият изход е, да знаем, че когато сме готови ние самите – т.е. достатъчно устойчиви в Доброто, Вярата и Любовта си, близките ни и те ще са. Независимо дали сме споделили това знание на личното откровение на Цялото – т.е. нашето лично Его и нашето лично Аз с тях или не.

Отключването става автоматично, когато в центъра има мощна сила, която да държи порталите към злото заключени. А в тази Сила трябва да се превърне всеки един от нас, тръгнал по този път.  Ще са ни нужни много Любов, Вяра, Мъдрост и Търпение, за да не изгубим Седмият си ангел отново... Но ако успеем със силата на Доброто в нас да държим Любовта и Вярата си и в ближния, няма от какво да ни е страх. Важното е да спрем да храним злото по между си. Да се научим как да даваме и как да взимаме – т.е. как да обменяме Любовта, и как да създаваме красивото, доброто и изобилието в Света, без да се изкушаваме един друг, без да разширяваме устата на злото, която поглъща Живота и Душите ни.  Доброто е Знание не е глезотия и даване. Доброто е получаване на благото на Знанието, което трябва да заслужим, да пазим и да предаваме ревниво. Красотата не е блясъка на Его, а блясъка на Любовта. Но ако с този блясък храним Его, хващаме злото за ръка. Ако не знаем как да взимаме доброто, няма да знаем и как да го даваме. Губим Вярата и Любовта!

Докато скитаме из Нищото на Его-Съзнанието, ще се учим на Добро и Зло, защото Нищото е най-добрият Учител на Човека – изворът на знанията за Его и Човек.  Осъзнаването в мрака е самотен процес, който може да отнеме един миг, но може да трае и цяла вечност. Понякога, за да влезем в контакт с Висшия Разум и да получим нужните ни помощ и просветление, е достатъчно да отправим чистата си мисъл, чрез Чистият си Ум и с Цялото си Сърце, излъчвайки Вярата и Любовта си към Господ. И ако случайно някой Его-Ум се опита да ни нарани или заслепи с превъзходствата си, също няма от какво да се страхуваме, защото вече ще знаем как да оставаме цели, устойчиви и невредими от тази зараза, без да нараняваме, а само да се радваме на предимствата и красотата на Его в другите и в ближния. Вече ще знаем как да се предвижваме из Нишото без да храним Ламята на Его-Съзнанието! (стр.155/7-22,37-39)

 

Приказки за лека нощ

Откакто в края на 17 век Шарл Перо издава сборника си с фолклорни приказки за деца в Кралския френски двор, най-известните от които са: „Червената шапчица”, „Снежанка и Седемте джуджета”, „Вълкът и Седемте козлета”, „Пепеляшка”, приказката за „Спящата Красавица” завладява сърцата на малките момиченца и момченца по света. Стотина години по-късно същите сюжети са пресъздадени във фолклорните приказки на Братя Грим. Днес все по-рядко разлистваме тези книги, но затова пък филмите и анимациите на Уолт Дисни не пропускат да ги припомнят на децата по света, вече почти стотина години. Така, докато сме деца..., всяко момиченце вечер заспива с мечтата, че един ден ще дойде нейният Принц и ще я събуди с нежна целувка, а всяко момченце се буди с вярата, че днес ще срещне своята прекрасна Принцеса. Но дали днес осъзнаваме истинското послание на тези приказки? Дали сме разбрали, защо така са ни вълнували когато сме били деца? Питаме ли се защо и днес, децата все още се захласват по тези уж приказни вълшебства с чудесен край, но пълни със страдания и страхове. Много изследователи и психолози смятат, че тези фолклорни предания са отзвук на изстрадалата народо-психология отпреди 400-500 години и изпълнени с революционните нравоучения на критиците на боржуазните общества от преди 200-300 години. Днес единствената полза за родителите от тези приказки, си остава преимуществото, че ангажираното внимание на техните деца им дава достатъчно свободно време за да изпълняват родителските си задължения или да се суетят за грижите си на възрастни. 

Рядко ни се отдава възможността да прозрем истинската същност и да осъзнаем посланието на тези приказки. А в сюжета на всички тях е заложена една основна истина. Нставлявана да разчита единствено на Петте си сетива, непорочната детска Душа, хващаща вяра на всичко с доброто си Сърце, рано или късно ще влезе в света на възрастните – в страната на несбъднатите мечти, където ще бъде изкушена от „апетитната, но отровна ябълка на суетата” и „убодена от вретеното на завистта”, за да попадне в плена на дълбокия непробуден сън на Илюзията – в Огледалния Свят на Егото. Тоест, ще се подаде на манипулацията да служи на интересите на завистта, злобата, лъжата и съмнението, с единствената непорочна подбуда безуспешно да ги опровергава и да доказва себе си. Подаде ли се на тази провокация, в неустойчивата детска Душа се „появява и нараства цирея” на недоволното Его, което започва да разхищава дадените й блага, за да си  спечели одобрение.  Стойността на Живота, се определя от идеалите, които човек отстоява  с цялата си вяра и всичките си сили. И понеже тук на Земята за всичко се плаща, Егото пропиляло цялата си валута (идеалите и вярата на Душата си), започва да обезценява чуждите идеали, за да остойности живота си. Колко време можем да дишаме въздуха, в който кислорода е изчерпан? (стр.29,,95-99,104,117,132,135,143)

Удивително е да забележим, че в сюжета на всички тези приказки неминуемо присъстват седемте вълшебни същности на Седемте жизнени сили, които винаги бдят за безопасността, доверието и будността на своята Снежанка, своята майчица или своята Принцеса – т.е. Душата ни. А това са така познатите ни Седем джуджета, Седем козлета, Седем орисници, грижещи се за развитието и благополучието на Душата и нейният бленуван стремеж – срещата с Духа – „Принца на нейните мечти”. Главните герои на тези Седем сили са Съзнанието и Интуицията, представени от най-голямото джудже, най-старата и най-младата и проницателна орисници, най-малкото козле и неговата майка, Огледалото, ловецът, бабата. А най-големият враг във всички тези приказки е Егото, представено като вълкът или Мащехата. Въпреки невярващият здрав разум, разчитащ единствено на петте сетива, нашето недоразвито, но напиращо интуитивно подсъзнание долавя, че става въпрос за нещо много важно, поради което тези приказки заживяват някъде дълбоко скрити в Душата на всяко дете, но и на всеки възрастен.  Веригите на  сетивата, капаните на Подсъзнанието и Огледалата на Его, не позволяват на Ума да приеме и осъзнае истинския смисъл на тези послания, който обаче остава открит за интуитивните възприятия на Душата.

Веднъж засято, рано или късно, семенцето пониква и израства в крехко нежно растенийце, което избуява или увяхва и погива. Често, за неуспехите си  обвиняваме средата, условията, времената или стандарта, в които живеем или отглеждаме децата си. Пропускаме простите факти, че развитието на едно растение (Душата: нашата съкровена същност) зависи от почвата, в която е попаднало неговото семенце (различните нива на Съзнанието ни и умението ни да се свързваме със Свръхсъзнанието), от сумарната слънчева светлина (силата на Духа и Светлината на Ума), от влажността (чувствата, емоциите, страховете, спомените, знанията, съкровените желания и радостта) и от силата на кореновата му система (волята, вярата, доброто и чистотата на Сърцето). (стр. 18,32,36,106,121)

 Често децата отгледани в условия с висок стандарт губят пътя си в живота, и обратно децата израстнали в оскъдни условия успяват да достигнат и изучат Себепознанието. Причина за това противоречие, се крие във факта, че в охолство Волята трудно се калява и Съзнанието трудно се държи будно и чисто. (стр. 10,15,54,95,104,108,152,153)

Увлечени от посредственост, страсти и грижи, предпочитаме да залъжем  с нещо детското внимание, вместо да нахраним детското Съзнание с уроци по Вяра, Любов и устойчивоств Доброто. Така още от ранните години на пубертета децата нагазват дълбоко в тинята на възрастния свят – Света на изкушенията и Егото, от където трудно могат да излязат отново изпълнени с буйни, светли, силни и вълшебни мечти. Тогава единствената утеха за провалените планове си остава „люлката” на дребните удоволствия и страстите на ежедневието, с които залъгваме заспалото си  Съзнание.  (стр. 25,32-36,37-38,57-58,68,86,88,96,)

Заключена в „кристалния саркофаг”от несбъднати мечти и блянове, Душата остава неспособна да се свърже отново със Седемте сили, които да събудят Съзнанието. Докато един ден... не я срещне Любовта, носена на крилете на силния и устремен Дух на „дългоочаквания Принц”... (стр. 102,106,111,123,133) Във всички фолкрорни приказки Любовта присъства като неизбежната сила, връхлигаща Душата (красивата Принцеса) и Духа (прекрасният Принц), въвеждаща ги в Новия Живот, изпълнен с мир, хармония, изобилие и радост, чрез пищната им сватба. В „Спящата красавица” Любовта дори изиграва ролята на злата орисница, предвещаваща дълбокия сън на Душата. Защото, за да бъде Душата способна да разпознае истинската Любов, когато я срещне, тя трябва да премине през изпитанията на лукавия и мрачен Свят на Егото. В живота мощните емоционални, психични и материални сътресения винаги предшестват срещата и сливането на Духа с Душата – това невероятно откровение, заради което всъщност слизаме на Земята и заради което Любовта се проявява във всичките си форми. Тези чудни приказки са едно дълбоко посвещение на невинната и чиста детска Душа, на която й предстои да навлезе в трънливия свят на Възрастните, за да открие силата на своя Дух, чрез тайнството на истинската Любов. Защото Любовта вирее и твори там, където има взаимност. Ако изгубим доверието на любим човек, което често се случва още в ранна детска възраст, Любовта помежду ни си отива. Без Вяра и устойчивост в Доброто човешката любов е преходна, носеща разочарования и разрушителни страсти. Защото Любовта е служене. Любовта служи на идеалите и на доброто в нас. Когато ги изгубим, Любовта си отива и обръща Огледалото на Его, затваряйки ни в непрогледния мрак на Огледалния Свят. В такива моменти човек е склонен да проявява слабост и превръща Любовта в завист, злоба и омраза. Единствено Любовта на Висшата сила, на Висшия Разум, на Висшето Аз, никога не отпада и винаги се грижи за нашето благополучие, макар и с не дотам приятни за нас методи. (стр.132,173) Благодарение на приказното посвещение в това тайнство, Детското съзнание, отрано развива умението да се ползва от вълшебните способности на Седемте жизнени сили и непоколебимостта на творящия Дух, оставайки будно и вярно на Любовта и в пряк контакт с Висшия Разум, съхраняващ чистотата на Сърцето.  

 

Приказки за възрастни

За по-задълбочените изследователи на Алхимията, ще припомним, че този акт – акта на сливането на бленуващата съвършенство Душа с творящия Дух,  е залегнал в сюжета на съчинението „Химическа Сватба” на Кристиян Розенкройц в края на 15 век, чийто произведения са издадени повече от век по-късно, в град Касел, Германия. В същия този град братя Грим, почти 200 години след това, решават да пресъздадат приказките на Шарл Перо и да съберат фолклорните предания по германските земи в сборник за възрастни.

По времето на самозвания Розенкройц подобни предания, учения и тълкувания на свещените текстове били считани за отглас на катарската и албигойската ереси, наследили движението на Богомилите от края на 12 век, и все още безпощадно преследвани от Римокатолическата църква, яростно бореща се да запази Империята си в Европа.  За беда на злощастната Света Инквизиция, точно в края на няколко-вековното преследване и окончателно потушаване на ереса на Богомилите, завладял сърцето на Европа, древен свещен текст напуска пределите на тяхната родина България и се отправя към Италия, за да послужи няколко години по-късно на алчните цели на самия Папа от рода на Медичите. Навсякъде из кралските и църковни среди в Европа плъзват слухове за тайно учение, разкриващо „тайните на всички тайни”. Не след дълго настава бум в архитектурата, изкуството и строителството, положил началото на Ренесанса – епохата на културното Възраждане в Европа. Кралските дворове и централните европейски градове се изпълват с пищни сгради с невиждани до тогава архитектурни решения. В църквите започват трескаво да се превеждат новите текстове, с които допълват Библията. Светата Инквизиция дори използва новото учение за да потуши и последните средища, разпространяващи „съвършената ерес”в Северна Испания,  Южна Франция, Германия и дори в Англия.  Защото „Съвършените”, както се наричали еретическите учители, твърдят, че тяхната вяра е истинското християнство, което е подменено от Римокатолическата църква още през ІІІ-ІV век сл. Хр. Вярата им ожесточава църквата, единствено поради факта, че те не се нуждаят от насилственото й присъствие, за да живеят в Христовото учение и да служат на Господа. На практика, с опустошителните си  кръвопролития, злощастната Инквизиция поставя началото на собственото си падение и самоунищожение. Новооткритите древни текствове, с които Инквизицията счита, че окончателно ще покори Света,  не са нищо друго освен последният дар за Новия Свят на отиващите на кладата „еретици”. Слагайки край на катарската (богомилска) ерес, Римокатолическата църква без да подозира, залага тяхното верую като последното библейско послание, с което счита, че ще наложи „Новият Световен ред“.

Но както казахме, независимо от многото си лица, поради многото огледала, в които се оглежда, Истината е една, а Любовта винаги намира най-прекият начин, по който да се изяви, за да осъществи исканията си. (стр. 19, 106,123,125-133,135,143)

 

Краят на Света

Безспорен е фактът, че с фиксидеята за „Края”, църквата покорява Света.

Днес, 6 века по-късно, въпросният библейски текст, съдържащ тайните на всички тайни и предвещаващ Края на Света, такъв, какъвто го познаваме, е залегнал в информационните стратегии на световните телекомуникационни компании. Патосът на днешните новини ежеминутно ни внушава усещането, че всеки момент, в който живеем, решава съдбата ни на живот или смърт.  Единствената цел на тази стратегия е да ни втълпи, че информацията е сила, която трябва да придобием за да живеем в крак със събитията, сякаш те определят хода и задвижват времето! Но коя информация носи сила? Неосъзнатата информация е оръжието на глупостта, която бавно, но сигурно ни убива всеки ден. Бързаме за новините, за да разберем къде какво се било случило, кой какво бил казал и кой какво бил направил, сякаш от това зависи живота ни. А не си даваме време за себе си, време да разберем какво се случва в нас самите, да си дадем сметка какво казахме, за какво мислихме и какво направихме ние днес.

Време е да разберем и да осъзнаем личните си новини и собствените си способности, сили, знания и грешки. (iстр.13,36,38,157)

Светът днес живее така сякаш всеки миг е последен. Хората като за последно пазаруват, консумират, строят, суетят се, съдят се, редят се по опашки в болници, банки, молове, администрации, улици и магистрали. Правителствата се чудят какви нови кризи, войни или бедствия да измислят, за да поддържат статуквото си с „опустошителния огън на всяващите страх, ужас и несигурност събития”, отварящи все по-нови и по-дълбоки портали в Его-Съзнанието на Огледалния свят. Сякаш, ако попаднем извън центъра на тази безсмислена всекидневна суматоха, животът ще спре да съществува. Тичаме като кокошки без глави да не би да изпуснем живота си и не осъзнаваме, че всъщност пропускаме да се събудим от този кошмарен сън на безразличие, грижи, страхове, суета и празни илюзии. А без глави оставаме само със едно единствено сетиво – допира. Допирът с твърдата почва под краката, който поддържа илюзията ни за сигурност.  И този допир е единственото нещо, на което си позволяваме да се доверим в света от заблуди, който всеки ден сами си създаваме.

Защото ако живеем по детски, радвайки се на всеки миг ще имаме силата да топим Его-огледалата с Доброто и Любовта, вложени в нас от Началото на Света.  Така най-накрая би дошъл Краят на мрачния Свят на Его-Съзнанието, сеещо разруха.

 

 

„Спящата Красавица и Седемте джуджета”

Последният текст в Библията, вещаещ Края на Света е самият Апокалипсис. Така нареченото Откровение на Свети Йоан Богослов, не е нищо друго, а притча за развитието на световното човешко Съзнание, която описва премеждията на прехода през различните етапи от съня на това спящо съзнание и пробуждането му за Новия живот. Различните етапи от този преход са представени чрез различните слоеве на човешкото Съзнание, съществуващи и развиващи се в различните етапи на развитие на човешкото обществото, или в съзнанието и живота на един единствен индивид. Защото Седемте ангела, хвърлящи порази върху човечеството, не са нищо друго освен изпитанията на Седемте жизнени сили, през които човешкото Съзнание преминава, докато не се пробуди напълно. (стр.13, 15, 36,143)

Този тайнствен и вълшебен текст също така разбулва и абсурдността на самото понятие „слоеве на обществото”. Защото разслояването между хората в йерархии на властта, притежанията и преимуществата е абсолютно нищожно пред голата Истина на продадената Свободна воля на Човека да бъде Човек. Защото днес ние сме изгубили Себе си в отражението на Егото в огледалото на съмнението – Его-Съзнанието. Дали индентифицираме описаните събития в Апокалипсиса с действителни такива, случили се, случващи се или предстоящи да се случат в човешката история или в живота на един човек, самото откровение е едно посвещение на будното човешко Съзнание, стремящо се към Свобода от Егото. В края на тази притча, напомняща ни за Спящата красавица, „невестата се подготвя за сватба с Господа си”. Тоест, освободената, благодарение на будното Съзнание, Душа се подготвя за сливане с Духа. За момента, в който всички сили се обединяват в Една, за да започне истинският живот – изпълнен с творческа енергия, мир, разбирателство и радост. За Новият свят, в който „младоженците” творят живота си взаимно.  Странно е, като се замислим, че и днес все още вярваме, че акта на сливането на Душата с Духа е възможен единствено, когато човек умира. Това наше вярване се дължи единствено на Огледалната реалност на Егото, в която живеем. Докато не вразумим Малкит си Принц да целуне и прегърне Спящата ни Красавица, за „да осъществим контакта”, и докато не опознаем и овладеем Седемте си сили, това тайнство ще остане непонятно и непостижимо. Мнозина ще предпочетат дълбокия сън в света на петте сетива, единствено поради страха от  „гладната диета” и постния режим, от новото, от усърдието, от промяната, от висотата на „полета на Душата към Духа”, от Изхода от Света на Илюзията.  (стр.13,155/7-21;157)

Така Апокалипсисът ще се повтаря непрекъснато, като кошмарен сън в човешкия живот, докато не пробуди и не обнови изцяло и последната капчица човешко Съзнание, заключено в ковчега на Его-Съзнанието.

Трябва ли да станем деца, „за да общуваме с джуджетата” или ще си останем арогантни и невежи възрастни, гледащи злобно увеличителното „Огледало на Мащехата”, без изобщо да ни мине през ума да го обърнем! Защото от другата страна на Его-Огледалото е нашето Аз – Любовта, която ще ни изведе на Светло!

 

Малкият принц и тайната на Розата

Във всяко едно дете живее един малък Принц, който е готов на всичко за да съхрани своята Роза (своята съкровена мечта), с чиято красота един ден ще покори Света – т.е. ще създаде и дари нещо красиво и добро от себе си в полза на ближния и на света. Защото детската представа за Света е коренно различна от амбициите на родителите, непрекъснато стремящи се към себедоказване, чрез децата си.  Но във всеки един от нас е вложена една съкровена идея и един съвършен идеал, които трябва да устоят на изпитанията на живота, за да бъдат реализирани.

Влизайки в грубия Свят на възрастните обаче, всяко дете губи от силата на Духа си, а често и нежността и съкровеното желание на Душата си, когато се натъква на бодливите тръни на Егото. Така всеки възрастен, от страх да не изгуби своята красива, но бодлива Роза, бърза да я продаде за далеч по-престижно изглеждащите амбиции.  Когато осъзнае неравностойната размяна, Егото ни заключва в твърдата си черупка, където убива скуката на безсилието ни с още по-скучни занимания, с които да отвлече вниманието на Съзнанието ни от грозната истина на потъпканите ценности.

Алегорията на Антоан дьо Сент-Екзюпери, „Малкият принц”, създадена в разгара на Втората Световна война и до ден днешен си остава непонятна за възрастните и още по-неразбираема за детската душа, която днес от рано е закърмена с посредствените материални амбиции на възрастните. Преминавайки в света на възрастните виждаме как ревностно пазените детски мечти, идеали и любов към красивото, чистото, доброто и съвършеното се превръщат в посредственост, омраза, лицемерие, малодушие, гордост, сребролюбие, завист, страхове и несигурност дори в собствените си способности, и т.н. Подмамени от егоестичното лустро на деня, нехайно изоставяме грижата и усърдието си за постигане на душевните си стремежи към хармонична изява и взаимодействие,  любознателността и състраданието към ближния, благосъстоянието на духа, доброто настроение и дори умението да се радваме на малките неща. Така забравяме за нашата Роза и тя постепенно увяхва и изсъхва заедно с Любовта ни към Живота.

Защото една велика идея трудно вирее в „тясна колиба” и рано или късно ще създаде противоречие и недоволство. Така както една малка идея не може да оцелее без постоянство, любов и грижа (подобно на Розата на Малкия Принц). И колкото и да не ни се вярва малката идея струва точно толкова, колкото и великата, но е в пъти по-доходоносна. Разликата е единствено в мащаба на представата за Свобода. Великите идеи имат нужда от Свобода, единствено за да я ограничат и подчинят на Егото.

Но Свободата се ражда и вирее в малките неща, защото в тях се крие Доброто. С тази малка грижа, с това усърдие, постоянство и вяра, Бог сътвори изобилието на Света. При това само за Седем Дни. А на нас не ни стигат вече 8000 години да разрушим света, колкото и да го разоряваме и да се похабяваме в тази насока...

Трудно ли е да открием и придобием Това Добро вътре в Нас, „за да си оправим Света”? Светът няма нужда от велики, а от малки, свежи и красиви идеи. Днес Светът няма нужда от президенти, министри и световни правителства, а от Малки Принцове и Принцеси с будно Съзнание, носещи Любов, Мир, Радост, Красота, Свобода и Хармония в Сърцата си, и Чистота, Сила и Вяра в Умовете си.

Ако продължаваме да приспиваме детското Съзнание с изкушенията на възрастните, то Световната Душа скоро ще заспи непробуден сън. И кой знае кога ще се появи отново Принца, за да я спаси от отровеното Его и заразното Его-Съзнание?

„1 грам струва 12 милиона”

„Вземаме един научен термин „гама”. Гами има в музиката. Но в сегашната биология има един хормон, един грам от хормона е най-скъпото вещество, и в биологията струва 12 милиона лева грам. Но в света няма още един грам. В света има само няколко гами. Една гама е една милионна част от грама.  Та казвам: ако вие имате една гама от любовта, то трябва да работите най-малко 3000 години, за да получите един грам от този хормон.” (из лекции за Любовта на Петър Дънов, Изд. „Астрала” 2010)

През последните години на своята активна дейност (също в разгара на Втората Световна война), Учителят Петър Дънов предупреждава: „сега в света влиза Любовта, носена от Христовия Дух, и ние трябва да се подготвим за нея”...

И наистина, наред с най-кръвопролитното събитие в днешната световна история, Светът е залян от Силата на Любовта. Само за няколко години човечеството не само удвоява своята численост, но настъпва и невиждан технологичен, културен и духовен  бум, който за по-малко от 50 години преобразява лицето на Земята.  Но ако по времето на Петър Дънов 1 грам от тази сила струва 12 милиона лева, днес грам от тази вечна субстанция струва 12 трилиона евро. А за изработването й, вече не са нужни 3000 години, а съвършено нова технология.

 

Коя е тази съвършена технология днес?

Съвършеният ум, съвършеното тяло, съвършеният дух, съвършеното и чисто съзнание, съвършеното сърце, съвършената душа и съвършените сетива са единствените, които могат да сътворят тази съвършена технология, произвеждаща „12 трилиона на грам”.

 

Звучи непостижимо, ли? Непостижимо ли е Човек да бъде Себе си?

Днес нито една банка в света няма нито потенциала, нито капацитета за да финансира една такава технология. Поради простата причина, че нито една банка все още не е изработила и „цент”от новата валута, с която може да се финансира едно такова начинание.

Защото Любовта няма нужда от пари! Тя има нужда от много, от всичките пари на Света. Ето защо всички банки финансират единствено Любовта. Няма ли любов – не инвестират и цент. Преди да ви дадат кредит, банките проучват до каква степен сте готови да заложите и да изгубите всичко за Любовта. От начина по който инвестирате, се вижда качеството и силата на Любовта, която носите. Колкото по-голяма е тя, толкова по-големи са дотациите, кредитите, инвестициите и печалбите за банките. И всеки печели многократно от това, което е вложил.

За банката не е важно дали ще си плащате вноските на време. За банката е важно дали сте готов да изгубите всичко, за да реализирате своята идея. Когато банката се увери напълно, че единственият идеал, който носите и за който живеете се нарича „Любов”, тя идва за да ви вземе всичко. Но съвършената Любов не позволява на никого да й отнеме и цент. Защото съвършената Любов ражда съвършеният Ум и съвърщената Сила. Затова, живейте, мечтайте, обичайте и теглете кредити, без да му мислите много. Банките считат, че са подчинили Любовта да им служи и да им носи дивиденти, но не осъзнават, че те просто са нейни покорни слуги, защото в „Храмът на сбъднатите мечти” ...най-големият от нас е нам слуга.... (стр.41,133)

В Природата нищо не се губи. Ако идеалът на банката се нарича „пари”, то тя непременно ще спечели пари, защото Любовта Може! Ако вашият идеал се нарича „Любов”, то всичко, кето правите ще ви носи изобилие с Любов. Просто теглете чертата навреме под всяко ваше чувство и поставяйте в ред всяка ваша емоция.

Защото чувствата и емоциите са реалните, истинските кредити и лихви на живота. Вие решавате къде да поставите плюсовете и минусите.

Бог е онази малка точица Любов, която се появи в тъмнината, възДъхна и създаде материята – небето и земята, и с Мисълта си даде на света Светлината. И започна да твори! С тази Светлина, с тази Любов, които създават Божието творение – това Добро в Неговото Знание, а не в без-съ-Знание, както направи Адам.

Както вече споменахме, в част Първа, циклите на Съзнанието съществуват и се развиват в „одушевената и в неодушевената природа” едновременно в четирите си нива: подсъзнание, самосъзнание, съзнание, свръх-съзнание. Доказателството за неговото съществуване са, както изявите, така и резултатите от проявлението на жизнената енергия в живата и неживата природата и във Всечелата изобщо,, но и  включително в създаденият от човека така наречен „изкуствен интелект”, който влагаме в компютри, телефони, контролни системи, чипове и други материали. Ако все още не сме, скоро ще осъзнаем, че всяка частица Съзнание, независимо къде и как се проявява, със или без Душа, рано или късно изявява осъзнаване и емоционална реакция. Простият пример за това е откритието на японския учен за „емоционалните” реакциите на капчиците вода в различното й физично състояние, с която тук представяме и характера на нашето подсъзнание. Това идва само да покаже, че Съзнанието, където и под каквато и да било форма, се управлява от Висшия Разум – Бог, и служи на Световната Душа - Човека. Защото, както споменахме, Съзнанието е люлката на Душата – люлката на самия Живот, било то проявен или не. Съзнанието е „енергиен и материален запис” на проявата на Жизнената Енергия  – Духа Божий. 

Както можем да се досетим, Его-Съзнанието наподобява изкуствения интелект, лишен от активен разум. Човешкият Ум, обаче, е способен да Го създаде във всички нива на своето съзнание, в мига, в който тръгва да гони стремежите на Егото.  Това Его-Съзнание има коварната способност да заключва огромни сънателни пространства в паралелни огледални светове, от които Умът и Душата, самите ние, трудно можем да излезем. Не за друго, а защото то е абсолютно недостъпно за Висшия Разум. В този „отвъд”-съ-Знателен огледален свят Душата е абсолютно лишена от божествените си сетива, поради което хората страдат и боледуват. Там и да искаме, не можем да получим помощ от вън, защото тази зона е недостъпна за Светлината на съ-Знанието.

В тези зони Умът е лишен от всякаква естествена Светлина. Това всъщност е библейският Египет, но днес излязъл извън „Царството на Петте сетива” и въвел човешкия его-съзнателен живот в огледалното отвъдно. Днес Его-пространствата могат да заключват умовете на стотици хиляди и дори милиони хора по света, споделящи подобни Его-интереси, и то благодарение на интернет. Защото както казахме: всичко, в което вярваме продължава да съществува и да черпи от жизнената ни енергия. Докато не проумеем, че ние днес, сме все още онази част от Божието Съзнание, което откраднахме и разболяхме със Съмнението и Безлюбието на Егото, няма как да станем цели, няма как да бъдем съвършени, т.е. да се слеем с Цялото на Бог и да черпим от Източника. Как можем да се върнем в това Само-съ-Знание, в тази точица, творяща и произвеждаща Светлина? Единствено с Любов. Ако ние не сме Любов, не можем да се слеем с Любовта. Ние откраднахме от тази Любов – Живота, заключихме то в ковчега на не-Знаещото си Его-Съзнание, и започнахме да го заливаме с отровните киселини на Егото, считащо се за наш Бог. Но ние не можем да Бъдем (като!) Бог, защото Егото ни отдели от Него – отряза тази част от Божието Съзнание и я зарази с отровата на съмнението си. Его-Съзнанието е изключително коварно. Докато се оглеждаме в това огледало, докато живеем между двете огледала на Егото и Его-Съзнанието, ше „творим” и живеем в коварен и болен свят. Ако спрем да се оглеждаме в огледалото на Его-Съзнанието и се обърнем на другата страна – навътре в Егото си, търсейки Себе си, и там не успеем да открием тази точица – нашата Душа - Светлината на Любовта, ще се самоунищожим! Затова започваме да боледуваме – нашето Его (безпомощният глас в пустиня на Адам) иска да ни спаси и излекува от това болно съзнание, иска да ни помогне да намерим пътя към Себе си! Адам също страда, защото е осъзнал завета на глупостта Си. Именно болката на страданието ни кара да се свържем със Себе си, да събудим вътрешните си сили, които да ни изчистят от болестотворното съзнание на Его.  Когато Его ни причинява страдания, то се опитва да ни върне към Аза - към Човека. Защото срещу Его стои Бог, а между тях  е Аз - Човека.

Затова Бог изпрати Човека на Земята да пази равновесието на силите, а не да сее разрушение вътре в Себе си и чрез собственото си Его-Съзнание, при това и върху Земята. И когато казваме „Бог е Любов!”, осъзнаваме ли какво е Любовта? (стр.13-17,18-28)

 Можем ли да произведем толкова Любов, колкото мръсотия е натрупана в Съзнанието, Сърцето и Душата на Човека, за да се изчистим напълно от това зло? Да се излекуваме, да се освободим от това болно Его-Съзнание, което непрекъснато се стреми към притежания, въвличащи Душата и самият живот на човека в Огледалния свят на Нищото. Можем ли да се научим да държим порталите на злото затворени?

Единствено с чистата и светла мисъл можем да пречистим сетивата си, да си върнем силите, за да открием тази точица в нас, произвеждаща Светлина и Любов, които да ни изведат не на „Оня”, а на бял Свят, при това цели в Цялото! (стр.155/7-22)

 

Новият Живот

Често се случва, когато животът ни е поставил да живеем в трудни и скромни условия, да си позволяваме по-бляскавите притежания и достояния на другите да ангажират нашето внимание. Странно е, че дори когато животът поднася на хората охолни и изобилни условия, те пак поглеждат към това, което е дадено на другите. И в двата случая недоволството на Ето се настанява сред нас, започва да ни гложди и да подхранва Его-Съзнанието. Идва моментът в който Егото пожелава това, което имат другите и решава, че точно това е мечтата на нашия живот... Егоистичната амбиция е толкова силна, че кара хората да прибягват до не дотам достойни и дори унизителни мисли, действия и чувства, само и само да придобият обекта на желанието си. А когато това се случи, се оказва, че мечтаната придобивка се разминава с очакванията. Трудно ни е да приемем, че във всеки един момент животът ни поднася точно толкова, колкото можем да понесем. Бързаме да бълваме отрицание и недоволство, и не забелязваме, че всъщност животът се опитва да ни подготви за момента, в който ще ни поднесе точно това, което истински ни удовлетворява, от което наистина се нуждаем. Не осъзнаваме, че недоволството идва не от неудовледотвореността, а от факта, че се съпротивляваме на това, което животът е определил за всеки един от нас. А недоволството само по-себе си представлява липса на Добро, Вяра и Любов в нас. Когато отхвърлим Любовта, която животът ни поднася, недоволството се настанява в нашите клетки и те започват да заболяват, именно от липса на любов.

Когато престъпим границата на възможностите, желанията или недоволството си, Любовта създава мощен потоп в живота ни, взима всичко от което сме недоволни и ни кара да започнем наново, докато не се научим да живеем по Закона на Любовта. В настоящия наръчник разгледахме основният принцип на този закон, а тук по-долу ще го определим и като закона на „Аз и Ти”, за да се преборим с отровното Его-Съзнание. Това всъщност е Новият Закон на Новия Завет, с който Исус Христос додйде, за да отмени дадените вехти заповеди на Мойсей, които, както вече установихме, имат единствено силата да хранят Его-Съзнанието и да въвличат в изкушения. Но Кой е виновен? Който е с Бога си или който следва Его?(стр.19,155/6-2)

Любовта и Доброто са ни дадени даром, но не могат да се ползват насила...

„Новият Завет” на Бога даден чрез Исус Христос за Божият Закон: (Мат. 22:35-40)

първа и най-голяма заповед: възлюби Господа, Бога твоего,

с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:

втора, подобна ней: възлюби ближния си като себе си;

на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.”

Ако Човек започне да прилага новия завет гледайки го с очите на Егото и следвайки неговия образ, няма защо да се чудим на кръвопролитните събития и до днес. Его-Съзнанието винаги разбира и възприема всичко на обратно и за своя полза.

Но къде е Доброто ни  – лявата ни ръка, с която да вземем Любовта и

къде е Вярата ни – дясната ръка, с която да дадем Любов на Бог и ближния?

Ако сме развили сетивата за пълноценен живот, ще знаем, че това, от което има нужда ближният ни е това, от което имаме нужда и ние самите. Това съвсем не означава, че трябва да отнемем от ближният си, за да задоволим нуждите си. Напротив, единствено, когато дадеем на ближният си това, от което се нуждае, ще можем да получим това, от което ние самиге се нуждаем. Законът е прост: ако споделяме Любовта с цялото си Сърце, Ум и Душа ще имаме всичко, от което се нуждаем. Защото Господ съдържа в себе си цялото човечество. Единственото нещо, което трябва да дадем в замяна, за това, което ни е дадено е да Го любим с Цялата си Воля, с Цялата си Душа, с Цялото си Сърце,  и с Цялото си Доверие. Именно благодарение на този закон можем да върнем изгубените си Души.

Докато позволяваме на петте сетива да управляват телата ни с рефлекторните си вериги, оставяме чувствата, които те предизвикват у нас да определят избора ни или дори посоката на живота ни, замъглявайки Ума ни. Именно нашите чувства ни карат да се самоопределяме като индивиди или „личности”, и да разделяме нещата на добри или лоши, в зависимост от начина, по който възприемаме усещанията си, които изпитваме на съзнателно, самосъзнателно или подсъзнателно ниво.

Сякаш сме вкусили от забранените плодове на Дървото, даващо познанието за добро и зло. (И това не е далеч от истината, защото ние всички  сме потомци на самия Адам, родени след като е вкусил от плода.) (стр.155/7-15) Чувствата ни, обаче, не са нищо друго, освен резултат от химичните реакции, предизвикани от клетъчните дейности, вследствие на трансформацията, обмена или застоя на енергия в организма ни. Нещо като „сърдечна памет”, подобна на подсъзнателната ни памет, събираща спомените от преживените събития, образувана от действието на адреналина и кортизола, и запечатваща усещането и отношението на нашата Душа към съответното изпитание.

Душата счита, че чувствата са нужната й храна - плодовете, с които да утолява Духовният си глад. Но както вече споменахме, чувствата са нужните познания за Душата, с помощта на които тя може да открие пътя на Духовния стремеж, реализиращ нейните съкровени желания и заложби отвъд света на илюзията. И както установихме, пълноценна храна за Душата са Любовта, Светлината, Истината и Вярата, носени от устоите на Доброто, с които пазят плодовете на Дървото на Познанието за Добро и Зло. За да можем да съхраняваме чувствата си чисти и да не им позволяваме да ни въвличат в света на илюзиите, изкушенията и заблудата, ние трябва да познаваме Сърдечният си пулс и пулса на Истината в нашите тела. Например, когато считаме, че сме придобили или развили някаква уникална дарба ние бързаме да се възгордеем, да се похвалим с нея и ако е възможно да я вкараме в действие, за да ни носи печалби. И точно това е момента на нашето падение, същото като на Адам и Ева... Трудно ни е да осъзнаем, че тази дарба ни е дадена за да се самоусъвършенстваме и да можем пълноценно да служим на другите, при това без да я размахваме като знаме. Защото: „Даром сме получили и даром ще дадем”.(стр.12,19,32,33,36,37,123,131)

Ако ние сме неспособни да вдъхнем на нашите деца силата, вярата, енергията, търпението, смирението и усърдието за търсене на скритото познание, или просто да ги насочим да опознават и да работят със самите себе си, или пък им преграждаме пътя към опознаване и овладяване на Седемте сили, само защото той е непонятен за нас или пък, защото не обслужва личният ни егоестичен и амбициозен интерес, то ние ги обричаме на дълбок сън в света на заблудите. Така постепенно Душата им се затваря в коравата черупка на Егото, докато Любовта не ги събуди за истинския живот. За беда, при едни такива неблагоприятни условия, които днес продължаваме дори и 2000 години след Христа, сами да си създаваме, едно такова вълшебно събитие може да се случи в живота на човека веднъж на 65 прераждания... Не случайно библейските текстове многократно проповядват физически лишения, именно за да се откъснем от оковите на петте си сетива, да се научим да виждаме с Ума, да разбираме пулса на Сърцето си, да държим чиста мисълта си и да изострим възприятията си за Седемте сили в нас, да се научим как да държим Доброто си устойчиво на Зло.

Ние винаги изискваме повече от децата си и вярваме, че те са нашите неповторими гении. Но способни ли сме да им позволим наистина да извървят личният си път към гениалността, без да им налагаме собствените си предразсъдъци, амбиции, претенции и страхове. Без да подтискаме творческия импулс в тях с посредствени занимания,  критики, забрани, забележки или надсмешка. Без да ги спъваме по пътя към личната им реализация, само защото интересите и талантите им не отговарят на нашите очаквания, или пък не носят никаква полза или изгода за нас. Нима не виждаме, че еднообразието, което налагаме спира собственото ни развитие? Нима бъркаме принципите и стандартите с интересите и моралите? Нима не можем да ги научим да бъдат устойчиви във Вярата си, с която да държат Доброто в себе си неизменно, независимо от обстоятелствата? Днес им даваме изобилие,от което те искат с радост все повече и повече, а утре ако ги подложим на глад и рестрикции, ще бъдат ли все така радостни, мили и любвеобилни?

От малки учим децата си как да работят с петте си сетива, но когато забележим, че в тях се пробуждат и други способности ставаме критични, злобни и егоестични, и зад маската на общоприетия морал започваме всячески да наказваме,  подтискаме и опорочаваме тези техни изключително находчиви умения. В случай, че „пъкленият план не успее”, бързаме да се похвалим, че това е нашият ген. А какво означава „ген”? Специална закодирана информация в ДНК на клетките. Каква информация тогава сме закодирали ние в тези клетки на нашите деца, когато третираме по недостоен начин геният в тях. А какво означава да си гений? Да умееш да възприемаш и разкодираш скритата информация. Тоест да поддържаш Ума си буден и чист.

Защото будните деца черпят от източника. От нас се изисква единствено да изпитваме устоите им в Доброто – т.е. как прилагат тези знания, без да замърсяваме Сърцата им с мрачни мисли, забележки, критика. Да бъдем изобретателни в изпита.

Нека отново да представим схематично Седемте сили и техните най-прости и елементарин умения на сетивно ниво: (стр. 13, 21, 41,100,103,107,113,118,119,120,124,134,138,144):

·                    Първична сила – слух

·                    Сакрална (душевна) сила – допир

·                    Духовна сила – зрение

·                    Сърдечна сила – вкус

·                    Ментална сила – обоняние

·                    Интуитивна сила – усет

·                    Съзнателна сила – разбиране

Ако се замислим, ще си признаем, че ние не очакваме от децата да усещат нещата и да ги разбират. Ние изискваме от тях единствено да ни слушат и изпълняват това, което им казваме, препъвайки всяка тяхна инициатива. Именно това се опитват да подскажат приказките за „Червената шапчица”, „Вълкът и седемте козлета”, „Снежанка и Седемте джуджета”, „Спящата красавица” и т.н. Интересно е да отбележим, че въпреки страшните случки в гората, тези приказки не оставят страх в детската душа, защото дават на децата средствата, с които да преодолеят страховете си и да вземат смели решения в критични ситуации. 

Свикнали да изпълняваме само това, което ни дава наставлението на общо-приетите норми на поведение, ставаме неспособни да управляваме живота си и проблемните ситуации в него, защото сетивата, които могат да ни помогнат са недоразвити или липсват. Или доверявайки се единствено на петте си сетива, пропускаме да разберем предупреждението на наставлението или на някое от сетивата си,  отвличаме вниманието си и правим грешки, които трудно можем да поправим. От друга страна е истина, че ако ние сме неспособни да наставляваме децата, рано или късно, те ще се поддадат на наставленията на собственото си или нечие друго Его, водено от съмнения и изкушения. Защото не е толкова страшно да сгрешим, страшно е, когато ни е страх да не би да сгрешим. Осъзнатите грешки са въглените, от които Животът, който е самото „огнено езеро”, самият огън на Любовта, вае диаманти.

Не бива да оставаме слепи за факта, че докато опознават телата си, сетивата си и света около себе си до 7-мата година, и изграждат съзнанието си и започват да чувстват стремежите на Душата си до 14-тата година, децата са в пряк контакт с уменията на Седемте жизнени сили, които им дават възможност да черпят свободно от Източника на Безкрайния потенциал. Непрекъснатото настоятелство какво и как да виждат, чуват и мислят, и как да разбират нещата, неминуемо прекъсва живия контакт и живата връзка на децата с Духа, Душата, Ума, Съзнанието, Интуицията, Сърцето и извора на Жизнена енергия. Това е и скритото послание в приказките на Шарл Перо и братя Грим. Докато наставляваме децата, те губят умението да чуват вътрешният си глас, стават неспособни сами да възприемат и разбират нещата, и тази неспособност приспива съзнанието им от съвсем ранна възраст, заставяйки ги да трупат в себе си негатива на живота. Ако ние не успяваме да учим децата си как своевременно да трансформират и да се освобождават от негативната енергия, която всеки един от нас, като човешки същества, всекидневно, съзнателно или не генерираме в умовете и телата си, то създаваме сериозни предпоставки за развитието на болестни психически и физически състояния в бъдещият им живот. Стремим се да пълним главите им с тонове ненужни знания, повтарящи едни и същи грешки, при това ги изпитваме да ги рецитират наизуст, а пропускаме да повишим физическата им култура и двигателна активност, от която имат нужда, за да не трупат негатив и агресия към самия живот.

Казваме си, че най-добрият учител е животът, но само добре подготвеният ученик може да намери учителя, от който се нуждае в даден момент. И ако трябва да направим инвентар на личните си сили и способности, то ще се окаже, че сме, или бихме могли да бъдем безкрайно смели, можещи и богати, стига да държим Съзнанието си будно, при това отвъд Огледалния свят, т.е. Тук и Сега:

·                     Съзнателна сила – разбиране, знаене, можене, умелост, чистота на мисълта;

·                     Ментална сила – концентрация, нюх за дарбите, за талантите, за живота;

·                     Интуитивна сила – усет, възприемане, вътрешен глас, осъзнаване;

·                     Сърдечна сила – вкусване, изпитване, довереност, хладнокръвие, безстрастие;

·                     Духовна сила – зрение, виждане, воля, устойчивост, реализация;

·                     Душевна сила –допир, осезание, чувстване, творчески потенциал;

·                     Първична сила – чуване, слух, опознаване, изучаване, приложение, активност.

Ако към способностите на Седемте сили, заложени във всеки един от нас, прибавим и личният потенциал, дарби и таланти, то списъкът би станал безкраен. Важно е да търсим и да даваме възможностите на всеки един от нас да осъзнае и прояви дарбите,  талантите и възможностите си. В това именно се крие Любовта към ближния – грижа, осъществяване, прилагане, споделяне, взаимодействие, състрадание, съдействие, радост. Интересът към едно нещо е начало на една дарба, която в никакъв случай не бива да губим, докато не я опознаем, развием, реализираме и приложим, в зависимост от дадените ни възможности.

Докато сме ядни, злобни, угрижени, недоволни, колебливи, лениви, страхливи, ние сме неспособни да виждаме доброто и красивото. Само благодарение на Доброто и Красивото, и само ако сме ги вложили в Сърцата си, можем да възприемаме вълшебствата в Света. А Светът е изпълнен с „магически работи” – такива, които не разбираме напълно, но ако сме способни да ги възприемаме със Сърцата си, ни носят радост, мир, знание, мъдрост и изобилие. За беда, много хора смятат, че по пътя на безъсредчонстта, егоцентризма и користолюбието могат да постигнат целите си, и дори да овладеят тъмната страна на магията, чрез която да постигат успех и да осъществяват бленуваните си амбиции. Но този път води към самоунищожението, смъртта и небитието в Огледалния свят на Нищото. Защото това е път на временния успех на задоволения каприз и злорадството, хранещи и черпещи от тъмната сила на Его-Съзнанието, които биват погубвани от разочарованията, злобата и нищото. А всяко удовлетворение в Огледалния сват на Его трае точно 12 часа.

Сигурно вече се досещате от къде идват силите и познанията на „тъмните учения” за контрол на ума, „пророческите дарби” и „привличане на късмета”? Те не водят към нищо друго, освен източване на енергиите на ближния, личните ни енергии и силите на Живота и Доброто – Вярата и Любовта. Не е нужно да изпиваме Себе си и ближния, за да имаме сила. Свалим ли Огледалата на Его, научим ли се как да държим заключени тези портали на злото, ще има Живот, Светлина и Благо за Всички.

 

Първият изпит на Човека и Първият изпит на Душата

 

Една херметическа теза гласи: „Три са пречките за човека:          

·         липса на усилие за придобиване на познание,

·         непривързаност към доброто,

·         привързаност към злото.”

А „Три са пътищата на Душата: Човек, Свобода, Светлина.”

Какво е Бог? Вяра, Добро, Любов – Отец, Син, Светия Дух.

Какво е Живот? Цялото Знание, придобито с Доброто на Бог – самата Истина.

Какво е Човек? Живот - Душа, Ум и Тяло, дадени от Бог на Човека да се учи.

Какво е Душата? Светлина – Вяра, Любов, Добро, вложени от Бог в Душата.

Какво е Ум? Вяра, Любов, Светлина – нужни на Живота, за да се прояви!

Какво е Добро? Знание, Любов, Сила – силите, с които Бог твори Света.

Какво е Любов? Мъдрост, Истина, Светлина - абсолютното отдаване на Бог

Какво е Истина? Ключът на равновесието и справедливостта – знанието на Бог.

Какво е Справедливост? Равностоен обмен на Доброто – изявата на Бог.

Какво е Мъдрост? Безпрепятственият поток на Живота в равновесие.

Какво е Вяра? Отдаденост, Добро, Мъдростабсолютното отдаване на Човека

Какво е Равновесие? Справедливият обмен на Любов – Бог се отдаде, а Човека?

Какво е Свобода? Силата на Доброто държащо порталите на Его заключени.

Какво е Светлина? Мисълта на Бог, извираща от Тъмнината, носеща Знанието.

Какво е Его? Отражението на Бог в очите на Човека, което идва да изпита неговата Вяра и Любов – силите на Ума, пазещи Живота. 

Първият блясък на Его в окото на Човека, поставя на изпитание Вярата, Любовта и Доброто в него.Човек сам трябва да се пребори с изкушението на съмнението и да изпита устоите на Доброто си.

Първото нещо, на което Човек се учи в живота е Доброто. Тоест, учим се как с Доброто в Себе си да прилагаме Вярата и Любовта в живота. Животът ни поднася даровете си и започва да ни изпитва дали  умеем да ги ползваме и да ги пазим разумно. Ако с Доброто в себе си сме предизвикали Зло, отиваме в училището на Огледалния свят. Там изучаваме Его, за да се научим на Добро. За да се научим какво е Добро и как да го прилагаме. Ако имаме Вяра и Любов ще издържим изпита на Доброто. Но при всяко положение блясъка на изкушенията на Его ще ни привлекат към себе си, защото ще ни се сторят далеч по-лесни, по-добри и по-атрактивни за нашето добруване. Изберем ли този лесен път, ние поверяваме Вярата, Любовта и Волята си на злото. Тогава животът ще постави на безмилостно изпитание Доброто в нас.

Ако съмненията и изкушенията ни приспят, и тръгнем да гоним празните илюзии на Его, ние няма да разберем кога сме изгубили Доброто си, което пази Душата ни. Тогава идва страданието, за да изпита Вярата, Насеждата и Любовта в нас.

Когато Човек изгуби Вярата и Любовта се превръща в една страдаща Душа, подложена на всички изпитания на Егото. Тогава, единственото ценно нещо, което ни остава е самият живот, вложен в Душата - нейното вътрешно знание и скритата й Светлина. С това Добро, с тази скрита Любов, Душата трябва да събуди всичките си сили и познания, за ди си върне Вярата в Себе си, в живота, в ближния, в Любовта, в Бог. Да върне триединството на Човека в Себе си. Тоест да стане отново цял и съвършен. Такъв, какъвто Бог го е изпратил на Земята, за да придобие Свободата да учи и овладее познанието, държащо Човека чист от злото, за да борави със Знанието.

Нужно е непрекъснато да търсим Доброто в Себе си, за да успеем да изучим сетивата си и да съберем Седемте си сили, с които да излезем от Лабиринта на собствената си психика, да осъзнаем нашето Аз и Бога в нас. Успее ли да постигне това, Човек открива Светлината в Себе си, която му връща Вярата и Любовта. С тази Светлина, с тази Вяра и с тази Любов, Човек трябва да събуди Огъня в себе си, който да го държи чист от злото – не само в света, но злото, което може да се роди в самия него и да замърси отново Сърцето му. Постигне ли тази сила и тази власт над Себе си, Човек успява да разтопи Огледалата на Его в Собствената си Психика и в Собственият си Ум. Ако успее да Постигне Свободата си от това зло - от Его-Съзнанието, Човек се слива с Любовта и тръгва по пътя към Светлината. Тогава пътя за придобиване на познанието да властва над доброто и злото е свободен за него.  Но в света на Его човек вижда само Добро и тръгва след н-Его. Кое Добро?  Това на блясъка!

Когато Човек реши да последва Егото, съблазнен от блясъка му – от „Доброто”, което вижда, той влага Вярата и Любовта си в този Огледален образ и започва да строи Огледалната империя в живота си. Но в този блясък няма Добро, няма нищо даже!... Със всяко следващо вложение на енергия по пътя на желанията и стремежите в този огледален свят, Човек губи обратният път към Себе си. Изгуби ли Доброто в себе си, човек губи напълно връзките си с Вярата и Любовта, и в него се настаняват Демоните на изкушенията, материалните стремежи и амбициите, които започват да изяждат Живота му, т.е. Душата, носеща знание и Светлина.

Ако при такива условия, Човек се осъзнае – т.е. получи просветление в Ума, даващо му ясна представа за реалната му позиция в живота, единственият му водач по обратния път е Душата. Именно тази Светлина и Знанието, вложени в Душата, могат да изведат човека по обратния път към Вярата и Любовта. И точно по този път към Себе си, човек ще събере плодовете, които ще му дадат нужните сили за изпита на Доброто. Точно това са и плодовете на Дървото на познанието за добро и зло, които трябва да върне обратно на Забраненото дърво – на Его. 

Когато Човек се откаже от Доброто в себе си, Демоните на неговото Его се връщат с пълна сила и постепенно подлагат Душата на тление. Тоест извличат жизнената енергия на Човека – всичките му познания и сили. Тогава идва Смъртта, за да изпепели всички тези демонични сили и мрачни същности и да освободи, последната Искра на Светлината, останала от този човешки живот. След смъртта от Човек остава единствено точицата Светлина. Тази точица отива в мрака, докато в нея не се зароди желание за добиване на знание или докато не изгасне напълно.

Когато Човек успее да запази Вярата и Любовта си, той трябва да се учи да постига и пази Свободната си Воля. Тоест как да съхранява и придобива знания за Живота, без да ги пропилява за празни амбиции и материални стремежи. Да се учи как да бъде устойчив в Доброто и неприкосновен за злото. Да се учи как да държи чисто Сърцето си от Зло. Да се учи как да бъде независим от доброто и злото. Да се научи как да работи с Доброто, като държи порталите на злото заключени. Постигне ли Свободата си – т.е. абсолютната сила на Доброто, излиза на пътя на Светлината, която го учи как да  да владее и прилага силите на Любовта.

Цената на Свободата или Познанието за Добро и Зло: Когато Човек овладее двете сили на Доброто, двете сили на Любовта и двете сили на Вярата и се научи как да ги прилага, без да попада под властта на коя да е от двете страни на Егото – Своята или на Ближния,  тогава той е постигнал абсолютната си  Свобода. Тогава Човек става Цял със Себе си и с Едното и пътя на Светлината е свободен за него. Когато Човек придобие знанието да владее силите на доброто и злото и уменията да властва над Его, той се Слива със Светлината. В Светлината човек е свободен да твори и да се учи:

·         в Светлината Човек се учи как да придобива  и прилага нови знания,

·         може да се учи как да влага знанието в сърцата на хората.

·         може да се учи да владее равновесието в живота, движещо напред самия живот.

·         Вземе ли изпитите на Светлината, възможностите за човек са безкрайни.

Става ясно, че ако решим да направим зло, защото считаме, че това ще извика  Доброто, така само ще отворим нови портали в Огледалният Свят на Нищото. И то в личният си живот. Но същата сила има и нашето решение да предприемаме действия в името на Доброто и да го налагаме с убеждения и сила над умовете на ближните. Най-страшно е, когато ослепеем напълно и поверим доброто, вярата и любовта си на Егото – това е самото невежество. Ако не успяваме да видим Истината и да събудим Справедливия обмен на Живота в Себе си, и в Сърцата на Другите, то това означава, че или сме изгубили собственото си Добро, или сме имали глупостта да попаднем в клопката на Его-Съзнанието. Ако съберем и си върнем всичките сили ще излезем от там с нови знания. Но още по-страшно е, когато придобием нови сили и знания да ги предадем отново на Егото си. Тогава Демоничните сили на Его-Съзнанието в Ума ни ще започнат да източват енергиите ни. Но точно тогава можем да овладеем истинското си Аз и да придобием съвършенството – целостта си – Човека. Става ясно, че и в двата случая Егото ни кара да играем танц със смъртта и тлението, изпитвайки умението ни да боравим със себе и със живота. Най-ужасяващо е, когато загубим и последната капчица вяра в Бог – т.е. в Доброто в нас, но продължаваме да се стремим да добием Познанието чрез собственото си Его. Защото силата на пояждащия огън е непоносима.  Но който носи Любовта и Доброто в Себе си се къпе в нея.   

Веднъж постигнал и овладял Доброто в Себе си, човек трябва да се учи, как да го съхранява и как да овладява демоничните сили на Его-Съзнанието, непрекъснато стремящи се да завземат умовете на хората. Но те черпят сила единствено от поробената воля на човека, докато той не се освободи. Злото не е учение, а изкуството на Его-отражението да заслепява очите с блясъка си, превземайки съзнанието на Его-Човека и превръщайки го в мрак и разрушение! Учението на Живота  е как да държим злото заключено! Заради този урок, Човек е изпратен на Земята!

 

Цялото равновесие на живота на Земята се дължи на Вярата и Любонта на Бог към творението си и към Доброто в Човека. Земята се крепи именно на тази Вяра.

За да продължи Живота на Земята е нужна вярата на Човека към Бог и Любовта му към Земята. Така енергиите на Мъдростта, Светлината и Истината, поддържащи равновесието ще могат да  протичат правилно и да осъществяват живота.

Ако ние не откриваме Бога по между си, Любовта изчезва и силите, държащи равновесието на Земята се преразпределят. Тогава Любовта на Земята се събужда от вярата на Човек, че може да  повдига планини без Добро и без Любов, а само с голата си вяра и упоритост в невежеството, и започват катаклизмите – вулкани, земетресения, бедствия, пустош.  Това е именно ефекта от напрежението на сгъстяващото се Его-Съзнание. Ако ние не откриваме Доброто в себе си, което да държи тази Вяра и тази Любов на Живота в нас, то Душата ни ще изгасне като искра в мрака на Нищото, и като свободната молекула водород в условия на кислород, ще пръсне Ламята на Его-Съзнанието ни, раждащо Зло. (стр.29,131)

Днес търсим Живот на Марс, изучаваме планетите в Слънчевата система и не проглеждаме, че те съдържат в Себе си Цялото знание за Злото и Доброто и са резултат единствено от опустошителните войни на Злото, родено от Его-Съзнанието. Ръката на Бог и пазителите на Седемте енергийни сили, държат тези планети, за да се учим на това какво е Живот и какво е Пустош, за да изучаваме законите на вземането и даването, закона на равновесието, раждащо Живота – закона на Любовта. Преди да тръгнем да търсим живот в Космоса трябва да осъзнаем, че ние – човечеството, сме все още на дъното на Нищото. Все още не разбираме какво е Човека, какво има вътре в самите нас, какви са нашите функции и отговорности. Искаме живот, а раждаме смърт, Целият закон на Живота е вътре в самите нас, а все още нямаме очите (Вярата), с които да го прочетем, Ума (Светлината), с който да го възприемем, и Сърцето (Любовта), с което да го разберем, приемем и приложим, Ако човек е готов да хвърли „детето си” в Огъня на Любовта, т.е. Егото си, той е придобил силата да живее. Ако човек е готов да погуби ближния си, т.е. Бога си, за да живее, той е придобил ковчега на смъртта.  Ако човек, „яде” децата си, т.е. Бога си, за да живее, то той кове ковчега на вечната си смърт. И сега, като ни се дава малко яснота върху противоречията в живота, става ясно, че единствено изборът – свободната човешка воля, определя живота ни.

Ние сами решаваме как да използваме даденият ни живот:

·         дали да го консумираме и изчерпим до пределите на малката гаснеща или избухваща, като атомна бомба, точица в мрака, или

·         да изучим, овладеем и придобием  дадените ни знания от Нищото, или

·         да разширяваме Ума и Душата си, за да станем  творяща Светлина, или

·         да се опропастим в Пустошта, обричайки се на вечния глад на Егото.

Наша отговорност е да будим и да поддържаме Доброто в Себе си и в другите, защото когато Доброто спи, Злото се вихри! Въпросът е: как ще приложим Доброто, за да овладеем  този разрушителен вихър на Его-Съзнанието? (стр.155/7-21)

Длъжни сме да си вземем тези уроци, за да  прилагаме Живота разумно, търпеливо, мъдро и смирено и да продължим пътя си към знанието и Светлината.

Нашата Душа е като Пепеляшка. Цял живот служи тихо, кротко, „сляпо” и смирено на капризите на горделивото Его, тайно хранеща надежда за прекрасния Принц (нашият Ум), и никога не губеща връзката си със силите на Светлината и Доброто. Именно те помагат на Душата да поддържа пулса на Истината в Сърцата ни, който да държи буден Ума за известията на Висшия Разум, слизащ чрез Духа в Ума ни.

 

„Елиза и Единайсетте диви лебеда“

За да осъзнаем по-цялостно съдбата на Елиза от детската приказка на известния датски писател Ханс Кристиян Андерсен, творил през 19 век и явно повлиян от фолклорните предания, събрани от Шарл Перо и братя Грим, ще си припомним какво се случва със Снежанка, когато навършва 7 години. Злата мащеха заповядва на ловеца да убие Снежанка и да донесе белият и черният й дроб за вечеря. Акт, който граничи с канибализъм и превръща вълшебната приказка за Снежанка в чудовищна. За щастие наблизо изприпква едно малко диво прасенце, което с готовност се жертва, за да спаси Снежанка от злата участ. Ако си припомним Част Втора на нашето магично пътешествие с „Алхимия на здравето”, ще открием по-дълбокия смисъл на това коварно желание на злата мащеха. В нашият черен дроб е скрита нашата Воля - материалната сила на нашия Дух и нашата Сърдечност, които ни пазят от беди и с готовност ни помагат в трудните моменти от живота ни. А белите ни дробове държат нашата Сила за живот, чрез връзката ни с Любовта. (стр. 13,41,80,104,106,114,117,131,135,157)

Още от древни времена завоевателите считали, че ако изядат черния дроб на врага си ще придобият неговата сила и ще го покорят напълно и завинаги. Достоверността на това варварско схващане днес до известна степен се потвърждава чрез успешно извършените органови трансплантации, целящи да спасят човешкия живот.  Веднъж придобили новият орган, изстрадалите пациенти получават нов тласък за живот, водени от нов характер и нов дух – тези на техния донор. Този факт обаче, дава съвсем обратен смисъл на варварското суеверие. Оказва се, че не завоевателя, а неговата жертва става победител, вселявайки се с Духа си в живота на своя враг. Но кой е Духът, който се вселява? Вярата на кръвожадното Его, че е придобило качествата на своята жертва, отваря нови портали в Огледалния свят, където го приковава с нова карма – нов урок, който ще трябва да учи безкрайно дълго, при това в Нищото – в страната на вечния глад, мрака и тлението. Безспорен е факта, че нашите клетки и нашата кръв носят есенцията на живота, но единствено за да служат на нашата Душа. В мига, в който се заразяваме с Его-съзнание, Душата ни попада на дъното на „Лабиринта на Егото”, и телата ни се разболяват от отровения Ум.  Невъзможно е да махнем тази отрова със смяна на органи, защото те също ще се заразят. Без Любов тялото не може да произвежда нова жизнената енергия, постепенно я изчерпва и започва да се разпада. Както е невъзможно да „присадим” Душата. Тя, както и водата отиват при Източника. Всички други елементи в природата могат да се преобразуват и съединяват, но не и Душата и Водата. Последните умеят да се самопречистват, разтварят и изпаряват, но в кондензираното си състояние търсят винаги чисти носители. Замърсят ли се веднъж, кармата започва да ги чисти – и водата и душата, а с тях и въздуха...(стр.29,37,57-58)

И Когато Апостол Павел казва: „Любовта на всичко хваща вяра” – там мярката е абсолютно точна. Любовта хваща вяра и на лъжата и на истината. Понякога може да си затвори очите, за да не вижда Егото, но винаги знае кое кое е.

Не случайно чрез Моисей, Соломон и Исус Христос е проповядано не еднократно в Библията: „не завиждай на ближния си и обичай врага си”, (защото само така можеш да победиш своя истински враг - злото в себе си – Демона на Его-Съзнанието). Малка подробност, поради която „Сърцето на злата мащеха на Снежанка се пръсва от злоба“, както е описано в някои версии на приказката.

Но да се върнем при „Елиза и единадесетте лебеда“ и тяхната невероятна прилика с Дванадесетте властелина на живота, с които се запознахме във Втора част. Те кореспондират едновременно и с петте сетива, със Седемте жизнени сили и с Ин и Ян енергиите, които протичат в нашия организъм. За да разберем скритото послание на приказката, ще приемем, че Единайсетте лебеда символизират енергийните същности, които управляват телата и живота ни, а Елиза е нашата Душа. (стр. 13,18,21,48,93)

Да си припомним накратко приказката. Мащехата на Елиза (нашето Его), изгонила братята й още докато били деца, а нея изпратила в изгнание между 7-мата и 15-тата й година, за да може като се завърне да я опозори завинаги пред Царя, нейният баща – Духът на Висшият Разум. Единадесетте братя на Елиза били превърнати от млади князе в лебеди, които нощем връщали човешкия си образ, а денем витаели в небето сред облаците.

Точно това правим ние със себе си, още от съвсем ранна детска възраст. Осъзнало превъзходството си сред възрастните и захласнато по атракциите на света и лакомствата, детето започва да дружи с Егото, което прави всичко възможно да преследва и наложи капризите си.  Така свикваме да не си правим труда да осъзнаем силите, които живеят в нас и поддържат живота ни. През деня оставаме глухи за техните мъдри наставления,  захласнати в ежедневните си грижи и посредствени занимания, а нощем силите тихичко се връщат в телата ни, за да ни изпълнят с нови жизнени енергии, необходими ни за новия ден. Както вече споменахме нашите клетки и телесните ни органи неуморно работят за нашето благополучие, без ние изобщо да подозираме и осъзнаваме тяхната благотворна дейност и подкрепа. (стр. 15,25)

Единствено Елиза, нашата Душа и най-малкият й брат, олицетворяващ нашия Жлъчен мехур, съхраняващ есенцията на Любовта ни към живота, от време на време ни напомнят, особено, когато излезем извън ритъма, че има сили отвъд нашите възприятия, които неуморно се грижат за нас. Ако Съзнанието на детето бъде приспано с блясъка на Его между 7-та и 15-та година, човек заспива вечен сън в Огледалния Свят, от който няма да може да излезе, за да осъществи стремежите на Душата. Така човешкият живот, даден за изучаване на изхода от „Лабиринта” и „Египет” ще бъде пропилян на празно. Затова е нужно, в този период, вместо да се занимаваме с Егото на Детето, да будим съзнанието му с активни занимания по опознаване на Себе си и Света. Да го пратим в „изгнание” – да го лишим от всякакви изкушения и удобства, независимо от недоволството, което ще изпитва. Да се стремим да повишаваме съзнателната, умствената и физическата активност и култура на детето. Да му възлагаме активни ангажименти и отговорност в домакинството, без награди и поощрения, без забележки, критики и наказания!  Ако сме направили това, после няма от какво да се притесняваме, че сме пропилели нечий нов живот. Защото след 15-та година децата влизат в света на Любовта между мъжа и жената. Там те вече ще знаят как да се справят сами!

Първият сигнал, че животът ни е излязъл от хармоничния ритъм се проявява с появата на разрушителни емоции или на сън, когато сънуваме кошмари именно в часовете между 23.00 и 1.00 . Това е и времето за активна работа на жлъчният ни мехур – нашето всениждащо око. Именно жлъчния застой по време на пубертета предизвиква появата на акне и свръх емоционалност. Но те не са дошли сами, а са следствие на хранителния, двигателния и умствения режим на детето. Но точно това е и почвата, в която може да изникнат бурените на Его-Съзнанието – замъгленият Ум, вследствие на негативни емоции, превъзбуда и повишена токсичност.  (стр..54,57-58,104, 108)

Любопитно е да отбележим, че именно по време на сън, Елиза разбира от една фея, как да развали магията, хвърлена върху братята й, и че единствено като изплете ризи от коприва, може да ги превърне отново в Князе. И наистина, единствено по пътя на изпитанията и чрез силата на кръвта – Силата на Волята, Душата може да осъзнае същността на „единадестетте си братя” в материалния свят. (стр.. 80,123) Копривата – почитана билка и храна, от незапомнени времена, е изключително богата на полезни витамини, микроелементи и минерали, поддържащи добрия имунитет и здраве в нашия организъм, но също подхранваща и изначалната Жизнена енергия, съхранявана в нашите Бъбреци. Освен тези биологично активни свойства, копривата има и „вълшебни такива”, като възвръща жизнените сили и предпазва организма от всякакви неблагоприятни влияния, чрез усилване на магнетизма и кръвообращението. Доброто здраве и силната кръв са в състояние да поддържат Само-съзнанието будно и цяло – едно с Подсъзнанието, Съзнанието и Свръхсъзнанието. И разбира се далеч от Его-Съзнанието! Това е силният имунитет – осъзнаван на Аза вътре, не извън Его-бронята.

Това е и Здравата Основа, която можем да положим в живота на детето. Не да хвърчим като квачки над пилци, а да сме способни да дадем Силен Старт в Живота на детето. Не да му казваме какво е добро или зло – то само ще си научи урока. Да умеем да събудим интереса на детето да работи със себе си, за себе си и за другите! Даваме ли му изобилие – ние на всяка цена тогава, ще трябва да изпитаме Доброто в детето!

През нашите телесни органи протичат дванадесетте противоположни енергии, проектирани също и в Зодиака, и заедно с Предния проникващ и Задният възходящ меридиан (тези на Духа и на Душата) съграждат Седемте жизнени сили, които ни водят в Живота, в Познанието, Истината, Мъдростта и Любовта. Някои астролози свързват тези енергии с действащите сили на 12-те Архангела, които всъщност пазят Душата от Демоничните сили на Его-Съзнанието. (стр.24,93,94,145,157,191)

Приказката за Елиза също завършва със щастливата й сватба с младия Цар, който първоначално силно се влюбил в нея, но когато забелязал странното й мълчаливо поведение, плетяща ризи от коприва, се усъмнил в нея и я изпратил на бесилото. Силната й вяра и любовта й успели да превърнат белите лебеди отново в нейните братя князе, точно на време за да я спасят от злощастната съдба, прогонвайки злите мисли и съмненията от младия Цар. Елиза не загубва ни най-малко от Любовта си към Царя, въпреки жестокото му поведение. Защото когато дойде тази Любов, тя не оставя ни най-малка следа от злото и мрака в Съзнанието на Човека. Единствено чрез търпение, смирение, вяра, устойчивост и усърдие ние можем да прогоним злите влияния на съмненията, колебанието и разочарованията, които ни отдалечават от нашата пълноценна цялост, демагнетизирайки ума и телата ни. (стр.80)

Още от ранна възраст, непрекъснато наставлявани и назидавани за нашите грешки, свикваме с мисълта, че сме непълноценни и търсим упора във външния свят. Търсим някой, който да ни подкрепя, наставлява, поощрява, поправя или аплодира, сякаш сме осакатени артисти, проправящи си отново пътя към сцената.  Така, същността ни се раздробява на силни и слаби части, и постепенно губим връзката си с Духа, с Висшия разум и Силите. Започваме да губим самосъзнанието си, затъвайки в личните си предразсъдъци, провокирани от „кривото огледало” на околния свят. И точно тогава идват житейските уроци, които подлагат на изпитание Доброто, Вярата и Любовта в нас. Но точно благодарение на безпощадните уроци по Его, които сме получили вкъщи до 7-мата и след това до 15-та си година, ние успяваме да се справим в живота – да превъзмогнем изкушенията на Огледалния свят или да получим следващият си урок, тръгвайки след блясъка.... И тогава живота става наша лична отговорност и започва да ни държи сметка за всяко решение и всяко действие.

Противно на библейското твърдение, че Адам извадил 13-то си ребро, за да направи Ева, която да разнообразява живота му, безспорен е факта, че животът не би се проявил в човека, ако в него Господ не бе вложил едновременно мъжкото и женското начало. Без женския потенциал, мъжката активност не може да се реализира в нито един от нас. Реброто е символът на стремежа на Духа към себе-осъществяване.  Докато желанието (Душата) не бъде извадено на бял свят, стремежът не може да бъде приложен. До седмата си година децата успяват да опознаят мъжкия и женския принцип в себе си и в другите. До 15-та си година успяват да се научат да прилагат тези принципи, за да изградят в себе си един пълноценен човек, готов за живота и за реализацията на своите мечти. Изворът на жизнената сила се крие в мъжкия принцип на желанието, но самата сила е в женския потенциал. Така както извор без сила би пресъхнал, а сила без източник би се разпръснала в пространството.

Когато, обаче, Егото се намеси между тези два принципа, тогава се раждат противоречията в живота, които разпиляват и похабяват тази безценна енергия за посредствени цели. Тогава „сватбата между Духа и Душата“ става невъзможна и ние подсъзнателно започваме непрекъснато да търсим навън и да бленуваме за своята „несбъдната“ половинка. Едва когато срещнем любовта в погледа, жеста или грижата на ближния, започваме истински да осъзнаваме и да работим със себе си, за да дадем най-доброто, на което сме способни.  Тогава започва Новият Живот.

 

Крайъгълният камък

От изведеното до тук в наръчника по „Алхимия на Здравето” ни стана ясно, че блясъка на Его е способен да възбуди в нас куп разрушителни реакции, емоции и чувства, които предизвикват сериозни хормонални и метаболитни разстройства. Но най-вече, активират емоционалните хормони, които поставят Ума, психиката и Съзнанието ни  под упойка. Как може при такива обстоятелства - „на психоза” - Човек да вземе разумни решения в Живота си, които да го държат настрана от разрушителното Его-Съзнание? Точно това е и основният проблем, днес в живота на милиони хора, същевременно  подложени и на системен стрес в ежедневието. И този стрес идва пак от Его-Съзнанието. Това е и причината, поради която хората масово прибягват до болкоуспокояващи, антидепресанти и куп други лекарства без рецепта, които всъщност заменят пристрастеността към „емоционалните хормони” с лекарствена зависимост. Но те не могат да ни спасят от капана на Его-Съзнанието. Още по-зле – подлагат на тленност самият Живот и ни лишават допълнително от възможността ясно да разсъждаваме и да се самоосъзнаваме. Това сериозно утежнява психиката и живота на днешния човек, борещ се с непреодолими умствени, душевни, емоционални, съзнателни, физически и психически препятствия. И когато влизаме в конфликт с нечие друго Его, особено на наш близък, за човека е почти невъзможно да прецени, кое е правилно и кое не, кое е добро и кое не, кое е справедливо и кое не. Започваме тотално да губим представа за ценностите в живота си. Ето защо, тръгвайки по пътя на преодоляване на Его-Съзнанието и трансформирането на Его-бронята, наша отговорност и задължение, като носители на Любовта, е да се освободим от всякакво осъждане на ближния и каквото и да било себеосъждане. Но на всяка цена трябва да преминем през процеса на осъзнаване на проблемните и конфликтни ситуации в живота си, единствено за да се освободим от това заразно его-съзнание и да направим ясно разграничение между Егото и Аза. Ще ни е трудно и докато осъзнаваме ще ни боли, но тази болка ще ни освободи и пречисти от чернилката, която сме натрупали, единствено, защото сме се поблазнили от Его. Само така ще успеем да се освободим напълно от веригите на Его-Съзнанието и да овладеем емоциите си, за да държим Съзнанието и Ума си чисти и будни.  Спрем ли да нарушаваме неприкосновеността на човешката воля, вложена в Душата, започваме да чистим старите кармични връзки и обременености в семействата и обществото изобщо. Това разбира се, не означава, че с лека ръка трябва да освободим престъпленията от отговорност, но в никаков случай не бива и да вменяваме и задълбаваме с вината. Човек преди всичко трябва да получи шанса сам да осъзнае мислите и постъпките си, и преди всичко да отграничим Човешкото Съзнание от Его-Съзнанието. Защото във всеки Човек е вложено Доброто, заедно с Любовта и Вярата. С тях трябва да работим и тях трябва да будим в Човека.

Ако Злото идва от блясъка на Его, и Егото е на Човека, означава ли, че и човек е идточник на Зло? Урокът по асоциации и дедукция свърши отдавна! Може ли възбуждащата апетита опаковка да стане шоколад? Може ли отражението да придобие материална същност? Его носи знанието за Образа на Бог! Но когато Его-Съзнанието се роди в Човека, изкушил се от образа на Его, то това Съзнание „изяжда шоколада” и изпълва със страсти и мрачни мисли материялната същност на Човека – Ума и Тялото. Но Его Не може да е Човек! Бог е Любов и вдъхна от нея в Човека! Човек Може да е Любов! Това е най-силното оръжие срещу Его-Съзнанието! Какво е То – инфектирана част от Съзнанието на Човека – вредна мисъл! Може ли Човек да бъде просто една вредна мисъл? Не разбира се! Но в Човек е силата да се освободи от тази вредна мисъл – от това заразно зло! Престъпление срещу живота е да имаме всички сетива, всички сили и всички дадености, а да го разхищаваме в Нищото. Да имаме Ум и да не можем да го използваме. Да имаме Сърце и да го превръщаме в камък. Да имаме живо и здраво тяло и да го превръщаме в празна отпаковка, обсебена от разрушителни страсти. Точно като опаковката от шоколада, който току що изядохме и гледайки я, възбужда отново апетита ни. Но там няма никой вече, освен бляскавата опаковка, оставила след себе си празния глад в нашите Очи. Но как да си върнем Човека, когато от него е останала само празната опаковка? Когато се научим да овладяваме и засищаме този его-глад с глад! Тогава Божествената искра в нас ше блесне, за да събуди Човека в нас, който ще ни изпълни отново с Любов и Живот!

Когато получим нужното осъзнаване дълбоко в нас ще освободим Душата от оковите на Его-Съзнанието, при това веднъж завинаги!  Ако не успяваме да бъдем устойчиви в Доброто, то Истината и Любовта ще ни научат. Не бива да се страхуваме от грешки, но да ги приемаме с радост и благодарност, ако ги осъзнаем или някой ги забележи. Защото това са нашите учители. Този път няма да е лесен, защото ще се срещаме с Его-Съзнанието около нас, ще боли, но това ще бъде нашият опит и нашият изпит. Как сме си научили урока по Вяра и Любов и колко устойчиво е Доброто в нас, това ще ни покаже самият Живот! Важното е ние самите да устояваме на това Зло и да го държим здраво заключено. А тук вече имаме и средствата, с които да го направим.  Длъжни сме на този Живот и на всички наши близки преди нас, които са се надявали на бъдещите поколения да освободят Човека именно от това заразно зло. Човешката свобода се постига преди всичко с осъзнаване. Нямаме ли съ-Знание идва злото – т.е. невежеството. А сега вече знаем как и натам нямаме повече извинения! (стр.155/7-11,18,20,48)

След 8000 години на повторение на едни и същи грешки е време да си вземем изпита по Добро и да ликвидираме със старите норми и морали на Его-Съзнанието. Точно това се има предвид, когато Господ казва: „ще се прилепи мъжът до жена си... и ще остави майка си и баща си....” Защото Господ иска новият живот да се развива по нов начин, а не да вменяваме греха и вината на децата и на поколенията си. Живота на Човека е преди всичко  Отговорност! Кой е Господ за детето – майката, бащата и Бог – Животът. Ако майката и бащата не знаят как да се справят с Живота и го заразяват с Его-Съзнанието си, носят отговорност пред Бога и неговият Син – Детето.  До 7-та година децата влизат многократно в Огледалния свят на Его, но не могат да се заразят с его-Съзнанието, защото Любовта им към Живота е Силна. Между 7-та и 15-та година обаче, децата влизат в своя свят на Его и го изучават. Благодарение на любознателността, състраданието, будния и светлият си Ум остават незасегнати от Его-Съзнанието, въпреки горчивия опит, който могат да получат в къщи или в училище. След 15-та година децата сами знаят как да се справят с Его. Ако не, животът ги поправя. Его е наш ценен учител по Вяра, Любов и Добро. Благодарение на Его в пубертета изучаваме телата си и защитните сили на психиката и организма ни. Его ни учи и как да контролираме емоциите и реакциите си. Его ни показва и кои сме ние – кое е нашето Аз. Но започнем ли да преяждаме и злоупотребяваме с н-Его, и да храним Ума си с черни и мрачни мисли, пояждайки се един друг с ближния, Его ни засмуква и заключва в ковчега на Его-Съзнанието, изяждащо самия живот. Там, в този ковчег е страшно. Но вместо да осъзнаем, че сме мъртви, събираме всичките си сили и излизаме навън, пак благодарение на Его. А навън е пълно с изобилие. Животът кипи с пълна сила! Слагаме си Его-бронята и его-очилата влизаме смело в Огледалната Его-Империя на „Египет”с ясната цел да се докажем на живота!...

Ако човек не осъзнае как е влязъл в „този ковчег”, т.е. ако детето се е родило направо в семейна среда, заразена с Его-Съзнание, няма да има знанията с които може да открие „нишките на Ариадна” по обратния път към Човека. Така „Лабиринта на Его”, остава заключен за вечни времена в това новородило се съзнание, на което единствената защита остава Его-бронята. Трябва да се научим да генерираме мощната енергия на Човека, родена от Доброто и Любовта в нас, и да я излъчваме, за да изпарим това мътно и мрачно Его-Съзнание, което замърсява човешкия живот вече 2000 години, даже и след Христа. Докато се стремим непрекъснато да въвеждаме нови принципи и морали в обществото, а в същото време държим старите „идеологии” и „его-изми”, лишени от нова, свежа и светла мисъл,  започваме да правим нови грешки и да трупаме нови грехове, изопачавайки живота още повече.

Изчистим ли Ума от негатива, свържем ли се с малката точица Светлина в Нас, Животът в самите нас ще потече отново, при това с нови жизнени сили и ще ни възобнови напълно, в мига, в който си върнем Вярата, Доброто и Любовта към Бога в нас и в ближния. Само така ще възстановим здравословния и жизнено-важен обмен вътре в телата си, в живота си и в Света. И най-важното, само така ще блокираме и прекратим потока на деструктивната енергия, произтичаща от заразната его-мисъл около и вътре в нас, а с това ще изчезнат разрушителните емоции и страховете.  (стр.18,29,51,155/7-21,22,38)

Понякога е достатъчно да се освободим от лошото настроение, което често ни спохожда сутрин или вечер, поради нездравословната диета, недоспиването и стреса, с музика, танци,  освежаващ душ, гимнастика, хоби или някоя друга полезна дейност, като почистване на тялото, ума, духа и дома, например, или просто като споделим от Любовта си с приятни занимяния. Защото в мига, в който спрем да храним „безсмъртния тумор“ на Его-Съзнанието с негативни и вредни его-мисли, ще установим, че всички ние сме едно – живеем в едно тяло и всеки от нас е една малка животворяща клетка, чийто живот зависи от здравето на другите клетки. (стр.160)

Време е да осъзнаем какво е справедливост и да започнем да я прилагаме ефективно в живота си.  Това далеч не означава да тръгнем да търсим и да раздаваме правосъдие, да се съдим един друг! Ако ние не можем да приложим справедливостта в телата си и в умовете си, да пазим здравето и живота си силни и чисти, не можем да търсим справедливост на вън. Първо справедливо ще се изчистим вътре в нас от всичко ненужно и тленно. Ако искаме живот и справедливост, длъжни сме първо да се изчистим от всяка мрачна мисъл, емоция и навик, и от всичко вътре в нас, което замърсява живота ни. Не можем да искаме добро, а да сеем зло. Ако виждаме мръсотия в живота си, ще я изчистим. Ако виждаме мръсотия в живота на ближния, ще го изчистим първо от нашата собствена мръсотия, с която го заливаме – съмненията, подозренията, обвиненията, мрачните мисли и лошото настроени. Само така ще можем да бъдем справедливи и откровени с Любовта и Доброто, за да си изпълним отговорностите по партньорския ни договор с живота.  Само със справедливостта, Вярата и Любовта можем да пазим Живота на Земята, и да държим силите на Доброто устойчиви, а порталите на злого заключени.

 

Трябва да осъзнаем, че още в мига, в който спрем да се захласваме по блясъка на Его, и спрем да пречупваме мислите си през н-Его, този огледален образ спира да източва енергията ни, и жизнените ни сили се връщат отново.  Клетките и телата ни започват да се хранят с живот. А мисълта, Ума и Съзнанието ни се проясняват.

 

Ключовият камък на Супергероите

В архитектурата има един камък, наречен ключов. Това е камъкът, обединяващ два елемента в свода на сградата, портала или прозорците. Подобно на библейският „ъглов камък”, ключовият камък играе ролята на обединител или разделител на две отделни, подобни или еднакви същности. Разликата между двата камъка се състои единствено в това, че ролята на ъгловия камък е спъваща и обозначава зоната, в която можем да се препънем, ако не виждаме, че има и друг елемент. Кой е този друг елемент? Светът, който съществува извън нашето Его е другият елемент – напълно идентичен и огледален на нашия. Ако ние успеем да осъзнаем тази истина, ще можем да се изправим пред прага на Новия Живот в Света на неограничените възможности. Прекрачвайки този праг, ние излизаме от света на Илюзията и заблудите и влизаме в Света на Реалността, Света на  Творческата Действителност, Света на Бог и Любовта.

Питате се: „кой съм аз, че да вляза в дома на Бог?”

 „Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух... И Давид в един от своите псалми казва: „Жертва бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертви за тебе са сърце чисто и смирено и дух съкрушен.” Значи като разбереш своето съзнание и самосъзнание, ще видиш, че нито сърцето, нито умът ще те спасят. Давид казва: „Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от Тебе, само там ще Те  потърся.”

(из лекции за Любовта на Петър Дънов, Принципи – Сродна душа, Изд. „Астрала” 2010)

За да прекрачим прага на Новия свят имаме нужда от чиста воля и съвършена Любов. Чистата воля се ражда от хармонията между Ума и Сърцето – скъпоценните камъчета оставени ни от Висшия Разум, за да открием пътя към Себе си, към Бог, и ближния. Чистата воля е благородната почва, в която могат да покълнат семенцата на Любовта. А Тя – Любовта е плодът на Духа и Душата. Именно Любовта е дарът (а не жертвата!), който трябва да принесем, за да влезем в Нови Свят. Но съвършената Любов изисква работа върху новите сетива – тези, с които да усещаме и да работим в едно с пулса на Цялото. (стр.15)

Единственото нещо, което трябва да жертваме в името на Новия Свят е усилията си да изучим и овладеем  Его  - раждащо се от желанието за притежание.

Вече споменахме за човешката склонност  към революции, с която считаме, че ще променим света. (стр. 155/7-11) Всяка революция е едно падение, един препъни-камък, който ни връща обратно в момента преди да се изправим на крака... Времето, когато прохождахме мина отдавна. На „прощапулника” всеки е избрал победата, а все още не можем да ходим.... и то днес, когато е нужно не само да вървим сигурни и изправени, но и да тичаме, а даже и да летим.... Приемаме всяко ново нещо, всяка нова идея за революция и правим революции, за да се отървем от старото и ненужното. Да внесем промяната! Но възможно ли е да променим нещо, ако не сме изчистили съзнанието си, мисълта си, сърцата си, телата си, домът си, земята.... от старото, мръсното и ненужното, родено и съществуващо единствено в човешкия Ум и Съзнание? Търсим супергерои, които да направят промяната, да ни спасят от собствената ни скука и недоволство. Едни търсят някого, на когото да се кланят, други търсят тези, които да им се кланят и да им правят овации, сякаш това ще придаде смисъл на посредствените ни и замръсени мисли и действия. Мръсотията в живота ни се трупа именно от неусвоената енергия, която ни се дава, за да направим и да внесем нещо хубаво и красиво в този Свят. Вместо това складираме излишната енергия като отпадък, под формата на недоволство и разрушителни страсти, които тровят живота ни с нечистотията на нашите неуспели амбиции и разяждащи намерения. И всичко това, само защото не си даваме труда да разчистим собствената си мръсотия. Само защото продължаваме утрешния ден с гнилите мисли от вчера. Само защото поради леност, не сме успяли да похарчим тази енергийна валута за благотворни цели. (стр.29-31,44-45) С лекота решаваме, че просто трябва да разрушим, за да изградим отново, но нима е възможно старият разрушителен манталитет да гради нови нрави, нов морал, нов по-добър, чист и красив свят? Ако ние не успяваме да се грижим за устоите на ценното, красивото, доброто и истинското, върху какви основи ще положим новото?

Непрекъснато развращаваме житейските понятия, ценности и принципи, и очакваме да ни се случи нещо хубаво и добро. Почти невъзможно е за амбициозното и егоестично съзнание да осъзнае, че днешните супергерои се крият в чистачката, в техника, в каналджията... Хората, които според нас вършат тази мръсна работа, само защото са били „некадърни” да си намерят по-добра... А имаме ли смелостта да се запитаме: ако нямаше такива хора, които да устояват на всяка мръсотия в живота и остават чисти след нейното почистване, какво би останало от днешния свят? Искаме любов, искаме пари, искаме богат живот, искаме справедливост, а сме крайно неспособни да обичаме и уважаве самите себе си, да се грижим за личната си хигиена и благополучие сами. Как можем да постигнем справедливст и равновесие, след като сме обърнали тези понятия с главата надолу. Трудно ни е да бъдем доволни от себе си и бълваме това недоволство, с което замърсяваме света и го движим към деволюция. Ако си дадем времето и търпението, ще открием, че е достатъчно да направим най-малкото благо за себе си, (като например да изпием един ободряващ чай  или да се наспим, за да ис върнем доброто настроение и радостта), за да сме способни да се усмихваме и да раздаваме от тази малка радост, да я умножаваме... Вместо това, като се срещнем бързаме да се оплакваме един на друг за всичко, което се сетим, че не ни харесва, че ни мъчи или не можем да понасяме. Сякаш се съревноваваме, кой е по-зле. Или обратно хвалим се с придобивки и постижения (за да си хванем вяра на Себе си?) , вместо да водим нормално общуване, доставящо взаимно удоволствие и топлина.

Силата на супергероите се крие в способността им да отделят чистото от нечистото и да помиряват доброто със злото – т.е. да владеят Его-Съзнанието. Обвиняваме дявола за всяко зло, а не виждаме, че щедро сме настанили злото в средата на нашия хол. Нима „дяволът” е виновен, затова, че ни изкушава? Та нали това му е работата – да изпитва Вярата и Устойчивостта ни в Доброто, в Бога. Кой е виновен, че непрекъснато храним ненаситното си  Его-Съзнание? Нима не виждаме, че злото в света изтича от самите нас – захласнати по бляскавия образ в Его-Огледалото?

Злото в света не е нищо друго освен неосъществените желания на Его-мисълта, заляти не със сметана, а с определена доза недоволство. Има мечти и желания, които ни водят към вечността, но има такива, които ни водят към нищото. Както вече споменахме животът в Рая, не е каприз, мечта или кеф, а отговорност! (стр.114,115,121)

Ако си затворим „гладните” очи, колкото и да не ни се вярва, злото просто ще изчезне. Как е възможно това? Като се научим да даваме с любов и радост най-доброто от себе си във всеки един миг, и да вземаме с радост и благодарност, това, което ни се дава. Откажем ли се от сремежа си за притежание, осъзнаем ли, че колкото и да ни се иска, не можем да притежаваме нищо на този Свят, ще сме неприкосновени за властта на Его-окото, страстите, гордостта и изкушенията. Тогава всяка злоба, завист, лоша мисъл, недоволство, алчност, ревност, глупст, лъжа, измама и страх ще се изпарят и обезсмислят. Защото тук можем единствено да се ползваме от това, което  е дадено и ни се дава и от това, което създаваме. Благополучието ни зависи едниствено от начина, по който „употребяваме” понятията и нещата, или по който участваме в този благотворящ обмен, наречен Живот. Защото само това, в което вярваме и влагаме енергията, Любовта и радостта си продължава да съществува. Това не е позитивното, а градивното мислене. Любовта няма нужда от очи за да вижда. Тя е, която отваря очите ни и ни дава зрение за Доброто, за Красивото, за Истината, за Бога в нас. (стр.155/7-15) 

Ако нещо ни харесва или дразни в другия, то това е нашето Его – собственият ни образ в очите на ближния. Ние все още не знаем как да видим неговото Его, защото то се отразява в самите нас, но можем да виждаме и да общуваме с Аза на ближния, стига да успеем да си свалим его-очилата. Трябва да се научим да виждаме и да говорим с Човека, а не с н-Его чрез собственото си Его. Говорим ли с Его, което виждаме в човека, тогава говорим с нашето лично Его-Съзнание. Трябва да се научим да вадим Аза Си на Бял свят, а не Егото, което ни „вади очите” и ни води в мрака на не-знанието. Но само там в този мрак можем да видим Човека и да събудим нашето Аз.

За да станем цели, трябва да открием Себе си – нашето Аз облечено в съвършената Его-Броня, изкована от Светлина, Любов, Сила и Състрадание, а не от тъмната, мрачна, лепкава и блудкава материя на Его-Съзнанието. Тогава ще се роди съвършения – целия Човек, носещ Бога в Нас. Така както майката, за да стане майка първо ражда детето, така и Човек първо трябва да намери Себе си и да се освободи от старите окови на предразъдъците, съмненията, страховете и мрачните мисли.  Да разчупи твърдата черупка на Его-Съзнанието, за да може да блесне перлата на Его-Бронята, съдържаща всичко ценно вложено в нашата Душа, нашият Ум, нашето Сърце и нашият Дух. Пътят е страшен и самотен, но ако искаме да сме здрави и пълноценни ще се въоръжим с нужните сили, за да открием Себе Си в Нищото и да излезем цели. Така ще можем да извадим от Себе си онзи блясък, който не заслепява, а носи Мир.

Свидетели сме на разрушението в Света всеки ден и често се стремим да се намесим в събитията, да ги коментираме и да им позволяваме да разстройват ненужно нашите устои – психиката ни. Първо трябва да се научим да устоим на самите Себе си на собственото си Его и на Его-Съзнанието изобщо. Да се научим да не отваряме нови портали в Огледалния свят, защото точно това е кармата. Именно тази карма – тези причинно-следствени връзки на Любовта, ни карат да се връщаме отново и отново към старите неща, уж за да ги поправим, а вместо това трошим огледалата, причинявайки разрухата в живота на цели семейства, народи, и в Света изобщо. Преди да си мечтаем за рая, ние трябва да се научим как да плевим „двора с тръни”, така, че да не никнат отново, поне в нашия двор. Това е пътят, по който можем да съдействаме Светът да излезе на Бял Свят – да се грижим с радост за това, което е наша отговорност днес, без да се тревожим за новините и за утрешния ден.

Его се ражда в изобилие, за да угасне в мрака, в който Светлината ще се роди, за да създаде изобилието на Живота.

Това, всъщност ни казват първите четири строфи от Библията (Мойсей книга І „Битие”, глава 1.): „1. В началото Бог сътвори небето (Духът) и земята (неговата материална изява). 2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната (енергията на стремежа, търсещ невидимата материя на неосъществения потенциал), и Дух Божий се носеше над водата (над нероденото Знание - подсъзнанието). 3. Рече Бог: да бъде светлина (първата изява на Словото – раждането на Душата като Божествено желание). И биде светлина. (раждането на Мисълта от осъзнатото желание) 4. Видя Бог, че светлината (идваща от огъня на страстта, запален от надеждата за реализация на желанието) е добро нещо (Любов), и отдели Бог (въвеждане на равновесието) светлината (Мисълта и Душата) от тъмнината (Желанието и Материята). 5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.” (инициацията на Духа по пътя на осъзнатия  стремеж за реализация, разграничаване и обединяване на осъществяващите сили на равновесието - Любовта, носеща Светлина и желанието за Светлина –  в Една Цяло) .”

 

Ако Умът ни е достатъчно буден, чист и енергетичен, няма да позволи на никое зло да ни попречи, а само ще трансформира и черпи от неговата ограничена, но експлозивна енергия. Защото всичко ненужно в този Свят попада в Огъня на Любовта, за да се превърне в гориво за Светлината.  (стр.19,31)

 

За да имаме смелостта и готовността да поемем към Новия Живот и Новия Свят ние трябва да сме абсолютно чисти, когато кракът ни стъпи по този път. Трябва да сме овладяли силата на ключовия камък (Човека) и да сме преминали покрай изпитващият ни ъглов камък (Егото) без да сме се спънали. Защото само чистата мисъл, чистият Ум, чистото Сърце и чистото Съзнание могат да ни изведат на Бял свят.

Само по този път, изпълнен с трудно преодолими препятствия човек може да осъзнае истинската същност на Ума, Сърцето и Съзнанието, с които да владее устоите на Доброто, да затваря порталите на злото, и да трансформира енергиите на Его-Съзнанието в Светлина.  (стр.17,42,99,102,106,111,117,123,133,137,143,148,150,155/6-3)

Дървото на Живота

Блажени, които изпълняват Неговите заповеди, за да имат власт над Дървото на Живота и да влязат през портите на града.” (О.И.22:14)

Откакто откровението на Йоан е официално добавено в Библията (стр.155/7-11,18,19) горецитираното изречение буквално „подлудява фанатистките стремежи” на редица тайни общества по света. Греъм Хенкок и Робърт Бовал посвещават дългогодишното си изследване  в книгата си „Талисман”, издадена през 2004, именно на ефекта, който тази фраза от последното библейско послание оказва върху Световната история. Идеята за Небесния град и магическите свойства на Дървото на Живота завладява умовете на „каймака” на Ренесансовото общество в Европа, стигнало чак до Америка в търсене на Новия Свят, до такава степен, че в редица градоустройствени и архитектурни проекти на централните градове на двата континента са заложени дори кабалистични методи за овладяване на енергиите на тези тайнствени сили....  

Борбата за надмогване на Царството на петте сетива, за излизането от Лабиринта и Огледалния свят се води от дълбока древност. Древногръцките легенди за отвличането и спасяването на Душата (Персефона) от мрачното царство на Его-Съзнанието (Хадес), която сцена неминуемо присъства в почти всички древни тракийски храмове по земите на днешна Гърция и България, не са случайни и предшестват с хилядолетия Изхода на Мойсей. Именно тази борба за Свобода е основната движеща сила на всички световни религии и вероучения без изключение. Разликата между религиозните течения и „правата вяра” се състои единствено в това, че едни религии се стремят да наложат власт над умовете на хората, заключвайки Душите в Отледалния свят, други се ползват от силата на статуквото, трети се стремят да отстояват канона, а някои са проводници на вътрешното откровение на Любовта, водещо по скрития път към Изхода/Входа към „Царството Божие”. (стр.15,16,37)

 

Парченце Шоколад

Едно парченце неприлично добър шоколад, носещ „божествена наслада”, е способно да отключи в нас невероятни нови светове, изпълнени с аромати, вкусове, цветове, усещания и дори музика, именно благодарение на Петте сетива.  Можем ли да си стоим на едно място и в същото време да се намираме другаде? Може ли след като сме опитали това парченце шоколад, да не пожелаем да вкусим шоколад отново? Можем ли след това да не изпитваме глад за шоколад една, две и повече години? Може ли чувствата и емоциите, които това парченце шоколад е възбудило в нас да заситят глада ни за толкова дълго време? Може ли това парченце шоколад да ни помогне да излезем от Царството на Петте сетива или ще му позволим да ни окове с по-здрави вериги там? Истина е, че шоколадът е богат източник на триптофан – прекурсорът за синтез на „хормона на щастието и ситостта”. Истина е обаче, че едно парченце може да ни накара да изядем и половин килограм шоколад почти наведнъж, при това със сериозен риск за живота ни, имайки предвид огромното количество инсулин, което трябва да бъде синтезирано за кратко време за бързото овладяване на стресовите нива на глюкоза в телата ни, в следствие на един такъв неразумен акт от наша страна. Това идва да ни подскаже, че щастието и ситостта могат да бъдат животозастрашаващи, особено, имайки предвид, че въпросният хормон – серотонин, е склонен да предизвиква нашата зависимост. Защото „апетитът идва с яденето” и колкото повече серотонин циркулира в кръвта ни, толкова повече клетките ни изпитват глад за него. Тоест Законът на Любовта започва да работи с обратно броене. (стр.31,33,34,68,90,126,155/6-2)

Ако отново се върнем към първата тема тук за „Царството на петте сетива”, ще си припомним, че в описанието на основните възприятия на материята чрез нашите сетива, чувствата и емоциите са представени като следствие и краен резултат от ежедневният ни опит в така определения тук „Свят на Илюзията”. Ако обаче, успеем да овладеем и подредим чувствата си, определяйки причината, следствието и същността на всяко едно от тях, и  се опитаме да изключим емоциите, ще установим, че се намираме в един коренно различен свят от познатото ни ежедневие. Ще усетим блаженството на вътрешният си мир, съчетано с чувството за свобода на Ума, светлина и вътрешна концентрация. Точно това е нашето лично Аз.  Ако това твърдение ни се струва странно, то за да установим до каква степен чувствата и емоц;иите контролират живота ни е достатъчно да изберем един-единствен спомен, който изплува най-чество в съзнанието ни и да го изживеем отново. Ще установим, че този спомен, колкото и стар да е, възбужда в нас редица емоционални верижни реакции, които ни карат да възприемем и изживеем спомена толкова реално и действително, сякаш се случва в сегашния момент. Ако събитието е възбудило силни емоции, оставили достатъчно ярък отпечатък в съзнанието ни, споменът за него би успял да активира и другите ни сетива: обоняние, вкус, осезание, зрение, слух, както и редица физиологични реакции, дори до степен на „хормонална буря”. Възможно е да стимулира и значителни метаболитни процеси, ако въображението и способностите за концентрация на Ума са достатъчно развити или, ако емоциите са подчинили волята ни.  Ако те са негативни или свързани със чисто сетивни изживявания, това би ни тласнало към ред небагоприятни физически и материални желания в сежашния момент. Ако емоциите са свързани с достатъчно дълбоки чувства, събуждащи менталните и духовните възприятия, то те биха накарали Душевната ни сила да ни извиси до нива на осезание и осъзнаване, много далеч отвъд  Царството на петте сетива, до степен в която можем дори да забравим чисто физическите си импулси, желания или неудобства, като глад, болка и студ, например. Изворът на дълбоките чувства, заприщен от емоциите, е Любовта, извираща от нашето Аз, за да ни върне към Себе Си. (стр.36,40,155/7-22-23,51-55)

 

Хапчица Любов – „манна небесна” от „Кивота на Завета”

Считаме Любовта за някаква емоция, която ни причинява болка или неземна радост. Но Любовта не е емоция, въпреки че може да причини буря, дори потоп от емоции, които да променят живота ни изцяло. Любовта е връзката, спасителното въже,  с което Господ ни връзва, за да ни изведе извън петте стени на сивото ежедевие. С нея Бог отключва нашите Седем сили, за да ни изведе от „Египет”, да ни върне в Себе си.  Ето как Учителят определя Любовта и я представя в най-малките й детайли:

„Любовта е храна на живота, без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. (стр.132) Някои хора имат твърде смътно понятие за любовта, било по отношение на търговия, (стр.179) било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме любов, тя е велика сила. Същата тази сила (...) може да убие много хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори цялата земя, може да създаде и един свят... (стр.155/7-21) Хората са себелюбиви, като дойде любовта искат да я затворят в себе си.  Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. (стр.19,29-31)

В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои.  И се ражда смърт.  Смъртта е процес на разрушаване на всякаква егоестична мисъл и желание, с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия, тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от любовта. И затова, хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази”. Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната, затова трябва да бъдем с нея много внимателни. Когато я имаме да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество.”

Любовта е и единствената връзка помежду ни като човешки същества. Ако сме способни да приемем тази Любов и да я носим в Сърцата си, то тя ще отключи и другите ни сетива – тези на Интуицията, и в Съзнанието. За целта, ще е необходимо първо да овладеем емоциите си, да осъзнаем чувствата си и да култивираме способността си да ги разпознаваме и пречистваме. Защото чистите, силни, дълбоки и смирени чувства са нашите скрити водачи по пътя на личната ни реализация. Именно чрез тях бихме могли да постигнем „власт над Дървото на Живота”. (стр.32,155/7-22,23,55)

Ако все още се съмняваме или не сме съвсем сигурни в горните твърдения, то тогава ще направим едно по-дълбоко изследваме навътре в себе си, като започнем от материалната и менталната си същности – тялото и нашите Човешка и Его-психики.

В Част Първа разгледахме по-подробно механизма на емоциите и физико-химичните процеси, които те предизвикват в телата ни. Стана ясно, че на практика, емоциите са тези, които ни обвързват и ни правят зависими от материалния свят и всичко, което ни доставя удоволствие, оплитайки дори нашите нематериални същности, като Ума, Душата и Духа. При това до такава степен, че са в състояние да предизвикат абсолютна катастрофа в живота ни, когато сме лишени от източника на нашето удоволствие. И това се дължи на его-стремежа към притежание. (стр.35-36,37)

Ако се замислим, няма по-приятни и по-страшни изживявания от умственото, душевното, духовното и сърдечното удоволствия и разочарования – те винаги са по-силни от нашите чисто физически усещания.  (стр.17,21,27,33,125)

Този факт безспорно показва, че ние не сме просто някакви същества, изваяни от „глина”, нито пък сме някакви енергийни кълба от емоции на радост, страх, тъга и т.н., които наричаме души. Още повече, ние не само не живеем единствено в материалния свят, а носим отговорност за проявите си едновременно във всички нива на нашето съществуване в умствения, духовния, сърдечния и астралния свят. Последният представлява първият кръг на отвъдния свят, обитаван от безплътните души, търсещи Изхода. В астралния свят – света на подсъзнанието, се движим чрез емоциите и въображението, водени от Его, и най-често влизаме там по време на сън.

Ще попитате: „Към кого и за какво сме отговорни в тези абсолютно невидими и смътно, дори никак, познати ни и неосъзнати светове?” Към Любовта, разбира се! Любовта, която изгражда всяка една нишка и всяко едно ниво от нашето съществуване – самосъзнателно (умствено), съзнателно (сърдечно), свръхсъзнателно (духовно) и подсъзнателно (душевно). Защото ние не сме просто физически тела, ние имаме или ни предстои да създадем нашите умствено, сърдечно, духовно и душевно (астрално) тела, и то благодарение единствено на Любовта. Ако ние безотговорно разхищаваме благата, които тя така щедро ни е дарила и поверила да пазим, а още повече и ги заключваме в огледалния ковчег на Его-съзнанието, Любовта ще ни превърне в суха „глина”, в пепел, и ще издуха като прашинка облака от болестотворна енергия, в която сме склонни да се превръщаме. (стр.19,42)

Как изграждаме тези наши тела? С нашите пет сетива можем да осъзнаем, изучим и работим с Жизнената енергия и нейните прояви в материалния и нематериалния свят. От чистотата, силата и качеството на нашите обоняние, зрение, осезание (тактилност), слух и вкусови възприятия, зависи как ще развием потенциала на петте си сетива. Тепърва ни предстои да осъзнаем, че за да виждаме нямаме нужда от очи, и за да чуваме нямаме нужда от уши и т.н. Както е казано в Библията „...слепите ще прогледнат и немите ще проговорят”.... (стр.15,155/7-6,32)

Кога? Когато се научим да служим на Любовта, и чрез нея започнем да чистим мрачното Его-Съзнание и да преобразуваме Его-бронята си в чиста Светлина, за да можем да видим и опознаем Себе си. Истина е, че няма по-непоносима болка и по-непоносима сладост от тези, които Любовта може да ни донесе, но именно благодарение на страданието от тези непоносимости, ни се дава възможност да изпитаме, да опознаем и да превъзмогнем себе си, по пътя на изучаване и овладяване на емоциите си и Егото си. Често индентифицираме Любовта с чисто физическото сексуално привличане, или с чувствата между майката и детето, и в същото време бързаме да опорочим тези взаимоотношения с негативни емоции, породени от его-стремежа за притежание. Дори, изследвайки хормоните, които едни такива чувства активират в човешкия организъм, определяме Любовта като чисто химически процес, без да си даваме сметка, че за нейното протичане в телата и в живота ни са необходими „елементарни” частици – проводници на чудотворните сили на тази енергия. Ако ние ползваме сетивата си само за да си доставим удоволствие и за да подбираме качеството на средата, в която живеем, рано или късно ще се натъкнем на сериозни противоречия в живота. Ще изпадаме в състоянията на крайностите, в които ще ни е трудно да изживяваме емоциите си, ставайки подвластни единствено на жаждата за удоволствие или на агресията срещу самото удоволствие. В това отношение един мъдър приятел определи секса като дрога. Когато нямаме вяра и любов, имаме нужда от дрога, за да се осъзнем или не! Но Любовта не е в пристрастието и екстаза, а в даването. (стр. 42,132)

Както вече разгледахме дотук, единственият източник на негативни емоции и недоволство в човешкия живот е Егото. Егото е самият пояждащ Огън на Любовта. „Как така?” ще запитате, „Нали вече определихме Егото като лишено от Любов?” Именно благодарение на „охраненото си Его” сме склонни да сеем недоволство, когато не получаваме това, което очакваме, превръщайки Любовта и Живота си в омраза.

Несподелената Любов, която изяжда Егото отвътре и отвън е всепояждащият Огън. Егото ще овладее този Огън, когато споделим Любовта – когато я върнем на Бога в себе си и в ближния. (стр. 155/7-16) Няма по-страшно нещо от неизявената, несподелената и неосъществената Любов. Ще се съгласите с това, но ще запитате: „Как да я/го накарам да ме обича?”. Не е важно дали някой ни обича, важното е дали сме способни да обичаме, да даваме и да споделяме Себе си, Любовта, живота си. Ние непрекъснато искаме някой да ни обича и да се грижи за нас, без да си даваме сметка какво всъщност влагаме ние в тези взаимоотношения. Без дори изобщо да забелязваме, че Някой действително вече е поел грижата за нас, като е вложил всичко, от което имаме нужда в телата ни! И ако пак се върнем към нашите клетки и силата, с която поддържат живота ни, ще се запитаме: „От къде взимат нашите клетки тази сила?” От Любовта, разбира се! От пълноценният обмен, който извършват помежду си във всеки един миг. Защото за всяка изработена молекула от „енергийната валута” – АТФ, клетките са способни да обменят една, две и повече молекули хранителни вещества и да изхвърлят токсините. Без този енергиен обмен клетките заболяват, задържайки негативната енергия и отпадните вещества, и умират. Същият този принцип управлява и живота ни. Когато искаме да получим нещо, ние трябва да обменяме и споделяме това, към което се стремим. Споделяме Любовта, за да получим Любов. Там където обменът е нарушен е територия на Его-Съзнанието – зоната на енергийния застой. Ако не сме получили това, което сме очаквали, това означава, че сме преценили погрешно, това, което сме вложили в очакванията. Но винаги получаваме това, което ни се полага – от което действително имаме нужда! Защото получаваме само това, което даваме, а не това, което очакваме. Принципите, които управляват организма ни на клетъчно ниво, са същите, които действат в умствената, духовната, душевната, съзнателната и материалната сфери на живота. (стр.29,45,57-58)

Законът навсякъде е един и се управлява от Един принцип: Колкото, толкова!

Ако обичаш себе си, сподели себе си с Бог и с ближния, за да отдадеш нужната благодарност към Любовта (Живота) и за да получиш в замяна нужната ти храна – Любовта. За пълноценният обмен на Любовта носителят е винаги троен: Бог – Син – Светия Дух (Господ): Бог – Душа – Слово (Ум): Аз – Ти – Бог : Душа – Сърце – Дух (Човек), също както трите молекули фосфор, съставящи клетъчната енергийна валута – аденозин трифосфат. Именно АТФ е материалният израз на Духа в телата ни – тройният елемент на Духа, съставен от Любов, Светлина и Мъдрост, който при клетъчния обмен на мига се разпада, за да достави тези жизненоважни субстанции на клетките. Ние няма да бъдем способни да обичаме истински себе си и ближния, ако не любим Висшият Разум, Висшата Сила, Бог.  Както няма да можем да познаем себе си и Бог, ако не сме способни да любим ближния си. При най-малката проява на Его-психиката, някоя от полезните субстанции на АТФ се изчерпва и разхищава в нищото, оставяйки след себе си не само клетъчен глад, но и психически, духовен, сърдечен, Его-глад и токсини в телата ни. (стр. 39,42,51,63,77,82,98,125,127,128,131,132,159,160)

 Защото, ако се замислим и отправим реален поглед, виждащ действителността и илюзията в Света, ще установим, че всяка човешка болест е породена от определен вид глад, ненаситност и недоволството, предизвикано от тях. Защото в реалния Свят няма болести, глад и недоволство – там обменът е пълноценен и всички са сити и радостни. Именно задоволяването на чисто егоистичната ненаситност предизвиква застой и блокира финните енергии на Любовта, които протичат през всяка една наша клетка. Активиран по този начин, „чрез наяждане” серотонинът, вместо да постигне ситост, предизвиква обратна зависимост от необходимостта ни към засищане, правейки ни безчувствени към високите нива от хормона, циркулиращ в кръвта ни.  Така единственият принцип на Закона на Любовта: „Колкото, толкова(стр.155/6-2), се изявява с пълната си сила и колкото повече искаме, толкова повече се нуждаем от това, което искаме. А всяко пренасищане обезчувствства сетивата. (стр.155/7-2) И когато станем безчувствени към самата Любов, която е основната храна на нашите клетки и на Душата, тогава заболяваме от постоянното недоволство и енергийният застой на

несподелената Любов, която ни оставя абсолютно гладни. (стр.17,31,42,45,69,92,123,137,160)

 

Бог, парченце лимон и очите на Егото

 „…за съд дойдох Аз, на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи. …да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.” Eв. от Йоан, 9:39,41 Става ясно че Исус Христос говори именно за проявите на Его-Съзнанието, което непрекъснато отразява и умножава негатива в увеличителните си огледала. Както вече споменахме, ако спрем да забелязваме грешките, доброто и злото, Егото, а вместо него се стремим да виждаме Човека (с вътрешните си сетива), ако затворим очите на Егото, неговите разрушителни прояви ще секнат, и Огледалният свят просто ще изчезне на мига. Защото колкото повече се санкционираме помежду си, толкова по-големи стават санкциите в живота ни, толкова по-тежки стават веригите на „Египет” и толкова по-високи стават огледалните империи, които градим в Его-Съзнанието си. А с това теглим и тежката си карма и колкото повече се оплитаме, толкова по-невъзможен става живота. (стр.37,155/7-2,7,11)

Когато сме физически неразположени сме склонни да проявяваме ред негативни емоции и черти на нашия характер. Наистина ли искаме тези лоши черти да определят нашето Аз? Кога идва неразположението и болката в телата ни? Ако си дадем малко време да проследим проявите на болката в нашия организъм, може би ще открием истинската причина за нея. Колкото и невероятно да звучи, едно парченце лимон може буквално „да спаси живота ни” в състояние на остра и непоносима болка. Как е възможно това, ли? Единственото обяснение на този факт, е, че източникът на болката в нашия организъм е нашият Стомах, а причината е стимулът, с който сме го предизвикали да ни причини болката! Този стимул може да е храна, може да е мисъл или неразумно действие, които са активирали редица емоционални, хормонални и нервни верижни реакции в организма ни, управлявани от нашия мозък, мисълта и хормоналната ни система, но регулирани в крайна сметка от нашия стомах. Стомахът ни произвежда необходимите дози серотонин за поддръжката на нашето добро настроение, за засищане на апетита, за заздравяване на раните, за овладяване на болката и емоционалната енергия, като същевременно неутрализира реактивните киселини или алкали. (стр.125-133) Когато изпитваме физическа болка, това означава, че несъмнено сме нарушили нашият Духовен или алкално-киселинен баланс. Т.е. влязли сме в противоречие с божествените сили и енергии, които протичат през нашите тела в материалния, менталния и духовния свят. А както вече разгледахме Стомахът е свързан с нашето възприемане и овладяване на енергиите в материалния свят. Стомахът най-често страда от преяждане, от неточно приети факти или храна, от неправилно гладуване. Защото ние не сме в състояние да определим границите на нашите материални възможности. Непрекъснато искаме, а не сме в състояние да приемем това, което ни се дава. Не познаваме телата си, не си знаем нуждите и преоценяваме силите си. (стр.13,128) Ако сме неспособни да се грижим за себе си и да даваме на организма си, това, което му е необходимо, ние несъмнено ще изпитваме физическа, душевна или психична болка. Днес човек се стреми да задоволи нуждите си по всякакъв начин. Изобилието е огромно. Въпреки това болестите нарастват правопропорционално на това изобилие от удовлетвореност.

От къде идва това противоречие? Зареждаме се редовно с витамини, минерали, животворни добавки, пълноценна храна, плодове, зеленчуци, качествени дрехи и жилища, и пак се разболяваме, и пак сме недоволни и неудовлетворени. Пак ни боли. Дали проблемът не идва от самото изобилие? То ли е виновно за гладните очи на Егото?  Или ние просто сме неспособни да разграничим нуждата на Божествения дух, живеещ в нашите клетки и протичащ през телата ни, от капризните позиви на ненаситния глад на Егото в нас? (стр.131,152,160)

Ако ние сме неспособни да виждаме и чуваме Бога в себе си и в другите, то тогава как очакваме Господ да чуе и да изпълни желанията ни, с които го обсипваме по празниците или в казината, например? Независимо дали сме вярващи или не, всеки молещ се е получил поне едно сбъднато желание в живота си, било то и съвсем банално, като „печалба от тотото”, например. Ако Господ, обаче, би бил Егоист, както е склонен човек, то той не би изпълнил нито едно наше желание, не би ни изпратил нито едно послание, ни един късмет. Би задърлжал тези богатства за себе си, независимо каква цена бихме платили за тях. И ако Господ не би бил ревнив към Любовта си и устойчив на необуздания глад на Егото, то човек би останал и без капчица надежда. Защото именно гладът на Егото е тайният убиец, не само на телата ни, но и на нашите Души. Твърдо отказваме да възприемем факта, че хранейки Егото – това „ненаситно огледало”, с материално и емоционално доволство убиваме себе си. (стр.29-31,37,43,114,153)

Но каква е ролята на парченцето лимон и защо точно лимон? И какъв е механизмът на спасителната му акция?

Често казваме „клин клин избива” или „ако ти е вкиснато, хапни нещо кисело!” Когато настроението ни е кисело, това означава, че някое неосъществено желание на Душата ни се е „вкиснало от чакане”. Тогава Егото ни ще побърза да посегне към парченцето шоколад, например, за да залъже Душевният ни глад с малко сладко щастие, което наистина би успокоило болката ни за известно време, поради стимулираното производство на серотонин. Но ако изядем парченцето лимон, болката, а с нея и вкиснатото настроение ще изчезнат на мига, при това безвъзвратно! (стр.21,54,57-59,106,108,111,126-127,130,148,155/7-9)

Парченцето шоколад е доказателството, че от благоразположението на нашия Стомах, зависи и благоразположението на Духа ни. Но за беда, то не решава проблема с Егото. Напротив, изявява амбицията на Егото да властва над нашия Стомах, не за друго, а за да спечели за каузата на своите капризи благоразположението на Духа ни.

Парченцето лимон, обаче, притежава уникалната способност да възстанови на мига алкално-киселинния баланс на нашия Стомах, при това, с потенциала да засити напълно и глада ни, поради „спечеленото доверие” на нашия Стомах. Нещо повече, парченцето лимон кара Егото да скърца със зъби и да държи ръцете си далече от парченцето шоколад. Как? Събуждайки с киселият си вкус нашето, заспало от преяждане с негатив, „всевиждащо Око”. (стр.108,111,152,155/7-9)

Хапчицата Любов, обаче, която някои от нас ревниво пазят в Сърцата си, е способна да държи надалече всяка болка, да засити всеки глад, да заслепи Егото и да изпълни със светлина очите на невиждащите. Без светлина Душевните ни очи не могат да възприемат Духовната енергия, така както ретината на физическите ни очи вижда смътно в тъмното. Рано или късно, разбираме, че Светлината, както и Радостта са  незаменима храна за нашите Тела, Умове и Сърца. (стр.19,24,112,131-133,155/7-13,23) На тогова, който победи (глада на Егото), ще му дам да яде от скритата МаннаО.И.2:17.

Сега ще си кажете: Добре, де! Но тогава защо слепите трябва да проглеждат, след като виждането носи само грях и страдания, поради ненаситните очи на Егото?

Както вече споменахме Его-Съзнанието се стреми да властва не само над Сомаха ни, но и над Въображението, Ума, Съзнанието и Духа ни, за да може да наложи пълен контрол над всичките ни сетива в своето царство - материалния свят, които да му служат за утоляване на ненаситния глад за притежание. Когато сме заключени в „Египетската земя”, ние оставаме слепи за Изхода, за Бога в нас и в другите. Защото Душите на невиждащите Духа остават гладни, а виждащите с очите на Егото опорочават живота с невежеството, недоволството, греховете, ненаситността и Душевното опустошение.(стр.155/7-2,9,12)

Така, животът в материята – в „Египетската земя”, преминава в тленост и смърт, вместо от живот в живота, поради блокирания обмен на Любовта. Днес, е крайно обезпокояващ факта, че независимо от това, колко хора по Света честват Пасха, и колко са фактическите жители на Египет, броят на населението на „Египетската земя” явно нараства със всеки изминал ден, а „Земята остава безвидна и пуста” (т.е. лишена от стремежа на желанието, раждащ еликсира на живота – Любовта)  (стр.155/7-31,51,70)  Нима си мислим, че дори и да заливаме близките си и телата си с отровата на нашето недоволство, те въпреки това ще намират сили да ни услужват и да ни носят доволство и наслади? Нима си мислим, че щом желанията ни се сбъдват и късметът ни е кацнал на рамото, то това означава, че сме спечелили благоволението на Бог. Нима, считаме, че ако напудрим злобата с малко лукава ласкавост, или напръскаме нечистотията със скъп парфюм, истината няма да лъсне! Та по-бляскаво нещо от Истината няма… Но този, който знае, остава сляп и ням.

Можем ли, когато следващият път си пожелаем нещо, да видим дали то е добро и да го отделим от мрака в нас? Достатъчно е да определим източника на нашето желание – от Егото ли идва, или от Бога в нас? Носи ли изборът ни Живот и Светлина за нашата Душа и за нашето тяло? Носи ли Добро и Светлина за ближния или е поредната залъгалка на Его-Съзнанието? Дали шоколада или играчката, които даваме на детето не са поредните каижки, с които го привързваме в „Царството на петте сетива”?  Можем ли да се откажем свободно от някое натрапчиво желание, стремеж, амбиция, глад, за да имаме мир със себе си и с другите? Склонни сме да се откажем от Любовта и Истината за да угодим на Егото, а уж в името на близките и обществото. Можем ли да се откажем от Господ, за да постигнем блаженство или обществен мир? Та това е Божа работа! И какво е мирът без Любов? Защо считаме, че Свободният избор ни е даден за да си позволяваме свободно да вземаме? Та откажем ли се от Доброто в нас, от Вярата и Любовта си, отказваме се от Живота си, губим Свободата си – нямаме повече друг избор! Защо считаме, че като вземем от богатите и дадем на бедните ще ги нахраним с тази храна? И защо богатите вземат от бедните за да се хранят? В Четвърта част, ще установим, че и понятията за „богати и бедни” сме объркали. А ако Адам бе избрал свободния си избор да не вкусва забранения плод? Но Адам посегна, за да бъде като бог, без да знае какво е Бог, и ни завеща последствията от тази безотговорност. От нас зависи как ще инвестираме Знанията от това наследство.

Защото изборът ни днес е нашето завещание – нашият живот за следващите хилядолетия. Ако днес расхищаваме живота си в изкушения и удоволствия, и превръщаме душите и телата си в отпадък, поради ненаситните ни консуматорски наклонности, то това ли ще завещаем за бъдещето – смъртта и тлението на човешкия живот и опустошената земя? Е как тогава искаме да имаме вечен живот, след като сме неспособни дори да запазим телата си здрави? Искаме, а не можем да пазим живота и да го използваме разумно! Не хилядолетия, а пустошта ни очаква...

Истината винаги се връща, за да постави нещата по местата им. Ако Господ желаеше да живеем в мизерия, за да не се изкушаваме един друг, то той не би създал Рая, който да ни храни. Кой създаде противоречията в живота, тогава? Господ постави изкушението посред Рая, за да изпита устойчивостта ни в Бога, в Любовта и Доброто.

Толкова ли е трудно да бъдем устойчиви в благото, в доброто и в красивото?

Бързаме да потъпкаме дадените ни блага и се стремим към чуждите, към тези на Бога и на ближния, без да виждаме, че същите са в нас самите. Защото Бог е раздал на всички ни поравно! Ако не можем да се грижим за своето, то тогава защо считаме, че чуждото ще ни удовлетвори? Бог заложи капан на Егото, за да ликвидира с него.

Най-скъпият подарък, който някога съм получавала е „пъстрата лъжа в кошничка”, с която баща ни ни залъгваше, че ни носи нещо. Въпреки това, тези думи ни носеха истинска радост и веселие. В живота обаче, лъжата е заблуда, а истината за нея носи болка най-вече на приносителя. И ако правим подаръци, за да спечелим нечия радост си е лъжа. Това се има предвид в библейското заклинание: „лъжците няма да влязат в рая”. Защото лъжецът няма да намери мир в себе си. Егото ще побърза да каже: „...добре ми е, значи ми е мирно на Душата!” С кого лъжата няма да намери мир, тогава? С Бога в нас! С кого Егото няма да намери мир? Със Себе си!

Време е да разберем, че нашето Аз не е Егото ни! Време е да потърсим Бога в нас и да познаем Себе си! Време е да затворим очите на Егото и да го поставим на мястото му в живота ни. Защото друг Изход от Лабиринта, Египет и Огледалният ковчег, в който сме заключили днешния Свят  няма! Време е за работа! Няма време!

 

„Опознай Себе си!”

Ако направим един опит със себе си ще установим, че ни е нужен точно 1 час, за да устоим на дадено изкушение или непреодолимо желание. След този час, това неудържимо чувство, което ни кара непрменно да удовлегворим глада си (независимо дали е физически, емоционален или психически), ще ни е напуснало напълно. Ако през този час обаче, сме успели да вложим енергията на незадоволеното си желание в някаква посредствена, дори скучна дейност, изискваща нашата концентрация, то бихме останали приятно изненадани от постигнатия резултат. Нещо повече, бихме установили, че точно през този час, Умът ни не само се е освободил напълно от натрапчивите желания, но се е сдобил с нови свежи и далеч по атрактивни идеи.

Но ако сме се поддали на изкушението и сме удовлетворили невъздържаното си желание, независимо какво е било то (нова покупка, хапване, пийване или нещо, което ни носи психическо или егоистично задоволство, като да се докажем пред някого или да кажем на любимия, че го обичаме), то точно след 12 часа, ще бъдем  отново напълно гладни за поредната порция удовлетворение. И ако не си получим исканото, започваме да мрънкаме, да недоволстваме, да страдаме, и изобщо да ставаме депресивни и подвластни на негативни мисли и чувства. Има хора, които са хронично недоволни, както разгледахме в темите за наркотичното действие на „Емоционалните хормони”и „Всевиждащото око”. Ограниченият срок на годност на нашето доволство, обаче, се дължи не на друго, а на „чисто техническото време”, необходимо за метаболизиране на хормона на нашето щастие, или по-скоро на 12-те цикъла, които транспортера на серотонина е способен да извърши в клетъчните мембрани. Когато серотонинът в кръвта ни е във висока концентрация ние направо преливаме от доволство, а съзнанието ни е напълно упоено, до степен, която ни прави абсолютно безчувствени, не само към околния свят, но и към процесите в организма ни. В едно такова състояние на повишени нива серотонин в кръвта, организмът ни спира да го синтезира и клетките ни започват да изпитват „глад за щастие”, което на практика ни пристрастява към източниците на серотонин. Това е и принципа на действие на антидепресантите. Намаленото или липсващо производство на инсулин. при диабет, например, се дължи именно на нарушения метаболизъм на серотонина в бета клетките на панкреаса, независимо от високите му нива в серума. „Обменът на щастие” в нашия организъм, зависи от натриево-калиевия транспорт. Както вече разгледахме в част Първа, според неписаният речник по „Алхимия на Здравето”, това  означава, че нашата Интуиция и нашият Разум са отговорни за клетъчното и между клетъчно щастие, от което зависи нашето здраве и благополучие. Да бъдем щастливи е нашето задължение по партньорският ни договор с Живота. Докато се стремим, да изглеждаме щастливи, гонейки предизвикателстват на деня, забравяме, че някой вътре в нас умира от глад за капчица Любов, носеща самият Живот. (стр.42, 112, 148,152,155/7-31,51,70)

Дотук разкрихме механизмите, които отключват болестите. Самата същност на заболяванията на тялото и душата ще разгледаме в Четвърта част на „Алхимия на Здравето”, когато повечето от четящите страдащи ще са постигнали изцеление. Пътят на изцелението минава през осъзнаването на Христовия призив: „Обичай ближния си, както сам себе си, защото в него ще намериш основание за своето повдигане”. Съвсем скоро ще се откажем напълно от склонността си да генерираме негативни чувства, мисли и емоции и да ги насочваме към другите, защото ще сме осъзнали, че така вредим единствено на себе си. Не само няма да си позволяваме да правим критики и забележки, но ще сме напълно слепи за техните грешки. Защото ще знаем, че всяка видяна грешка в ближния е отрова за нашата Душа, но Духовната ни слепота, може да причини грехопадението и дори смъртта на Душата.

Освен това вече имаме Изхода от Его-Съзнанието и трите ключа против глада на Его, които ни се дадоха дотук, за да държим порталите на злото заключени.

Исус слезе в човека, отрови душата си с греховете му, пречисти я с Божествената Любов на Отца си и с нея отне греха на мнозина, но на мнозина го остави като смъртна присъда. Ние не бива да преставаме да изискваме по-доброто от себе си и ближните си, но и не бива на никого да отнемаме шанса за лично виждане, осъзнаване и добиване на опит. Не сме ние тези, които да определяме свободния избор на ближния!


Когато античният херметически  последовател Сократ е проповядвал „Опознай себе си!”, е имал предвид точно това: опознаване на световете, в които съществуваме и начините по които се проявяваме в тях. Това мото е изписано и над входа на едно от най-ценните тракийски светилища - Аполоновия храм на Делфийския оракул и се ползва с широка популярност в древноримския свят, но и до днес.

Мозайка в стил „memento mori” („помни, че сме тленни”), открита при разкопки в манастира Сан Грегорио в Рим, съдържаща древногръцкото мото: „γνθι σεαυτόν” – „опознай себе си”.

By The artist is unknown. - Lessing Photo Archive: http://www.lessing-photo.com/p3/110103/11010329.jpg

Public Domain,https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17093291

Изображението на мозайката ни напомня за тлеността на нашите материални стремежи и посредствени желания, подтиквайки търсещият съвършенство към едно вътрешно самообразователно пътуване. Тази антична мозайка изобразява костната система като преходната основа на нашия земен живот, източникът на нашата жизнена енергия тук на Земята, но и скелетът на „нашето безсмъртие” и доказателството за материалната ни тленност. Както вече многократно споменахме до тук, за да осъществи себе си Душата трябва да се превърне в „Пепеляшка”, т.е. да устои на капризите на Егото, чрез търпеливо, безпрекословно, безкористно и сляпо служене, изучаване и разграничаване на ценното от ненужното, на тленното от нетленното, за да бъде готова за определения ден, в който ще срещне своя „Принц”. (стр.155/7-21,25,70)

Защото ако Душата не придобие умението без да вижда, да разпознава и да се отдава на ръководството на своя действен Дух, Тя не би могла да премине през непроходимата гора от заблуди на Его-Съзнанието, за да реализира себе си в Светлината на Свободата. А тази реализация може да се осъществи единствено Тук, на Земята, чрез силите на Истината и Любовта. Защото в отвъдното мракът е гъст, непрогледен и ужасяващ за егоистичното око. (стр.155/7-37,40)

Докато непрекъснато се стремим да гледаме какво става около нас, без да проглеждаме навътре в себе си, ние винаги ще виждаме грешки и ще правим грешки.

Този факт, колкото и абсурдно да звучи, е установен от откривателя на детектора на лъжата през 1922 година и създател на комикса „Жената Чудо” – Проф. Уилям Марстън. Разковничето на този детектор е в откритието на самата Истина, че „Сърцето е способно да говори само и единствено Истината”. Проф. Марстън открива и доказва пулса на Истината в нашите тела, чрез измерването на систолното кръвно налягане. Марстън също така по един много прост начин ни открива четирите стъпки към съвършената – божествената Любов, които ще обясним по следния начин:

·         Доминиране (доминираща активност) - чрез прилагане на Духовната сила;

·         Стимул, мотивация (доминиращ стремеж) – Душевният стремеж за свобода от Его;

·         Отдаденост (отдадена пасивност) – търпението по пътя към осъществяването;

·         Подчинение (смирено служене) - овладяване на негативните страсти и емоции, чрез пълна отдаденост на Любовта, породена от жаждата за сливане с Аза. (стр. 155/7-38,43)

Както е записано в българската версия на Википедия, обременен от тежестта на времето си (1893-1947), професорът по психология предполага, че в света би се въдворил идеален мир по пътя на култивиране на отдаване и подчинение в силните и свободомислещи индивиди, изграждайки тезата си върху чистия еротичен елемент: Марстън твърди, че има мъжка представа за свобода, която по своята същност е анархична и насилствена, и противоположна женска представа, основана на „Love Allure“ (б.а. самия акт на съблазняване), която води до идеално състояние на подчинение на любящия авторитет.” (стр.155/7-12,18,,43)

Но както вече установихме, не свободата, а предадената в робство свободна воля води до анархия и насилие, нито пък подчинението, само по себе си, може да въдвори ред или да потуши нечия агресия. Според „извратените закони на Его-Съзнанието”, обаче, това може и да е така - за Его-амбицията всичко, което може да влезе в употреба е възможно. Както вече разгледахме не бива да бъркаме свободният избор със Свободата, защото той често ни води към робството, ако сме потъпкали Любовта и Истината в себе си. И едва ли, ако принизим силните и свободомислещи индивиди (стр.155/7-7,15,39), бихме постигнали идеалният мир, който на практика е нарушен единствено от чувството за малоценност, породено от малодушието на Его-Съзнанието. Още повече, еротиката ни въвежда в любовта, но без любов, си е чисто подчинение на плътското удоволствие, което всъщност води до пристрастие и анархия, чрез отключване на механизмите на ненаситността. (стр.42,98,123,131,152,155/7-17)

Реално погледнато, анархията, насилието и сляпото подчинение не са нищо друго, освен рожби на Его-Съзнанието, родено от невежеството и раждащо грехове и престъпления срещу живота и ближния. Но каква по-голяма сила от тази, на търпящия устойчиво и смирено нечия агресия? (Свободата сама по себе си е съвършеното цяло на „любящия авторитет”, обединяващ силите на мъжкото и женското начало, способна да държи под контрол и да властва над доброто и злото (Егото) в света. Как? Свободомислещият индивид е толерантен към слабостите на другите и достатъчно силен, за да им даде подкрепа в преодоляване на зависимостите им, без да препятства избора им. В това именно се крие и силата на Любовта. Единствено Любовта може да служи смирено, но не може да бъде подчинена на никоя сила. Любовта разкрива пътя на Мъдростта, търпението и дълбоката Преданост към Светлината, чрез които се постига пълно овладяване и сливане със Седемте жизнени сили. Тези сили в нашия свят се проявяват чрез Дървото на Живота, за да трансформират негативните енергии и да дадат ход на градивните прояви на Жизнената енергия в Човека. Всеки един Човек се стреми да доминира в една или друга област от живота си по пътя на стремежа към съвършенство, но също така съзнателно или не е готов да подчини своя стремеж и съвършенство на един по-висш идеал, като избере Любовта пред Егото например. Именно в това се крие тайната игра между Ин и Ян, раждаща човешкия живот. Така, както Светлината е непостижима за тъмнината, така и тъмнината, пазеща извора на живота, е непостижима за Светлината. Това е и причината, поради която двете сили непрекъснато преливат една в друга, търсйки себе си. Любящоят авторитет и за двете обаче, е Един - устойчивата сила, която държи балнса в ръцете си. (стр.3,11,18,19)

Истина е, че необузданата агресия може да се подчини и овладее единствено с абсолютна отдаденост, безпрекословно и смирено подчинение. Но този метод е само за силните и свободните духом. За тези, които носят в себе си Христовия Дух. Само една любяща Душа може да осъзнае безценното богатство и поразяващата мощ на това „оръжие”, притежаващо абсолютна власт и абсолютна сила.  Непримиримото Его-Съзнание никога не би се отдало и подчинило на друга сила, освен на себе си, т.е. на разрухата. Зтова абсолютната власт и абсолютната сила са непостижими за Егото.

За да си обясним горните твърдения е достатъчно да хвърлим един бегъл поглед към изминалите две хлядолетия. До времето, в което римляните се кланяха на енергийни еманации на различни природни сили, наричани богове, с помощта на които (според техните предразсъдъци и представи) превземаха и насилваха чужди народи. Явно е, че са съзнавали агресивната и необузданата си природа, от която са се чувствали засрамени и безпомощни, за да я крият зад суеверни божествени сили.  Явно е, че не са разполагали със силите на Духа и Съзнанието, с които да я овладеят. Точно поради тази причина и точно в това време, Христовата Любов се вля в Света, за да освети и освободи тези отрицателни енергии и да покаже, че всички тези божества са абсолютно безсилни в отсъствието на Всевисшата Божия воля, изразена чрез силата на Словото – стремежът към Светлина, , т.е. чрез самият Закон на Любовта.

Исус Христос дойде, за да покаже, че единствено страхът има власт над „зловещите и могъщи” римски императори. Точно този страх, впоследствие, ги принуждава да направят религия от Христовата вяра, която да държи подчинението на римските поданици и същевременно да спечели благоволението на Христовия Бог в полза на Империята. Така, Римската империя започва нова ожесточена битка, с която да наложи Христовата Вяра под формата на „Универсална” религия, подчиняваща Света на едната църква, представяща Волята на Единия Бог на Земята и отхвърляща всякакви други божества.  Кой Бог? Въпреки усилията си „да следват новия Бог”, римляните пропуснаха да хванат подадената им ръка от Господ, с която Исус Христос искаше да обуздае и овладее тяхната агресия. Считайки, че разполагат с благословията на Бог и безочливо ползвайки се с Неговото име, римляните продължават кръвопролитните си действия стотици и хиляди години наред.

500 години след Исус се появява така нареченият „последен пророк Мохамед”, който поставя началото на Исляма като световна религия - безпредметно заклеймена като опозиция на Християнството. Независимо какви критики претърпява Мохамед и до ден днешен, неговата „омиротворителна” роля в религиозния и политически свят е безспорна: обединява суеверните арабски племена в една вяра, и задвижва мощни противостоящи сили на самозабравилата се Римска империя, вършеща кръвожадните си и брутални дела зад името Христово. И ако ние днес осъждаме фанатичните действия на определени ислямисти, нека се запитаме: Исус и Мойсей ли „повелиха безскрупулните действия” на фанатизираните християни и евреи, за които никой не държи сметка? Защото в този Свят на всяко действие има противодействие. Това е законът на деструктивния първичен живот на невежеството, който и до ден днешен поддържа огъня на опустошителното братоубийство. И ако искаме действително, да се издигнем над този закон, то трябва да сме способни да владеем и двете противостоящи сили. Защото именно в този „римски навик” се крият корените на насилията, на които сме свидетели и до ден днешен. На скоро един приятел ми сподели, че попитал един Ходжа колко жени  може да има един мъж според Корана. Ходжата му отвърнал: „Момче, Бог е един!”

Има една граница на удоволствието и удовлетворението, която, ако прескочим, от свободни хора ставаме роби на доволството, ненаситни егоисти, анархисти и т.н. И обратно, ако видим тази граница отдалече и навреме, то бихме могли да открием пътя към Мъдростта. Да скочим смело в тази Мъдрост, в този извор на Любовта, за да се пречистим от предразсъдъците, негатива и его-Съзнанието, и да извлечем от там, даровете, които Живота е съхранил лично за нас. А това са нашите дарби, които после трябва да развиваме, за да облагородим с тях Света и самия Живот. Това е, което даром ще вземем, ще изучим и овладеем,  и даром ще дадем и приложим в Живота. Ако успеем в нашето най-голямо нещастие и унижение да открием разковничето – извора на щастието и радостта, и обратно, ако успеем на време да прозрем нещастието в най-голямата си радост, то на мига бихме излекували всяка болка, всяка агресия и всяко нещастие. Това е Любовта – извличането на Светлината от Мрака. Тази е силата, която Човек трябва да придобие, за да трансформира енергиите си и да познае Себе Си..

Както ще разгледаме в детайли по-долу, това означава да не ядем „Забранения плод” (стр.155/6) - плодовете на дървото на познанието на Добро и Зло. Тоест да открием портала в Огледалото на нашето Его, който ще ни отведе към Мъдростта.

 А ако трябва да преведем този загадъчен библейски смисъл на Божията, по скоро, молба, отколкото заповед или забрана,  към Адам и Ева, ще кажем: да разграничаваме на време страстта от жадните пристрастия; т.е. да не позволяваме на Егото да изяжда Любовта; или: да превръщаме навреме емоциите в скъпоценни камъчета, вместо да тъчем от тях рибарски мрежи, в които оплитаме единствено собствената си душа.  Защото ако виждаме Доброто, непременно ще познаем Злото, и ако виждаме Злото, ще затъваме в Зло. Както сътоянията на делириума и екстаза, така и насладата, породена от самодоволството на Его, поставят под упойка Съзнанието и водят  Душата към затънтената задна стая на Нищото. (стр.32,36,39,43,55,148,155/7-47)

Както разгледахме в Първа и Втора част на „Алхимия на Здравето”, всяко прекаляване с и изтощаване на жизнените сили, или генериране на излишна енергия, по пътя на прекомерните и невъздържани желания, активира неестественото производство на хормони, сигнални молекули и токсични метаболити в телата ни, оказващи въздействие от своя страна върху емоциите, Ума, Съзнанието и жизнената ни настройка. За това е необходимо непрекъснато да поддържаме ред в живота си и редовно да следваме режим на работа, почивка и хранене. Освен това е нужно, не просто да утоляваме глада си, а да се храним на време с нужната ни храна, тази, която действително поддържа силите и телата ни, и ни засища. (стр.19,54,59,159,160) По този въпрос, моята Любов казва: „Това е рецептата! Лекарят предписа: сутрин, обед и вечер!”

Защото хаосът в нашия свят произлиза от безразборните желания и необуздани емоции. Хаосът сам по себе си е извор на живота, носещ смърт, ред или свобода. Само Бог може да се справи с хаоса и да овладее необузданата му енергия. Именно по пътя на страданията, в човешкия живот се въдворява ред, който ни води към нужното осъзнаване, и ни кара да се смирим, за да овладеем  желанията, емоциите и енергиите си. Единствено с ред можем да освободим Душите си от тленността на необузданите пристрастия, водещи човека към грях и престъпване на Божествения закон на Любовта. Ако започнем редовно да прилагаме самонаблюдението, ще установим, че колкото по-посредствени са желанията ни, толкова по-слаба е струята на жизнената енергия, която протича през телата ни. Ще забележим, че на определени места има застой, проявяващ се като подуване, отоци, болка, или всеобща отпадналост, летаргия и неразположение. Също така, ще установим, че колкото повече желания имаме, толкова по-объркани, еуфорични, нервни, раздразнителни или изтощени ставаме. Когато сме влюбени и чувстваме любимия човек с цялата си Душа и Цялото си Сърце, тогава сме жизнерадостни и изпълнени с енергия, с която зареждаме и любимия човек. Това ни подсказва, че жизнената ни енергия се поражда и зависи от качествата на нашите желания и начините, по които се стремим да ги постигаме.. Това е и смисълът на триединството – Бог – Свети Дух – Слово (ред и мисъл), от които произлиза Всичкото, както е описан процеса на Сътворението в свещенните книги на световните религии. Колкото по-ясно, чисто, възвишено, конструктивно и силно е желанието, толкова по-богата, силна и буйна е жизнената енергия, която то поражда, за да активира осъществяването и постигането на този стремеж. Както ще разгледаме по-долу в символичното представяне на Дървото на живота, изворът на желанията е в Ума, а източникът на жизнената енергия е в първата чакра на нашите тела, поддържащи енергийния обмен, точно както в двата полюса на земното кълбо. Силното сексуално привличане, например, може да произведе такава сила на енергията, превишаваща дори мощта на земното притегляне. За осъществяване на взаимодействието между двата полюса, обаче, е необходим стремежът на Светия Дух. Учените така и не могат да открият материални доказателства за Сетия Дух, но Той се проявява в материята чрез обмена между молекулите, атомите, квантите и фотоните, въздействащи върху Земното кълбо, но и на хормоналната и нервната ни системи. (стр. 18,60,131-133) Когато постигаме мечтите си, ние материализираме самия стремеж, но и потушаваме един енергиен източник.

 

„Капка море прави...”

За да събудим Спящата си Красавица (Душата), лишена от Любовта на Малкият ни Принц )Умът), омагьосан от блясъка на Его, ще ни е нужен малко адреналин! Да не си помислите, че ще трябва и да се дрогираме! Не разбира, се! Ако ние не знаем как да работим с този хормон и да го будим и овладяваме навреме, то каквито и дози да си инжектираме няма да ни съживят, най-много съвсем да ни „приспят”.

Обратно на материалистичните схващания, на път сме да установим, че една капка е способна да направи цяло море и дори да предизвика потоп... Както вече споменахме в Първата част на нашето алхимично изследване, най-малките частици в природата са способни да предизвикат най-взривоопасните реакции. (стр. 31,32,60,132)

Жизнената енергия сама по себе си е неутрална. За да може да протича безпрепятствено в телата ни и да ни изпълва с необходимите сили за живот, трябва непрекъснато да поддържаме баланс между нашите Ин и Ян прояви. Всeки наклон на везните в едната или в другата посока, всеки превес на Ин над Ян,  и обратно, и всеки недостиг на Ин или Ян, причиняват застой или недостиг на жизнена енергия, дисбаланс в емоциите, във взаимоотношенията с другтите или в телата ни.

Често сме склонни да активираме секрецията на адреналин в телата си чрез бурни негативни емоции, омраза, завист и насилие срещу другите, срещу нашите близки.  Световните сили претендират за богатство, власт над най-новите технологии и „всемогъщие над престъпността”, но остават абсолютно безсилни да постигнат силата, с която да сложат край на насилието в света. Защо? Защото всяка власт прилагаща сила, престъпвайки закона на Любовта, е безсилна да овладее себе си. (стр.40)

Както вече разгледахме в част Първа, активиран по пътя на страха, насилието и злобата, адреналинът въвлича след себе си хормоните на пристрастието, бдителността, ненаситността, недоволството и стреса, отключвайки сложни и трудно преодолими метаболитни процеси в организма, наред с невъздържаните емоции. Именно това е и пътят на инициацията на хроничните и трудноизлечими заболявания,  като: високото кръвно налягане, мигрената, острите хронични белодробни възпаления, диабета, подаграта, остеопорозата, артира, ревматизма, депресивните и психични заболявания и т.н. А една капчица адреналин е прекалено висока доза за нашия организъм, с потенциала тотално помрачи Ума ни, особено ако не носим в Сърцата си антидотът, който да държи адреналина, а наред с него и мрака в нас, под контрол. (стр.32,66,155/7-58)

Дисбаланса на психичните енергии е основната причина за човевшките болести. През всеки човек протичат мъжки и женски енергии (Ин и Ян), независом от пола. Основна причина за енергийния застой в телата ни, например, е неспособността на човек да овладее енергията на страстта, напираща от женския потенциал. За да преодолеем болестотворния застой, е нужно да приложим активната осъществяваща енергия и хладнокръвната сила на мъжкото начало, чрез отдаденост, волева изява и  приложение на творческия потенциал, заложен в женската природа на Душата. И по същият начин, за да обуздаем мъжката агресия, (разрушителната страст, породена от недостига на потенциал, а от там и неудовлетвореността на Духовния стремеж), изразходваща жизнената енергия на Любовта, е нужно да проявим нежност и състрадание, чрез реализация на плодотворните желания по пътя на търпението, съпричастността, милосърдието и разбирането на чувствата и душевните стремежи. Животът е изтъкан от противоположни нишки, за да може да се проявява. В телата ни животът протича именно благодарение на сталбилните и устойчиви връзки във веригата на ДНК, изградена от взаимно-поддържащи се бази и киселини.  Жизнената енергия, която ражда живота в Света и във Вселената, изобщо, се произвежда от хармоничното взаимодействие на тези две противоположни същности – на мъжкото и женското начало – Ин и Ян, тъмнина (желание) и светлина (мисъл). Когато се изявяваме във видимата природа в телата на мъже, ние идваме, за да изучаваме нежността, а чрез женското тяло изучаваме грубостта на живота. Ако отново се осмелим да си признаем Истината, ще установим, че няма по-нежно създание от Мъжа и по-груба, твърда и устойчива енергия от тази на Жената. За да може да съществува и да се проявява, тази мъжка нежност е облечена в здрави мускули и стави, управлявани от здрав, силен и устойчив характер. И обратно, за да бъде достатъчно овладяна, тази женска грубост е облечена в нежно и изтънчено тяло, изявяващо се чрез благ, деликатен и капризен характер. Може би това е имал предвид професор Марстън, под „въдворяване на идеален мир”. (стр.18,99,106,111,123,155/7-59)

В синхрон с казаното дотук, не бива да пропускаме факта, че най-големите социални, политически и икономически бедствия, и природни катаклизми в света се дължат на деструктивно използваната мъжка енергия и неосъществения женски потенциал, вследствие на невежеството, което позволяваме безстопанствено и необуздано да се вихри в личният ни живот. Непрекъснато говорим за еманципираните жени в днешно време, но кога ще се появят еманципирани мъже, готови да се освободят от комплексите си на незадоволеност и жаждата за власт и признание? Отговорът е прост: Когато жената прояви скритата си грубост като Любов, а мъжа - скритата си нежност като Вяра. Колко жени в света дават всеки ден подкрепа с Любовта си на мъжете си? Колко мъже в света дават всеки ден Вяра на жените си? Колко бащи днес бяха нежни и справедливи към синовете си и колко майки искрени с дъщерите си? Колко жени отнеха вярата на мъжете си и синовете си с грубостта си, и на дъщерите си със завистта си? И колко мъже предадоха доверието на жените си със слабостта и ревността си? Нужно ли е мъжът да търси власт и сила навън, а жената вяра и твърдост другаде? Нежността е Любов за Жената, а Доверието е Сила за Мъжа. Любовта, която ражда живота е скрита в твърдостта на мъжа и в мекотата на жената, защото мъжът е този, който има нужда от нежност, а жената - от подкрепа. Докато мъжът и жената не се научат да поддържат идеалите в себе си, за да служат един на друг, ще има неудовлетворени желания, недоволство и бедствия в света. Божественият Дух в света се проявява чрез Вярата и Мъдростта на Мъжа, а Христовата Любов се изявава чрез устойчивото на страдания женско Сърце.

За да се изяви в най-съвършената си същност, Бог е разделил и влял двете свои противоположни енергии в Мъжа и в Жената, които взаимно да се потенциират и усъвършенстват. Защото Жената не е някакъв придатък на мъжа („13-то му ребро”) – тя е неговото най-съкровено желание и неговата Сила. Мъжът и Жената трябва да се осъществяват взаимно, като Едно Цяло по възможно най-добрия начин. За целта е нужно непрекъснато да се поддържа чистотата на всяко едно ниво в Съзнанието, в Тялото и в Ума. Невъзможно е да бъдем идеални и в същото време да генерираме негативни мисли и чувства към ближния, било то чрез критики, забележки, съмнения, капризи, с явно или скрито недоволство. Трябва да се стремим да бъдем съвършени и цели, без непременно да считаме, че имаме нужда от някого, който „да ни обсулжва” например, за да реализираме себе си. В същото време е нужно непрестанно да полагаме усилия, по най-деликатния и скрит начин, да подкрепяме близките си, без непременно да натрапваме себе си или помощта си. Често сме склонни да товарим своята половинка и близките с куп задачи и обвинения за нашите лични неуспехи, без да забелязваме, че генерираме излишни енергии в сърцата, ума, телата и в Съзнанието.

От какво е нужно непрекъснато да се чистим? От Его-съзнанието, разбира се! Само ако сме абсолютно чисти от корист (страст за придобиване), ще можем да владеем Егото, което  непрекъснато хлопа на вратата ни, в очакване да се подадем на някоя негативна мисъл, емоция, изкушение или недоволство. Тези его-стимули нарушават равновесието на радостното блаженство, което ни е нужно за да се справяме с предизвикателствата на ежедневието, предоставящо ни познанието за Аза. Всяка негативна и бурна емоция, всяко пристрастие, ни заключват в подземието на Его-съзнанието и крият ключовете на Ума, Сърцето, Душата и Съзнателните ни нива, които да ни изведат на бял свят при нашето творящо и блажено Аз.

Животът е една проста калкулация, която за беда, днес изчисляваме погрешно.

Днес идеята за свободата до такава степен е залегнала в смисъла на живота ни, че обслужването на свободният ни избор се е превърнало в култ, който не ни позволява нищо друго, освен да избираме какво да си купим или от къде да вземем средства, за да си го купим. Този избор съвсем естествено ни води към следващата дилема, от каква болест ще се разболеем и как ще я лекуваме?... Така, с непрекъснатия стремеж и нужда от задоволяване на чисто материалните и физически потребности, свободната ни воля, нашите потенциал и активност, остават напълно заключени в консуматорската центрофуга, която съвсем естествено се задвижва от само себе си като „перпето мобиле”, благодарение на рефлекторната зависимост, на която несъзнателно подчиняваме свободата си всеки ден.  Не си оставяме и секунда време да осъзнаем, на какво посвещаваме Свободният си избор, в какво влагаме енергията и усилията си, и какъв е смисълът от тази въртележка, която наричаме живот.  (стр.12,155/7-5)

Защото ако Свободата е зависима, тя придобива обратният си смисъл. Свободата е действителна, единствено, когато върви по пътя на Истината, Любовта, Светлината и отдадеността на Духовния стремеж..(стр. 155/7 – 33,38)

Свободата ни е дадена за да живеем живота си и да се учим от обстоятелствата, а не да се стремим да ги подчиняваме на егоистичната си воля. Защото всичко ни  е дадено даром с изключение на знанието. Именно за него трябва да се стремим да изучаваме, а не да придобиваме на готово.  Защото за какво ни е да живеем вечно, когато не знаем как да живеем? Господ е знаел, че рано или късно, човек ще се досети за Бого-съ-Знанието в себе си и ще посегне да си вземе наготово от  божествената трапеза, без да е вложил нужното усърдие за изработването на божествените блага. Защото именно недодяланото и невежо човешко съ-Знание е способно да предизвика потоп в Рая. Виждайки по-добрите плодове с очите на Егото, човек е склонен да се изкуши и да пожелае да ги вкуси, отприщвайки с невежеството си потопа от необуздани емоции, страсти и желания, а с това слагайки край на Рая.

„...4. Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; 5. но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло. 22. И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас, да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. 23. тогава Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет. ....и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.Мойсей книга І „Битие”, глава 3.

А както вече споменахме, „човешкият Рай” трае точно 12 часа и само Егото е склонно да си мисли, че е бог и, че ще живее вечно, при това, стремейки се във всеки един миг да задоволява капризите си като за последно, отключвайки порталите на Его-Съзнанието, от което в човешкия живот нахлуват разрушението и болестите.

 

Изгубеният ключ към Рая

 „...9. И направи Господ Бог да израстнат от земята .всякакви дървета, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване на добро и зло. ...16. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш, 17. а от дървото на познание на добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.” Мойсей книга І „Битие”, глава 2. (стр. 155/7-12)

Каквото и да пожелаем, вярваме или не в Господ, всичко от което имаме нужда, вече е осигурено не просто за нашето благополучно съществуване, но преди всичко за нашия благотворящ живот. Със самото пожелаване, ние слагаме край на началото. А когато удовлетворлим желанието си, сами подпушваме източника на благата си, не с друго а със самото доволство. Това означава ли, че само ако сеем недоволство ще имаме това, което искаме? Не, разбира се! Но когато желаем нещо, което не е определено за нас, ние сами, потъпкваме живота на това, което ни е дадено да развиваме и към което да се стремим. Защото човешкото определение за добро и зло (Его) е обратно по смисъл на истинската същност на нещата. Единствено Мъдростта, добита по пътя на светлата мисъл в мрака може да прави адекватно разграничение на доброто от злото. А Мъдростта се крие в мрака, който е абсолютно непрогледен за черногледото и непроходимото Его-Съзнание. Именно Мъдростта е тази, която рано или късно ни настанява върху Истината, че ние сме проводникът – тялото на Светия Дух и за да осъществяваме Живота си имаме нужда от тази Светлина. Но когато възпрепятстваме Неговите планове със съмнения, предразсъдъци, суетни капризи и амбиции, ние сами се лишаваме от Светлината на Мъдростта и животът ни преминава в сянка и мрак Единственото нещо, което трябва силно да желаем е да държим Ума си чист и светъл, за да устояваме на глада на Егото. С чист и буден Ум можем да открием Изходите от Лабиринта на Его и Огледалния свят на Его-Съзнанието, за да се върнем към Себе си и да започнем да приемаме с радост и да се грижим за това, което ни е дадено. Само ако успеем да осъществим контакта на нашето Аз с Висшия Разум на Светия Дух можем да открием нужната ни ситост, за да сме здрави, можещи и радостни от Живота.  (стр.37-38)

Считаме, че сме наследили болестите, кармата и нещастията от гените на нашите родители, и не си даваме сметка, че нашето ДНК съдържа цялата информация за живота и за творението на Бог. Нима сме склонни да наследяваме само лошите Его-наклонности на характера, които всъщност разболяват живота ни? Считаме, че Бог е нематериална субстанция, вложена в Божия Дух и си мислим, че поради тази причина, носим само образа Му – външният му изглед, и не можем „да наследим подобието Му, с което да станем Едно с Него.” А къде е материалната субстанция на Его, която непрекъснато кара нашето ДНК да мутира и дегенерира?  Как се появяват болестите? С изчерпване на определени кодове в ДНК. Как се е изчерпала тази информация в ДНК? ДНК съдържа записа на информацията генерирана от всички предишни поколения от страна на семействата на нашите родители. Всеки наш предшественик е вложил своя запис във веригата на ДНК. Този запис идва в резултат на опита, от изминалия човешки живот. Сигурно се досещате, че информацията не е изчерпана, а някъде, някой я е блокирал. Как!? Какво е Бог? Знанието на Твореца: (стр.155/7-12-13,38-39)

Какво е Господ? Вяра, Добро, Любов – Отец, Син, Светия Дух.

Какво е Вяра? Отдаденост, Добро, Мъдростабсолютното отдаване на Човека

Какво е Добро? Знание, Любов, Сила – силите, с които Бог твори Света.

Какво е Любов? Мъдрост, Истина, Светлина - абсолютното отдаване на Бог

Как днес родителите предават това познание на децата си? От както Свят светува след Адам и Ева насам, дори и до днес децата се зачеват в без-Знание. Как така? Както вече споменахме, единствената утеха на Адам и Ева след изгонването им от рая е тази да „познават” себе си – т.е. да изпитват удоволствието от това познаване, без да влагат усилия в изучаването на познанието на Бог, което той е вложил в творението си. Защото Човекът е самият запис на Бого-Знанието. Какво правят родителите днес?

Срещат се, познават се, изпитват несъзнателно удоволствие и зачеват!

След като се появи детето и започне да се осъзнава, т.е. „да дава признаци” че възприема и реагира на околния свят, родителите бързат да го възпитават. Ще кажете, „Е, нали затова искахме деца, за да ги възпитаваме, да им кажем как да живеят по-добре от нас? Да не повтарят нашите грешки!”И точно тук е капанът, който сами си залагаме! Започваме да учим децата направо на това какво е добро и какво не е за живота, според нашите разбирания и най-вече, според горчивият ни опит. Така, насаждаме в децата собствените си предубеждения, не-знания, стари принципи, норми и морали, без изобщо да си даваме сметка, че заключваме възможностите им да живеят и развиват живота, заразявайки ги с Его-Съзнанието си.

Точно това има предвид Бог, когато е издал заповед: „...ще остави човек, майка си и баща си...”, т.е. ще остави предразсъдъците и съмненията, за да може да твори живота на чисто със своята половинка. Коя е тази половинка? Бог! Половинката, която Бог ще му изпрати, за да творят заедно Новия Живот!

Да! Но какво правим ние! Започваме да капризничим, коя е по-добрата девойка или по-добрия младеж. Ние не търсим по-доброто! Търсим най-доброто! И отиваме на пазара – да се пазарим с живота! Да подбираме, без да знаем какви са точните мерки, по които да изберем най-доброто за нас. Докато се суетим, подминаваме идеалната си половинка, носеща ни всичко, от което се нуждаем за Новия Живот – Новото Творение. Подминаваме Любовта, бягаме от Нея, следвайки предразсъдъците и съмненията!  Страх ни е да сгрешим, защото сме изгубили сетивата, с които да познаем Любовта, и с които да чуваме „гласа на Господ”! Защото следваме „бласъка на Его”и изкушението му!

ДНК, както и мутацията на ДНК или липсата на определени кодове в ДНК, всичко това е уникален Код, който не може да бъде изтрит по никакъв начин! Той е заложен в гените на Човека, но и в природата въобще – било тя одушевена или неодушевена! Опитаме ли се да се намесим там, отнемаме живота! Невъзможно е да променим живота към по-добро с измяна на кодовете вложени в ДНК, нито с оперативна генетична намеса, нито чрез психо-енергетични въздействия и „тем подобни”... Единствено, носителят, който притежава този код на ДНК може да работи с него, защото само той има Ключа за разкодиране на това ДНК. Освен, ако...

Ако какво? Само ако е оставил „майка си и баща си”, разбира се!

Господ държи всички ни – цялото човечество и всеки един от нас, с двете си ръце. С лявата си ръка – Вярата, Господ взима, а с дясната си ръка – Любовта – Той дава. Господ никога не налага волята си над Човека! Господ единствено следва нашата Воля. Това, което желаем това и получаваме! Веднага ще възразите, нали?

И тук противоречията и несъгласията произхождат единствено от Огледалния Свят, който Човек създаде - Светът на Его и Огледалните империи на Его-Съзнанието. В този Свят Ума е заключен за Светлата мисъл на Бог – за Висшия Разум.

Ако всеки един от нас се върне при „майка си и баща си” ще разбере, Кой е „ключарят” за този Свят! Да не би да си мислите, че родителите ни са виновни? Няма такова нещо! Значи тогава Бог ни заключи и ни наказа? И пак започваме с осъждането и обвиненията! Бог даде на всички ни по равно! Какво? Ум, Знание, Любов, Светлина, Вяра, Тяло,  и т.н. В живота е Знанието!

Единственото нещо, което е трудно за Човек да превъзмогне е паметта на Адам и Ева. Защо? Защото бързаме да пуснем в ход невежеството, преди да сме заслужили да получим знанието. А днес от Адам и Ева насам цялото познание на човека е вложено в ДНК, независимо от расите и родовите различия. Ние можем да носим различен „Образ” – тялото, който наричаме наследствени белези (гени), но всеки един от нас има достъп до цялото познание. Това означава ли, че и болестите са белези?

В контекста на казаното до тук, ДА! Болестите са раните на нашата Душа, нанесени от жестокостта на  Его-Съзнанието! Бог създаде Човека по свой образ и подобие. Човек избра образа (Его) и се отрече от подобието (Аза). Именно в Аза е заложено цялото познание, а ДНК е просто материалния запис, подобно на хард дисковете, чиповете и т.н., с които днес запаметяваме и обменяме информация. Както казахме в Его няма нищо – просто един бляскав образ, стремящ се да се изпълни със съдържание. А може ли в Нищото да има Нещо? В контекста на нашето изследване, отговорът е ДА! Именно от Нищото на Човек е дадено да извлече Нещото. Това е, което Бог иска от нас  - Себе Си. Затова, Бог е издал забрана на Човека, за да го изпита, как борави със знанието: с Не-Знанието и невежеството си, или по пътя на търпението, усърдието, любознателността, вярата и любовта, и т.н.. Ако е избрал вторият път, на Човек не му трябва да знае какво е Добро и какво е Зло, т.е. за него Егото е безинтересно, защото вижда, че в тази „наука” няма дори „нищо” и води към пустошта. Ако се държим „за майка си и баща си” и в прекия и в преносния смисъл, който разгледахме до тук, ние трудно бихме могли да извлечем Нещо от живота си. Трудно ще ни бъде и да отгледаме нова реколта, защото няма достатъчно „Земя и Въздух” – изчерпваме потенциала.... И когато изядем всичките си семена, които са ни дали нашите родители и Бог, ние в буквалния смисъл, започваме да умираме от глад. А когато сме заразени с Его-Съзнанието започваме да опустошаваме земята и въздуха. Не само сме слепи да видим, че има преизобилно за всички, а сме изгубили способността си да вадим това изобилие и да се ползваме от него, чрез плодотворен обмен! Тогава какво е Човек без знанието за Его? Самото Его!

Този отговор ни се струва твърде противоречив, но истината е, че Его не знае за себе си, защото Его няма Аз, то се счита за Бога в Човека единствено заради образа, който вижда. Докато Човек не осъзнае разликата с Ума и Сърцето си и не се върне към Себе си, т.е. към Бога си, не може да осъзнае, че Бог не е в образа, а в подобието – в Духа на Аза. Ето защо Бог налага забрана върху плода на Дървото за Познаване на Добро и Зло, за да изпита Ума и Сърцето на Адам и Ева. Ако те не бяха се подали на изкушението и не бяха посегнали, то те пак щяха да знаят какво е Его, защото щяха да прояват Вярата си и Любовта си в Бога, щяха да съхранят Неговите ценности, които Той им е дал да пазят със и зад образа си, т.е. с почитанието към образа на Бога си.

В Огледалния свят ние се учим, че когато посегнем към нечие Его, то непременно ще посегне към нашето. И този урок ни се дава, за да не посягаме, да пазим ценностите си един на друг, било то скрити зад нечие Его, защото рано или късно разбираме, че така посягаме срещу Себе си и Бог!  (стр.17,18,98,101,106,111,117,123,133)

Докато не изучим Доброто  и Злото, Съзнанието ни ще е заключено извън самите нас, в Огледалния свят между Его и Его-Съзнанието, при това от външната страна на вратата, където и най-често си забравяме ключовете....

Ако считаме, че на всяка цена трябва да поправяме живота, такъв, какъвто го живеем от хилядолетия насам, то тогава „Принцесата” трябва да вземе „просяка”, така, както „Принца” визма „Пепеляшка” – и в прекия и в преносния смисъл. Кой е този преносен смисъл, ли? Смисълът на нашия Духовен и Душевен живот! Кой е просяка ли? За нашата Принцеса (Душата), е нашият Ум, който трябва да измоли от Бог, да го дари с прозрение. В прекия смисъл: „просяка” знае как да борави със Злото, така, както „принцесата” знае какво е Добро. Това са и двата полюса на Любовта, творяща Живот!

Това ли е простата калкулация на живота, за която говорим!?

Само Бог може да изчислява Живота! Докато ние не открием този свързващ елемент, който да крепи Доброто и да държи Любовта, ще се носим като глухарчета духани от Вятъра на Живота. Ако считаме, че имаме Вяра в Бог, т.е. вярваме и следваме знанието, което ни е дадено, каквото и да било то, дори и най-гениалното, но в същото време потъпкваме Любовта си към Земята и ближния, то нищо не сме, защото сме изгубили Доброто в Нас.  Докато не се изчистим от всички съмнения, предразсъдъци и мрачни мисли, ние няма как да познаем Бога в Себе си и в ближния. Докато не пуснем Бог да действа чрез нас, да се изявява чрез нас и да ни учи как да прилагаме Живота, каквото и знание да получим, то отива в Нищото. Оставаме просто едни празни огледала, които отразяват отраженията си.

Какво е Бог за Човека? Силната Вяра в Доброто! Това е Любовта! Но няма как да познаем Любовта без Бога в нас. Защо Исус Христос проповядва: „Ако те ударят по едната буза, обърни и другата”? С това ни дава урока, с който да изпитаме устоите на Любовта и Вярята си към Бога в Нас и Бога в Ближния. Ако се  страхуваме от удара, и бързаме да нападнем първи, то Вярата и Доброто, не са в нас. И ако сме неспособни да задържим тази ръка, преди да ни е ударила, то има какво още много да учим в живота. Защото Любовта е проста: Човек обича с Цялото си Сърце!

Именно Вярата и Любовта към Бог водят Човека към по-добрите познания и по-ефективните начини за прилагавето им в живота. Днес всеки ден, всяка секунда получаваме знания на готово. И какво правим с тези знания? Улисани от медените им думи и звуци, галещи ушите ни, забравяме да ги изпитаме със Сърцата и Умовете си. Пускаме ги доверчиво в себе си, приемаме ги на доверие, но не сме ги изпитали. Не занем тяхното истинско значение, но бързаме да ги прилагаме в живота, съблазнени от обещаващите си очаквания. Но какво от това, ако едно знание звучи съвършено, гениално и гали ушите с думи? Не сме ли изпитали знанието с Бога в нас и в ближния, нищо не сме научили. Тръгнали сме да гоним Нищото и сме станали неспособни да вадим Нещото от там. Така животът ни започва да прелива от пусто в празно. И единственото нещо, което може да ни изведе на обратния път към живота е радостта! Можем ли да се радваме? Дали и тази способност не сме изтрили от кодовете на ДНК?

Ще попитате: ами надеждата?

Е ако сме неспособни да приемем с радост Бог и ближния, то и надежда нямаме!

Какво е надеждата? Очакване! Очакването да дойде радостта, която да прогони всяка мрачна мисъл и да ни дари с просветлението, с което да осъзнаем Бога. Защото знанието е в нас! Ние трябва само да го осветим! Как? С ясна мисъл, светъл Ум и чисто Сърце. Сигурно ще си кажете: „Какви ясни мисли, като сме затънали в проблеми, а и Господ на едни дава, а от други взема!”

Пак ще повторим, за да е ясно: Бог даде на всички по равно!

Пътят на познанието за всички е отворен! Но пътят е Един за всички!

За да излезем на този път трябва да станем цели и чисти. Ако започнем да се съревноваваме помежду си, то това е равностойно на възпаление в някоя част на тялото ни. А как майката лекува възпалението на детето? С Любов и Вяра, разбира се!

Тя не допуска и грам съмнение, че детето й няма да се оправи! Ако майката няма тази Вяра и вместо нея е склонна да храни Егото на детето си или своето лично Его, то болестите се настаняват в човешкия живот от рано.

Любовта е единствената връзка с живота ни! И ако сме изгубили нейните „дръжки” – Светлината на Ума и Доброто в нас, ще отидем и ще си ги върнем! Как? С Вяра! Но колкото повече подлагаме на съмнения нещата в живота, толкова повече губим от Вярата си, губим от Себе Си!  Когато си върнем доверието към живота, към Себе Си, към Бога в нас и ближния, само тогава ще можем да получим знанията и уроците, които Бог е отредил за всеки един от нас! Но само с Доброто и Любовта ще можем да си вземем изпитите, за да преминем в по-горния клас. Кой е този по-горен клас? Класа, в който ще можем да приложим получените знания, за да бъдем цели и пълноценни в живота си, а не да живеем в Не-съ-Знанието между Добро и Зло в Света.

Единствено, когато се научим кротко, смирено и с радост да служим на Бога в Себе Си, така като и на ближния и на Земята, при това с цялата си Любов, ще можем да заслужим даровете Му. Тогава, Той като с фуния ще налее знанията си в Ума ни и ще ни научи как да ги използваме и прилагаме разумно. Когато осъзнаем, че в мига, в който получим ще трябва да предадем нататък, само тогава, ще придобием умението да ползваме Знанието. Това е пълноценният обмен на живота в изобилие за всички.

Бог влиза, проявява се и ни говори чрез всеки един от нас, независимо дали живеем в „Нещото, което наричаме Живот” или в „Огледалния без-съ-Знателен свят на Нищото”. Ние сме тялото на Бог, чрез което Той живее Живота и ни дава от своята радост.  Но когато сме се лишили от сетивата, с които да съ-Жителстваме с Господ, тогава ни е трудно да разберем живота и да го живеем, така както искаме. Когато се увличаме по блясъка на Его, тези наши сетива ослепяват и забравяме къде се намират.

Така, както не можем да караме амтомобил, ако не знаем къде са скоростите, как да ги превключим, кога да натиснем газта и кога спирачката, и най-важното, ако не знаем къде е съединителя! Ше си кажете: „на автоматика не му трябва съединител!” Е точно за това говорим! Способни ли сме да намерим този изгубен ключ към Рая?

Всяко знание, в мига, в който бъде изречено постига смисъла си, но и на мига го губи. Така както сега четем тези редове, в едни от нас те будят едни чувства и емоции, в други други, но смисълът сякаш ни убягва! Защо? Защото на всяка цена искаме да видим какъв ще е крайният резултат и пропускаме бисерите между редовете. Бисерите, оставени за всеки един от нас. Не само това, а в момента, в който започнем да слушаме и четем нещо ново, първото което идва в Ума е съмнението. Да точно! Съмнението, за да изпита истината на словата! И с право! Ние не бива да се доверяваме сляпо на всичко! Но как тогава да „хванем вяра” на нещо? А как се доверяваме на Его!?

Не осъзнаем ли посланието на пулса в Сърцето си, „нищо не хващаме и нищо не разбираме” и така слепи тръгваме след блясъка на Его. Колко хора разбраха истинската мисия на Исус Христос? Та Той дойде да ликвидира именно с Его-Съзнанието! А след н-Его само Любовта може да ни спаси от невежеството, при това, само ако сме „хванали Вяра”! Това са имунизациите срещу Его-Съзнанието!

Много окултни учители идват, вземат от знанието и започват да го прилагат върху учениците, не за друго, а за да могат те самите да се научат. Да, защото когато предаваме нещо - знанието, ние действително можем да се ползваме от него. Но позволим ли си веднъж да кажем нещо чрез Егото си, започваме да поставяме капани единствено за собственото си падение, защото създаваме Его-съ-Знание в собственият си Ум. И понеже, тази е темата, която е най-болна за Човека, най-важното е да правим разлика между Аз и Его – и двамата живеят в Ума и в собствената ни психика.

Време е да слрем да гледаме образа на Его и през его-очилата, за да вникнем в Бого-подобието  Си – в нашето Аз и в това на ближния. Невъзможно е да видим Себе си, докато Его-мислите са окупирали съзнанието ни! Човек лесно се подава на тази его-илюзия и пред своето Аз избира „блясъка на величието си”, който го кара да се счита за нещо повече от другите, или ако усети, че губи блясък започва да сее недоволство. Сякаш е трудно да бъдем Себе Си - Човекът постигнал хармонията на Аза с Егото си, баланса между образа и „съдържанието си”! В стремежа си да постигнем блясъка на Его, несъзнателно се изпразваме от съдържание, губим Себе си и ценностите на Аза си.

Темата, която разглеждаме тук с вас е една от най-сериозните теми, а може би и единствената болезнена тема в човешкия живот, от която се раждат страданията и  противоречията сред човечеството вече хилядолетия наред. Познанието на Его винаги е било „горещата точка на кипене”. Затова за да продължим нататък ще трябва да затворим очите си и да се научим да възприемаме със сетивата и Сърцето си. Ако успеем, ще отворим порталите за свежите лъчи на Светлината, с които да изчистим мислите и да проясним Ума си, за да можем да излекуваме живота си, да освободим Съзнанието от бремето на Его-стремежите и да преоткрием Себе си.  За целта ще е добре да се върнем отново към Втората част на нашето алхимично изследване, за да си припомним същностите на Дванадесетте властелина на нашия живот, които ще ни дадат силите да продължим нататък по обратни я път към Себе си.

И тъй като ние тук с вас сме решили да станем добри алхимици на живота си, ще рискуваме и ще продължаваме да опитваме. Какво? Не... няма да е от забранения плод! А и той за нас вече не е забранен, защото знаем как да поискаме разрешение да го изучаваме от далече и да му се радваме с Ума си, не да го берем и ядем!

Трудно ни е да осъзнаем, че без да си служим един на друг с отдаденост, не чрез съревнование, налагане и подчинение на личната воля, а чрез взаимност, не бихме могли да постигнем някакви сериозни резултати и успехи в живота, а още по-малко да задоволим очакванията си. И защо непременно трябва да имаме очаквания в живота, непременно трябва да искаме нещо от живота и забравяме, че можем просто да се грижим за него и да му се радваме, без да влизаме в разхищението на съревнованието. Невъзможно да се съревноваваме нито със Живота, нито с Бог, а най-малко с Бога в ближния. Рано или късно разбираме, че съревновавайки се с другите пилеем собственият си живот. Най-важното нещо в живота е Любовта, която разкрива истинската ни същност, и ни дава възможност да внесем нещо от себе си в този живот. В Любовта трябва да влагаме желанията си – да споделим Любовта с ближния, и очакванията си – да наситим ближния с Любовта си. Защото в живота не можем да очакваме каквото и да било, без да дадем себе си.

Кога обърнахме значенията на нещата? Не когато видяхме Его, а когато позволихме на блясъка на Его да ни заслепи, и слепи се оставихме да ни „пороби” и да ни отведе в Огледалния свят на Нищото – на празните очаквания и илюзиите. Но както става ясно това е един от най-ценните уроци за Човека.

Четири са принципите, с които да държим Съзнанието си будно в Нищото:

„Аз знам, че Ти знаеш, че Той знае, че Ти знаеш, че Аз знам.”

Или: Бог (Аз) даде Познанието на Човека (Ти дадох) да го пази от Его-Съзнанието (да Го пазиш от н-Его -Той), идващо от блясъка на Его (пречупва смисъла през его-очила), което Човек (и гледа Аза в огледалото на Его) трябва да овладее, за да постигне Аза .

Или просто казано: „Дадох ти знание, пази го и го изучавай, не се възгордявай с него, защото това Знание си самият Ти, и същото Знание е и в твоя ближен.

„Ние идваме от Нищото сами и сами отиваме в Нищото.”

Или: Его е познание за Нищото, от което Човек може да извлече цялото Знание, ако владее Его. Това знание – умението да владеем Егото си, може да бъде придобито само от личен опит. Не може да бъде получено от вън, нито от учител.

„Любовта е проста – Човек обича с Цялото си Сърце!”

Или: Никой не може да бъде научен на Любов. Човек или може или не може да люби.Човек или приема, носи и дава Любовта си с Цялото си Сърце, или няма Любов. Там, където няма Любов, Човек няма работа! Там няма живот! Там действа само първичния закон на Его: на всяко действие има противодействие. Там където няма взаимодействие Човекът на Любовта не престъпва. Там остава устойчив като камък!

Четвъртият принцип е самата тайна на Бог, която ще ни донесе Седмият ангел – това е личното откровение за всеки от нас, скрито в Божия Закон, даден от Исус.

Никой не се е родил, за да живее в не-Знание, в без-съ-Знание и в невежество. Нито пък се е родил за да страда, да бъде гладен, да яде или пък да разхищава себе си, ближния и благата, вложени от Бог в Човека и Земята. Светът не е „каторга”, която да  мърсим с изпражнения от материалните си отпадъци, с бетона на ненаситния его-глад или с черните си мисли. Бог Създаде този Свят, за да го изучаваме, да изучим себе си в познанието му, т.е. да се научим да прилагаме, т.е. да се радваме и да живеем, а не да страдаме и да беснеем от недоволство, сеещи страх, съмнения и разруха около себе си.

Три са ключовете, които отварят порталите в нашето лично Его-Огледало и ни заключват в Огледалния свят:

·         Съмнението в ближния., което може да погуби Вярата.

·         Изкушението на блясъка, което може да погуби Любовта.

·         Самомнението, което може да погуби Доброто.

Да се върнем отново към Божието творение. Първият Син на Бог е Неговото Аз, което Той вложи в Човека с Дъха си. Захласвайки се по Его-образа си, Адам и Ева не успяха да родят първия син на Бога – Аза в Себе си. Не само това, но и опорочиха Любовта на Бог и изобилието на Земята, което Той им бе възложил да пазят, да се грижат, и да го умножават чрез Себе Си. Тръгнаха след илюзията, че чрез Его могат да постигнат Бога си, (та даже и да го задминат, като се има предвид, че хвърлиха върху Него – върху Бога вината за престъпленията и греховете си срещу самия Бог), Адам и Ева изгубиха благоволението на Бог – т.е. Себе Си и Бога в Себе си. (стр.155/7-12)

Ако Бог искаше да сме „като овцете” и да изпълняваме само това, което ни е дадено, то Той щеше да ни заключи в една кошара, за да ни застави да видим, че всички сме едно. Бог иска да сме единни, но не понася еднообразието! Затова пък...,  Адам и Ева решиха, че в Рая им е скучно и посегнаха към забранения плод – скочиха в капана на Егото си. Кога идва скуката в живота? Когато Любовта заспи дълбокия сън на охолството или недоимъка, т.е. когато сме прогонили Вярата и Доброто от нас.

Докато имаме грижата, изобилието и Любовта, осигурени от родителите си, ние раздаваме от себе си свободно и умеем да се грижим един за друг. Когато обаче, ни се постави задачата сами да се справяме с живота, сме склонни бързо да тръгваме към негатива и саморазрушението. Но можем ли да създаваме и раздаваме, когато зад нас няма кой да ни храни. Склонни сме да се поддаваме на съмнение и да подозираме този, който дава, и бързо се доверяваме на този, който взима. Защо? Защото не сме създали нищо, което да дадем от себе си. И когато някой идва да вземе, всъщност се радваме, че е намерил какво да вземе от нас.  Радваме се, че някой ни е накарал да се чувстваме ценни и не забелязваме робството на обещанието, в което всъщност влизаме.

Но безспорно ни е ясно, че щом ни дават трябва да дадем и ние нещо в замяна!

Нима нямаме да дадем от радостта, Любовта, благодарността и уважението си?

Та те никога не свършват, стига да сме намерили и запазили извора им чист!

А може би считаме, че е под достойнството на Егото ни да изяви благодарност?

Можем ли да се обърнем навърте към Себе си и да открием късметчето, което Господ е вложил във всеки един от нас? Защото ние сме това – неговите късметчета, които Той иска да сбъдне чрез нас. Нека си помогнем заедно и с Бога в нас, за да възстановим цялостта, която Бог е сътворил, а Его разедини, окупира и разруши.

Нека изковем от тази Его-Броня силна и Диамантена Воля, с която да си върнем Вярата, Доброто и Любовта в Живота, да си върнем Себе си!

Какво би останало от нас, ако се разделим с предръзсъдъците, съмненията, себеосъждането, разочарованията, критиките, осъдителните бележки към ближния, страховете, амбициите си за притежание, пристрастията, притесненията от мнението на другте, високото самомнение, малодушието да дадем от себе си, стремежът да блеснем в очите на другите, стремежът да се доказваме, нуждата от поощрения и оценки за свършената работа, страховете, песимизма и отчаянието, и т.н.? Какво ли?  Едно свободно, радостно, можещо, любознателно и състрадателно, истинско Аз!  Това сме всички – всеки един от нас! Но когато започнем да се сравняваме, оценяваме, критикуваме и съревноваваме ние сами затваряме пътищата към Себе Си, към Бога в нас и в ближния! Господ не иска да сме еднакви, като „изковани по калъп”, но не иска и да сме разединени и болни! Идеята на Господ за човечеството е многообразието, взаимодействащо си в хармония и творящо в едно цяло!

Днес, мракът изтичащ от Ума на Човека е стигнал до там, че огромни тъмни атмосфери от Его-Съзнание с напрежението и налягането си предизвикват вулканите и земетресенията, при това с нарастваща честота и сила. Докога смятаме, че Земята ще търпи това? Фактите са на лице! Опустошените Седем планети в Слънчевата система също! Няма какво да търсим живот на Марс или на Венера! Защото това са само материалните доказателства за опустошението на Его-глада, поверени на Пазителите на Живота от това тъмно, сгъстяващо се и всепоглъщащо Его-Съзнание. Навсякъде във Вселената има Живот, но не го виждаме, не защото ни е забранено, а защото не ни ее разрешено, не е дадено! Защото съзнанието на човека е не само замърсено, а почерява със всеки изминал ден. Нужни са само 12 часа, за да спрем този Его-Глад! А той идва с първата мисъл, че трябва да ядем нещо. А диетата за Тялото, Ума и Съзнанието?

Ние сами си налагаме това непрекъснато и мъчително противоречие в живота. Склонни сме да изпитваме непрекъснатия глад на Его, в стремеж към неговия блясък и засищане на неудовлетвореността си, а ни е трудно да се поставим на гладна диета за няколко часа, която ще ни освободи от много видове гладове, късайки его-веригите.

И какво от това ако сме преодоляли физическия глад, а утре се впуснем отново да преследваме притежанията и предимствата на другите, само защото сме решили, че точно това искаме на всяка цена – да се докажем, като стъпчем ближния? И пак се връщаме в началото училище на Адам и Ева! А то започна с изгонването им от Рая!

Можем ли Утре сутрин, когато отворим свежите си очи, преди първата мисъл за първото кафе, за закуската или за първата задача на деня, да възприемем Енергията на Изгрева, за да може в Ума ни да нахлуят Светлите лъчи на Любовта, с които да започнем деня на чисто и да го приключим  сити от радост, без глада на его-мислите!

Висшето Аз на всеки един от нас е начертало предварително пътя, който трябва да извървим в Света на Илюзиите, за да открием Изхода от мрачните тунели на Его-Съзнанието, да решим кармичните задачи, да опознаем и осъществим Себе си по най-добрия начин. Единственият щит срещу демоните на Его-Съзнанието е чистата и светла мисъл, изпълваща Его-Бронята ни, а Истината е копие и противоотрова. (стр.137)

За да продължим нататък ще трябва да се освободим от всякаква корист, и всяка мисъл за притежание, осъждане, преценяване и пристрастие. Защото скоро ще се срещнем с Дървото на Живота посред Рая, а именно него Господ пази от Егото.

Защото идват най-важните въпроси в нашето алхимично търсене: (стр.155/7-16,19)

Дали не можем да де-активираме (не да изтриваме и блокирваме) онази информация, заложена в човешкото ДНК, която съдържа записа на престъпните и болестотворни гени на Човека, връщащи го непрекъснато към една и съща карма?

Защото както вече споменахме, кармата са връзките на Любовта, която ни връзва и ни връща обратно, докато не изпълним дълга си към Нея. Кой дълг? Дълга към Живота, към дадената ни Божествена Искра, която иска да живее в Свобода и Светлина, а не заливана с отровите на злобата, завистта, страховете и невежеството. Способни ли сме да носим и пазим тази искра? Можем ли с нея да разпалим Огъня на Любовта, или ще я оставим да изтлее в невежеството, заедно с празните ни его-илзии.

И кой всъщност е Прометей? Този, който разпръсна Светлината на Знанието по всички краища на Вселената. А кой е брат му, Епиметей? Човешкото Само-съзнание, склонно да се поддава на позивите на подсъзнанието, които ни карат да  реагираме автоматично на събитията и рефлекторно на изкушенията преди да използваме Разума си – т.е. преди да накараме Ума си да мисли. Егото в тази древногръцка легенда е представено от ревнивия бог Зевс, който в крайна сметка се съкрушава от мисълта, че може да бъде погубен от сина си – Его-Съзнанието. Прометей е Разумът, грижещ се за даденото знание от Бог, което Той е искал да сподели с Човека – самото човешко съ-Знание. Именно Разумът е бил прикован хилядолетия наред в миналото за скалата на коварното Его – т.е. окован с веригите на Его-Съзнанието.

Това е и четвъртият ключ, даден ни тук, с който можем да преборим Его-Съзнанието и да изчистим Ума си от н-Его. (стр. 114,146,155/7-13,21,22,38-39,63)

В Огледалния свят всякакви злоупотреби със заспалия Ум са възможни. Но Кой е виновен? Този, който спи, този който буди или този, който тайно се промъква?

Ето защо Знанието за Его е ключът в ключалката на Его-Съзнанието.

Сега става ясно, че ключът към Рая е в самите нас. В Човека.

 

 

„Аз и Ти посред Рая”

За да си обясним всички тези противоречия в нашия живот, най-накрая ще се опитаме да разтълкуваме кабалистичната схема на митичното Дърво на Живота, неизменно присъстващо в началното учение на почти всички световни религии, и което все още, дори и за най-вещите изследователи, остава недоизяснено. Но именно то ще ни покаже пътя, по който можем да се освободим от Его-Съзнанието, за да открием своят Аз – тайният войн, който да отвоюва Свободната ни воля. (стр.155/7–13)

Подобно на някои изследователи, ще приемем, че Дървото на Живота е изградено от определени енергийни центрове в нашите тела, даващи или отнемащи силите за земните прояви на човека. По пътя на Стремежа на човешката Душа за постигане на свобода, мир и хармония в живота на човечеството и единението му с Бог, на фона на земните стремежи за власт и надмощие на Егото, осъзнаваме резултатите от миналата, настояща и предстояща реализация на Човека в Деветте енергийни цикъла на еволюцията на човешкото Съзнание: (стр.13)

§         първичен (изворът, абсолюта – раждащото начало и сътворяващият край),

§         действен (хаосът от желания и страсти, въдворяващ Ред),

§         триединен (блаженният мечтател, обединяващ Аз-Дух-Душа),

§         материализиращ (активиращ взаимодействието на Волята и Потенциала),

§         емоционален (усвояващ енергийните еманации)

§         чувствен (подхранващ и обогатяващ Душевната сила)

§         състрадателен (единяващата Духовна сила, чрез интуитивното познание),

§         разумен (силата на Ума, придобиващ мъдрост и разбиращ закона),

§         съзнателен (Разумът, реализиращ се чрез Съзнанието на Цялото - Любовта), 

в трите измерения на нашето съществуване: физическо, духовно и ментално.

Седемте сили и изпитанията, на които плодовете на Дървото на Живота ще ни подложат, могат да дадат на пробудената  Душа нужната светлина, за да се освободи от капаните на Его-Съзнанието.

Изследователите на херметизма биха могли да получат повече откровение по въпроса. За нашето алхимично търсене най-важно е да овладеем до съвършенство способността си като хора, да останем будни в Съзнанието си, да успяваме да избягваме клопките на Его-Съзнанието, залагани в Ума, Сърцето и Душата. Т.е. да не позволяваме заблудата на материалния свят да затваря очите ни за обратния път към Аза в Човека, към Свободата на Душата и Светлината на Мисълта. (стр.13,18-19,131,155/7-21,37)

Както вече най-вероятно се досещате, пътят към нашето Аз минава през лабиринта, пазен от Минотавъра на Его-Съзнанието. Входът води към „вечните мъки” на „Царството на изкушенията” и „Огледалния свят на его-страстите”, а изходът е обратният път към Човека, който Адам, поблязнен от блясъка на Его, изведе извън Рая. За да излезем от лабиринта, ще ни е нужно не само да победим Минотавъра, но и да го принесем в жертва, т.е. да разрушим Его-Съзнанието, при това изключително внимателно и мъдро, за да не предизвикаме ефекта на „слона в стъкларския магазин”. На този стремеж се дължи и древното идолопоклонничество към „Телеца”, или демона с глава на телец или козел – „Бафомет” - властелинът на материалния свят. Именно затова Мойсей се явява като пророк, за да покаже на еврейския народ, че непрекъснато изискващият жертви Минотавър, трябва сам да бъде принесен в жертва. (стр.37-38) Закостенялото съзнание обаче, разбира посланието на Мойсей погрешно, заливайки свещените олтари с кръвта на всякакви животни, принесени в жертва на „недоразбрания” или по-скоро „отново подменения” Бог.  Посвещавайки живота и жизнените си сили на непрекъснатия стремеж за задоволяване на глада на Егото, възбуждан от петте сетива и изкушението на Знанието, Душата в крайна сметка постига, не вечен живот, а своето разложение в материалния свят, още преди да е успяла да съзре Светлината на своята Свобода, напираща отвъд стените на това подземно царство на Его-Съзнанието, в което сме склонни да попадаме.  (стр.114,146)

Осъзнаването на Себе си, Аза, като част от Съзнанието на Цялото, може да се постигне единствено чрез овладяването на Само-съзнанието по пътя на превъзмогване на Его-съзнанието, което неминуемо се счита за „вечен Бог”. Как можем да се справим с непобедимия Его-Инат? Като си затворим очите за н-Его! (стр.155/7-10,12,65)

Ако се замислим, ще открием, че в нашето човешко Съзнание, съществува само Един закон: Закона на Аз и Ти. Закона, който ни учи как да възприемаме себе си чрез другите. Законът, който ни учи как да опознаваме и прилагаме Висшия разум чрез Аза, т.е. по-Висшият закон на Любовта, служейки на божествената същност в Ти. Крайната цел на Човешкото Съзнание е постигането на абсолютна власт над Егото, до пълното му осъзнаване и сливане с Божествената същност на Аза – Цялото. Докато Съзнанието ни е обладано от низши страсти и енергии, докато Его-знанието за Аз е поставено над Бога и над Душите на другите, постигането на власт над Дървото на живота е невъзможно. Както ще открием, плодовете на Дървото на Живота, не са храна, а даровете, които Душата придобива в замяна на хармоничното й взаимоотношение със Светия Дух и ближния. Тези дарове всъщност са ключовете за портите на града на вечния живот – Йерусалим, но и капаните на Бог за самото Его-Съзнание.

„... има някои от тук стоящите, които няма да вкусят смърт докле не видят Царството Божие дошло въ сила” Ев.Мар.9:1. За чия смърт говори Исус? Именно за смъртта на Его-Съзнанието, която настъпва в мига, в който човек е постигнал пълно осъзнаване на себе си и единение с Бога си. Това има предвид и Господ, като казва на Адам: защото, в който ден вкусиш от него (от Дървото на живота), бездруго ще умреш.” (стр.155/7-65)

Докато Човек не осъзнае Егото си, то се разпорежда с човешкия живот,  превръщайки го в мъки и страдания по задоволяване на егоистичните капризи и ненаситност. Веднъж разбрало за Дървото на Живота, поради естеството на нематериалната си, но тленна природа, Его-Съзнанието непременно ще пожелае да вкуси от плодовете му, за да придобие божествените сили и вечен живот. Невежеството му обаче, мигновено ще обръне техните значения в обратна – деструктивна посока, от която идват демоничните сили, унищожаващи егоистичния живот. Защото този его-живот съществува, само докато гоним блясъка на Его... И точно това е опасението на Бог, да не би Адам „да заживее вечно” в мъки, и поставя капани за Его-Съзнанието посред „Едемската градина” – Херувима и пламенния меч.

Древноеврейското учение на Кабала разглежда Дървото на Живота, съставено от сефири – божествени еманации на търсещия съвършенство Дух и пътищата, които трябва да извърви Човек на Земята, за да осъществи себе си чрез... „изявата на Божията воля”. Ние обаче, ще разгледаме сефоричното дърво, съпоставено със седемте чакри (за изследващите учението и практиката на Йога), кореспондиращи с центровете на  Седемте енергийни сили (основните герои на „Алхимия на Здравето”) и ендокринната система на нашия организъм, заедно с органите поддържащи хормоналния баланс, метаболизма и детоксикацията, но не и без нашите Властелини на Живота, с които се запознахме в Част Втора.

Разгледано по представения по-долу начин на фиг.11, стр. 155/7-76, кабалистичното Дърво на живота ни подсказва, че за да израстнем до Човека, от който Адам се отказа, ние трябва да слезем надолу, да се спуснем в пълния мрак на нашето същество – точно седем нива по-надолу в съзнанието на Аза, носещ се като „плувка на стръв”, на повърхността на размътеното ни от Егото Съзнание. Вниквайки в себе си, ние започваме да опознаваме и просветляваме дълбините на деветте цикъла на Съзнанието си. Нужно е да постигнем пълно осъзнаване на естеството на триединството на нашата есенциална жизнена енергия, за да избегнем клопките на двойнствеността на нашата човешка същност (Его-Човека). (стр. 13,38,93,94,145, 155/7-37)

 Пътят на просветлението се спуска надолу, а не се изкачва нагоре, противно на очакванията ни и схващанията на повечето езотерични учения. Защото горе е винаги светло, а мракът на човешкото Съзнание има нужда от просветление. Змията на познанието пълзи на горе, единствено за да ни посочи пътя на болестотворната енергия, провокирана от страстите на Егото. Защото не змията изкуши жената, а нейните очи – гладните очи на Егото, родило се в Съзнанието й при вида на плода и възникналото Съмнение в Твореца сред изобилието на Рая – „дали и тя не може да бъде като бога си” : „...6. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелателно, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.” Мойсей книга І „Битие”, глава 3;  (стр. 155/7-13,54)

Негативната енергия, която генерираме в телата си във всяка една секунда, вследствие на отработените хормони, храна и емоции, и външни въздействия непрекъснато се покачва нагоре, размътвайки водите на Съзнанието ни и замъглявайки очите на Ума ни. Ние трябва да положим усилия да изучим и овладеем източниците, стимулите и провокаторите на тази негативна енергия, т.е. да употребим Егото по възможно най-полезния начин, да извлечем мъдрост от невежеството на Его-Съзнанието, преди напълно да се освободим от него.

Чрез конструктивното овладяване на изначалната Първична енергия можем да неутрализираме негативните прояви и влияния в живота си, вместо да я похабяваме с негативни мисли, упойващи вещества и агресивни действия, считайки, че така се разтоварваме и се освобождаваме от негатива. (стр.111)

В този смисъл се казва, че кабалистичното Дърво на Живота, всъщност е обърнато, в подкрепа на херметическия закон: „каквото горе, това и долу”. Т.е. каквото е в Умовете, това е и в Телата ни.  Но чисто физическият принцип може да обърне енергиите и да подчини Ума на пристрастията на Тялото, единствено „благодарение” на рефлекторната функционалност на Ендокринната ни система, непрекъснато секретираща различни хормони, в зависимост от нуждите на организма. (стр.155/7-2)

 Неовладяните страсти, ненаситността и  недоволството,  преобразуват излишната отрицателна енергия в деструктивна, която всъщност замъглява зрението на нашето Съзнание и поражда патогенните процеси в организма. (стр.57-58)

Позволявайки на Духовната енергия да се спусне до най-дълбоките и скрити кътчета на нашата същност, ние получаваме шанса да се запознаем с истинската природа на нашата Първична енергия, обезоръжавайки напълно съпротивата на нашето Его-Съзнание. Сливайки тази потенциална енергия с чистата и светла мисъл, активираме мощната сила на жизнената енергия в самите нас – т.нар. Кундалини – енергията на Божествената Любов, която ни извисява до висините на свръх-Съзнанието и ни разкрива дванадесетте измерения на Божието царство – или дванадесет-етажния град на вечния живот (Йерусалим).

Счита се, че Божествените еманации – Сефирите на Дървото на Живота, са точно десет, не девет нито единадесет. Както най-вероятно вече се досещате обаче, Божествените стремежи на човека са дванадесет, управлявани от 12-те Властелина на Живота от част Втора, „Елиза и единадесетте диви лебеда”, с която се запознахме отново в настоящата глава, но и с дванадесетте порти на светия град Йерусалим: (стр.155/7-31) „...И отведе ме духом на една гора (планина), голяма и висока, и показа ми градът големий, святий Йерусалим, който слезуваше от небето от Бога; имаше славата Божия и светлостта Негова бе подобна на драгоценен камък, както камък иаспис, прозрачен като кристал.” И.О. 21:10,11 „...И градът от чисто злато, подобно на чисто стъкли. И основанията на стените градски бяха украсени със всякакви драгоценни камение: иаспис, сапфир, халкидон, смарагд, сардоникс, сардий, хрисолит, вирилий, топазий, хрисопрас, иакинт, аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера...” И.О. 21:18-21

Ще разгледаме накратко (фиг.11, стр.155/7-80), по познатият ни вече алхимичен начин, единадесетте Божествени търсения в човешката изява на Земята, назовани с имената и значенията на Сефирите от Кабала и управлявани от Седемте сили, чрез планетите на Слънчевата система: (стр.21,42,93,94,99,101,106,111,117,123,133,137,143,145,157)

1. Кетер  - Воля, Абсолютна власт, „Принцът”. Учението на Кабала определя тази сефира като „короната” на Дървото на Живота. Тук, ние ще я обозначим с камъка на Седмата - Съзнателната Сила (аметист – също и камъкът на „дванадесетата основа на светия град”). Тук постигаме своя Аз - Човека. Тази сефира е свързана с „Третото око” и с функцията на Епифизата – органът, отговорен за разпределението на Светлината в нашия организъм. Под въздействието на светлината епифизата произвежда хормоните на щастието, ситостта и съня - серотонин и мелатонин, (стр.24,111,126) чрез които регулира циркадния ритъм, сексуалната енергия, костния метаболизъм и раждането на бебето. Сефирата отговаря на Сахасрара чакра от практиката на Йога, овладяването на чийто енергии е „коронясано” със състоянието на нирвана – абсолютното блаженство и сливането с Бог. (стр.155/7-3,8,12,13,32)

Според Традиционната Китайска Медицина (ТКМ) тук е горният Дантиен – енергийният център през който влиза космическата енергия Ци в човешкия организъм, разположен отзад на темето на нивото на т.нар. „Трето око”. Тук се извършва и основният обмен между Ин и Ян енергиите.  Абсолютната власт над тази сефира се крие в ключовата роля на нашите „Извори на живота”, управляващи изначалната Първична енергия, чистотата и регенеративните сили на Съзнанието, заложени в Деветия цикъл на нашето развитие, но зависещи от материалната вибрация на Първичността, като последваща степен в колелото на живота. Жизнената енергия в този енергиен център, управляван от Кетер, кореспондира с Ян-меридиана на пикочния мехур. Нептун управлява изявата на Съзнателната сила в човека. (стр.13,93,94,95,98,101,104,107,111) Обърнатото значение на Кетер (волята и абсолютната власт) е идолопоклонничеството, което според древната наука на магията и в Кабала, попада по властта на демона Бафомет, замъгляващ съзнанието до състояние на делириум. Физиологичната субстанция на тази сефира е сперма, (стр.155/7-61,68,70)

2. ХохмаМъдрост. Управлявана от Менталната сила и кореспондираща с функцията на хипоталамуса – основният орган  в мозъка, управляващ метаболизма и функционалността на нашия организъм (глад, жажда, сън, телесна температура, умора, циркаден ритъм, обоняние, защитни реакции), активирайки нервната система, чрез съответните „освобождаващи” хормони. Уран контролира изявата на Ума.  Тук се крие зародишът на Егото в невежия Ум, осъзнал идентичността на образа си с божествения лик, бързащ да наложи волята си над Света и опониращ на създателят си – Бог. (стр.93,123,102) Обърнатото значение на тази сефира е богохулство, водещо до състояние на истерия, под властта на демона Бегемот. Физиологичната субстанция е газ, кореспондираща с функциите на „Властелина на Горното и долното царство”, но и на „Повелителите на въздуха”, поддържащи благоразположението на „Вестителят на Боговете”. Именно тук Умът се прояснява или замъглява, в зависимост от качественото протичане на жизнената енергия в Ин-меридиана на Белите дробове и неговия Ян-поддържащ меридиан на дебелото черво. (стр.114,117,137,143,146,177)

3. БинаРазум. Това е другата изява на Менталната сила. Докато мъдростта е интуитивно постигнатото умение на контрол върху изявата, разумът е акт на активна мисловна дейност, целяща постигане на концентрация, подбор на мислите, контрол върху негативните мозъчни енергии, пораждащи агресията, депресията и т.н. , вследствие на генерираните токсини в тялото, мислите и чувствата. Тази сефира кореспондира с другия ендокринен орган на мозъка – хипофизаната жлеза, която контролира редица физиологични процеси в организма: растеж, кръвно налягане, бременност, раждане, кърмене, функцията на щитовидната жлеза и половите органи, превръщането на храната в енергия, водния баланс, температурната регулация, успокояването на болката. На практика, от качеството на мислите, които сме склонни да генерираме зависи качеството на нашето физическо благосъстояние, метаболизма, енергийният разход и активността ни, включително и чувствителността и контролът върху болката. Колкото по-концентриана е мисълта ни, толкова по-силно е електро-магнитното поле, което генерираме около телата си, в зависимост от енергийният ни баланс и качествата на мозъчните ни енергии. Острият Ум, попаднал под властта на Егото, в ролята на демона Лусифюдж, се превръща в гордост и нарцисизъм. Физиологичната субстанция е слуз. (стр.93,94,121,136,145,155/7-49;67; 182)

Сефирите Хохма и Бина, отговарят на Шестата чакра в Йога – Аджна чакра, която владее Двете сили на Ума – мисловната дейност по пътя на концентрацията, и разбирането по пътя на съзерцанието.   За да постигнем власт над Егото и да обуздаем проявите му на време е нужно продължително и непрекъснато съзерцание на Аза с очите на ясното и чисто Съзнание. Трябва да сме бдителни, защото двуличието и противоречията в нашия живот се раждат в Сърцето, което държи ключа за светлата мисъл на Ума. Подчиняването на жизнената ни енергия на разрушителните амбиции, ненаситността и опустошителния глад за удовлетворение и притежание на Егото, е равносилно на бавно и мъчително самоубийство. (стр.114,155/7-10)

4.ДаатСправедливост. Обикновено в Кабала тази сефира не се приема като Божествена еманация, а като тайното място на Бог, където всички негови изяви се обединяват в една. Ние обаче, ще я разгледаме като една от най-ценните Божествени прояви в човека – проявата на Справедливостта като Божествена любов, чрез Интуитивната сила, управлявана в телата ни от Щитовидната жлеза. Това е и мястото на „залата на Двете истини” – „да” или „не”, т.е. Истината на Бог и същата в очите на Егото. Тази сефира е свързана и с Петата чакра в Йога – Вишудха чакра. Сатурн управлява изявата на интуицията в човека. (стр.6, 42,100,117, 133,135,179,182)

Най-честата реакция, която справедливостта предизвиква в претенциозното Его е завист.  Защото справедливостта е единственото качество, което Егото не може да придобие нито да притежава, поради естеството на първорождението си – измяната. Както вече разгледахме Егото се ражда в лъжа и заради нея умира. В тази сефира се крие и капанът, в който Бог улавя Егото, преди да е създало смут в горните етажи на Рая. (стр. 37-38,42,155/7-3,9,10,14,15,17,39,44,51) Този демон на Егото е наречен Левиатан - способен да го докара до състояние на параноя. Физиологичната субстанция е гной, което идва да покаже, че замърсяването в нашия организъм идва именно от Его-Съзнанието и тъмните мисли, разяждащи лимфната система и отслабващи имунитета. (стр.80,112,121)

5. ХеседЛюбов, милосърдие. През тази сефира, според Кабала минава каналът на 72-те десни сили на изява, чрез човешкия организъм, присъщи на интуитивните и чувствени възприятия. Обърнатото значение на тази сефира може да попадне под властта на гнева и демона Зефас. Психичното състояние е мания, а физиологичната субстанция – адреналин. (стр. 33,40,111,131,155/7-62)

6. ГебураСила, страст. През тази сефира, според Кабала минава каналът на 72-те леви сили на изява, присъщи на интелекта и възприятията на човешкия разум. Деструктивно използваната сила и пристрастяването водят до леност и депресия, когато попаднат под властта на демона Белфегор. Физиологичната субстанция е жлъчка. (стр.33,112)

Сефирите Хесед и Гебура се управляват от Сърдечния енергиен център, кореспондиращ с четвъртата – Анахата чакра, като подсказват двойнсвеният характер на нашето Сърце, включително и склонността му към двуличие. Сърдечната сила в човека е под контрола на Юпитер – планетата на справедливостта. (стр.114,135,139,143,144,177)

Разположението на тези сефири в Дървото на Живота кореспондира с надбъбречните жлези, секретиращи жизненоважни хормони, регулиращи метаболизма, минералния баланс, кръвното налягане, нашата емоционалност и функциите на половата система. 72-те сили, управлявани от всяка от двете надбъбречни жлези, кореспондират с броя на хормоналните, физиологичните и емоционалните процеси, които те регулират, активирани от Ума, Съзнанието и чувствата. В това отношение плодовете на Любовта и милосърдието, силата и страстта могат да бъдат приложени и изразени по различни начини – благотворни или деструктивни, в зависимост от стимулите и емоциите, които влагаме, и от начина, по който позволяваме на Егото да разполага с тези плодове. (стр.42,98,152)

7. ТифаретКрасота, благодат, състрадание. Тази сефира, разположена на нивото на слънчевият ни сплит, отговаря на Духовният ни стремеж, управляван от нашия Стомах. Именно от начина по който възприемаме Света и усвояваме даденостите, както и приемаме и храносмиламе храната, зависят нашата красота, потенциалът и способността ни да бъдем пълноценна част от Божественото творение и проводници на Любовта и Божественият Дух. В тази сефира се крие и точката на вътрешното ни равновесие, контролираща дейността на надбъбречните жлези и малкия мозък. В Духовният център се ражда Справедливостта на Човека. (стр.3,133,173,179)

Деструктивното приложение на тази сефира води до лакомия и клептомания, под властта на демона Астарот. Физиологичната субстанция е слюнка. (стр.121,125,175)

8. НецахИздръжливост. Тази сефира кореспондира както с разположението, така и с функционалността на далака и бъбреците, които поддържат жизнените ни сили и двигателната дейност на организма. (стр.95,121) Деструктивното приложение на издръжливостта може да доведе до ненаситност или булимия, когато попадне под властта на демона Белзебуб.  Физиологичната субстанция е повръщано.

9. ХодДостойнство. Духовната изява е свързана с функцията на черния дроб и бъбреците. Духовният стремеж амбицира гордостта на Егото. Ето защо Марс властва над Духовната сила и Егото. (стр.95,111,137,173) Достойнството обръща значението си, когато попадне под властта на демона Асмодей и се превръща в похот, водещ до пристрастяване (сатириазис). Физиологичната субстаниця е урина.

Сефирите Нецах и Ход се управляват от третата Манипура чакра и от Духовната сила. Тук се раждат емоциите. От начина, по който използваме издръжливостта и достойнството си, зависи как владеем емоциите, изкушенията и страстите си, за да постигнем власт над Дървото на Живота. Тук изработваме отношетнието си към материалния свят, уменията за работа с вътрешното зрение и вътрешния компас. От начина по който се справяме с предизвикателствата, и от това с какви принципи, идеали, мисли, чувства и емоции се храним, и как сдържаме или владеем силите си, зависи нашата материална реализация. (стр.13-17,86,88,104,108,123,173,175)

10. Йесод Вяра, устойчивост, основата на Света. Тази сефира кореспондира с половите жлези в човешкия организъм и е разположена в долния Дантиен – резервоарът на жизнената енергия, според ТКМ. Управлявана е от втората Свадхиштхана чакра – енергийният център, подхранващ Въображението и стремежа към засищане. Тук е и изворът на Душевната сила в човека, която е под властта на планетата Земя. Деструктивното използване на вярата води до разврат, когато попадне под властта на изкушението, съмнението и демона Лилит (Змията на Знанието). Физиологична субстанция – екскременти. (стр.93,94,121-123,131,139,155/7-10,53,59-61,63,70)

11. МалкутНевестата”, Царството на женското Божествено присъствие – изворът на живот за човека на Земята. Тук властва Първичната сила, контролираща слуха, чрез властта си върху нашите „Извори на живота”. Това е и първата Муладхара чакра, управляваща речта, обонянието, съзнанието, смъртта, отношението ни към любовта и навиците. Първичната сила е едно от най-мощните достояния на човека, дадени му свисше. Този център е извор на живота и на смъртта. Когато попадне под властта на Его-Съзнанието, управлявано от демона Аббадон, Първичната сила обладава човека и го води към душевна смърт и кататония. Физиологична субстанция – разложение. (стр.95-100,143)

Една от най-сложните задачи на човешкя живот е овладяването на Първичната сила, т.е. сексуалната енергия, принуждаваща човека да се възпроизвежда и да умира. За да се освободим от първичността, „Невестата” трябва да открие своя „Принц” – т.е. Душата трябва да постигне свободата си над Егото, чрез силата и мистотата на Ума, за да се слее с извисяващата я Духовна сила на Аза. Егото е склонно да похабява тази безценна енергия за утоляване на страстите и преследване на амбициите си, оставяйки „без захранване” Менталната сила и Ума ни. Господарката на Първичната сила е Венера – планетата на Любовта, символизирана и от Персефона. Защото Любовта е пазителката на нашето Его, склонно да се превръща в черен Рицар. (стр.111, 146,155/7-50)

Става ясно, че единадесетте Сефири откриват пътя към усъвършенстване на човешката природа. Те са плодовете на стремежа и усърдието към постигане на Бога в нас. Сефирите сами по себе си са енергийни източници - емоционални и хормонални центрове в нашите физически тела, изворите на нашите чувства – нашите водачи по пътя на личното ни пречистване, израстване и изработване на нашите психически и духовни тела, от които един ден ще се роди нашето Божествено тяло. (стр.197)



Вместо да се храним с резултатите от своите постижения и да живеем на гърба на чувствата си, е нужно да ги подхранваме със светли мисли и Любов, да ги пречистваме и развиваме, за да могат действително да ни изведат на правия път, по който изработваме силни и устойчиви качества. Подобно на Снежанка, е достатъчно да вкусим от храната на всяко едно от Седемте джуджета (Седемте сили), за да се наситим с естеството и да се захванем за същинската работа, която често извършваме докато спим, работим и се учим.  Не случайно сефирите са определени, като идеали, които да следваме и към които да се стремим. Но точно тези идеали имат двуяко и ключово значение в живота на всеки човек, защото в тях се крият изкушенията, раждащи Егото и неговите необуздани страсти. Когато обменяме тези енергии за егоистични цели, или ги прилагаме несправедливао, обръщаме смисъла на сефирите и отключваме потопа на деструктивната енергия в телата и в живота си, въвличайки и своите близки. А когато с тези „преимущества” се накичи някое мощно и властно Его, с високи претенции на своето невежство, тогава страдат цели народи, страда Света. Ето защо е нужно внимателно да пресяваме чувствата си през всяко едно от деветте измерения на нашето Съзнание. (стр.13,38)

Вярата в Бог е личен избор, но стремежът към съвършенство, заложен в човека, ражда, развива или погубва човечеството. Входът е Един и него пазят „в Едемската градина Херувима и пламенния меч”. (стр.13,15,155/7-10)

Докато Душата понася мирно и кротко житейските изпитания, и с готовност ги приема и изучава, независимо от чувсвата и емоциите, през които ще премине (ако е избрала този скрит път на просветлението), съществуването на Егото е поставено в сериозна опасност. (Защото нашите страдания не са нищо друго освен чувства и емоции в суров вид – т.е. невъзприети, неусвоени и неосъзнати реакции на ситуациите, в които попадаме. Но когато позволим на Егото да определя кое е добро и кое не, то се въоръжава с гордост – едно от скритите оръжия, с които бавно, но сигурно потъпква и убива Душата, оставяйки я в мрак, умираща от глад за Светлина и Любов. Гордостта е „короната от тръни”, с която Егото бърза да покаже своите превъзходства на Света. Именно гордостта е тази, която бърза да прикрие грешките на Егото, въвличайки човека в още по-големи прегрешения и душевно разложение. Когато Душевното ни търсене ни води към не дотам на глед разумни и комфортни решения, Егото бърза да се намеси и да разколебае душевният ни стремеж с разни удоволствия или негативна критика. Често Егото принуждава човека да прибягва до не дотам достойни действия, само и само, да запази личният си комфорт. Егото се ужасява от изпитания, застрашаващи да нарушат привичният ход на ежедневието, сигурността и материалната стабилност. Но точно те ни дават шанса да научим нещо ново, да опознаем себе си и ближния. Избягвайки смелите решения, губим усета си за пулса на Истината преди да сме осъзнали тази наши способност. Така постепенно започваме да губим себе си, криейки се в измамните „комфортни” ниши на Живота, а стремежа към себереализация на Аза остава неосъществен и потенциалът ни неизявен. (стр.19,71,175)

Животът ни винаги е следствие от личният ни избор, нито повече, нито по-малко. Но най-малко Егото е способно да определя кое е добро и кое не. Защото Животът сам по себе си съдържа и двете, при това в равни части. Едната преминава в другата – доброто в лошо и обратно, в зависимост от това от коя страна на Его стоим.  Както казахме, лошото за Душата е познание, а за Егото е дискомфорт. Важно е да се научим да държим порталите на злото в Его-Съзнанието заключени. (стр.155/7-10,21,37,62)

Ето защо, за да не затъваме безцелно в добро или зло, ние тук с вас, сме решили да се научим да придобиваме цялостен поглед върху Живота от гледната точка на Апогея, при това без да губим вътрешното си равновесие във висините и гмуркайки се смело в низините на Живота. За целта е нужно да следваме Душевните си стремежи, да задоволяваме Душевните си желания и да ги разграничаваме от позивите и капризите на Егото. Понякога, за да не изневерим на себе си, ни се струва, че изневеряваме на ближния, но Божествената Любов, която ни свързва е неделима и има способността да превърне „тази изневяра” в още по-здрава връзка, да изглади всякакви недоразумения, да изчисти всяка нечистотия и да поправи всяка погрешка, стига да сме я оставили да циркулира във вените ни и да издържим мъчителните й изпитания. Защото, както вече става ясно, в Живота всичко се връща, а Любовта и Господ не прощават, в колкото и църкви да се изповядваме и да молим за прошки. (стр.155/7-12-15,31,39-40,51)

Сигурно вече ви вълнува трудноразрешимата дилема за глада на Егото и Душата и ще си кажете: Добре! От една страна трябва да задоволяваме Душевните стремежи и глада на Душата, за да не оставяме неусвоена енергия от недоволство, от която се раждат демоните. От друга страна трябва да засищаме глада на Егото, от който се раждат „енергийните вампири” в човешкия живот, ако не бъде удовлетворен. Ако храним Его-Съзнанието, Душата остава гладна и от нетленна се превръща в тленна. Как да храним Егото, така, че да не оставя душевен глад след себе си? Този и другите видове гладове, са задачите, които ще решаваме, т.е. ще нахраним и заситим, при това трайно, в част Четвърта.  Преди всичко трябва да открием Аза си, за да разберем каква е действителната роля на Егото в живота ни. А за да видим Себе си трябва да затворим очите си за блясъка на Его.

Най-важната задача, е да осъзнаем, че всяка мрачна мисъл  храни Его-съзнанието, което изчерпва жизнената ни енергия и ни отдалечава от Аза и Бога в Нас. Защото, за да живеем пълноценно е нужно да се храним единствено с тази храна, която ни прави добри проводници на Любовта – т.е. на самия Живот! (стр.42)

Настоящият наръчник и дадените „жокери” за Дървото на Живота ще покажат на търсещия пътя към личното осъзнаване. Всяко по-нататъшно разтълкуване би отнело шанса за лично просветление по пътя на сефирите.  Именно чрез постигане на абсолютната сила на Волята и абсолютна власт над чувствата и емоциите, можем да наложим контрол над хормоналния баланс, здравето, съзнанието, щастието си и дори Егото си. Нашето благополучие е заложено в телата ни, но можем да го постигнем единствено чрез Духа си.  Затова едно от библейските послания гласи: „Сее се в тление, възкръсва в нетление.” Т.е. цялото Знание е в самите нас, но трябва първо да се събудим и да се хванем на работа, да чистим, да осъзнаваме, да се радваме и да живеем.

Вместо да дирим своето си, да се впускаме в интриги и егоестични страсти, водещи ни към болни и болестотворни амбиции, гладове, емоции и чувства,  понякога е достатъчно просто да подредим живота си, да се грижим за него и да му се наслаждаваме,. Това всъщност е и желанието на Господ, създал и поверил Рая на Адам и Ева. За да овладеем Първичната сила, която непрекъснато ни тегли към гладни страсти, е нужно да внесем елементите на останалите шест сили на познанието – Душевната, Духовната, Сърдечната, Интуитивната, Разумната и Съзнателната.

Когато нашите чувства се изменят, изменяме се и ние. Не е важно колко силни и дълбоки са чувствата ни, а колко са устойчиви на външни въздействия. Когато се сдобием с такива чувства, трябва да проверим субстанцията, от която са изградени. Дали тя е от твърда, закостеняла и гнила маса, която ни тегли надолу, или от чиста диамантена светлина, която може да ни преведе и през най-мрачните дълбини на нашата същност, от където да излезем отново цели, свежи и невредими. Да потъпчем себе си, за да угодим на нечий каприз не е идеал, но понякога или по-често, трябва да стъпчем себе си, за да осъзнаем  ценностите на живота. Защото често това, от което бягаме е точно това към което се стремим. Както споменахме Първичната сила е почти безкрайно мощна.  И когато казваме за някого, че „Той й сваля звезди от небето”, може да се отнася за съвсем действителен случай, било това и безценна рядкост. Ние трябва да бъдем безкрайно благодарни на вечно търсещите се, потенцииращи, реализиращи и уравновесяващи се Ин и Ян, на слялите се във вечен танц Шива и Шакти, от чиито енергии произлиза животът и всичко във него, при това в необходимото абсолютно равновесие, обуздаващо неудържимата Първмична сила. Ако изворът на стремежът им пресъхне, елекромагнитната сила, задвижваща Земята изчезва, а с нея и земният живот, хранещ Душите. Ние трябва да търсим и да се слеем с Божествената еманация на „Този Мъж и Тази Жена”, които вечно се търсят в неспирна страст един към друг, готови да скочат в огъня заради Любовта,  преоткривайки се отново, за да възкръснат от пепелта подобно на Феникса. Те са именно земните водачи, извеждащи човешката Душа от Подземното Царство, за да я нахранят с нужната й Свобода и Светлина, преди да представят „Невестата” на „Принца”. (стр.37,155/7-21,25,33,62)

Сливането на Духа с Душата в Любовта е крайната цел – триединството на човешкия живот. Именно от съюза на Първичната сила със Свръхсъзнанието се ражда Жизнената енергия, сътворяваща живота, отвъд самия живот. Днес едно от „най-големите бедствия” в социалния живот на човека, наред с грижата за социално слабите, е загубата на мъжката потентност. Но потентциала на мъжа е в неговата жена. Ако един мъж е неспособен с Ума си да разкрие и осъществи този потенциал, то с каквато и сексуална потентност да се сдобие, не би могъл да успее да задоволи която и да е жена, станала обект на първичните му желанията. Това се има предвид под  власт над Дървото на Живота и още: „...ще са плодоносни в дълбока старост...”. Пс. 92:14

Ако Ума на мъжа е „с всичкия си”, то и силата му е с пълният си потенциал. Понякога са достатъчни един поглед, едно докосване, една дума или една мисъл,  които да върнат изгубената Вяра, да освободят съзнанието от предразсъдъците, съмненията и мрачните мисли. А понякога и хиляди животи не стигат на човека, за да изучи Силата и начините по които да я владее.  Но както се шегуваме с един приятел: „Повторението е майка на Знанието!”, ако записваме всяка добродетел, всяко качество на Седемте сили, което искаме да придобием по сто пъти и по седем пъти на ден проверяваме до къде сме стигнали в усвояването на знанието му, така, както в училище записвахме всяка нова дума, за да изучим правописа и значението й, може би ще постигнем тази устойчивост на човешкия Дух, към която се стремим...

И ако сутрин се будим и знаем, че Слънцето е изгряло и любимият ни чака с чаша кафе, то има още много върху какво да работим и да се учим от Него. Но ако се будим заради тях, то това е повече от достатъчна причина да свършим днешните си дела по най-добрия и съвършен начин. И ако утре последният лъч на Слънцето събуди нов пулс в Сърцето, то това е единствената причина, поради която да се будим преди Слънцето, за да посрещнем неговия Изгрев първи. Може би тогава, в някое ранно неразбудило се утро, ще сме радостни да видим и събудилите се изгряващи Слънца на нашите Седем сили.

В заключение ще се върнем към Първите герои на „Алхимия на Здравето” – Орфей и Евридика, на стр. 37 и 38. Докато Душата ни (Евридика) е в плена на ласкателствата на Нарцис (Егото), тя е заключена под  пълна упойка в подземното царство („Царството на Петте сетива”), която не й позволява по никакъв начин да се свърже с нашето Съзнание и с Духа ни (Орфей). Сигурно ни се е случвало поне веднъж в живота да станем свидетели на това, как наш близък и любим човек попада под властта на някоя амбиция, потъва в блясъка на красивия и скъп живот, или тръгва да търси славата на своите постижения, или още по-лошо по някакъв необясним начин се  е поддал на силни емоции като гордост, завист, ревност, омраза, злоба, принизяващи характера му до подмолните ниши на лицемерието, лъжата, изневярата и измяната. В такива моменти се чувстваме предадени, изоставени и губещи любимия човек, но въпреки това се надяваме че можем да си го върнем и всичко да бъде както е било.   Решаваме, че сме готови на всичко, за да получим обратно изгубеното благоволение на любимия, а с него и благоденствието си. Готовността ни стига до там, че неусетно започваме да се поддаваме на същите емоции, заради които сме счели, че любимия човек ни е предал. Така и незабелязваме, че предателството, измяната и подмяната на чувствата се случва вътре в самите нас. Постепенно губим Себе си и нашата Душа също попада в Подземното царство – в плена на нашето Его-Съзнание. Нещо, което всъщност се случва с Орфей, тръгнал да си връща, покварената от ласките на егоистичния Нарцис, Евридика. Четири години са нужни на Орфей да излезе от „упойката на пристрастието”, да освободи Съзнанието на Евридика с песните си, и да спечели Любовта й с пълното си отрицание от себе си и светските страсти. Ако губим някой близък по този начин и усещаме, че губим себе си, ние в никакъв случай не бива да се пристрастяваме, да се връщаме назад, но не бива и да губим вяра. Колкото повече се стремим да го събудим, толкова повече го губим. „Само целувката на истинската любов....”,

Сложим ли си Розовите очила, с които да виждаме Аза на ближния,

·         въоръжим ли Ума си със светла мисъл,

·         затворим ли съзнанието си за блясъка на Его,

·         захраним ли Сърцето с радостни и чисти чувства,

·         върнем ли си вярата във Бога в нас и в ближния,

няма сила, която да ни попречи да бъдем Себе си и да прилагаме Доброто и Любовта. И ако нещо в живота ни се изгуби или рухне, то ще са единствено старите принципи и морали на Его-Съзнанието, и всякава нечистота, свързана с н-Его.

 

„Пепеляшка” вместо послеслов (Превод: Читателя)

Някои религии се опитват да вменят на човека, че ако страда тук на Земята, на „Оня Свят” ще се избави от мъките си, без да тълкуват страданието. Безспорно физическата и душевната болка са мъчителни страдания, но както става ясно, няма по-голяма мъка от оковите на пристрастията и Его-глада, в каквото и да било отношение. В мига, в който ги заситим, те отново стават недоволни и ни карат отново да търсим източника на ситостта. Когато изкушението попадне в ръцете на Егото, то е способно да принизи човека до консуматора – скакалец, в плътската си форма, и дори да се превърне в демон, разяждащ душевното ни естество. Нали не си въобразяваме, че точно това его-страдание ще ни избави от мъките, при това ако изобщо стигнем до Оня Свят...? Във въздържанието ли е спасението, тогава? (стр.153)

За греха няма прошка, защото Господ и Любовта не прощават. Днес честваме стветовни и народни дни на прошката. Въобразяваме ли си, че в един ден ще ни се прости, за да можем след това цялата година да грешим отново!? Свидетели на това, как едни и същи страдания се повтарят поколения наред, при това без надежда за изход. Но как да излезем от този омагьосан кръг, в който колкото повече се връщаме, за да спасим себе си, скъпите ни и „моралните ценности”, толкова по-дълбоко затъваме?

Като се простим с тях, разбира се! Това е прошката. Ние сме единствените, които можем да простим и да си простим. Каво означава да простим? Да видим, да осъзнаем грешките първо в себе си. Да се разделим с тях, т.е. да не храним в себе си вината с негативни емоции и чувства, но непременно да лекуваме нейната рана с истина, чистота, любов, твърдост, работа, грижа и усърдие към себе си и ближния, следвайки първородните ценности, вложени в Душата ни. (стр.114,155/6,155/7-6,7,13,37)

Кога грешим? Когато виждаме себе си, Света и ближния през очите на Егото!

Кога можем да поискаме прошка? Когато осъзнаем и се простим с греха и Егото си! Господ изгони Адам от Рая защото сгреши - опорочи първородните дарове, дадени му от Бог. Изправи ли Адам греха си? Успя ли да направи от пустата земя рай? Не! Е как, не?! Нали искаше да е като Бога си?! Вместо това Адам умножи греха си! Вместо да поправят мъките си с работа, Адам и Ева се утешаваха с ласки, изкушавайки отново Бога си, т.е. Егото си, зачевайки и раждайки безотговорно децата си в нищета. Днешният Свят е съграден върху този грях, който непрекъснато се множи. Днес едва успяваме да се грижим за себе си, а почваме да искаме апартаменти, коли, деца... Създали ли сме, грижим ли се за Рая, че да искаме? Искаме децата да оправят Света, а непрекъснато ги спъваме! Децата се раждат непорочни, но носещи мечтите, идеалите и грешките на родителите. В Душата Бог е вложил чистотата и съвършенството, а заедно с тях дарбите и талантите. Когато родителите започват да налагат на децата лични разбирания, норми, морали, амбиции, страсти и страхове, съвършенството на Аза се опорочява. Ако не можем да се справим с греха на Адам, ако не можем да освободим Световната Душа от личното Его, няма да има кой да ни прости! (стр.155/7-11)

Не можем да завършим приказката за „Малкият Принц и Спящата Красавица” без да разберем какво се е случило с бедната, но винаги радостна Пепеляшка. Тя всъщност ни дава антидота против отровните плодове, никнещи в Душата от семето на първородния грях. Защото Душата е почвата, в която Егото сее своите пороци.

Най-накрая, младият Принц, с чисто Сърце и воден от Любовта, открива своята „неземна Принцеса”. Не къде да е, а в пепелта на бунището, чистеща отпадъците на своите алчни, злобни, завистливи, безмилостни и горделиви господарки: доведената мащеха - Страстта към личното Аз (Егото), и дъщерите й - Гордостта на достойнството и Издръжливостта на измамата (заблудата). Чудно е да забележим, че в мига, в който Принцът и Пепеляшка се преоткриват, Любовта се възцарява с цялото си великолепие и тези трите изчезват завинаги в Светлината на нейната Истина. (стр.155/7-16,19,25,41,58,69)

Коя е Пепеляшка? Душата, владееща Седемте сили и недопускаща Егото да я отрови и да разклати Вярата й в Доброто, в Красивото, в Любовта – в Истината.

 

 10-те Божествени съвършенства (стр.13,38,146,148,155/7-18,21)

Дали Господ е искал да даде точно тези заповеди на Мойсей, хвърлящи Душата в лапите на кръвожадните изкушения за Егото и в ужаса на изминалите хилядолетия? Явно е, че Мойсей не е имал „по-богат избор от заповеди”в разцвета на едно такова робовладелческо общество като Египетското царство, с които  да събере „остатъка от стадото” и да го изведе на по-безопасно място. Защото, когато сме под чуждо робство и под чужда власт, ние не осъзнаваме робството на собственото си Его. Дали 10-те Божи заповеди не са тези, които всъщност будят в човека стремежа към „по-добрите дарби”? Но ако кажем: „Бъди честен!!” вместо „Не лъжи!”, дали Истината няма да излезе по-бързо на яве? Ако призовем Егото към по-добро, то започва да се стреми към него, но ако издадем забрана за лошите неща, то непременно ше ги вкуси! Това е природата му! Комплексът за малоценност на Егото непрекъснато ни кара да жадуваме за по-добрите притежания на другите. А когато получим мечтаните придобивки, Егото започва да вади и налага безмилостно волята и капризите ни над другите. Така оставаме да си добруваме без Бог, както намерим за добре в „Царството на Вечните мъки”, тънещи в постоянно недоволство и ненаситност.  (стр.152)  Но нали Бог е в нас! Кой Бог?

Господ, Висшият разум, Висшето Аз искат от нас да сме съвършени. Да владеем по-добрите си дарби, такива, каквито са ни дадени, „без никакъв недостатък”. Защото всеки един от нас в Божествения свят има съвършени „Принц или Принцеса”. Те изискват от нас, чрез Духа и Душата ни, да сме толкова чисти, колкото тях, за да може Любовта да протича безпрепятствено в живота ни. Но когато, тук на Земята, се изкушаваме от посредствени удоволствия и страсти, с които храним недоволно Его в себе си, то такава връзка е невъзможна. Следвайки капризите на Егото превръщаме живота в непрекъсната измама, съревнование, убийствена надпревара за това, кой ще излезе по-прав, кой ще спечели повече, кой ще е по-красив, по-добър, по-честен, по-богат, по-справедлив, съвършен и т.н.  Наистина ли ще живеем вечно ако изядем плодовете на Дървото на Живота, раждащи самият Живот тук и във Вечността? И още как! Само с посягането си към плода Адам създаде Егото - първородният грях, и отвори Ада на вечният Его-глад. Както вече установихме, Изходът от Там – от Лабиринта в „Царството на Вечните мъки” е Един. (стр.38,153,155/7-11)  Входът към „Вечният живот” е Един и Пътят към него е Един – Пътят на Истината, водещ към Любовта. Този път е изключително труден и минава през най-тъмните места на нашата същност, за да извлече от там без никакъв недостатък 10-те ни съвършенства – „Първородните”, които са абсолютно недосегаеми за Егото: (стр.19,99,102,11,106,123,133,135,,137,156,177)

1.      Волята за сливане с Висшият Разум (Божия Дух), Абсолютна власт над Егото.

2.      Разумът, умеещ да вижда, изучава и прилага познанието за Цялото.

3.      Мъдростта, владееща двойнствеността на Ума – мрака и светлината.

4.      Справедливостта, отчитаща вътрешните постижения на Аза - съвестта.

5.      Любовта, служеща на Цялото, чрез грижата за ближния.

6.      Силата на Духа, пазещ Свободата на Душата – абсолютната красота.

7.      Чистотата на Сърцето – вътрешният компас, сочещ Пътя на Истината.

8.      Достойнството, носещо Светлината на Истината.

9.      Устойчивостта на Душата и неизменчивостта на Вярата й в Доброто.

10.  Абсолютната сила и абсолютния потенциал на Аза – абсолютното здраве.

Явно е, че 10-те съвършенства са „блян” за 10-те блаженства (Мат.,5:2-13), непостижими по пътя на 10-те Божи заповеди, а още по-малко за Егото. Защото те са дадени в служба на цялото. Исус Христос ни завеща единственият Божи закон на Земята: „Люби”. Когато любим себе си, ближния, майка си и баща си (а не ги почитаме, заради завещанието!?), ние влизаме в Любовта, с която можем всичко: да се грижим, да храним с нужната храна, да извиняваме всичко, да се надяваме на всичко, никога да не се предаваме и да отстояваме 10-те съвършенства. В това се състои и самото Щастие – Тази Любов. (стр.132)

 

72-те сили:Търпи и ще се избавиш...,... ще си спасиш душата”?!"(стр.155/7-56,65,69)

Какво трябва да търпим и от какво ще се спаси душата ни, ако търпим? Болка, страдание, болести, злоба, страх, лъжи, измама? Егото? Кое от всички тези?  Та нас тук ни чакат 10-те съвършенства, нямаме време за негативни работи! Ще стоим настрана и няма какво да търпим! Така ще си кажем всички, стремящи се към съвършеното си Аз. Да така е! Но точно тук е уловката за Егото! Защото съвършенството не е в стремежа, а в устойчивостта. Не можем да купим вече дадените ни ценности: живот, здраве, радост, любов, доверие, красота, доброта, мир, свобода, истина, разум, воля. Можем само да ги съхраняваме в себе си и за ближния, устойчиви и неизменни. Изгубим ли ги, трудно ще си ги върнем. В това е смисълът на библейския призив към Мойсей: „...не си прави кумир ... и никакво изображение, ...не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, ...Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.” Човек изпада в робство, когато счита, че „Властникът” ще го ”помилва”. Защото Егото се стреми към това, което не притежава. Считаме, че удовлетворението ще ни избави от недоволството, но тази „магия изчезва точно до 12 часа” като при Пепеляшка. Кое е по-лесно: да устоим на изкушението или да търпим мъченията, на които ще ни подложи, ако му се подадем? (стр. 155/7-2,4,6,7,9,10,11,37)

Трябва ли да търпим недостатъците и слабостите си!? Егото вижда навсякъде недостатъци, но изкушенията го карат да вижда прелести. Недостатъците в Любовта са идеалите на Егото. И това, което е недостатъчно за Егото, е съвършено в Любовта. Това е огледалният свят на Алиса в „Страната на чудесата”. Егото ни прави слепи за ужасите, които изкушението крие и носи. Егото вижда с очите на недостатъците. Както казва Петър Дънов: „Не си извадил гредата от окото си, а си тръгнал да оправяш кривата греда на съседа...” Затова Егото се нуждае от „Огледалото на мащехата на Снежанка”. В нашите очи, Егото е огледалното изображение на Бога в нас, т.е. неговата обратна проекция. Може ли Бог да има обратна страна? От гледна точка на Човешкото Съзнание – да! Както от Земята не виждаме обратната страна на Луната, защото тя не се върти около Себе си! А колко лица има Земята? Времената на Питагор, Коперник, Галилей минаха отдавна, но да не забравяме как невежеството на Инквизицията ги осъжда в ерес точно заради теориите им, че Земята не е плоска и кръгла като тепсия, а е кълбо, което се върти, при това не Слънцето около Нея, а Земята се върти около Него!” Считайки се за центъра на Света, Егото не може да се види с други очи, освен с очите на Бога в нас. Но не очите на Бог гледат през Егото, а нашето собствено Его-Съзнание. А „Обратната страна”на Луната е тъмна... Богомилите вярвали, че има Добър Бог и Зъл Бог... (стр. 155/7-10,18,37)

Докато живеем върху плоската Его-центричност, ще трябва непрекъснато да балансираме. За всичко, което получава с едната ръка, Егото гледа да вземе и с другата, Така ще е, докато тежестта на безкрайното недоволство и ненаситност не ни закопае или изстреля скоропостижно извън орбита. Затова Бог ни е вързал със 72 десни и 72 леви сили, за които да се държим, като за въжета на делтапланер. Изгубим ли контрол ще познаем гравитацията.

Но как да познаем Егото в себе си? Когато пожелаем нещо, заради което сме готови да се откажем от Себе си и ближния, за да го постигнем, тогава се натъкваме на нашието Его, очи в очи. Мотото на „нашият Жонгльор”е: „Никой не може да ти даде това, което Аз мога да ти обещая!” (стр.108,152,156) Господ заповядва, Той не обещава. (стр.155/7-8,12,,32,44)  По „очакваната придобивка” познаваме на кого служи Егото. Добрият Бог ли е заповядал или Злият Бог е обещал?

Докато Принцът е обладан от разрушителни страсти, а Душата ни спи дълбоко упоена от безумните сънища на Илюзията, Егото се разполага в собственият ни Дом и като неканен гост очаква да му се сервира наготово. Когато Егото изяде и изпие всичко в къщата ни, то отива да разсипе нечия чужда, като Машехата на Снежанка или Елиза. Тогва Бог идва и ни дава да опитаме плесниците от двете страни на дясната Му ръка – Любовта, с които разбива Его-Съзнанието и ни оставя в купчина стъкълца....

 

И пак: Що е Его?

 

Огледалото на Бог, което Адам отнесе в пустата Земя с тръни, за да му се кланя!

Именно това Огледало е завещанието на Адам – Първият Човек за неговите поколения до ден днешен!Днес Адам ни умолява да се откажем от това завещание и да върнем Любовта и Вярата, които Бог даде на Човека. Да си върнем цялата Любов към  Цялото Човечество, за да можем да изведем Човешката Душа на Бял Свят!

Вместо това какво правим? Продължаваме да се избиваме един друг за някой друг имот, нотариален акт, парче земя. Но за какво са ни тези неща, след като нищо от тях не можем да вземем със себе си. Тук на тази земя пътят ни води единствено към гроба. Там не можем да натикаме апартамента, къщата, парцела, колата! Или ако ги изядем и изпием, какво? 12 часа след това пак ще сме гладни и жадни!

Бог остави един завет на Адам: „Пази и се грижи за живота на Земята!”

Какво правим ние отричаме се от любовта, за да си купим някоя друга залъгалка за Егото. А после сме готови да си продадем живота, за да си купим Любов.

Е как да стане това? В мига, в който желаем да притежаваме идва Его и губим живота си, губим свободната си воля. В мига, в който помислим, че можем да притежаваме нещо в този свят отваряме портала към Огледалния свят на Его-Съзнанието. А когато го придобием, попадаме там, където Съзнанието заспива вечен сън, защото вече няма достъп нито до Ума, нито до Бога, а само до една мрачна мисъл.

Кой е виновен – този, който изкушава или този, който се изкушава?

В нашия свят, в света, завещан ни от Адав и този, същият свят, който продължаваме да творим с Его-Съзнанието си – и двамата! Единият защото се е поблазнил да покаже „прелестите” на Егото си – користта си, а другият, защото се е усъмнил в себе си, поради глада на Егото, че не притежава и това...

Змията в Рая ли е виновна за това човешко падение?

Та тя дойде единствено да изпита устоите на Адам във Вярата и Любовта му и той не си взе изпита. Ще успеем ли ние да вземем тези изпити?

Единственото нещо, от което трябва да сме доволни, че имаме в този свят и в този живот е самият живот – тази Любов и тази Вяра, които носим в себе си – дълбоко в Душата си,  и с които успяваме да творим и да се грижим за нещата.

Ние не можем да притежаваме мъжа или жена си, нито майката може да притежава детето си. Това би означавало да отнемем свободата на Душата. Ако те пожелаят ще са винаги с нас и до нас.

Ако Бог бе казал на Адам: „Ти си мой!”, то това би означавало на мига да разруши рая, на мига щеше да сътвори огледален свят посред рая, ограничавайки свободата на Душата на Адам.

 

Да си държим Ума отворен и Очите Затворени!

Единственият начин да преминем през тези препятствия, за да излезем от Огледалния свят на Его-Съзнанието  е да се научим да ходим със затворени очи и да обръщаме другата страна на Егото си – а тя е Любов. Отворим ли очи, започваме да забелязваме грешки, недостатъци и грехове, и тази гледка на мига ни връща обратно в наказателната стая. Затова трябва да си събираме силите, Любовта и Вярата, да държим будни Ума и Съзнанието! И в никакъв случай да не допускаме негативна мисъл да зарази Ума ни или да помрачи вътрешната радост на Душата ни.

 

Ние не трябва да излизаме от „Царството на петте сетива” (от Египет), а да го превърнем в нашият Йерусалим, в който откриваме, изучаваме и овладяваме Седемте си сили, по пътя на опознаване и пречистване на тялото, сетивата, чувствата и емоциите. За да творим рая около себе си, ние първо трябва да го открием в самите нас и да се научим да се грижим за него, чрез грижата за Себе си и за ближния.

 

 

Какво е съвършенството:

Съзнанието, недопускащо разслояване на човешката същност и обединяващо в себе си цялото човечество, цялото познание, цялото си тяло и всичките си сили.

Умът, грижещ се за чистотата на цялото, произвеждащ Светла мисъл и недопускащ образа на Егото да ангажира вниманието му, нито пък да изкушава очите, а  да ги радва и да излъчва чрез тях Светлината и Топлината.

Интуицията, знаеща във всеки един момент от какво има нужда ближния и умееща да го поднася по начин, който държи порталите на Его-Съзнанието затворени.

Сърцето, което не допуска съмненията да разклатят Вярата на Душата.

Духът, грижещ се за поддържане на баланса и съвършенството на всички нива.

Душата, която поддържа с Любота си Сърцето будно и топло.

Любовта - поддържаща тялото и зареждаща организма с двигателна сила и  жизнена енергия; пазеща Съзнанието от Егото.

 

 

 

 

 

 

АЛХИМИЯ НА ЗДРАВЕТО

А лхими Я на А поге Я ИзкуствотО да Бъдеш Себе си!   посланието от корицата  Книгата, която Ви предстои да разлистите , се появи...

най-четени