12.3.: Деветте стимула на имунната система

 Стр.88-91

АлхимиЯ на АпогеЯ   [ Част І: Качество на Живот ]

 От какво има нужда Имунната система, за да ни поддържа здрави и устойчиви на болести?

 

Глава 1: Колелото на Живота

 

Глава 1:                 Колелото на Живота

„Физическото тяло е свързано с цялата материя и то е ключът – чрез тялото ние влизаме във видимата Природа, за да се ползваме от нея.”,  Петър Дънов

Като човешки същества, живеем и се проявяваме едновременно в три сфери: физическа, ментална и духовна, които са изпълнени с Eнергията на Живота. Всеки един от нас се ражда и идва на Земята с определена енергия и потенциал, които му предстои да осъзнае, усвои, приложи и развие. (стр.28,157,170)

Жизнената енергия, която протича през телата и дава живота ни, е три-съставна: Енергията на родителите, формирана по време на зачатието и „инвестирана” в нашето Его; Личната възприемаща енергия – Енергията на Душата – есенцията на нашето Аз, съхраняваща най-ценната информация от нашето съществуване; и Енергията на Духа, дадена ни да открием и осъществим потенциала на енергиите и талантите, вложени в Същността на нашата Душа. Тази енергия се управлява от Седемте сили на Живота, които  контролират човешката природа. С появата си в живота човек трябва да опознае, използва и развие в себе си енергиите на тези сили (Фиг.1: Колелото на живота):

·         Базисна (първична, Земна) сила, (стр.173)

·         Сакрална (есенциална, Душевна) сила, (стр.175)

·         Слънчева (Духовна) сила,  (стр.184)

·         Сърдечна (емоционална, чувствена) сила, (стр.171)

·         Интуитивна (възприятийна, сензорна) сила, (стр.179)

·         Ментална (умствена и психична устойчивост) сила, (стр.177)

·         Съзнателна (интелектуална) сила. (стр.182)

Девет са циклите на Жизнена енергия, в които ние изучаваме Седемте сили на Живота и проявяваме нашата същност едновременно в три  измерения: физическо, духовно и ментално, в трите нива на осъзнатостта ни: Подсъзнание, Съзнание, Свръхсъзнание. Десетият е Съвършенството - Бог.  (стр.15,36,38,99,102,132,144,196)

Жизнената енергия, циркулираща в телата ни и движеща всички наши физиологични процеси. Енергията на духовното ни проявление. (стр.17,18,21,37) Енергията, съдържаща се в Егото и управляваща „страстите”, т.е. настройката ни към живота. Енергията на възпроизводителната, творящата сила. Качеството на изявите на нашата същност, зависи от Съзнанието, с което използваме  енергията, която ни е дадена при раждането, енергията, която придобиваме в Живота и нашата собствена есенциална енергия.

управлявано от Бъбречната функция, (стр.95) и присъщо на опорно-двигателния апарат и нервно-мускулната система. Движението изразява протичането на енергията в нашето тяло, но и нейната изява: трансформацията, приложението, трансцедентността, подвижността на енергията при нашето физическо, духовно и ментално проявление. Движението се поражда от Енергията - движещата сила в живота ни, и се проявява и като импулс, мотивация, стимул, желание, опознаване, избор, действие и т.н., за да създаде, развие и реализира Личната ни сила. (стр.91,173)

 управляван от Далачната функция. (стр.121) Защитните сили на тялото, духа, ума, психиката. Това ниво на проявление можем да определим с поговорката: „Здрав дух, здраво тяло”. Качеството на защитните ни сили зависи от: начина, по който изработваме отношението си към околния свят; усилията и усърдието, които влагаме в нашата изява; усета ни за принципите на здравословния баланс; начина, по който управляваме и се справяме със страховете; изборите, които правим за нашето благополучие: храна, жизнена среда, психични, умствени и физически занимания. Това ниво измерва нашата устойчивост на неблагоприятните външни фактори и въздействия. (стр.86,91,180,185)

 управлявано от Стомашно-жлъчната функция. Начинът, по който възприемаме, разбираме и усвояваме елементите и даденостите на живота. Качеството на изявите и отношенията ни на духовно, материално и социално ниво. Амбициите, апетите, мотивацията, желанията и стремежите, които ни водят към едно или друго проявление на нашата същност - нашите характер/дух/разум, решенията и избора на храна/средства/методи, чрез които постигаме целите си.  На това ниво се учим да управляваме материалната сфера от живота, но и да се проявяваме в обществото. (стр.90,108,125,173,175,177,179).

или Чернодробната функция и отделителната система. Освобождаване от ненужното (отпадните, отровни вещества, чувства, мисли, спомени или постъпки). Управление на емоциите, с които възприемаме и реагираме на околния свят. Изработване на чувствителност, сетивност, усещане за нещата, повишаване на интуитивните ни сили и възприятия. Изучаване на „закона за свободното получаване и даване”. Качеството на кръвта ни, съхранявана в черния дроб, зависи от чистотата, която поддържаме в нашето тяло, в нашите мисли и чувства. (стр.32,38,52,89,92,104,152,171,174,178).

на Сърдечната дейност, осъществявана чрез кръвоносната система и управлявана от Сърдечния пулс: отдаване на енергия, топлина и хранителни вещества, тонизиране, снабдяване. Споделяне, служене, усърдие, грижа, ритъм, режим, постоянство. Хармонизация на Душевната енергия, свързване с Духовната сила, балансиране на двата енергийни потока Ин и Ян. Възприемане и отдаване на Любовта.  Осъзнаване на Интуитивната  сила, чрез сърдечен обмен и взаимоотношения. (стр.17,89,90,114-117,133,171,173,176,179,183).

 или функцията на Белиге дробове. Зареждане с кислород и съхраняване на прана - Жизнената енергия на въздуха. Пречистване на организма от вредни газове. Възприемане на висши енергии, мисли и Светлина от Етера. (стр. 135) Самоусъвършенстване, разсъждение, учене. Пречистване и укрепване на Ума и психическата енергия. Свобода на мисълта. (стр.38,172,180)

регулиран от хормоналната дейност. Синтез на хранителни вещества, елиминиране на токсини. Подхранване и грижа за тялото/за другите /за цялото. Обмен на блага и опит. Повишаване на съзнателните  способности,  опознаване на мъдростта, подобряване на самоконтрола, чрез осъзнаване на взаимовръзките с цялото. Приложение на уменията. (стр.39,43,69,70,88,102,106,137,144,177,183)

 чрез съвместната дейност на Ума, Съзнанието, Бъбреците и Нервната система. Способността да подхранваме и използваме потенциала си, да обновяваме ума и тялото си, да създаваме, да се концентрираме, постигнати чрез неутрализиране на негативната страна на нашето Его. Генериране и зареждане с  енергия. Овладяване и хармонизиране на трите нива на съзнание. Прилагане на Волята, на Любовта, на Съзнателната сила. (стр.80,99,144,171,182,184,196)

Деветте цикъла на проявление на Жизнената енергия протичат в телата ни като естествено извършвани физиологични процеси. Забележителен е фактът, че нашите клетки с лекота възприемат различните прояви на Жизнената енергия и извършват физиологичните си функции без каквото и да е усилие, дори и без да е необходимо нашето съзнателно участие. Важно е да се отбележи, че клетките в нашето тяло декларират такова Съзнание като материални носители на Жизнената Енергия. (стр.18,92,94,191)

В житейските сфери обаче, все още не сме успели да постигнем такова съвършенство и хармонизация на съзнателността си, което рано или късно се отразява и на съзнанието на нашите клетки. Това се дължи на факта, че за разлика от клетките, ние притежаваме Свободния избор и съзнателността ни зависи от това, кой взима решенията: Егото, Ума или Сърцето? Ето защо, е важно да преценяваме, какво мотивира нашата осъзнатост (мисъл и действие): рН-стойността на телесните ни течности, контролираща Подсъзнанието– нашият информационен резервоар (стр.36,45,70,102,112,144,149,182);   Умът, управляващ Съзнанието (уменията ни да работим с различните нива на Познанието) (стр.27,69,88,99,114,144,146,177); или Мъдростта, пазеща порталите към Свръхсъзнанието, чрез силите на  Любовта, Истината, и Справедливостта. (стр.157,170,175,196)

Например, материално-социалната сфера на нашето проявление, често се явява ключовият „капан” по пътя към по-нататъшното ни усъвършенстване в Сърдечната, Интуитивната и Менталната сфери, в зависимост от степента, до която  допускаме материалният стремеж да обсебва Съзнанието ни. (стр..148,190,192)

Накратко ще разгледаме четири основни, или по-скоро контрастиращи, аспекта, наблюдавани в разбирането и подхода към материално-социалната сфера, които оказват съществено влияние върху нашето емоционално, ментално, духовно и физическо здраве, но и върху Съзнанието ни: 

·         Силен стремеж за материални придобивки, предизвикан от чувство на страх от „недоимък”. Често тези стремежи и страхове са онаследени от рода, семейството или в дадена обществено-социална група, без да е налице заплаха от недостиг или липса на материално обезпечение. Обикновено хората, водени от този стремеж, не подбират методите и средствата, а често не полагат и необходимото усърдие за постигане на целта, което, от своя страна, води до загуба на ценна жизнена енергия и здравословен разсъдък. Грижата за здравето остава последен възможен приоритет, и на влошеното здраве и пропуснатите възможности в живота, се гледа като на „изкупителна жертва” по пътя към целта. Такъв подход „затваря” вратите към личностната реализация и свободното протичане на Жизнената енергия в живота и телата ни. Някои от методите за преодоляване на това състояние са: опознаване и преодоляване на страховете; предприемане на конкретни последователни действия за усвояване на необходимите знания и умения; освобождаване от излишните страхове, апетити, амбиции и желания; свободно приемане и отдаване. (стр.27,33,69,150)

·         Силен материален стремеж, наложен от стремежа към постигане на успех в обществото. Такива инициативи изразходват огромно количество психична и мозъчна енергия, а грижата за здравето, баланса и хармонията в личностните отношения и в живота остават на заден план. На практика, успеха в материалната сфера се реализира за сметка на за сметка на умствената и съзнателната прояви, разхищавайки ценностите на Сърдечността, Душевната и Духовната сили. В усилията си да осигурят всички възможни блага за семействата си, хората, подвластни на такъв стремеж, често поемат риска да лишат поколението си от възможността и мотивацията да усвояват практически ценни умения. Именно съзнателното овладяване, опит и боравене в материалната сфера, дава умения и знания за  преодоляването и устояването на трудните житейски ситуации. (стр.152,160)

·         Добър материален баланс, постигнат въз основа на стремеж към професионално израстване. В това направление, веднъж постигнали материално и социално удовлетворение, хората често поставят кариерата на първо място, придържайки се към значимостта на своя статут, не рядко за сметка на някои здравословни и хармонични аспекти от живота. (стр.149,189)

·         Свободно и успешно боравене в материалната сфера, постигнато без чувство на обвързване с придобивките или крайния резултат. Материалната сфера се усвоява по пътя на себереализацията, чрез осъзнато служене на другите, като: грижа за семейството, за семейните ценности, за обществото, за знанието, научните открития, с ентусиазъм, посветеност, др. Този аспект от материалната сфера е мечтаната степен на проява и реализация, която често смятаме, че е достъпна само за „избраните”. На практика, това умение се  развива, чрез надделяване на Духа над Егото в материалната изява, чрез търпение, усърдие и системно самоусъвършенстване в житейските сфери,  при строг контрол и чистота на мисълта, емоциите, действията.  (стр.32,148,189)

На практика, от способността ни да възприемаме и прилагаме дадените ни знания и възможности, но и дарбите и талантите заложени в самите нас, зависи и степента на успеха ни, т.е. качеството на нашия живот. Често неуспехите, житейските препятствия и болестите ни карат да си мислим, че енергията ни е блокирана от външни фактори, без да осъзнаваме, че тези изпитания са част от пътя, по който нашият свободен избор ни е отвел. Фиксираме се върху целта на нашия стремеж и не осъзнаваме, че успехът и щастието, които очакваме са в извървяването на самия път към тях. (стр.29,86,156)

Благополучието в живота ни, зависи изцяло от свободното и осъзнато протичане на жизнената енергия в трите сфери на нашето съществуване: физическа, духовна и ментална. Усещането ни за жизнената енергия e най-силно, когато тя се проявява на физическо ниво като бодрост и енергичност, или отпадналост и умора. На ментално ниво, усещаме жизнената енергия като задоволство или неудовлетвореност, като радост или тъга. Осезанието ни за Духовната изява на жизнената енергия е все още слабо, но усещането идва като внезапен порив да се учим, да помагаме, да творим, или като депресия и отчаяние. Има моменти, когато несъзнателно допускаме Подсъзнанието да управлява нашите действия и мисли, възприемайки погрешно, (или не), сигналите му, като „интуитивен инстинкт”. Подсъзнанието „заснема” и запазва нашите знания, спомени и стереотипи на изживяни емоции, опит, поведение, негативни прояви, страхове, социално-психологически норми и неосезаеми форми на външни въздействия. Ако позволим на „негатива”, проникващ от Подсъзнанието, да превземе Ума ни, рискуваме да заключим съзнанието си в определени сфери на нашето съществ
уване, предимно на емоционално, материално или ментално ниво. В такива моменти отказваме да се освободим от страховете, амбициите и предразсъдъците, от остарелите схващания и норми,  и просто не можем да продължим напред. Така блокираме Жизнена си енергия и силите на Интуицията, Разума, Духа и Сърцето, което усещаме като психически, физически, умствен или материален застой. (стр.36,37,102,114,144,156,192,197)

Време е да осъзнаем факта, че нашите клетки служат на Висшия Разум и ни възобновяват и даряват здраве и жизненост, когато сме добри проводници на Любовта и създаваме хармонични условия в живота си. Но заболяват, когато попаднем под властта на разрушителните емоции и страсти. Ако се опитаме да разберем закона на Любовта, който управлява нашите клетки, ще осъзнаем, че поемаме риска безвъзвратно да прекъснем нишките на Живота, когато злоупотребяваме с енергията на Любовта. За да можем с радост да „караме” Колелото на Живота в материалната сфера, без да излизаме от Жизнения път, е достатъчно да демонтираме помощните колелета на привързаността си към придобивките и крайните цели, и да балансираме с Интуицията и Сърцето - свръзките на Любовта. Като Децата! (стр.15,27,29,,32,37,42,57-58,86,92,99,131,147,148, 153,157,159,160,190)  

Ако се престрашим, Колелото на Живота, ще ни отведе в Четвъртото измерение - на Сърдечната изява, където в обятията на необятния творящ Дух, освободената ни Душа се проявява в неограничения си потенциал. (стр.13,90,171)  Плодотворното взаимодействие на нашия Дух с нашата Душа хармонизират двата потока на Жизнената енергия, които поддържат и възобновяват Живота в телата ни, укрепвайки здравословния баланс на нашето ЦЯЛО.(стр.18,37,42,157) Настоящата ни задача е да открием пътя към животворната Сърдечна сфера. (стр.132,153,,196)

Глава 4: В ЛАБИРИНТА ПСИХИКАТА

 

”Няма път към Щастието, да си Щастлив е Пътят.”

Дзен-Будистка поговорка

Лабиринтът е пътека или колекция от пътеки, обикновено от вход към цел. На английски език понятието е обозначено с думата “maze”, чието буквално значение „мазе” на български език е килер, тайно подземие,сутерен, основа на къща.

 

Фиг.5: План на Лабилинта в Катедралата в Шатр, Франция,

Изображение: https://commons.wikimedia.org/wiki/User:Ssolbergj

https://en.wikipedia.org/wiki/Chartres_Cathedral#/media/File:Labyrinthus.svg

 

 

Глава 4:   В ЛАБИРИНТА НА НАШАТА ПСИХИКА

Думата „психика”, произхожда от гръцката дума за Душа – „Психея”.

Ще разгледаме Психиката като „Тайното царство” на нашите чувства, мисли и емоции, в което нашият търсещ Дух трябва да слезе, за да открие и реализира съкровената същност на нашата Душа. Владетелят на това тайно царство е Егото, което ревностно пази своите придобивки. За да можем да осъществим потенциала на нашето Аз, трябва да склоним Егото да освободи светлината на нашата Душа. За целта, трябва да подредим мислите, чувствата и емоциите, складирани в подсъзнанието, с които да построим Стълба към по-високото ниво на Съзнание, по която Духът да слезе и да освети Ума на нашето Его. Това е четвъртото измерение на изявата на Аза – Триединството - сливането на Духа с Душата, чрез сърдечността на Егото. (стр.13,17,19,102,146)

Човешката история винаги е била водена от древни митове, легенди и народни прeдания за скрити съкровища и за приключенията по пътя на тяхното търсене. Редица археологически разкопки, изследващи древни цивилизации, откриват сложно изградени лабиринти в различни части на света, чието предназначение и приложение все още е загадка за науката.

Но какво всъщност може да стои зад тези мистериозни лабиринти?

Любопитството и съмнението са присъщи черти на търсещото Его. Именно те водят човешката цивилизация към развитие и усъвършенстване, но съмнението може да се окаже нашият „препъни-камък”. Както може да ни мотивира отново да търсим, да доказваме и да откриваме, съмнението може да ни вкара в омагьосания кръг на разрушителните емоции. Когато се съмняваме в себе си, лесно попадаме в плен на страха, страстите, заблудите, амбициите и изкушенията, които ни отклоняват от пътя към личното ни Аз. (стр.15,17,33,34,148)

Склонността на човешката природа да се съмнява под въздействието на негативни емоции е изразително представена от древногръцкия мит за „Орфей и Евридика”. Орфей (търсещото Eго) слиза в подземния свят - Тайното царство, за да си върне своята Евридика - Светлината на своята Душа. Воден от Хермес, (символ на интуицията), Орфей е на път да спаси Евридика, при условие, че не се обръща назад. Малко преди да постигне успех, страховете му, изникващи от спомените за изгубеното щастие, го изкушават да се усъмни и той се обръща, за да се увери, че Евридика го следва. Така Орфей губи волята си, но и своята Евридика - вярата си - най-ценното богатство на Душата. (стр. 114-115,153,175)

В исторически аспект, именно загубата на вяра бележи началото на упадъка на тракийската цивилизация, чийто символ-верую е „първосвещенникът на изгубеното познание” - Орфей.

Древногръцкия мит за „Тезей и Минотавъра”е единствената инструкция за предназначението на загадъчните лабиринти, която ни е дадена досега.  Животът е Лабиринтът, в който слизаме, за да изучим, разгърнем и осъществим личният си потенциал. Всеки един урок (стр.13), който трябва да усвоим ни се преподава в деветгодишен цикъл. На всеки девет години Животът изпитва нашите психични устои във Физическата, Душевната, Духовната, Сърдечната, Интуитивната, Умствената и Съзнателната сфери. В зависимост от това до каква степен сме усвоили и приложили житейските уроци, в края на цикъла ще изживеем изпитанията като успехи, страдания или трудности в Седемте сфери на нашата изява. В мита, тези изпитания са представени като седем девойки (талантите на Ин потенциала на Седемте сили) и седем младежа (силите на Ян енергията необходима за реализацията на Седемте таланта), давани в жертвоприношение на обитателя на Лабиринта, на всеки девет години. „Обитателят” е нашето Его в лицето на Минотавъра – символ на първичната страст към живота. За да спре да „изяжда Живота”, Егото трябва да бъде победено от нашата Воля (Тезей), водена от Разума (оракулът в Делфи),  Любовта (Афродита) и Интуицията (Ариадна) - четирите сили на устойчивата психика. Ако разгледаме човешкия мозък, ще открием, че мозъчните гънки образуват не само двете половини, управляващи мисълта и действието - Ин и Ян, но също така оформят един вид лабиринт, в който се крие нашият потенциал. Когато прилагаме Волята си чрез първичността на Егото, ние несъзнателно му позволяваме да строи прегради от страхове, предразсъдъци, заблуди и страсти по пътя към желаните придобивки, заключвайки потенциала и дарбите ни в мрачния лабиринт на емоционалната цикличност. Но когато оставим Умът ни да бъде воден от първичната сила на Духа, смело отключваме Съзнанието си за следващото ниво по спиралата на усвояването и реализацията на Седемте сили. Именно в тази борба за надмощие между Духа и Егото се поражда и дуалността на нашето битие, разделяща реалността на рай и ад, управлявани от Бог или Сатан. Когато се отклоняваме от пътя към Себе си, Животът ни изпраща изпитания, за да събуди Сърцето и Интуицията, които да ни изведат от лабиринта на личната ни заблуда. Същността на нашето Его се проявява, чрез уменията ни да даваме и да получаваме, но и чрез склонността ни да взимаме и задържаме. Докато на Егото не му бъде дадено или отнето някое притежание или достояние, ние не можем със сигурност да знаем каква е неговата природа. Въпросът е: Кой си ти, когато имаш власт над Ада и кой си, когато Раят ти е поверен: грабител, съдник, прощаващ или пазител? От уменията ни „да освобождаваме от длъжност” негативните прояви на нашето Его, се определят устойчивостта и ценностите ни, степента на градивната  или разрушителната роля на Егото в живота ни. Уменията ни да откриваме и следваме нишките на Ариадна могат да ни изведат от лабиринта на Егото.

„За да измолим Евридика от Хадес”, т.е. за да склоним Егото, да освободи Душата ни от мъките, трябва да го дарим с цялата си Любов. Но от Силата на Вярата и Свободата на Мисълта ни зависи дали ще успеем да отключим Сърдечната сила, даваща Светлина по обратния път и дали Интуицията ни, ще се събуди, за да открие изхода от лабиринта. (стр.36,39,99,111,117,123,133,137,146-155,192)

Деветте години, водещи към входа или изхода на лабиринта са деветте изпита за тройния Аз, търсещ съкровищата на Живота в трите сфери на изява и в трите нива на съзнание. (стр.14,106,191,197)