Част І КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ

Част І:     КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ

 

 Днес, Качеството на Живот се измерва статистически в редица жизнени аспекти и безброй техни показатели: социални, икономически, технологични, психологични, здравни, емоционални, интелектуални, културни и т.н.

Независимо от безбройните критерии, с които сме склонни да измерваме и определяме Качеството на Живота, хармонията и баланса са може би най-важните знаци на благополучието в днешно време. Балансираният начин на живот, с хармоничен режим на взаимоотношения, хранене, движение, работа, релаксация и почивка, поддържа хормоналния баланс и добрия тонус на всички органи в нашия организъм. Дори и да не си даваме сметка за това, на практика:

Способността ни да постигаме добра концентрация в дейностите, които извършваме, да сме енергични, здрави и в добро настроение, са показатели за добро Качество на Живот.

Качеството на живот е строго индивидуално понятие, което често зависи от: начина на живот, който водим; навиците, които сме си създали; вида и качеството на храната, която консумираме; средата, в която живеем, работим и почиваме; но и начина по който възприемаме и реагираме на себе си и на околния свят. Важна роля играят и разбиранията, които сме възприели или наложили като модел на мислене и начин на живот, и понякога или по-често се превръщат в капани за нашето благополучие. Свикнали сме да измерваме успеха в живота си, чрез личностното положение в обществото и семейството, но и чрез материалното състояние. Тъй като нямаме универсална единица за измерване на благополучието, често използваме обективното сравнение на успеха на едни с неуспеха на други, като мярка на нашето субективно разбиране.

Преди всичко, обаче, съзнателно или не, определяме успеха си, чрез степента на нашето задоволство или неудовлетворение. Ето защо, най-важен  и определящ за качеството на живота си остава отговора на въпроса: 

Как си? Ето и някои простички показатели, с които съзнателно или не, често показваме степента на благополучието си:

·         настроението, разположението на духа,

·         енергията, с която вършим нещата,

·         емоционалността,

·         качеството на съня,

·         състоянието на кожата,теглото и фигурата, и др.

·         спретнатостта и външният ни вид, облеклото и подбора на цветове,

·         чистотата и аромата, които излъчваме, и др.

Каква е връзката на тези показатели с Качеството на Живота ни? 

Независимо от начина и стандарта на живот, който поддържаме, често едно физическо неразположение, като главоболието, например, може да влоши настроението и да понижи тонуса ни.  Трудно забелязваме, че ситуациите, в които изпадаме са следствие, именно от нашите предходни мисли, действия и решения. А когато се изправим пред труден момент, отдаваме неприятното събитие на случайността, лошият късмет или съдбата. (стр.32,192) Свикнали сме да автоматизираме мислите и действията си до ниво на несъзнателното им извършване, с цел овладяване и пестене на времето в ежедневието. И когато решаваме, че е време за промяна и усъвършенстване, отново се стремим да култивираме и автоматизираме новите си добри умения в навици, без да се стараем да ги прилагаме съзнателно.

Дали не считаме,  осъзнаването за досаден и трудоемък процес, с който си губим времето?!  Ако се върнем към праисторическия човек, довел ни до днешния социално-икономически разцвет след десетки хиляди години на усърдие – то това безспорно е така! Но ако погледнем само стотина години назад, ще видим, че точно няколко мига на осъзнаване са създали електричеството, осветлението и безжичния пренос на данни по света. Няколко Искри на Просветление дошли след хиляди години, „прекарани на тъмно”... (стр. 36,43,47,66,114,159,161,170,190)

Ако умеем да виждаме и осъзнаваме причинно-следствените връзки, които мотивират нашите мисли, действия и решения, ще открием, че животът ни се управлява от далеч по-възвишени енергии и сили. Те често ни „създават проблеми”, когато съзнателно или не, се опитваме да ги сведем до нашето ниво на възприятие и разбиране,  вместо да изкачим няколко стъпки по Съзнанието си нагоре, за да достигнем знанията, които ни носят. (стр. 13,37,114,156)

Например, за да диагностицира дадено неразположение, съвременната медицина измерва определени биомаркери на кръвната картина, а Традиционната Китайска Медицина (ТКМ) разглежда външния вид и емоциите на пациента. Докато модерната медицина констатира заболявания с помощта на биомаркерите, то показателите на древното познание на ТКМ говорят за симптоми на предстояща дисфункция, далеч преди да настъпи заболяване. (стр.12,27,112,148) В таблица 1 са представени сравнителните показатели  за качеството на живот в двете направления на медицината:

Таблица 1: ПРИМЕРНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ, СПОРЕД ЕМОЦИИТЕ И НАВИЦИТЕ, КОИТО СИСТЕМНО ПРОЯВЯВАМЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО

Органова система с проява на дисбаланс	Физиологична  функция	според Традиционната китайска медицина		според Конвенционалната Медицина
		показател за дисфункция	причинител на дисфункция	биомаркер	причинител на дисфункция
Черен дроб	детоксикация, метаболизъм, кръвотворен апарат	неспокоен сън, липса на апетит, кожен сърбеж	гняв,лютиви храни, липса на режим, вечерно преяждане,  изтощително ходене, гледане	холестерол чернодробни ензими	алкохол, мазни храни, преумора, отслабен имунитет, заболяване
Сърце	кръвообращение	нарушена памет , отоци	прекомерни емоционалност солени или сладки храни	кръвно налягане	висок холестерол, липса на движение
Далак, Панкреас	Храносмилане, циркулация, имунитет	жажда, липса или прекомерен апетит	прекалена  умисленост, прекалено седене	инсулин	прекомерен прием на въглехидрати
Бели дробове	дишане, зареждане с кислород	отпадналост, умора	скръб, прекалено лежане	хемоглобин	липса на  чист въздух, неправилно дишане, гени
Бъбреци	регенерация, метаболизъм, алкално-киселинен баланс	сънливост, студени или горещи крайници	страх,  прекалено стоене	креатинин	недостатъчен прием на вода, прекомерен прием на протеини

Забележка: посочените показатели са само примерни и използвани за сравнение, и далеч не представят цялостната картина на дадено неразположение, заболяване или симптом за такова.

 

Свикнали сме да търсим външните причини за нашите неразположения и несполуки, без да си даваме сметка за нашите заслуги и нашата роля, в една или друга степен, по отношение на влошеното ни качество на живот. Именно този подход прави дилемата „потребност и задоволеност” определяща в живота ни. С разрешаването на тази дилема сме ангажирали и икономически направления като маркетинг, реклама и продажби. В крайна сметка, здравето и благополучието ни зависят от начина, по който възприемаме и разбираме нещата, но и от начина, по който ги усвояваме и прилагаме, и мястото, на което ги поставяме в живота и спрямо самите нас. За да разберем по-цялостно факторите, които управляват качеството на живота ни, степента на удовлетворението и личностната ни мотивация, е необходимо, да отдадем внимание на житейските сфери, в които съществуваме, и които, по един или друг начин, определят характера на нашите изяви, възприятия, съзнание, реализация и развитие. Считаме, че животът е кръговрат, състоящ се от (стр.21) раждане, детство, младост, зрелост, старост и смърт, и го уподобяваме на колелото, което караме, докато нe пораснем, а след това го захвърляме в килера. Често губим радостта от карането на Колелото, преди да забележим, че все още не сме свалили „помощните колелета”, които ни пречат да се наслаждаваме истински на това удоволствие, толкова дълго, колкото пожелаем.

Глава 4: В ЛАБИРИНТА ПСИХИКАТА

 

”Няма път към Щастието, да си Щастлив е Пътят.”

Дзен-Будистка поговорка

Лабиринтът е пътека или колекция от пътеки, обикновено от вход към цел. На английски език понятието е обозначено с думата “maze”, чието буквално значение „мазе” на български език е килер, тайно подземие,сутерен, основа на къща.

 

Фиг.5: План на Лабилинта в Катедралата в Шатр, Франция,

Изображение: https://commons.wikimedia.org/wiki/User:Ssolbergj

https://en.wikipedia.org/wiki/Chartres_Cathedral#/media/File:Labyrinthus.svg

 

 

Глава 4:   В ЛАБИРИНТА НА НАШАТА ПСИХИКА

Думата „психика”, произхожда от гръцката дума за Душа – „Психея”.

Ще разгледаме Психиката като „Тайното царство” на нашите чувства, мисли и емоции, в което нашият търсещ Дух трябва да слезе, за да открие и реализира съкровената същност на нашата Душа. Владетелят на това тайно царство е Егото, което ревностно пази своите придобивки. За да можем да осъществим потенциала на нашето Аз, трябва да склоним Егото да освободи светлината на нашата Душа. За целта, трябва да подредим мислите, чувствата и емоциите, складирани в подсъзнанието, с които да построим Стълба към по-високото ниво на Съзнание, по която Духът да слезе и да освети Ума на нашето Его. Това е четвъртото измерение на изявата на Аза – Триединството - сливането на Духа с Душата, чрез сърдечността на Егото. (стр.13,17,19,102,146)

Човешката история винаги е била водена от древни митове, легенди и народни прeдания за скрити съкровища и за приключенията по пътя на тяхното търсене. Редица археологически разкопки, изследващи древни цивилизации, откриват сложно изградени лабиринти в различни части на света, чието предназначение и приложение все още е загадка за науката.

Но какво всъщност може да стои зад тези мистериозни лабиринти?

Любопитството и съмнението са присъщи черти на търсещото Его. Именно те водят човешката цивилизация към развитие и усъвършенстване, но съмнението може да се окаже нашият „препъни-камък”. Както може да ни мотивира отново да търсим, да доказваме и да откриваме, съмнението може да ни вкара в омагьосания кръг на разрушителните емоции. Когато се съмняваме в себе си, лесно попадаме в плен на страха, страстите, заблудите, амбициите и изкушенията, които ни отклоняват от пътя към личното ни Аз. (стр.15,17,33,34,148)

Склонността на човешката природа да се съмнява под въздействието на негативни емоции е изразително представена от древногръцкия мит за „Орфей и Евридика”. Орфей (търсещото Eго) слиза в подземния свят - Тайното царство, за да си върне своята Евридика - Светлината на своята Душа. Воден от Хермес, (символ на интуицията), Орфей е на път да спаси Евридика, при условие, че не се обръща назад. Малко преди да постигне успех, страховете му, изникващи от спомените за изгубеното щастие, го изкушават да се усъмни и той се обръща, за да се увери, че Евридика го следва. Така Орфей губи волята си, но и своята Евридика - вярата си - най-ценното богатство на Душата. (стр. 114-115,153,175)

В исторически аспект, именно загубата на вяра бележи началото на упадъка на тракийската цивилизация, чийто символ-верую е „първосвещенникът на изгубеното познание” - Орфей.

Древногръцкия мит за „Тезей и Минотавъра”е единствената инструкция за предназначението на загадъчните лабиринти, която ни е дадена досега.  Животът е Лабиринтът, в който слизаме, за да изучим, разгърнем и осъществим личният си потенциал. Всеки един урок (стр.13), който трябва да усвоим ни се преподава в деветгодишен цикъл. На всеки девет години Животът изпитва нашите психични устои във Физическата, Душевната, Духовната, Сърдечната, Интуитивната, Умствената и Съзнателната сфери. В зависимост от това до каква степен сме усвоили и приложили житейските уроци, в края на цикъла ще изживеем изпитанията като успехи, страдания или трудности в Седемте сфери на нашата изява. В мита, тези изпитания са представени като седем девойки (талантите на Ин потенциала на Седемте сили) и седем младежа (силите на Ян енергията необходима за реализацията на Седемте таланта), давани в жертвоприношение на обитателя на Лабиринта, на всеки девет години. „Обитателят” е нашето Его в лицето на Минотавъра – символ на първичната страст към живота. За да спре да „изяжда Живота”, Егото трябва да бъде победено от нашата Воля (Тезей), водена от Разума (оракулът в Делфи),  Любовта (Афродита) и Интуицията (Ариадна) - четирите сили на устойчивата психика. Ако разгледаме човешкия мозък, ще открием, че мозъчните гънки образуват не само двете половини, управляващи мисълта и действието - Ин и Ян, но също така оформят един вид лабиринт, в който се крие нашият потенциал. Когато прилагаме Волята си чрез първичността на Егото, ние несъзнателно му позволяваме да строи прегради от страхове, предразсъдъци, заблуди и страсти по пътя към желаните придобивки, заключвайки потенциала и дарбите ни в мрачния лабиринт на емоционалната цикличност. Но когато оставим Умът ни да бъде воден от първичната сила на Духа, смело отключваме Съзнанието си за следващото ниво по спиралата на усвояването и реализацията на Седемте сили. Именно в тази борба за надмощие между Духа и Егото се поражда и дуалността на нашето битие, разделяща реалността на рай и ад, управлявани от Бог или Сатан. Когато се отклоняваме от пътя към Себе си, Животът ни изпраща изпитания, за да събуди Сърцето и Интуицията, които да ни изведат от лабиринта на личната ни заблуда. Същността на нашето Его се проявява, чрез уменията ни да даваме и да получаваме, но и чрез склонността ни да взимаме и задържаме. Докато на Егото не му бъде дадено или отнето някое притежание или достояние, ние не можем със сигурност да знаем каква е неговата природа. Въпросът е: Кой си ти, когато имаш власт над Ада и кой си, когато Раят ти е поверен: грабител, съдник, прощаващ или пазител? От уменията ни „да освобождаваме от длъжност” негативните прояви на нашето Его, се определят устойчивостта и ценностите ни, степента на градивната  или разрушителната роля на Егото в живота ни. Уменията ни да откриваме и следваме нишките на Ариадна могат да ни изведат от лабиринта на Егото.

„За да измолим Евридика от Хадес”, т.е. за да склоним Егото, да освободи Душата ни от мъките, трябва да го дарим с цялата си Любов. Но от Силата на Вярата и Свободата на Мисълта ни зависи дали ще успеем да отключим Сърдечната сила, даваща Светлина по обратния път и дали Интуицията ни, ще се събуди, за да открие изхода от лабиринта. (стр.36,39,99,111,117,123,133,137,146-155,192)

Деветте години, водещи към входа или изхода на лабиринта са деветте изпита за тройния Аз, търсещ съкровищата на Живота в трите сфери на изява и в трите нива на съзнание. (стр.14,106,191,197)