”Няма път към Щастието, да си Щастлив е Пътят.”
Дзен-Будистка поговорка
Лабиринтът е пътека или колекция от пътеки, обикновено от вход към цел. На английски език понятието е обозначено с думата “maze”, чието буквално значение „мазе” на български език е килер, тайно подземие,сутерен, основа на къща.
Фиг.5: План на Лабилинта в Катедралата в Шатр, Франция,
Изображение: https://commons.wikimedia.org/wiki/User:Ssolbergj
https://en.wikipedia.org/wiki/Chartres_Cathedral#/media/File:Labyrinthus.svg
Глава 4: В ЛАБИРИНТА НА НАШАТА ПСИХИКА
Думата „психика”, произхожда от гръцката дума за Душа – „Психея”.
Ще разгледаме Психиката като „Тайното царство” на нашите чувства, мисли и емоции, в което нашият търсещ Дух трябва да слезе, за да открие и реализира съкровената същност на нашата Душа. Владетелят на това тайно царство е Егото, което ревностно пази своите придобивки. За да можем да осъществим потенциала на нашето Аз, трябва да склоним Егото да освободи светлината на нашата Душа. За целта, трябва да подредим мислите, чувствата и емоциите, складирани в подсъзнанието, с които да построим Стълба към по-високото ниво на Съзнание, по която Духът да слезе и да освети Ума на нашето Его. Това е четвъртото измерение на изявата на Аза – Триединството - сливането на Духа с Душата, чрез сърдечността на Егото. (стр.13,17,19,102,146)
Човешката история винаги е била водена от древни митове, легенди и народни прeдания за скрити съкровища и за приключенията по пътя на тяхното търсене. Редица археологически разкопки, изследващи древни цивилизации, откриват сложно изградени лабиринти в различни части на света, чието предназначение и приложение все още е загадка за науката.
Но какво всъщност може да стои зад тези мистериозни лабиринти?
Любопитството и съмнението са присъщи черти на търсещото Его. Именно те водят човешката цивилизация към развитие и усъвършенстване, но съмнението може да се окаже нашият „препъни-камък”. Както може да ни мотивира отново да търсим, да доказваме и да откриваме, съмнението може да ни вкара в омагьосания кръг на разрушителните емоции. Когато се съмняваме в себе си, лесно попадаме в плен на страха, страстите, заблудите, амбициите и изкушенията, които ни отклоняват от пътя към личното ни Аз. (стр.15,17,33,34,148)
Склонността на човешката природа да се съмнява под въздействието на негативни емоции е изразително представена от древногръцкия мит за „Орфей и Евридика”. Орфей (търсещото Eго) слиза в подземния свят - Тайното царство, за да си върне своята Евридика - Светлината на своята Душа. Воден от Хермес, (символ на интуицията), Орфей е на път да спаси Евридика, при условие, че не се обръща назад. Малко преди да постигне успех, страховете му, изникващи от спомените за изгубеното щастие, го изкушават да се усъмни и той се обръща, за да се увери, че Евридика го следва. Така Орфей губи волята си, но и своята Евридика - вярата си - най-ценното богатство на Душата. (стр. 114-115,153,175)
В исторически аспект, именно загубата на вяра бележи началото на упадъка на тракийската цивилизация, чийто символ-верую е „първосвещенникът на изгубеното познание” - Орфей.
Древногръцкия мит за „Тезей и Минотавъра”е единствената инструкция за предназначението на загадъчните лабиринти, която ни е дадена досега. Животът е Лабиринтът, в който слизаме, за да изучим, разгърнем и осъществим личният си потенциал. Всеки един урок (стр.13), който трябва да усвоим ни се преподава в деветгодишен цикъл. На всеки девет години Животът изпитва нашите психични устои във Физическата, Душевната, Духовната, Сърдечната, Интуитивната, Умствената и Съзнателната сфери. В зависимост от това до каква степен сме усвоили и приложили житейските уроци, в края на цикъла ще изживеем изпитанията като успехи, страдания или трудности в Седемте сфери на нашата изява. В мита, тези изпитания са представени като седем девойки (талантите на Ин потенциала на Седемте сили) и седем младежа (силите на Ян енергията необходима за реализацията на Седемте таланта), давани в жертвоприношение на обитателя на Лабиринта, на всеки девет години. „Обитателят” е нашето Его в лицето на Минотавъра – символ на първичната страст към живота. За да спре да „изяжда Живота”, Егото трябва да бъде победено от нашата Воля (Тезей), водена от Разума (оракулът в Делфи), Любовта (Афродита) и Интуицията (Ариадна) - четирите сили на устойчивата психика. Ако разгледаме човешкия мозък, ще открием, че мозъчните гънки образуват не само двете половини, управляващи мисълта и действието - Ин и Ян, но също така оформят един вид лабиринт, в който се крие нашият потенциал. Когато прилагаме Волята си чрез първичността на Егото, ние несъзнателно му позволяваме да строи прегради от страхове, предразсъдъци, заблуди и страсти по пътя към желаните придобивки, заключвайки потенциала и дарбите ни в мрачния лабиринт на емоционалната цикличност. Но когато оставим Умът ни да бъде воден от първичната сила на Духа, смело отключваме Съзнанието си за следващото ниво по спиралата на усвояването и реализацията на Седемте сили. Именно в тази борба за надмощие между Духа и Егото се поражда и дуалността на нашето битие, разделяща реалността на рай и ад, управлявани от Бог или Сатан. Когато се отклоняваме от пътя към Себе си, Животът ни изпраща изпитания, за да събуди Сърцето и Интуицията, които да ни изведат от лабиринта на личната ни заблуда. Същността на нашето Его се проявява, чрез уменията ни да даваме и да получаваме, но и чрез склонността ни да взимаме и задържаме. Докато на Егото не му бъде дадено или отнето някое притежание или достояние, ние не можем със сигурност да знаем каква е неговата природа. Въпросът е: Кой си ти, когато имаш власт над Ада и кой си, когато Раят ти е поверен: грабител, съдник, прощаващ или пазител? От уменията ни „да освобождаваме от длъжност” негативните прояви на нашето Его, се определят устойчивостта и ценностите ни, степента на градивната или разрушителната роля на Егото в живота ни. Уменията ни да откриваме и следваме нишките на Ариадна могат да ни изведат от лабиринта на Егото.
„За да измолим Евридика от Хадес”, т.е. за да склоним Егото, да освободи Душата ни от мъките, трябва да го дарим с цялата си Любов. Но от Силата на Вярата и Свободата на Мисълта ни зависи дали ще успеем да отключим Сърдечната сила, даваща Светлина по обратния път и дали Интуицията ни, ще се събуди, за да открие изхода от лабиринта. (стр.36,39,99,111,117,123,133,137,146-155,192)
Деветте години, водещи към входа или изхода на лабиринта са деветте изпита за тройния Аз, търсещ съкровищата на Живота в трите сфери на изява и в трите нива на съзнание. (стр.14,106,191,197)
