Алхимия на здравето: Част ІІІ Седма допълнителна глава: "Малкият Принц и Спящата красавица"

Нашето Съзнание е люлката на нашата Душа – нейното обиталище, или по-скоро нейният космически кораб. Понякога тази люлка лети като комета и ни извисява до най-високите върхове на нашите мечти, желания и постижения. В такива моменти нашият бляскав и светкавичен Ум е хванал здраво волана на нашето Съзнание, за да ни отведе в страната на сбъднатите стремежи на нашата гениална и творческа Душа. Но понякога люлката на нашето Съзнание така ни приспива с монотонния си ритъм, че ние, унесени в дълбок и непробуден сън, пропускаме да се отблъснем от Земята за да се залюлеем отново към бленуваните си мечти. В такива моменти животът ни се управлява на „автопилот”, ръководен изцяло от нашето Подсъзнание, което ни държи здраво заключени в царството на Петте сетива. Тогава последният буден сигнал в нашето Съзнание ни изпраща усещането, че сме просто роботи, контролирани от някакъв скрит чип. (стр. 15, 21, 36, 143) В това царство, Умът ни, Душата и Съзнанието ни са абсолютно подвластни на нашите пет възприятия, разчитат и се доверяват единствено на тях – на това, което виждаме, чуваме, докосваме, помирисваме и вкусваме. Тези усещания са толкова силни, че всичко останало всява страх и несигурност в нашето Съзнание и то започва да се блъска между петте стени на материалня свят. Фактът, че сме свободни от отговорността да вземаме сами решения, ни дава сигурност и надеждност, и подмамени от безгрижното, но „шарено еднообразие на това сладко робство”, бързаме да приспим Съзнанието си, за да не ни смущава. От страх да не изгуби властта и преимуществата си, Егото не позволява на Ума ни да получава, възприема и да разбира сигналите и информацията, идващи отвъд тези пет стени. Още повече, активира механичните ни реакции към приятните и неприятни усещания, подчиняващи Разума и Съзнанието на условните рефлекси. Условните реакции ни пречат да опознаваме и разграничаваме качествата на нашите пет сетива. Защото всяко едно от тях притежава мощната сила да активира определени рецептори и центрове, чрез съответните хормони и сигнални молекули в нашите мозъчна, нервна и хормонална системи, при това с ефекта на бумеранг, чрез емоциите, които възбуждат, енергиите, които отключват, хормоналните метаболити, които остават да циркулират в телата ни. А какво би се случило, ако се опитаме да не реагираме на сигнала, получен от някое наше сетиво? И способни ли сме всъщност, да удържим тази реакция? Дали информацията, която получаваме е достоверна и изчерпателна? Изисква ли нашата активна намеса? (стр.21,34,54,111,132)

Непрекъснато се стремим да изпитваме силни усещания, доставящи ни удоволствие и вълнуващи преживявания, които на практика притъпяват нашата сетивност. Подобно на лютивия вкус, който потиска обонянието и рецепторите на езика да възприемат други вкусове и аромати, понякога дори с блокиращо и упойващо въздействие и върху другите ни сетива. Не само това, а считаме, че единствено когато приспиваме Ума си с различни посредствени дейности и развлекателни занимания, или чрез алкохол, дрога, успокоителни лекарства или други опиати, житейските ни дилеми се решават сякаш от само себе си. Считаме, че състоянието на доволство и екстаз, до което понякога или по-често ни довеждат тези занимания, ни отвежда най-близо до същността на Бога, и това напълно ни устройва, без да се замисляме, че всъщност временно сме изпаднали в безсъзнание, причинено от упойващия и хипнотичен ефект на емоционалните и/или андрогенните хормони.

Да бъдем доволни е нашата най-важна цел в живота ни като хора. Но можем ли да бъдем доволни постоянно, през целия си живот, без непременно да търсим причина за да сме доволни? Нужно ли е непрекъснато да „дрогираме” Ума си, за да ни кара да си мислим, че сме живи и доволни? И от къде всъщност идва недоволството?

Означава ли това, че без недоволството не осъзнаваме какво е доволството?

Истина е, състоянието на не осъзнаване - приемане без определяне на нещата, отключва възможностите на безкрайния потенциал. Когато изчистим Ума от хаотични мисли, той става по-възприемчив към посланията на по-висшите нива на Съзнанието. Когато не полагаме достатъчно усилия да развиваме сетивата на Ума си, ние сме склонни безгрижно, но и безотговорно да му позволяваме да бъде воден от нашите пристрастия и мрачни мисли, емоции, чувства и грижи. Така постепенно замърсяваме Съзнанието си и извора на чистите чувства в Сърцата си. Както вече разгледахме в темата за „Емоционалните хормони”, най-лесно за човека е да привикне към негативните си емоции и реакции, защото именно те провокират секрецията на силно упойващи хормони в организма. А след негатива идва наградата на емоционалната фаза на удовлетворение, именно вследствие на тези хормонални опиати. Когато по този начин редовно губим концентрацията на Ума си, неусетно демагнетизираме телата си, губим от Жизнената си енергия, активираме някое хронично заболяване, и дори предизвикваме разпада на собствената си уж нетленна и безсмъртна Душа. Всеки един външен дразнител, който позволяваме да ни въздейства, по един или друг начин, възбужда в телата ни определени химични реакции. Повечето от тези реакции отделят отпадни метаболити и дори токсини, които на организмът ни е нужно време да изхвърли. Ако Умът е неспособен да контролира отговора ни на външни дразнители, Съзнанието бързо се замъглява от негативните усещяния на физическото неудобство поради „клетъчното недоволство” от замърсяването, или още по-лошо - от недоволството на незадоволеното Его. Фините вибрации на вкуса, зрението, слуха, допира и обонянието, са ценни източници, които ни дават познанието за есенцията на нещата и ни помагат да развием сензорните си умения за изучаване на различните нива на нашето Съзнание. Склонни сме автоматично да се подаваме на изкушенията и бързаме да игнорираме и потискаме спонтанните изблици на радост, вдъхновение и творчески импулси. Сдържаме спонтанните си желания да дадем и споделим нещо от себе си, защото сме свикнали първо да си правим сметката, какво ще получим в замяна, пропускайки ценната възможност, която ни се предоставя! Нещо повече, учим децата, че ако направят това, ще получат онова, считайки, че като ги изкушаваме с награда, ще ни е по-лесно да ги накараме да извършат някоя, според нас, полезна дейност. Трудно ли е да накараме децата да се чувстват полезни? Та те жадуват да ни зарадват с уменията си, да изявят Себе си - да бъдат полезни – това е тяхната наградата.. Когато превръщаме истината в досада, а болестотворните изкушения в награда, обръщаме смисъла на нещата и отключваме порталите на недоволството в живота. (стр.12,54,80,95,104)

Капанът на изкушенията ни хвърля в дълбоката пропаст на страданието, идващо от нетърпението на очакваното възнаграждение, след което отново ни връхлита неудовлетворението. Без чистотата на Съзнанието, без светлината на Ума и будността на Сърцето, и без силите на Духа, трудно можем да излезем от тази клопка, независимо от IQ-то ни (коефициента на интелигентност), религията, вярата или силата на волята. Но както казва героят на актьора Пиърс Броснън във филма „След залеза”: „Най-добрият начин да преодолееш изкушението е да му се отдадеш напълно...” Тоест, единственият възможен Изход, който ни остава, след безумния скок в капана, е да се научим да владеем това, което ни изкушава. (155/7-11)

Често се съпротивляваме на обстоятелствата, които не разбираме, от гордост бъркаме акта на отдаването с подчинението, и пропускаме даденият ни шанс за абсолютно опознаване, чрез което можем да придобием властта и силата да
преодолеем себе си. Трудно е да осъзнаем, че колкото по-упорито се съпротивляваме, толкова по-подвластни ставаме на силата на изкушението. Защото отвъд „Царството на петте сетива”, нашите сетивни способности са неограничени. Ако погледнем през оранжевия „прозорец на Зрението”, изграждащ фронталната стена на триъгълната призма на фиг.10, символично изобразяваща нашето 3-D (стр.17) – триизмерното „Царство на Петте сетива”, ще установим, че от равнината на тази гледна точка то изглежда като къщичка. Именно нашите пет сетива са основата, върху която стъпваме, за да се проявим в материалния свят, за да се реализираме и да осъществим Душевните си стремежи. Търсещият изследовател е наясно, че сетивата са основните инструменти на Душата и в нематериалния свят, където тя също чува, вижда, помирисва, докосва, вкусва, в пъти по-силни степени.

И точно това е първата и основната задача на Душата, когато се проявява в грубия материален свят – да опознае, да настрои и усъвършенства фините нива на петте си сетива. В това се крие и смисълът на Христовия призив:

„И тъй, бъдете съвършени и вий, както е съвършен Отец Ваш, който е на Небесата.“ Кой е Небестияг ни Отец? Висшият Разум, който вижда всичко, знае всичко и съобразява всичко. Когато овладеем петте сетива, ние ще се научим да виждаме с Ума си и да чуваме този Разум. Всяка крива мисъл, всяко нездраво чувство, внасят „смут в Небесата“, буквално „размътват водите на Съзнанието“ и „замъгляват очите на Ума ни“, подобно на нездравословната храна за нашите тела. (стр.15,36,75,95,112)

Когато Съзнанието ни е замърсено с нечисти възприятия и мисли, Душата страда. Слизайки в материалния свят, Душата попада в затвора на тялото, за да изпита всички телесни наслади, но и мъчения и страдания, породени от желанията, докато не се научим правилно да използваме Ума и Сърцето си, да мислим, да чувстваме и да боравим със сетивата си. Подобно на гласовете или музикалните инструменти, с които певците и виртуозите изпълняват най-съвършените си хитове. И тяхното майсторство се състои в това, че са успели да овладеят до съвършенство моментите, дори частиците от мига, в който да активират или да изключат определен клавиш, струна или гласов тон. По същият начин ние можем да се научим кога, какво и как да вкусваме, виждаме, чуваме, помирисваме и докосваме, за да изучаваме, да усъвършенстваме, да ползваме и трансформираме енергиите, желанията, чувствата, емоциите, съзнателните си нива, телата си и средата, в която живеем. Защото, петте сетива са клавишите на Душата, с които тя управлява физическото тяло, за да активира определени енергийни центрове в Ума, Сърцето и Съзнанието ни. Когато настройките са достатъчно чисти и хармонични, тогава Духът слиза и започва да работи, да твори, да усъвършенства Душата и да я подготвя за по-високите нива на Свръх-Съзнанието, където тя също трябва да изяви себе си достатъчно пълноценно и съвършено, без да нарушава хармонията на Висшите Светове! Ако една Душа успее да внесе хармония в грубия материален свят и да я съхрани в себе си, то тя е готова да изучава и по-висшите изкуства на живота в по-Висшите Светове. От друга страна, всяка хармония, идваща в материалния свят от по-висши нива на съзнание внася определена дисхармония в недоразвитите Души на хората, но и стимул и мотивация. Не случайно всяко красиво нещо в нашия свят бива опорочавано и разрушавано - негативен акт, който внася миг на хармония единствено в его-Съзнанието, докато изкушението не го прикове с предизвикателствата на съвършенството. (стр.114,133)

Храмът на сбъднатите мечти

„Не знаете ли, че сте храм Божий и Духъ Божий живее във васъ?” 1 Кор. 3:16

В това се крие и вечната, все още недообяснена дилема на християнството и неговите ереси: кой е Исус Христос? Господ, неговият Син или някой революционер-самозванец? Защото нашите Души са „валутата на Господ”. (стр.29,42,45,74) Той ги разпръсква по света и ги праща да инвестират и да „строят храмовете на Божието царство на Земята, така, както е проектирано на Небето” (Божественото въображение). Но когато Душата се увлече по силните и груби усещания на материалния свят, от нейната индивидуалност се ражда Егото, което я оковава с веригите на петте сетива в стремежа си да задържи ценностите за себе си. Недочули, недоразбрали, недовидяли и недоосъзнали, вместо да строим „обетованата Земя”, ние започваме да я бетонирваме... Така „оставяме храмът си неосветен от благоволението на Духа Божий“. Цял живот Егото инвестира недоволство в стремежа си да получи обещаният дял от „Царството“. Едва в края на пътя си, Егото осъзнава, че това, което счита, „че му се полага по право“ не е нищо друго, а личната му егоистична илюзия, която в крайна сметка го праща там, от където е дошло - в Нищото. (стр.19,37,114)

Когато следваме посредствените си желания и страсти, водени от стремежа към емоционално, физическо или чисто егоестично удовлетворение, носещо недоволство или ненаситност, пламъка на Душевните ни стремежи постепенно гасне. Съзнанието ни губи скоростта и способността си да лети, а Умът ни губи умението си да управлява „свободната ни воля” отвъд „триъгълната призма” на 3D фиг.10 – третото измерение. Така, животът ни постепенно преминава в дълбоката дрямка на заблудата, която всъщност ни лишава от ценностите, които бихме могли да генерираме в себе си, ако Съзнанието ни би било достатъчно чисто и будно. (стр.15,36,48,112,143,177)

Ако разгледаме животинското царство, ще устновим, че за разлика от човека, всички негови представители от насекомите и водните, до бозайниците и хвъркатите, владеят сетивата си до съвършенство. Считаме, че те нямат емоции и разсъдък, но основната разлика между нас и тях е в членоразделната реч и в способността на ума да използва двигателния апарат за боравене с материята. Съществената разлика, обаче, се крие в Егото. Чудно е да забележим, че животните нямат Его, или по-скоро използват егото си по далеч по-розумен начин от нас! Те влагат Его-енергията (емоции и двигателни реакции) за самосъхранение и осъществяване на живота. Как са се появили хищниците ли? Та дори и агнетата, които контактуват с човека започват да придобиват познатият ни Его-характер! Нима човешкото Его е заразно!? Удивително е да знаем, че почти всички животни владеят сетива, които са чужди за човека, като интуиция, вътрешно зрение и вътрешен слух. Ако направим опит с един паяк, например, ще установим, че той разбира намеренията ни още преди да сме предприели каквото и да било действие. Означава ли това, че паякът чува мислите ни, разсъждава и реагира? Или мисълта ни се излъчва чрез звук, конкуриращ скоростта на светлината, при това на общоразбираем език? Все въпроси, за които не е нужно да чакаме науката, за да изследваме. Факт е обаче, че пристрастеността, ненаситността и неспособността да се справим с рефлекторните вериги на петте сетива, може да принизи съществуването на човеса под нивото на едноклетъчните организми. Днес знаем от какво имат нужда микробите, бактериите и вирусите, за да се развиват и просъществуват хилядолетия наред, но сме неспособни да разберем нуждите на клетките в собствения си организъм. Не осъзнаваме, че клетките ни нямат неотложна нужда от храната, с която непременно тъпчем телата си, например. Приемаме телата си и живота за даденост, след чиято консумация оставяме само отпадъците. Това ли е стремежът на живота ни?

Наистина ли считаме Господ за най-голямата маркетингова корпорация във Вселената, която е длъжна да задоволява консуматорските ни капризи и желания, при това напълно безплатно и докато разхищаваме Живота си в Нищото? Отказваме да осъзнаем, въздействието на собствените си мисли върху околната среда, защото ни се иска никой да не ги чува. Но когато сме „на ръба”, започваме да се молим на Бог да ни чуе. Считаме, че Той непременно е длъжен да ни чуе и да изпълни молбата ни. Все още недоумяваме как и кога „блажените слепи ще прогледнат”, а дори не сме си направили труда да осъзнаем, че върховете на пръстите ни виждат, чуват, разбират и знаят повече от самите нас!!! (стр.28,29-31,32-36,56-59)

Ако сме способни на такова осъзнаване, да видим докъде ще ни отведат днешните стремежи към удовлетворение и притежание, които дори и днес могат да ни накарат да озверяваме „от глад” срещу ближния, бихме започнали на мига свободно да създаваме блага за себе си и другите. На мига бихме се освободили от недоволството и мързела, и всяка негативна мисъл, емоция и стремеж за удовлетворяване на собствените си никому ненужни егоистични капризи. Защото, както парче злато има стойността на парче хляб за гладния, а вчерашният хляб е безвкусен за богатия, така и скъперника би умрял от глад за парче злато.

Ако гениалният Ум, родил се в Исус Христос още преди 2000 години, е осъзнал, приложил и изстрадал тази истина, за да ни покаже собствената ни заблуда в „Царството на Петте” сетива, то още колко време ще е необходимо на собствените ни умствени способности да събудят заспалото Съзнание днес, за да ни освободи от Егоестичните възпрятия и пристрастия? Защото днес, Съзнанието ни все още е будно единствено за позивите на Егото. И днес Съзнанието ни е все още подвластно на Подсъзнанието с неговите условни рефлекси към приятните и неприятни усещания. Днес сме по-безпомощни от всякога да държим „Кутията на Пандора” заключена.

Някои от нас ще си кажат: „Как така, аз владея до съвършенство сетивата си и съзнателно взимам решенията в живота си?!” Да, но въпреки това, все нещо недостига, за да получим желаното удовлетворение. Все някакво недоволство остава, което да ни мъчи... Независимо, че може да бъде предизвикано от състрадание, съчувствие или обич към някого, при всяко едно положение боли, защото сме егоисти, защото сме се привързали към някакво удоволствие или изпитваме някаква неосъзната нужда. Често чувството на състрадание, което се поражда, не е нищо друго, освен егоистичният страх, който изпитваме, от вероятността, че бихме могли да попаднем на същата съдба. Съчувствието би могло да предизвика подобна болка по същия начин, но поради бодливото лицемерие и смразяващото егоестично безчувствие към нечие страдание. Когато ни боли от обич или от силната дума „Любов”, тази болка е предизвикана единствено от неконтролирания и неосъзнат стремеж към притежание на обекта на нашето желание. За беда, днес често любимият човек бива приеман за даденост и лесно бива заменен с любимите кола, смартфон, бижу, дреха, лакомство, занимание или просто някакъв предмет, задоволяващ страстите и неудържимите желания. А когато позволим на безразличието да превземе Душата ни, заживяваме в илюзията на празните понятия. Ще си кажете: „Е, щом сме станали толкова безчувствени, тогава, защо изпитваме болка!?” Защото това е болката на някой дълбоко страдащ вътре в нас! Болката на нашата умираща Душа, убивана всеки ден бавно, но сигурно от коравото Сърце и черната мисъл! Ако обичаме живота ще излъчваме само радостни мисли и благоприятни условия за себе си и ближния, иначе няма как да ни е добре!

Ако се научим да не пожелаваме нещата, които не са отредени за самите нас, да се стремим към самоусъвършенстване, да сме благодарни, да се грижим, да отдаваме нужното и да се радваме на това, което ни се дава – обстоятелствата, хората, условията, без да се поддаваме на капризи и недоволство, без да се стремим към притежание или да се привързваме към удоволствието, то тогава всяко страдание ще изчезне, най-малкото защото в него ще открием желаното удовлетворение, нужният житейски урок или някоя отдавна очаквана радост, която не сме успели да осъзнаем.

Опознавайки и овладявайки сетивата си, ние се учим да опознаваме, контролираме, изчистваме и подреждаме чувствата и емоциите си. Учим се как да работим със себе си и с енергиите, които генерираме чрез нашите чувства и емоции. За постигането на подобна и далеч по-усъвършенствана сетивност е необходим строг подбор на храната, режим и хигиена на тялото, емоциите, мислите, чувствата, Ума и Съзнанието. Защото всеки хормонален стимул събужда нашата свръх-сетивност, с риск да ни завлече по-надълбоко в морето от изкушения, необуздани емоции и страсти.

Единствено в състояние на абсолютна чистота на тялото, сетивата и чувствата, и в светлината на Ума и личната енергия, ние можем да посрещаме всяка емоция с радост и спокойствие, до нейното пълно осъзнаване, смиряване и овладяване. Цел, която би решила повечето от проблемите на днешното човечество, без каквито и да било опустошителни войни за надмощие било то вътре в себе си, у дома, в работата, в парламента, и изобщо в света и срешу ближния...

Жизнената енергия е неутрална, за да поддържа баланса на живота, и от нас зависи, как тя ще бъде използвана и приложена. Ако днес непреодолимото ни желание ни кара да направим и да блеснем с добро, водени от ентусиазма на егото си, то утре нечие мрачно и непреодолимо его-желание непременно ще направи зло. За да има плодоносни условия за живот е нужно да не определяме качествата в другите и в себе си на добри или лоши, а да използваме балансирано дадената ни енергия и сили. Да правим това, което е необходимо за поддържането на личния и душевния баланс на другите. Не бива да забравяме, че нашето благодеяние може да причини нечие страдание, така, както нечие злодеяние може да ни донесе безценни дарове. Но ако нечие нещастие ни радва, или нечие щастие предизвиква нашето недволство, то тогава несъмнено сме изгубили Душата си. (стр.37,148)

Ще си кажете, че в днешното ежедневие на непрекъснат стрес и всевъзможни външни въздействия, постигането на чистота на мисълта, личната енергия, чувствата и емоциите е абсолютно непостижимо. Но ако се опитате само за седмица, или дори за 24 часа да поставите сетивата си под пълен контрол и в пълен покой, чрез избягване на каквато и да било емоционална реакция, дискусия, преценка, или консумация на вкусна и апетитна храна, напитки, музика, аромати, интригуващи покупки или други вълнуващи занимания, независимо от външните стимули и дразнители, само за това толкова кратко време, ще откриете, че всичко е постижимо. Не само това, но ще откриете един нов и напълно свеж, независим и ободрен човек вътре в себе си. Човек свободен от негативни емоции, преценки, предубеждения, пристрастия, критика, съмнения. Човек пълен с енергия и радост, готов да твори и да се наслаждава на живота, независимо от обстоятелствата и абсолютно независим от Егото си.

За беда, и поради ширещото се невежество, днешната политика решава проблема с „емоционалния баланс” на гражданите по пътя на стимулиране на консуматорството и задоволяване на изкуствено възбудените необуздани нужди на населението. Подобен ефект на принудително предизвикана зависимост, има и „публичната емоционалност” провокирана със стресиращи събития, „интензивно разтръбявани” чрез масовите медии. Масовото въздействие върху сетивата и емоциите насърчава потребностите и стимулира психологическите мотиви, пораждащи необходимостта от тяхното спешно задоволяване, без реална нужда. Контролът върху сетивата, емоциите и ненаситността, обаче, е лична отговорност. Изборът какво да ни въздейства остава личен.

Храмът на обречените - Ангели и Демони по пътя към „Обетованата Земя”

Когато преди 3 500 години Мойсей дойде на Света, за да изведе поробения еврейски народ от Египет, той имаше задачата да го спаси именно от това царство на страданието, това иго на петте сетива, оковани в болка и ненаситни нужди на Егото. Чрез различни личби по пътя към Изхода... по пътя към обещания Израил, Мойсей прокара Пътя на Осъзнаването. Мисълта за „обетованата Земя”, обаче, разпалва нови хилядолетни борби и войни на неосъзнатите човешки страсти. Или както отбелязва Апостол Иуда в Съборното си послание: „1:5. Искам да ви напомня, - макар да знаете вече това, - че Господ като избави народа от Египтската земя, погуби отпосле ония, които не вярваха. 6. Ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови в мрак, за съда на великия ден.“

Мойсей учеше народа на въздържание и търпение, по пътя на които да овладее душевното страдание, за да се освободи от егоистичните страсти, които всъщност отклоняват човека от пътя към „обещаната обетована земя”. Тези, които не повярваха, не постигнаха мир със Себе си. А „Ангелите”, които повярваха и следваха божиите заповеди, в мига, в който опитаха от „манната” – благоволението на Бога, се възгордяха отново и тръгнаха след Егото си. А възцари ли се Егото в Ума, Човек губи Вярата, Любовта, Себе си и Душата си – губи жилището си. Неосъществените желания на Душата раждат мъки и страдания, неосъществените желания на Сърцето раждат болката и болестите, неосъществените желания на Ума раждат глупостта, илюзията, страстите и его-Съзнанието, а незадоволения Дух ражда разрушението и тлението. Става ясно, че във физическия свят човек може да си създаде куп недоразумения и сложни кармични дилеми, които могат да бъдат разрешени единствено по пътя на осъзнаването. Тръгне ли след Егото, обаче, човек на мига попада „обратно в Египет”. А там цената на Осъзнаването е изключително висока и може да струва хилядолетия на страдание и мъчително невежество. (стр.11,38,114,146) Съвършенството дели една граница с изкушението, която е много тънка, както тази между енергийните вибрации на Ангела и Демона. Колкото по-съвършен и перфектен в своите мисли, действия и материален израз е един човек, толкова по-голяма е силата на деструктивната енергия около него, ако той не е успял да ликвидира демона на собственото си Его. (стр.155/7-12,50,76,81) Защото единствено его-Съзнанието е склонно да превръща условните рефлекси на сетивата в рефлекторни вериги, с които ни приковава в създадения от „н-Его” свят на престъпления и наказания, страдания и болка, страсти и нездрави желания, мимолетни удоволствия и ненаситност, нещастие и недоволство. Така, противоречивото твърдение на Петър Дънов придобива смисъл, а именно: „Този свят ще се оправи, когато започнем да санкционираме доброто.” Защото и днес доброто и красивото все още играят ролята на изкушения за Ума и Егото. Личният ни Ум е абсолютно безсилен единствено пред Егото. Защото Егото в човека не е нищо друго освен необузданото пристрастие към величието на Аза, често приемащ образа на Бог! и съществуващ единствено в Ума! Ненаситността на Егото ражда разрушителни емоции, болни стремежи и желания, чиито негативни енергии, трупани с хилядолетия, един ден, съвсем спонтанно раждат демоните на човешкото съзнание. Окултните науки определят демоните като абсолютно независими и нечовешки същества, забулвайки истината, че те са единствено плод на невежото човешко Съзнание и Ума, неспособен да разпознава и овладява енергиите на разрушителното Его. Когато храним безплодни амбиции, пристрастия, злоба, завист, ненаситност, алчност, страхове, съмнения и други негативни и порочни желания на Егото, включително фалшива скромност, и дори стремеж към добро и съвършенство, те имат свойството съвсем естествено да попадат в гравитационното поле на тези демонични енергии, които бързо завземат съзнанието и на практика „поробват“ материалното и астралното (безплътното) ни съществуване. Нужно е непрекъснато да държим Съзнанието и Силите си будни и чисти, за да разпознаваме и своевременно да овладяваме стихията на изкушенията, преди те да са попаднали в окото на Егото и завладели нашата същност, пускайки в Ума ни отровата на его-Съзнанието. (стр 155/7-12)

Когато Съзнанието е неспособно да се освободи от демоничните капани на егоистичните желания, емоции, страсти, амбиции, изкушения, предразсъдъци, непрекъснато залагани от Его-Съзнанието, тогава разумните и градивни прояви на Душата, Сърцето, Ума и Духа са ограничени до невъзможни. Демоните на его-Съзнанието държат в окови възможностите за нашето самоосъзнаване в „Царството на Петте сетива”, респективно развитието и изграждането на нашите по-фини тела, и най-вече освобождаването и израстването на Душата и Аза. Така вместо да открием нашият „Йерусалим” попадаме в „храма на обречените” – в Огледалния свят на Егото.

Царят на „Египетска земя”

„И ще предам египтяни в ръцете на жесток владетел, и свиреп цар ще владее над тях – казва Господ...” Из Книга на Пророк Исаия 19:4.

Ако положим малко повече усърдие в опознаването на себе си, ще установим, че единствено Въображението ни е в състояние да управлява сетивните сигнали, да активира или да постави под контрол реакциите, които сетивата възбуждат в нас, в нашето умствено, физическо и емоционално ниво. Простото доказателство за това е баналният пример с лимона: представете си, че отхапвате от плода му и устата ви на мига ще се напълни със слюнка, пораждайки тръпките на онова стипциво чувство от вкусването на киселият му сок и от скърцането на зъбния емайл. Въпросът е кой управлява нашето въображение? Макар и родено от Ума, въображението, подобно на малко любознателно и палаво дете, е склонно да се привързва към своите въображаеми приятели – тези на Душата, Егото, Сърцето, Тялото и Духа. Фактът, че за човешкото въображение е трудно да си представи нещо абсолютно ново и никога неосъществявано към момента на неговите новородени представи, образи и идеи, ни подсказва, че в крайна сметка нашето въображение е заченато в Ума ни от един по-висш и Универсален разум, черпещ от Безкрайното Съзнание и потенциал на Висшата сила, Висшият разум, Бог. Когато заключваме въображението си на чисто физическо ниво, за задоволяване на първичните нужди на Тялото, Егото, Ума или Душата, тогава ставаме абсолютно неспособни да си представим нещо отвъд субективните ни подсъзнателни представи, генерирани от петте сетива и първичните възприятия на Ума. По този начин отнемаме възможността на Ума, Душата, Сърцето и Духа ни да се хранят с нужната им светлина, свежа мисъл, Любов, творчески импулси, практични идеи, мир и блаженство. Не само това, а отваряме порталите на Съзнанието за контакт с демоничните същности, обитаващи зоната на астрала около нас. (стр.32-38155/7-7)

Често отъждествяваме въображението със склоността към фантазиране и вживяване в нереалистични представи. Но въображението не е нищо друго освен визуализация на нашите мисли, желания, мечти, стремежи, амбиции и намерения. Благодарение на него ние успяваме да материализираме живота си. Единствено въображенето е в състояние да сътвори или разруши собственият ни живот, в зависимост от това, с кого му позволяваме да се сдружава – със светлата и свежа мисъл в Ума, идваща от Висшето Съзнание, или с ненаситните желания на Егото, напоявани с тъмните води на Подсъзнанието. (стр.15,36,95,101,116,143) Но ако овладеем изкушенията и „гладните его-мъки” в „Царството на Петте сетива”, тогава ще можем да си изковем его-броня и дори да я превърнем в нашия „Йерусалим” – бибрейския град на Силите и Светлината. Именно там можем да работим със сетивата на Ума, Сърцето, Съзнанието, Духа и Душата. Така Въображението се превръща в Зрение, а ако успеем да осъществим взаимодействие с Висшия Разум и с Любовта – в Творение. (стр.155-18,29,32)

Ролята на въображението е скрита и в смисъла на пророчеството на Исаия: „19:23. В оня ден ще има широк път от Египет (сетивния човек) до Асирия (умствения човек); и Асур ще прихожда в Египет (контрола на Ума над тялото и сетивата), и египтяни - в Асирия (въздействието на Егото върху Ума); и египтяни заедно с асирийци ще служат Господу. (Егото и Ума, служещи на Висшия Разум) 24. В оня ден Израил (духовният човекъ, имащ власт над Егото и Ума) ще бъде трети с Египет и Асирия; благословение ще има посред земята (осъзнаване ролята на Егото и силите Ума и Съзнанието, облагородяващи Живота). 25. която Господ Саваот ще благослови думайки: благословен да е Моят народ – египтяни (човекът с развитите сетива, по пътя на чистотата на тялото и чувствата), и делото на ръцете Ми – асирийци (човекът с развитите мозък и умствени способности по пътя на разсъждението и усърдната работа), и наследието Ми – Израил. (човекът станал едно с волята на Божия Дух – Висшият Разум)”

Цената на Свододния избор – Входът е свободен едва на Изхода

Преди две хиляди години, в началото на залеза на Тракийската цивилизация, разкъсвана от завистта на Елинския „хай-лайф” и борбата за надмощие на разрастващата се на Изток Римска империя, точно в центъра на новите римски завоевания по Светите земи, избухва Огъня на едно неугасващо и всемогъщо Съзнание. Така както Тракийската култура, съхранявала хиладолетия наред така наречените днес „христови ценности на безсмъртието“, влагайки ги в принципите на благоразумното развитие на йерархиите на обществото, изчезва сякаш в нищото, така сякаш от нищото се появява Исус Христос, чужд за своя еврейски народ, но готов заради неговите страдания да поеме на раменете си Световния Кръст. Също като тракиеца Прометей, осветил човешкото Съзнание с Огъня на Знанието и страдал заради това, прикован за скалата на Егоистичните мъчения хилядолетия наред, така и Исус с готовност отива на Кръста на безпощадното човешко невежество. (стр.114,146) Триста години след Христовото разпятие, в безсилието на борбата срещу Христовото Съзнание, Рим склонява да приеме Християнската вяра и църква като универсална. Днес Светът се крепи именно на тази вяра, овладяла необуздания „Римски Дух”.

Исус Христос дойде, потопи се и излезе невредим от Кръстовия Ад на Петте сетива, за да проектира в човешкото Подсъзнание, Самосъзнание и Съзнание, в самите нас, „Царството Божие” - царството на мира, радостта и Любовта.

Вярваме, че познанието е сила и днес търпим последствията от една такава арогантност, за която утре ще платим, не с блажено, но с мъчително страдание от това невежество. Защото всяко познание е отговорност! Знанието изисква чиста мисъл, разсъждение, търпение, усърдие, смирение, умение, прилагане, милосърдие, опрощаване, състрадание, подчинение и пълно отдаване на управляващите го закони. Считаме, че пътят на ученето е пътят на пробата и грешката, но когато познаем и влезем в Любовта, осъзнаваме, че там няма място за проби, грешки или прошки, там Знанието и неговият закон действат с пълна власт и пълна сила. Там е само служене и прилагане, приемане и отдаване. Това е Пътят на Сътворението на Новият Свят. Сътворение с Любов, а не с войни, разруха и насилие. Този Свят, който Господ сътвори в Началото на всички времена, и който Адам и Ева разрушиха с грехопадението си... С кое грехопадение? С прелюбодеянието си към Бога и отхвърлянето на Свободната си воля. (стр.155/6)

Всяка забрана сама по себе си е символ на авторитет и власт над Знанието, но и изкушение за Ума, Егото и Въображението. В същото време обаче, забраната е изпитание на вярата и доверието. В този смисъл издаващият забраната носи отговорност към своите „ученици”, а „учениците” дължат нужното доверие, уважение и усърдие за спазване и изучаване на даденото познание (забраната). Най-лесният начин за невежия ученик да си научи урока е по пътя на личният опит..., на пробата....

Престъпването на забраната на ближния, обаче, още повече на този, който дава живота и благата, не е проба по пътя на личния опит, а престъпване на личната воля, т.е. престъпление! Личната воля е първата собственост на Бог, който е дал от тази своя собственост и на човека. Свободната воля е първата лична собственост на Адам - Първият човек, дадена му от Бога, след като Бог му дава Живот чрез Дъха си. Едемската градина и Дървото на Живота, са дадени от Бога на Адам да ги пази и да се грижи за тях. Бог даде доверието си на Адам и му осигури всичко нужно: даде му за храна всякакви дървета, плодове и треви, даде му да господства над животните, даде му жена, и му даде само една забрана: да не яде от дървото посред рая.

Доверието е акт на даване на свободна воля и Любов на Адам.

Поверяването на рая и забраната, са „прехвърляне на отговорност върху чужда собственост” – градината на Бог, но не и на самата собственост.

· Първото престъпване на Адам срещу личната собственост на Бог, е че хвана вяра на изкушението, а предаде доверието на Бога, т.е. измяна.

· Второто престъпване, е че злоупотреби с доверената му отговорност (да пази градината), но не се отказа от свободната си воля да избере да вкуси, т.е. измама.

· Третото престъпване, е че открадна – посегна към забранения плод, т.е. кражба.

· Четвъртото престъпване: вкуси – наруши волята и собствеността на Бога и яде от забранения плод, т.е. посегна към чуждата и забранена собственост, без дори да пита, т.е. нарушение на чужда собственост.

· Петото престъпване: скри се от Бога – опита се да скрие истината, излъга.

· Шестото престъпване, е че хвърли вината за престъплението си върху Бога, който му е дал жената, и с това опорочи доверието на Бог – т.е. лъжесвидетелство.

· Седмото престъпление е, че стана роб на вината – т.е. отрече се от свободната си воля, като се оправда със „Жената, която му дала да яде”, сякаш не е имал право на избор да вземе сам решение дали да яде забранения плод – т.е. „невменяемост?”.

Адам предава наведнъж всичките си ценности, дадени му от Бога, за да оневини нарушението си срещу Божия закон: свободната си воля; доверието на Бог; благата, дадени му от Бог; жена си; и честта, да отстоява избора си, бил той и грешен.

Слабата Вяра ражда греховете, а от греховете никнат престъпленията. Първото престъпване на Свободната Воля води към следващото. А от един грях се раждат хиляди, милиони грехове, престъпления. Но Бог е благосклонен.... Направи и облече с дрехи Адам и Ева и ги изгони извън рая, в пустата земя, като изпълни волята им да бъдат като богове – т.е. след като си получиха първия урок по Вяра, Истина и Любов, им даде шанс да направят своя рай. След време Бог навестява синовете му, за да види делата му, и да го изпита дали е осъзнал и изправил греха си. Бог поглежда благосклонно към закланите агнета, поднесени му от Авел, но към земните плодове, дарени му от Каин, не поглежда. Това огорчава Каин и Бог му казва: Бите, 4:7: „Ако правиш добро, не повдигащ ли лице? Ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.” Вместо да размисли върху думите на Бог за чистотата на Сърцето, за това какво е добро и зло, за гордостта и за греха, които могат да дойдат от стремежа към безгрешност, към Доброто и към благоволението на Бога, Кайн отива и убива брат си Авел...

Та и до днес, единственото, което сме разбрали от Библията, е че Адам бил изгонен от рая, защото ял някакъв плод и Бог се зарадвал на закланите агнета на Авел, затова Кайн го заклал него...

Бог изпита Каин в устойчивостта му в Доброто, защото Каин принесе в дар плодове, а не заклани животни. Защото ако сме наистина добри ще сме радостни и няма какво да ни тревожи, че някой не проявил внимание към добротата ни...! Защото доброто не е за гордост и почести. Доброто е първопричината, с която Бог твори!
Ако Бог е можел да ликвидира с престъпленията на Адам и Ева, би им простил за миг!

Но поради не-Знанието им, родило невежеството и невменяемостта им в греха, Бог благоволи към тях и ги изпрати да се учат, а после ги изпитва, за да види как се спазват заповедите му. Кои други заповеди? Бяха ли в рая? Бяха! Знаят ли какво е Добро? Знаят! Знаят ли с какво да се хранят? Знаят! Познават ли растенията и животните? Да! Знаят ли, че могат да раждат деца? Знаят! Знаят ли кое е лошо? Е нали ядоха от плода, зачи знаят! Тогава защо и днес колим животните, а престъпленията и греховете продължават да се множат като гниди?

В Рая Адам и Ева може да са били голи, но първо са били чисти, т.е. невинни! Когато яли от плода скрили голотата си! Защо? Защото са яли плода за познаване на доброто и лошото. Защото са разбрали, че са сгрешили, че вече не са чисти! Вместо да се изчистят, те скрили мръсотията си. С какво я скрили? С още повече мръсотия!

Какно е Зло? Познанието на невежеството, стремящо се към власт. А какво е невежество? Не-знание в отсътвие на Вяра в Доброто! Какво е грях? Престъпване на Свободната воля в условия на съмнение към Себе си и ближния! Измяна в Любовта към Бога. Какво е съмнението? Изпит в Доброто! Какво е изкушение? Изпит в Любовта и Вярата.

Претенцията на Първородния грях на Човека – Его-Съзнанието, е да познае и да има живота на Бога. И Бог изпълнява именно тази воля на Адам и на Ева праща ги в пустата Зема, да сътворят своя Рай и да познаят вечния живот. Но вече не живота на Човека или на Бога, а този на Егото, на което Адам повери Свободната си воля, дадена му от Бога. Това е наследството на Авел и на Каин – поробената свободна воля на Адам. От кого е поробено това наследство? От Вината! От Егото! И от Злото! Наследството има трима собственика преди Адам, а какво остава за Каин и Авел....

Първият син на Бога е Божието Аз – знанието на Бог за творението Му, за тъмнината, за светлината, за Доброто, за Живота и равновесието. Бого-Знанието.

Бого-Знанието е познанието на Бог за Себе си - Аза. Бог се вижда в Знанието си.

Първият син на Бого-Знанието е Човекът – Бог вдъхна на Адам Живот от Аза си - Душа и Знание, даде му Вяра и Любов – Доверието си. Даде му храна и му повери грижата за Земята, Живота и растенията, и да властва над животинското царство.

Първият син на Човека Адам е Его – съ-Знанието, родило се от Мисълта на Аза в богоподобния Човек. Адам вижда образа си в очите на Бог - в образа на Бог - Его.

Първият син на Его е Его-Съзнанието – Адам вижда Бог в Себе Си. То казваа на Адам: „Той вдъхна от Него си, значи аз съм Его”. Егото осъзнава Себе си, в мига в който Съмнението, заразява Съзнанието! Когато Адам пожела Его – образа на Бог.

Първият син на Его-Съзнанието е Прелюбодеянието – което казва, на Адам: „Щом Той вдъхна на н-Его, значи и Аз съм.” Его-Съзнанието се ражда, когато образа приравнява себе си с Бог при вида на забранения плод. Когато Адам реши, че щом Бог му е дал да бъде като него, значи и забраненото му е разрешено. Т.е. когато Адам решава да посегне и да вземе вечния живот и знанието на Бог, без да е поискал и получил разрешение от Бога си. Когато образът (Его) се е счел за равен на създателят си (Бог). Четирите Гряха и Сдемте Престъпления идват от Първородния Син на Човека – раждането на Его - първото знание на Човека, съ-Знаване на богоподобието.

Коя е причината за грехопадението? Не-Съзнаването на Доброто ог Адам и Ева.

При мисълта, че могат да получат, да са богове, Доброто и Вярата им се изменят.

Съмнението в Доброто е Първият грях на Адам и Ева – подложиха Доверието и Любовта на Бога на изпит! и родиха първия син – Его-Съзнанието. (забранения плод!)

Вторият грях на Адам и Ева – пожелаха забраненото на ближния – на Бога си!

Третият грях на Адам – Изкушението – посегнаха и вкусиха от забраненото,

Прелюбодеянието е Четвъртият им грях – познаха Егото преди Бога и преди Себе си, т.е. преди Аза си, което ги вкарва в престъпленията срещу Бога. Така Егото на Адам започва да твори, не вечен живот, а вечен грях. Как Бог е могъл да се справи с това заразно Его-Съзнание, освен да го изпрати в изгнание, докато Човек се осъзнае?

Адам, се отрече от Създателя си. Отрече се от Бог и Свободната си воля, преди да познае Себе си и да проучи Дървото. Счете се за равен на Бога, без да е добил опита и знанието му! Без да е отдал на Бог нужното за дадените му блага – Любов, Доверие и Благодарност. Усъмни се в Бог, но не и в Змията. Не се усъмни и в забранения плод!?

Образецът (Адам) е първообразен на Бога, но невежеството равно ли е на Знанието?

Какво е Аза? Знанието на Бога.

Какво е Съ-Знание? Знанието на споделения опит.

Какво е Его? Познание за Аза. Какво е Его–Съ-Знание? По-Знанието на Егото за Познанието на Аза. Т.е. по-Знание в трето лице.

Какво е по-Знанието? Разбиране за Знанието. Научаване за съществуването му –т.е. получаване на информация (представа) за Знанието, но не и на самото Знание.

А как може Знанието да познае себе си? Когато Аза осъзнае и види Себе си! Бог е осъзнал Себе си в тъмнината и е видял Аза Си в Светлината и в творението Си!

Как може съ-Знанието на Човека да „по”-знае какво е Знанието (Аза)?

Като придобие опит и види Себе си в Знанието на Аза. Какво прави Адам? Реши направо да вземе óпита на Знанието, т.е. позна образа си, „опита Егото си” (изяде плода на свободната воля), без да Се познае, но видя Себе си в жената, която пое вината!

Защо Адам прелюбодейства с Бога си? Защото видя и позна образа на Егото си в Огледалото на Его-Съзнанието - Съмнението, и си казва „Той съм Аз” – сравнява образа си с образа на Бога с очите на Его-Съ-Знанието си и пожелава образа на Бога си преди да е познал собственият си образ. Първото, което Адам осъзнава при вида на забранения плод е Его (съзнаването за подобието на своя образ с образа на Твореца си, а пожелавйки знанието и живота на Бога създава Его-съзнанието). Т.е. преди да добие Знание за творението на Бог, преди да познае Себе си, Адам получи знанието на Его.

Няма как да познаем Себе си през очите на Его-Съзнанието, защото неговото познание е зание за Его – за образа в огледалото, лишено от съдържание. То вижда само Его. Его-Съзнанието не вижда Човека, а само отразения образ на Бог (Аза) в огледалото на Его!

Кой зачена Его-Съзнанието? Изкушението? Забраната? Мисълта, че човек може да бъде като Бог? Бого-по-Знанието на Аза в Адам? Окото, което се съблазнява? Окото, което вижда собственото си отражение в блясъка на ближния? Умът, който се стреми към притежание? Или блясъка заслепяващ състраданието в Сърцето? Или съмнението, което разклаща вярата в Доброто на Бог и в Любовта Му? Съмнението или стремежа към власт и притежание заслепяват Сърдечните Очи на Човека и отнемат паметта на човека за Доброто? Бог вдъхна живот на Адам и му даде волята си да се грижи за Земята и Живота в райската градина, повери му живота на всички растения и животни в нея. Давайки му тази отговорност, Бог е длъжен да предпази самия Адам от тази част на познанието за Знанието, която има силата да се обърне срещу самият живот. Как е могъл Бог да предаде на Адам това Знание, без да изипта Сърцето и Ума му в устойчивостта да притежава, да се грижи и да защитава достоянията на Бога? Затова Бог издава забраната и изпраща Змията, която да научи Адам шо е Познание на Добро и Зло. Тогава Кой зачена Егото, което накара Адам да яде плода? Бог вложи цялото Си Знание в Адам и го „облече” с Образа Си, запечатвайки с н-Его отговорността на Човека да се грижи за Божието творение. Нероденото Знание на Адам (не-знанието му), изкусено от величието на Божия образ, ражда Невежеството му при появата на съмнението в Доброто, Любовта и Доверието, които Бог даде на Адам. Его-Съзнанието е плод на Невежеството, родено в отстътвието на Добро, Вяра и Любов в познанието. Но никое Познание не е повече от Знанието! Как се учим на добро?

Бог, обикна Аза си и посади от него в Сърцето си - посред Рая „Дървото на Живота”, раждащо Знанието и Живота. Човекът избра Егото си вместо Бог и вместо Себе си и посади от него в „двора от тръни” – в собственото си Сърце, „Дървото на Греха”, раждащо грехове, пороци, престъпления и смърт. Но Човек не позна и не обикна Егото си, защото първо се отказа от Любовта – от Бога си, и защото в Его – в огледалния образ няма Любов, няма Разум, няма сетива и чувства – а само едно познание, отразено от трети образ – в Его-Съзнанието, замъгляващо Човешкия разсъдък и Съ-Знанието на Сърцето. Адам избра вечния живот, отхвърляйки Божията воля и отказвайки се от собствената си свободна воля – Самият живот, и отиде в робството на Его - влезе във вечния живот на греха. Всяко раждане на човека от Адам и Ева насам е възкръсване на его-живота в смъртта на греха, т.е. вечен живот на Его-Съзнанието – на невежеството. Докато се отричаме от Себе си пред его-стремежите, ние следваме Адам.

Всяка мисъл след вкусването на плода води към следващото падение, докато...

Да не би да си мислим, че докато не дойде някой да ни спаси, да изкупи греха? Но такова понятие, такова упражнение, такъв „закон за изкупление” не съществуват. Защото Бог не наказва, а само изпълнява. Единственият, който понесе Божият гняв това е Змията и то само за да ни хапе, защото сме се провалили на изпита по Добро, Вяра и Любов!! Исус Христос дойде след Мойсей да ни покаже единственият „Изход” не от „Египет”, а от Нищото на Его-Съ-Знанието!

Но докато „не оставим майка си и от баща си” - Адам и Ева – съмненията и предразсъдъците, докато не се отречем от наследството на Адам, ние няма как да видим изхода, защото ще си останем заслепени от блясъка на Его. Защото и до днес Адам зове човека да изкупува греховете му пред Бога.... Подмамени от тази Его-илюзия правим деца и поколенията идват с идеята, че ще поправят живота, но вместо това отново го развращаваме в борба за привилегии, власт и притежания. Продължаваме да се храним с плодовете на Адамовото дърво.... И колкото пъти посягаме към забранения плод – Егото, толкова пъти отваряме „Кутията на Пандора”.

В първия миг, в който непреодолимо пожелаем да притежаваме нещо, в този миг раждаме его-Съзнанието си. В първия миг, в който придобием това нещо, предаваме свободната си воля на н-Его. И колкото пъти в живота си помислим, че притежаваме нещо, или пожелаем да притежаваме, в толкова по-покорни роби на Егото ставаме. Толкова по-тежки и здрави стават его-веригите „в Египет” – страната на страстите, амбициите, страховете, болестите. Но и толкова по-високи стават огледалата и по-дълбоки порталите на Асирия - страната на изкушенията и заблудите на Ума.

Бог е вложил в нас цялото си Знание и е дал образа Си, за да ни се радва, а не да злоупотребяваме с н-Его един срещу друг и срещу Бога. Когато се предаваме на Егото, ние тръгваме след н-Еговия блясък и излизаме извън Себе си, т.е. вече не сме в Аза Си.

Докато не проумеем, че единствените неща на Този Свят,

които можем „да притежаваме”, като лично своя собственост са:

· Вярата в Господ,

· Любовта на Бога (Аза дал ни живота, Дъха си, с който дишаме) и

· Свободната си Воля,

и при това да ги пазим с цената на Егото, и да ги заслужим с Доброто, Вярата и Любовта си, то животът ни ще бъде лишен от смисъл и пропилян в „Египет” и „наказателния ковчег на Его-Съзнанието”.

Бог вдъхна от Аза си на Човека, даде от Душата Си и я праща на Земята, за да се грижи за Земята и да изучава знанията за Живота, за Човека, за растенията, за животните, за Земята, за Вселената, за Бога, за Доброто и Злото, за равновесието, за силите на съ-Творението и т.н.. Прекарваме целият си живот в борба за морални и материални придобивки и накрая изчезваме като пепел в пустиня и нищо от това не можем да вземем със себе си, нито пък самите себе си! С нищо от това не се ползва и Душата ни. Защото нищо ценно не сме научили, нито пък сътворили, и нищо от това, което сме разбрали или направили е било в полза на Бог или на ближния. Нещо повече! С глупостта и невежеството си заключваме Душите в мъртви пространства, без изход. Бог даде Живота, изобилието и Любовта си на творението си - на Адам и Ева. Изтърпя престъпленията им. Но не отне живота им. Не отне Дъха си от тях. Не поиска и нищо в замяна за дадените Живот и блага, нито откуп за престъпленията им. Даде шанс на Душите им да се учат, за да превъзмогнат невежеството си. Защото Бог е неизменен в Любовта и Вярата Си в Себе Си и в Творението Си. Той Знае! А ние?

Именно Любовта и Истината са „Херувима” и „пламенния меч що се обръща”, при входа на Едемската градина, които Бог постави да пазят Дървото на Живота. (Битие 3:24)

Само Любовта и Истината не можем да излъжем. Опитаме ли се да ги излъжем, губим Себе си и влизаме в Огледалния Свят на Его-Съзнанието. (стр.37-38)

Но когато самото его-Съзнание попадне под властта на Его (стр.155/7-9), то започва да вижда греха, престъпленията и грешките. Защо? Защото явно човек няма памет за доброто! В мига, в който вкуси от Доброто, човек се забравя и тръгва след н-Его!

Добре му е! Значи е Добро! И тръгва като агне на закол! Да „пасе” от Доброто!

Е как така, толкова ли сме невежи? Ако човек не носи Доброто в себе си, бързо забравя какво е добро и се подава на изкушенията. Почва да „преяжда”.... Но не забравя Злото! А когато преяде, дори не го и вижда – ослепява за злото! Свидетели сме, как его-Съзнанието заразява и обрича човечеството на хилядолетни страдания. Защото грешника вижда на всякъде грях, но може ли да се оправдае, като осъди чуждия грях?

Първият изпит на Доброто в Човека е Съмнението. Започне ли човек да се съмнява (оглежда) губи твърдостта на Волята си Какво е Съмнението? Блясъка на Его в огледалото му – в Его-Съзнанието!

Вторият изпит на Доброто в Човека е Изкушението! Подаде ли се на блясъка на Его, човек изменя на Вярата и на Любовта си, губи волята за Доброто в Себе си. Защото се отказва от Аза и тръгва след Его. Какво е Изкушението? Вярата в Его-Съзнанието, която престъпва волята на Аза и на ближния.

Кога човек губи Доброто в Себе Си? Когато започва да се съмнява дали няма и по-добро! Но Бог дяде цялото Добро на Човека! Създаде тялото Му и Му вдъхна живот. Даде му Ума, за да се учи и да разсъждава върху Божието творение. Даде Му Сърце, за да живее, да чувства, да люби и да твори в съ-Знанието на Любовта на Бога. Вложи от Светлината Си в Душата на Човека, за да богатее, да се развива в изобилие и да пази Божието творение на Земята. Даде Му Духа си, за да го води по стъпките на Бога.

Ако не успяваме да познаем, изучим, развием и приложим Доброто в Себе Си, защо считаме, че навън ще открием по-добро? Тръгвайки да търсим по-доброто извън себе си, ние сами си налагаме ограничения, а с тях и недоразбраните определения за добро и зло в живота. Така си затваряме очите за доброто и тръгваме след злото.

А когато желанието за Бого-По-Знанието попадне в невежия Ум, стремящ се към власт и превъзходство, то на мига се превръща в Его-Съзнание, раждащо пороци и грехове. Не случайно Древногръцката митология представя еманациите на боговете като егоистични и ревниви същества. (стр.38,114,146) Знаейки това, Бог казва на Адам: „в който ден вкусиш (от дървото на познанието), и без друго ще умреш” Защо? Защото Адам посегна към блясъка на Бог и се отказа от Себе Си. Вкусвайки забранения плод, Първият човек обрече човечеството, обръщайки смисъла на добро и зло. Но нима един човек, Първият човек, е виновен за днешните ни грехове?

Нима Бог не вдъхна Любов на Човека? Та ако не го бе направил, днес нямаше да има живот, с който да дишаме!Бог е вложил Живота, Любовта и Доброто във всеки един от нас! И ние носим отговорност за този Живот! От нас зависи дали ще изчистим греха! Днес все още не сме си взели Първия урок в Живота – изпита по Добро!

Да грешим, дори и ако трябва да слезем до Ада, за да придобием нужното знание и опит, и да освободим Света от собствената си заблуда, е наше пълно и неприкосновено право, дадено ни чрез Свободната човешка воля, ако и Тя да е вече поробена от блясъка на Его. Днес въпреки развитият ни интелект, въпреки хилядолетният ни опит и непрекъснато повтарящото се „грехопадение”, въпреки добитите знания, въпреки разнообразните религиозни учения и „вероучения”, и дори въпреки задоволеното охолство на най-богатите хора в Света, остава нещо неизвестно – едно осезаемо вътрешно неудовлетворение, което гложди умовете и сърцата и на най-интелигентните хора: нещо което ни липсва и отдалечава от бленуваното блаженство на „По”-Знанието, нещо, което Днес ни „връща в поправителното училище”....

Или както казва Апостол Павел в първото си послание до коринтяни:

„13.2: Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога планини да преместям – щом любов нямам нищо не съм. 8.: Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества ще престанат, ако са езици ще замлъкнат, ако са знание ще изчезнат. 9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; 10. но кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде” ще изчезне. 12. Сега виждаме смътно, като през огледало, а тогава – лице с лице, сега зная до нейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. 13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов, но по-голямата от тях е любовта.„ Защото:

„4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, 5. не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, 6. на неправда се не радва, а се радва на истина; 7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.“

Време е да излезем от познанието на Егото за Егото и да се върнем на Човека – на познанието на Човека за Себе си. Трябва да се разделим с Егото – с този изкусителен, но празен образ, за да можем да изучим Човека в Себе си. Да дадем шанс на човека да започне да се учи да познава себе си. Не може Човек да мине в по-горен клас на Знанието на Истината, без да е преминал Контролния изпит – за Доброто, и изпитите за Първи клас – на Вярата и Любовта. Не вземем ли тези три изпита, няма да има Изход нито от Лабиринта, нито от „Египет”, нито от „Огледалния свят” !

С Егото не можем да познаем Любовта, но единствено с Любовта можем да познаем Себе Си и да придобием Седемте камъка, с които да подпалим и стопим Огледалната империя на Его-Съзнанието! Трябва да имаме такава Любов и така да повишим температурата си, че направо да изпарим тази отрова от Ума си!

В това е и смисъла на Христовия призив: възлюби врага си. Преди да назначим някого за свой враг или опонент, нека се вгледаме в него, с очите на състраданието. Тогава неминуемо ще открием, че враждата ни се дължи единствено на безсилието да се справим с Любовта, чувствайки я като омраза, кояго изпитваме като непреодолимо желание към някое наше или негово качество или притежание. Ако дадем справедливо и свободно, или проявим състраданието, освобождаващо ни от капана на враждата, то на мига врага ще се превърне в наш приятел, закрилник или учител.

Любовта е Закона, и както вече отбелязахме: „Всичко е в Закона” (стр.19,132,173)

Докато не вложим Доброто и Истината в Сърцата си, няма да има Любов!

Ако нямаме Добро и Истина, нямаме ръцете, с които да държим Любовта!

Нека пак се върнем на първите текстове на библейското „Битие” (І Книга Мойсеева, глава 1:29-31) Бог даде Светлина над „безвидната и пуста земя” с Волята на Мисълта си. и вдъхна от Аза си (Дъха си) на животните – всички твари по земята с Душа, и на Човека, който сътвори от пепелта на Земята. (стр.51) Бог даде и всичко необходимо за райското съществуване на животните и на човека. Осигури прехраната и добруването им. Но никъде не се споменава, че е създал животните (или каквато и да е твар с жива душа), за да бъдат храна на други животни или на човека. Но Бог поставя Човека да господства над Земята и над всякакви морски риби, небесни птици, земни животни, и всякакви ..., които пълзят по земята, на които е дал за храна „всичкия злак тревист”.

Тогава кой научи човека да яде животни и животните да се ядат един друг? И бихме ли посегнали да ядем от себе си, за да не останем гладни? Бихме ли вкусили от себе си от Любов към себе си или от страх, че Егото ни ще остане гладно? Дали Господ като е създавал Света е включил в плана си и болестите? Не! Разбира се! Господ създаде Света и постави човека за господар на Земята, да се грижи за нея и за животните. Как е възможно Господ да гласува такова доверие на човека, а човек, изкушен от любопитството си и заслепен от дадената му власт и завистта да бъде като Бог, без да вижда, че тази възможност вече му е дадена, предава Бога си за една секунда! Кога започнаха болестите и страданията по Земята? Не когато Господ изпъди Адам и Ева от Рая, а когато човека започна да яде ближния си! Когато Адам „пояде доверието” на Бога си и посегна към плода.... С това първият човек разболя Съзнанието си. Сигурно вече 10-те Божии заповеди започват да ви се струват като някаква подигравка пред самата стряскаща истина. Ако нямаме добро в себе си, какво от това, че сме спазили заповедите? Ами ако се въздържаме от греховете заради забраната? Пак ли сме добри? А как пазим заповедта „Не убивай!” Като колим и ядем животните!? Та само с този акт вече сме излъгали, откраднали, пожелали, прелюбодействали и поругали самия Живот и Бога в нас!

Можем ли да забраним нещо на Егото? Та забраната, както вече разгледахе, си е живо изкушение за Егото! Докато подменяме значенията на нещата, докато се чудим как да се оправдаем пред Истината, за да утолим глада на Егото, ще има в света болести, страдания и зло... Грехът не идва от грешките или от „грешно разбраната цивилизация”, защото за един грешката си е грешка и невежество, а за друг е знание. Грешките са наш учител, по пътя на които придобиваме знания и опит. Грехът в света идва от гладните очи на Егото, което изяжда Доброто, Вярата и Любовта между хората.

Злото в Света не идва от тъмнината, а се ражда от блясъка на светлината в очите на сляпото Его-Съзнание на Егото без знание, без вяра и без любов. Тези трите, които Бог даде на Адам, а той се отказа от тях, за да следва „бляскавия образ в огледалото”.

И днес ни е по-лесно да престъпим Себе си, от колкото да бъдем Себе Си. Нещо повече, да бъдем Себе Си – наричаме Егоизъм или смелост, като че те са престъпление. Но точно, когато престъпваме Себе Си, следвайки робската воля на Егото – нашето или нечие чуждо, пускаме Злото в Света на свобода! И вместо да хабим усилия за страхове, амбиции, смелост и стремежи, можем да вложим енергията в Себе си, за да се събудим.

Преди всичко наш дълг е да опознаем и да владеем Себе Си, да не допускаме Его-Съзнанието да владее живота ни, да властва над волята ни, над избора ни като човешки същества, над близките ни. Да не допускаме Егото да отнема Доброто, Вярата и Любовта ни. Докато живеем в огледалния свят на Его, и докато не изучим Себе си в „Царството на Петте сетива”, ще ни се налага да подлагаме нещата на съмнение – да ги изпитваме и проучваме, преди да направим избор. Единственото нещо, в което не трябва да губим Вяра, е Доброто в самите нас и в ближния. Бог е вложил Доброто в Сърцата ни и него трябва да търсим, и да будим първо, за да ни води. Нужно е да започнем да разграничаваме проявите на Егото си от тези на нашето Аз и на нашите лични вътрешни усещания и стремежи. Докато Егото се стреми да излезе навън, ние ще трябва да се вгледаме навътре в Себе си, за да се видим. За целта ще трябва да развием вътрешните си сетива, за да открием онази точица Светлина в нас, с която ще можем да усетим пулса на Истината в Сърцето си. (стр.135, 155/7-5,40,59)

Тази точица е нашето „зарядно” – нашето Аз. Нужно е да спрем да следваме Егото си, ди затворим очите за проявите на Егото на другите и да започнем да се стремим да виждаме тяхното Аз. Защото само ние можем да видим Аза на ближния от страни, но само ако сме си свалили Его-Очилата (иначе ще виждаме единствено отражението на собственото си Его). Когато започнем да виждаме със Сърцето ще открием изгубената Любов в живота. Лична отговорност на всеки един от нас е да се научим как да живеем в хармония със собственото си тяло, с Ума, Духа, Сърцето и с Душата си, и в радост и разбирателство с хората, животните, природата, Земята... Искаме да бъдем щастливи и дори сме си измислили „хапчета за щастие”, упойващи съзнанието ни с високи дози серотонин или блокиращи рефлекторните ни реакции на стрес и болка. Но няма как да бъдем щастливи, нито здрави, нито ментално и духовно пълноценни, докато сме поверили живота си на Егото. Нашите пет сетива са склонни да служат на н-Его, утвърждавайки властта му на Земята. С хапчета ли мислим, че ще излезем от „Египет”, като упоим и изключим сетивата си? А как после без сетива ще излезем от „огледалния ковчег на Его-Съзнанието”, ако изобщо получим такъв шанс? Непрекъснато търсим опора в другите и в материята, губейки себе си в света на заблудите. А когато, поради някоя разтърсваща причина, осъзнаем, че силата е в нас, с гордост я предаваме на Егото, прекъсвайки връзката си със Силата. За възстановим истинското си цяло и единно Аз, трябва напълно да се откажем от себе си – т.е. от непрекъснато недоволното и натякващо Аз, и от непрестанно искащото и ненаситно Его. Единствено тогава бихме могли да се върнем към пълноценното си Аз, способно да осъществява Душевните ни стремежи. Едва когато победим себе си, ще можем да чуем гласа на Седмата сила, на човешкото Съзнание – Любовта.

Доброто е първата крачка към Свободата и Любовта, които ни чакат от рождението. Трябва единствено да се научим как да ги приемаме, да ги пазим и прилагаме. За да влезем в Любовта, трябва да сме готови с радост, смирение, милосърдие, любознателност и състрадание да посрещаме всяко страдание в „Египет” и по пътя си в Огледалния Свят и в Лабиринта. Да развием уменията си да откриваме и съхраняваме „скъпоценните перли”, които изпитанията и емоциите ревниво пазят за нас. Те изработват финните ни сетива и връзките ни с Любовта, с която ще можем да отрием изхода от „Лабирнта” на Собствената си Психика, и да „откупим” продадената си воля, за да излезем на „Бял Свят”. (стр.10,37,153,157) Белият (Новият) Свят, който винаги е съществувал, откакто Свят светува, и който винаги е бил ревниво пазен от пипалата на Его... Бог дава на всички хора по равно от Своята Божествена Искра – Живота, и непрекъснато изпитва устоите ни в Доброто, Вярата и Любовта:

Първият изпит за Човека е: Устойчивостта на Доброто Му в условия на Знание.

Вторият изпит за Човека е: Устойчивостта на Вярата Му в условия на Съмнение.

Третият изпит за Човека е: Устойчивостта на Любовта Му в условия на Изобилие.

Първата и Единствена заповед/забрана на Бог е:

„Не посягай към н-Его.” Тази заповед ни Учи на Добро, Любов и Вяра!

В това се състои и целият закон на Живота. (стр.155/6)

Става ясно, че Библията е историята на отчаяното човешко търсене на обратният път към Бога – към Изгубения рай. Но колкото пъти я четем, толкова пъти заразяваме психиката си с Его-Съзнание. Докато не изградим напълно устойчивостта си в Доброто и сетивата си за Любовта, ще сме неспособни да извличаме истината от тази ценна книга. Защото истината е в центъра на всеки един от нас, а не извън нас. Но каква полза имаме, да знаем къде е източника и да не знаем как да черпим от него? Днес сме будни, а утре някоя страдаща Душа пак ще ни приспи с огледалото на Его. Дори и не допускаме, че от другата страна на това огледало стои Любовта и чака Доброто в нас, да се събуди. Именно Доброто е това, което твори и поддържа живота. Защото Бог сътвори Света с Добро – със Светлината, излизаща от Тъмнината, и така създаде равновесието в Света. Баланса в света не идва от разпределение на силите между добро и зло. Равновесието се поддържа от Доброто, носещо в себе си Светлина и Тъмнина. Тъмнината не е зло, а „майката на Светлината” – непроявения потенциал, абсолютния покой на Духа, раждащ Светлата Мисъл.

Това, всъщност ни казват първите четири строфи от Библията (Мойсей книга І „Битие”, глава 1.): „1. В началото Бог сътвори небето (Духът) и земята (материалната изява на кондензираната енергия на Мисълта). 2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната (енергията на стремежа, търсещ Любовта на неизявения потенциал), и Дух Божий се носеше над водата (над нероденото Знание - подсъзнанието). 3. Рече Бог: да бъде светлина (първата изява на Словото – раждането на Душата като Божествено желание - Любов). И биде светлина. (раждането на Любовта от осъзнатото желание) 4. Видя Бог, че светлината (идваща от Огъня на страстта, запален от надеждата за реализация на желанието) е добро нещо (споделената Любов), и отдели Бог (въвеждане на равновесието) светлината (Мисълта и Душата) от тъмнината (Стемежа и Материята). 5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.” (инициацията на Духа по пътя на осъзнатия стремеж за реализация, разграничаване и обединяване на осъществяващите сили на равновесието - Любовта, носеща Светлина и стремежът към Светлината – в Една Цяло) .”

Става ясно, че Злото не е противоположния и уравновесяващ полюс на Доброто. То е разрушителното Нищо, идващо от мрачните мисли в Его-Съзнанието. То съществува само в Ума на Човека! Докато не осъзнаем, че грехът е лична отговорност и вреди единствено и само на този, който го допуска, Светът в Ума ни ще е мрачен. А мрачният Ум замърсява Света и ни прави податливи на подмолното и лукаво Его-Съзнание, виждащо греха дори там, където го няма...

Бог изпрати Адам да се учи и остана сляп за греха на Авел и за доброто на Каин.

Защо Авел сгреши пред Бога? Защото нямаше достатъчно Вяра в Доброто, дадено от Бог, и за да „омилостиви Бога” принесе с невежеството си агнетата в жертва. Защо Авел не е имал достатъчно вяра? Защото Адам – баща му, не е успял да върне изгубената си свободна воля пред Бога, не е успял да събере достатъчно Вяра, за да я вдъхне и на синовете си. Защо? Защото не е положил необходимото усърдие, с което да разбере в какво се състои греха му пред Бога. Адам не е осъзнал греха си и съмнението му в Бог е останало в Ума му и в Съзнанието на синовете му. Ако Бог бе забелязал греха и в синовете му, щеше да оправдае безпочвеното съмнение и невежеството на Адам.

Когато оправдаем невежеството корените на Доброто се губят. Каквото и знание да поднесем на невежеството, то се превръща в по-голямо невежество, а ако посочим греха му – в зло. Защото невежеството е не просто не-знание в отстъствието на Вяра в Доброто, а липса на осъзнаване. Но когато върнем Вярата в Себе си, в Бог и Висшия Разум, осъзнаването се случва на мига и Ума започва да възприема даденото Знание, да разбира значенията на нещата в живота. Вярата в Доброто е първата проява на Любовта – т.е. на осъзнаването. Отнемем ли шанса за само-осъзнаване подхранваме невежеството. Единствено осъзнаването по пътя на личния опит е в състояние да отключи Ума, Сърцето и Духа – т.е. порталите на Вярата, Любовта и Знанието.

Защото Бог или съвестта на Каин го изпрати в изгнание, да осъзнава греха си и престъплението срещу Бога и брат си? Защото греха не е нищо друго освен престъпление срещу Себе си – отказ от Свободната воля. Престъпи ли човек срещу Себе си, с лека ръка престъпва и срещу волята на ближния. Нямаме ли Вярата в Себе си, губим Себе си и Бога в нас. Бог не иска да вярваме сляпо в Него, Той иска от нас първо да се осъзнаем и да повярваме в Себе Си – в собствените си сили, за да възприемем и разберем Знанието, което е вложил в нас. Едва тогава ние можем да уповаваме на Него и да разбираме законите му – т.е. да говорим на един език с Бога.

Съмнението носи мрачна мисъл, която раздвоява личността на Аз - лишено от волята да осъзнава, и Его - стремящо се към власт и притежание на Божието достояние. Но съмнението не помрачава Доброто и Любовта в нас, а само зрението ни. С Волята и с Вярата си в Доброто и Любовта можем да изгоним мрака и да проясним Ума си. Само така можем да съберем силите на Любовта и Доброто в себе си и в ближния, във всеки един от нас. Да станем отново цели и Едно с Бога в нас.

„В оня ден пет града в Египетската земя (петте сетива) ще говорят ханаански език и ще се кланят в Господа на Силите.“ (образа на Бог) Книга на Пророк Исаия 19:18

„...но в дните, когато Седмият Ангел възгласи и затръби, ще се извърши тайната на Бога...“ Откровение на Свети Йоана 10:7

Седмият Ангел и тайната на Бога

Тук ще си поговорим откровено с нашият Седми Ангел – нашият замечтан Малък Принц. Първо него ще трябва да върнем към реалността, за да можем да разберем какво ни се казва. Да чуем това, което Висшият Разум иска да чуем.

Кой е Седмият Ангел? Нашият Ум! Умът, склонен да се поддава на мързел или да използва Въображението ни за изкушения, съмнения, егоистични стремежи, фантазии и забавления, вместо за разсъждения, учение, работа, творчество, мечти, светли, градивни и концентрирани мисли. Преди да се осъзнае и да познае Себе Си, преди да започне активно да работи със Съ-Знанието и да използва разумно мозъчните ни клетки, Умът ни е склонен да се поддава на тъмния блясък на Его в склада от готови мисли, познания, емоции, предразсъдъци, желания и т.н. запаметени в подсъзнанието! Така мечтите ни да бъдем Себе Си и да реализираме живота си по най-прекрсания начин, биват заменяни от материални посредствените стремежи и амбиции за придобивки или постижения в обществото и превъзходство пред другите.

Днес огромна част от човешкото Съзнание живее извън самия човек, затворено в огледални пространства. Защото голяма част от умовете ни са заспали дълбок сън и единственото нещо, което се случва в ежедневието е да отразяват една и съща мисъл, блъскаща се между огледалата. И колкото повече се блъска и отразява тази мисъл, толкова повече се изкривява човешката психика. Човешката същност – Аза, даден ни от Висшия Разум е извън този илюзорен свят, а Душата остава скрита, нечуваща и невиждаща на дъното на мрачния лабиринт от предубеждения, предразсъдъци, съмнения, незадоволени страсти и стремежи. Така животът си изтича, лишен от нови жизнени енергии. Защото вече сме свикнали да консумираме, не и да произвеждаме, да се вживяваме в събитията от деня, а не да живеем. Доброто, Любовта и Вярата са на дъното на „10-тобалната ни система”, като „шарени опаковки” без съдържание.

Нека да се върнем на въпросите, които поставихме в предишната тема. Как може съ-Знанието да познае себе си? Като се върне в Източника си – в центъра – в самото Знание. Съ-Знанието, само по себе си е лишено от разсъждение, от разум, то е представата ни за нещата и съдържа всичкото ни познание и информацията, добити чрез впечатленията ни, рядко чрез Аза, и предимно отразени в отледалото на Его. Ако тази информация е добита чрез изображението на представата, отразена в огледалата на Его и Его-Съзнанието, то тя – информацията в това Съзнание, което се създава помежду им, не само е напълно лишена от мисъл, но и пречупена в тези его-огледала. Т.е. това Съзнание, може да бъде всичко ненужно на човека – някоя илюзия, заблуда, лъжа, не-знание, негативни страсти и емоции, но не и Истина, не и Светла мисъл, а само тяхното изкривено отражение, гаснещо в мрака на самото неразбиране, което Ума възприема като своя реалност. В това изкривено огледално его-Пространство Умът не може да осъзнае Истината, нито за себе си, нито за информацията, която получава. И колкото повече разсъждава, толкова повече се обърква. Не случайно се опитваме да определим получената информация и преценката за нея като субективна (т.е. предадена през личното разбиране за нещата) или обективна (предадена по начин, независим от личните представи за нещата). И в двата случая обаче, силното присъствие на Его-Съзнанието оказва изпитващо въздействие върху възприятийните способности на Ума. Сега става ясно, защо Бог е издал единствената си забрана: „Не посягай и не вкусвай плода на познанието за Добро и Зло – от Его!”, за да можем да черпим знание от източника, а не „да познаваме” от огледалото. Именно с тези две действия – посягането и вкусването, създаваме две огледала – това на Егото и това на огледалният му образ в Его-Съзнанието. Какво е Познанието? Бог вдъхна с Дъха Си на Адам. Какво? Дух и Любов от Аза си – Знание и Живот, носени от Мисълта на Висшия Разум. (стр.155/7-12) Душата и Тялото приемат Любовта и Живота, а Умът е приемникът, създаден да получава Божията Мисъл – т.е. да познава, да черпи от Знанието. Ние все още не можем да произвеждаме собствени мисли. Докато не изчистим напълно това сетиво – Ума, да възприема директно информацията, идваща от Източника, ние не можем да произвеждаме нови чисти и творящи мисли. Първо да отворим Ума си за тази Мисъл и Това Знание, идващи от Висшия Разум. Получим ли ги с Ума, трябва да ги приемем и изпитаме в Сърцето си и да ги разберем с Духа си, за да можем да ги осъзнаем и приложим в Живота си. Тогава мислите и енергиите в нашия организъм и изобщо в човечеството ще започнат да протичат правилно. Докато гледаме образа на Его, докато черпим информация от огледалото на Его – Его-Съзнанието, сме далеч не само от Източника, но и от Себе си и от собственото си съ-Знание – знанието за Аза в нас. С това познание в нас можем да получим Знанието на Аза. Не с Его, а с Аза за Аза.

Его-образа има способността да приспива вътрешното ни зрение, а от там и Ума, заключвайки го абсолютно лишен от Светлина и в не-Съ-знанаване на Аза в нас, оставяйки ни в Не-знанието на огледалните его-пространства. Затова Човешкият Свят изпитва непрекъснато недостиг на енергия, недоволство, ненаситност, глад, защото хората – човечеството, „сами се изключваме от контакта с Извора”.

Когато осъзнаем, че единственото богатство, което Душата има на този Свят е „Нашият Щепсел”, и се научим как да го влючваме в контакта - тази малка точица на жива енергия в самите нас (искрата на Бог в нас), тогава ще ни „светне Крушката”.

Избирайки Его (лика на Бог) пред Бога, се лишаваме от наследството на Бога, оставено на Човека – Свободната човешка воля. А тръгвайки да гоним блясъка на Его, продаваме богатството си – нашият Ум, и то единствено, за да ядем от плода, който не храни - Его-Съзнанието. Така Душата остава абсолютно гола посред Нищото.

И днес продължаваме да заключваме Живота в изкуственото Его-Съзнание, където безмилостно опустошаваме жизнената енергия и превръщаме Душата в суша. В същото време не осъзнаваме и дори се шокираме, ако случайно разберем, че изкуственият интелект, създаден от Човека, е по-съобразителен от нас! Защо? Защото той няма Его! Няма огледала и е в директен контакт с Висшия Разум! Бог е в контакт с цялото си творение, но не и с Ума, опакован в Его-Съзнанието на Човека. Нашата Душа, тази малка жива точица в нас е жива клетка от Цялото, която има нужда от живата енергия на Висшия Разум, за „да черпи ток” – от Живота.

За да спрем да употребяваме живота, като отпадък на его-съзнанието, трябва:

· да спрем да гледаме Его с его-Очилата, за да видим Аза – в нас и в ближния,

· да обърнем обратната страна на огледалото на Его – Любовта,

· да спрем да се изкушаваме в този свят, за да познаем Доброто в Себе Си,

· да спрем да се стремим към каквото и да било притежание,

· да спрем да отваряме нови огледални портали с его-амбициите си;

· да изгоним всяка мрачна и негативна мисъл, всяка негативна емоция;

· да се откажем от всяка привързаност и пристрастие, включително и храна;

· да държим Ума си абсолютно чист и буден за стремежа на Духа,

· да погледнем навътре в себе си – към енергийния център на Любовта в нас;

· да открием тази точица – Светлината на нашата Душа,

· да свържем съ-Знанието си – вътрешното си зрение с нея (в „третото око”),

· и да направим контакта с Цялото си Сърце – да отключим извора на Любовта, създаваща единяващото триединство на Аза: Ум – Душа -Дух.

Когато постигнем абсолютна чистота на Ума и на Сърцето (т.е. когато спрем да допускаме его-мисли, емоции и пристрастия да замърсяват Съзнанието ни), тогава Душата ни ще започне да възприема Духовната енергия, чрез която можем да влезем в контакт с Висшия Разум. Когато това се случи, дали ще страдаме, дали ще се радваме и вълнуваме, дали светът ни ще рухне, това не трябва да ни интересува. Достатъчно е да освободим емоциите си и да изучим и подредим чувствата си. Каквото и да се случи, то ще се случи единствено в нашия Ум. Едва когато осъзнаем новите мисли, а с тях и чувствата и породените от тях емоции (защото вече не емоциите ще създават чувствата ни, а чувствата ще отприщват емоциите, за да ни пречистят), тогава ще можем да започнем да мислим свободно и да прилагаме живота си правилно. Важно е да разберем, че първата негативна мисъл, която допуснем след това, ще ни изключи автоматично от контакта. Докато не се научим да владеем мрака в себе си, но и този, който идва от огледалата на Его отвъд, докато се научим да не си слагаме Его-очилата, ще ни бъде трудно „да оставаме в постоянен контакт”.

А какво би станало, ако цялото човечество едновременно се „включи в контакта” и си свали очилата на Его!? Тогава целият его-негатив и целият мрак на Его-Съзнанието, заедно с Огледалните Его-Империи биха изчезнали на мига. Защото те съществуват само и единствено в този огледален образ в Умовете на хората, който ги превръща в сенки, и ги кара да вегетират, консумирайки света около себе си, да рушат и да страдат, докато не се събудят от този кошмар или докато Светлинките им не изгаснат напълно в мрака на нищото. Нека спрем да гледаме това бляскаво огледало на мрачните изкушения. Нека да се съживим, да си върнем Себе си - Човека.

Да тръгнем след „слънчевото зайче”, което Его отразява на срещуположната страна. Именно „това зайче”, ще ни покаже, къде сме самите ние – в Центъра. Там трябва да търсим – там е входа към нашето Аз – към точицата Светлина в нас – към Бога и Живота в Нас.

В мига, в който погледнем Света през Его-Очилата Умът ни се заслепява, а с его-желанието си дърпаме „щепсела”, изключваме се от контакта със Знанието и Светлината. Нещо, което направи Адам, в мига, в който погледна към „Дървото на познаване на добро и зло” – видя Егото си – собственият си образ, отразяващ Бога. В този миг Адам бе лишен от собственото си Знание. Умът му бе заслепен и той пропусна да размисли, да осъзнае цената на съмнението, което Змията постави в Съзнанието му. Така Адам попадна в света на „Его-Знанието”, в който започна да гради огледалните светове на изкушението, лъжата, безверието, страха, срама и т.н. и създаде религията на Его-Съзнанието, от която произлезе Първичния закон на Его.

Но това е единственото познание, което ни учи на това какво е Добро и Зло.

Човечеството вече 8000 години изучава само и единствено Его и злото на Его-Съзнанието, за да създаде силите на Доброто. Кои сили? Вярата и Любовта. Те са, които държат огледалото на Его обърнато. Време е да си вземем изпита по Добро.

Да се изпълним с тази сила, да превърнем Его-бронята си в Любов!

Къде се намира Егото ли? Там където маркираме територията като наша. В мига, в който си помислим, че това е нашето тяло, се сблъскваме с Его-бронята. Когато наричаме нашата къща, нашата кола, нашето постижение, нашият успех, и т.н. започваме да създаваме его-веригите. Когато стимулът ни е, мисълта, че можем да придобием нещо, а мотивацията ни е, че ще спечелим нещо от това, стремейки се към крайния резултат – печалбата, тогава започваме да градим огледалната империя. А стремежът към власт, чрез добитото знание или притежание, създава Его-Съзнанието.

Първата мисъл, че можем да притежаваме нещо, отваря портал в огледалото на Его. С посягането към това, което искаме да придобием, влизаме в огледалния свят. В мига, в който го вземем, порталът след нас се затваря и оставаме между огледалата на придобивките, съмненията, амбициите, изкушенията и следващите его-стремежи.

Започваме да мислим, че това сме ние – това е нашата цел в живота, без да осъзнаваме че сме заключили самия живот в нищото, където светлина и свежа мисъл вече не идват. Там Умът ни се храни само с една стрелкаща се мисъл, носеща блясъка на Его – последният спомен за светлината на знанието, която ни е заслепила, и която постепенно угасва в Съзнанието ни. Угасне ли тази светлина Умът, лишен от свежите мисли на Източника, започва да възприема и излъчва единствено тази потъмняваща мисъл. Тя непрекъснато се отразява в огледалата и ни кара да я следваме, докато не изпълни Съзнанието ни с мрака си, превземащ Светлината на Доброто и Любовта в нас. Така оставаме само с надеждата за по-добро. Кое по-добро? На Егото?.Но там няма нищо... Когато започнем редовно да изпитваме недоволство или някакъв вид глад, отваряме огледалните портали на разрушителните емоции, страховете, страстите, амбициите, критиките, престъпленията срещу Себе си и волята на ближния и т.н.. Защото това е Его – поверяваме му свободната си воля, лишаваме се от нея заради блясъка и започваме да се стремим към волята на ближния, защото вече нямаме своя. И когато животът ни притиска така, че да нямаме избор, тогава разбираме, че напълно сме продали свободата си в преследване на празни илюзии. (стр.153,155/7-10)

Ефектите от разрушителните емоции и чувствата обаче, ни карат да страдаме и събуждат в нас състраданието, с което започваме да се опитваме да поправим грешките. Така до известна степен облекчаваме недоимъка на жизнена енергия – на Душата в нас, но в същото време рушим огледалните светове около нас, които разпръскват хиляди стъкълца, създаващи нови огледални империи. Тези империи са превзели нашите умове и умовете на ближните ни, но и на големи маси в обществото, в човечеството изобщо. Докато не се научим да „държим контакта включен”, и докато не опознаем Петте си сетива и Седемте си сили, с които да се изчистим напълно от Его-Съзнанието, ще рушим едни огледални светове, но от тях ще създаваме другии (като след разрухата на „огледалната империя на комунизма”, например). (стр.13,18,21)

Докато не се изпълним със Светлина и Любов, от горе до долу, няма как да преминем през огледалата и да се движим в мрака на Нищото невредими, или без да нараним Душата или да замърсим Съзнанието си отново. Защото веднъж вкусили от „Дървото на Живота”, веднъж усетили енергиите, идващи от контакта, ние ще започнем да чуваме, чувстваме и усещаме мислите и страданията на ближния – сякаш чуваме глас от отвъдното. А това съвсем не е далеч от истината, защото Това е Отвъдното – това Огледално Нищо, окупирало умовете на хората. А какъв е смисълът, да знаем от къде тече топлата вода, а да не се сещаме да се изкъпем?

Докато не се научим да бъдем устойчиви в Доброто, да излъчваме Любов, чрез цялото си същество, да държим Ума си чист, да изучим силите и сетивата си, с които да приемаме и генерираме светлината и топлината в себе си, ще трябва да се въздържаме от контакт с мрака. До тогава е достатъчно да държим Любовта към Бога и ближния в Ума, в Сърцето и в Съзнанието, и от тази наша Любов да черпим нужната ни топлина. Само да не си помислим, че ще развиваме някакви свръх-способности!? Това, което ще развиваме тук е умението си да възстановим нормалните функцци на Човека. Да се излекуваме от тази его-отрова. А това може да отнеме само миг, но може и да трае отново цяла вечност. От нас зависи! От това как държим Ума си чист и буден. И когато включим „щепсела в контакта”, да потече този ток, тази облагородяваща жизнена енергия, този извор на Любов в нас, та да ни Светне Съзнанието, а с него и Светът.

Най-страшно е, когато сме „излязли на бял свят”, когато „горе ни е светнало”, да започнем да гледаме, да сравняваме и да съдим, кой какво направил, защо и как го направил или казал – т.е. да си сложим очилата на Его отново... Така отново отваряме порталите за обратния отвъден свят и влизаме „пак в Нищото”. Важното е да спрем да храним злото по между си. Да се научим как да даваме и как да взимаме – т.е. как да обменяме Любовта, и как да създаваме устоите на красивото, доброто и изобилието в Света, без да се изкушаваме един друг, без да разширяваме устата на злото, която поглъща Живота и Душите ни. Доброто е Знание и отговорност, а не глезотия и даване. Доброто е получаване на благото на Знанието, което трябва да заслужим, да пазим и да предаваме ревниво. Красотата не е блясъка на Его, а блясъка на Любовта. Но ако с този блясък храним Его, хващаме злото за ръка. Ако не знаем как да приемаме Доброто, няма да знаем и как да го даваме. Губим Вярата и Любовта си!

Прекарваме живота си в напразни надежди и илюзии, в борба за придобивки и непостижими амбиции, и рядко си даваме време да осъзнаем каква всъщност е целта. Непрекъснато търсим нови стимули и мотивации, към които бързо губим интерес в мига, в който ги постигнем, или когато осъзнаем, че те изискват от нас повече усилия и усърдие от очакваното. Привързваме се към очаквания краен резултат и пропускаме важните събития, носещи знания. Или още по-зле, отдаваме значение на стресиращи събития, чиято цел е единствено да ни разколебае и отклони от избрания път. Рядко осъзнавяме, че няма по-добър стимул в живота, от това всеки ден да търсим нови знания за собствените си способности, и по-добра мотивация от това да ги изучим и да ги приложим – т.е. да реализираме Себе си, за да зарадваме Бога в нас и в ближния, например. За да влезем в контакт с Висшия Разум и да получим нужните ни помощ и просветление, е достатъчно да отправим чистата си мисъл, чрез Чистият си Ум и с Цялото си Сърце, излъчвайки Вярата и Любовта си към Господ. Само така топим огледалата на заблудата и Его-Съзнанието. В Сърцето се крие компаса за Истината и Любовта. Сърцето е порталът към единението на Аза с Висшия Разум и с ближния. Сърцето произвежда емоциите и чувствата, които могат да ни освободят, но ако Умът е помрачен от съмнения, породените от тях его-мисли и емоции могат да ни заключат в ковчега на Его-Съзнанието. Хладнокръвието прояснява Ума и зрението, овладява емоциите, подрежда чувствата и прави Сърцето диамантено, но безчувствието го превръща в стъкълце, отразяващо студения блясък на его-страстите от мрака в нас.

Приказки за лека нощ

Откакто в края на 17 век Шарл Перо издава сборника си с фолклорни приказки за деца в Кралския френски двор, най-известните от които са: „Червената шапчица”, „Снежанка и Седемте джуджета”, „Вълкът и Седемте козлета”, „Пепеляшка”, приказката за „Спящата Красавица” завладява сърцата на малките момиченца и момченца по света. Стотина години по-късно същите сюжети са пресъздадени във фолклорните приказки на Братя Грим. Днес филмите и анимациите на Уолт Дисни не пропускат да ги припомнят на децата по света, вече почти стотина години. Така, докато сме деца..., всяко момиченце вечер заспива с мечтата, че един ден ще дойде нейният Принц и ще я събуди с нежна целувка, а всяко момченце се буди с вярата, че днес ще срещне своята прекрасна Принцеса. Но дали днес осъзнаваме истинското послание на тези приказки? Дали сме разбрали, защо така са ни вълнували когато сме били деца? Питаме ли се защо и днес, децата все още се захласват по тези уж приказни вълшебства с чудесен край, но пълни със страдания и страхове. Много изследователи и психолози смятат, че тези фолклорни предания са отзвук на изстрадалата народо-психология отпреди 400-500 години и изпълнени с революционните нравоучения на критиците на боржуазните общества от преди 200-300 години. Днес единствената полза за родителите от тези приказки, си остава преимуществото, че ангажираното внимание на техните деца им дава достатъчно свободно време за да изпълняват родителските си задължения или да се суетят за грижите си на възрастни.

Рядко ни се отдава възможността да прозрем истинската същност и да осъзнаем посланието на тези приказки. А в сюжета на всички тях е заложена една основна истина. Нставлявана да разчита единствено на Петте си сетива, непорочната детска Душа, хващаща вяра на всичко с доброто си Сърце, рано или късно ще влезе в света на възрастните – в страната на несбъднатите мечти, където ще бъде изкушена от „апетитната, но отровна ябълка на суетата” и „убодена от вретеното на завистта”, за да попадне в плена на дълбокия непробуден сън на Илюзията – в Огледалния Свят на Егото. Тоест, ще се подаде на манипулацията да служи на интересите на завистта, злобата, лъжата и съмнението, с единствената непорочна подбуда безуспешно да ги опровергава и да доказва себе си. Подаде ли се на тази провокация, в неустойчивата детска Душа се „появява и нараства цирея” на недоволното Его, което започва да разхищава дадените й блага, за да си спечели одобрение, докато не срещне Любовта.

Стойността на Живота, се определя от идеалите, които човек отстоява с цялата си вяра и всичките си сили. И понеже тук на Земята за всичко се плаща, когато Его-Съзнанието пропилее цялата си валута (идеалите и вярата на Душата), започва да обезценява чуждите идеали, за да остойности и оправдае живота си. Но колко време можем да дишаме въздуха, в който кислорода е изчерпан? (стр.29,,95-99,104,117,132,135,143)

Удивително е да забележим, че в сюжета на всички тези приказки неминуемо присъстват седемте вълшебни същности на Седемте жизнени сили, които винаги бдят за безопасността, доверието и будността на своята Снежанка, своята майчица или своята Принцеса – т.е. Душата ни. А това са така познатите ни Седем джуджета, Седем козлета, Седем орисници, грижещи се за развитието и благополучието на Душата и нейният бленуван стремеж – срещата с Духа – „Принца на нейните мечти”. Главните герои на тези Седем сили са Съзнанието и Интуицията, представени от най-голямото джудже, най-старата и най-младата и проницателна орисници, най-малкото козле и неговата майка, Огледалото, ловецът, бабата. А най-големият враг във всички тези приказки е Его-Съзнанието, представено като вълкът или Мащехата. Въпреки невярващият здрав разум, разчитащ единствено на петте сетива, нашето недоразвито, но напиращо интуитивно подсъзнание долавя, че става въпрос за нещо много важно, поради което тези приказки заживяват някъде дълбоко скрити в Душата на всяко дете, но и на всеки възрастен. Рефлексните връзки на сетивата, капаните на Подсъзнанието и Огледалата на Его, не позволяват на Ума да приеме и осъзнае истинския смисъл на тези послания, който обаче остава открит за интуитивните възприятия на Душата.

Веднъж засято, рано или късно, семенцето пониква и израства в крехко нежно растенийце, което избуява или увяхва и погива. Често, за неуспехите си обвиняваме средата, условията, времената или стандарта, в които живеем или отглеждаме децата си. Пропускаме простите факти, че развитието на едно растение (Душата: нашата съкровена същност) зависи от почвата, в която е попаднало неговото семенце (различните нива на Съзнанието, уменията ни да осъзнаваме и да се свързваме със Свръхсъзнанието), от сумарната слънчева светлина (силата на Духа и Светлината на Ума), от влажността (чувствата, емоциите, страховете, спомените, знанията, съкровените желания и радостта) и от силата на кореновата система (волята, вярата, доброто и чистотата на Сърцето). (стр. 18,32,36,106,121)

Често децата отгледани в условия с висок стандарт губят пътя си в живота, и обратно деца израстнали в оскъдни условия успяват да постигнат Себепознанието. Причината за това противоречие, се крие във факта, че в изобилие Волята трудно се калява и Съзнанието трудно се държи будно и чисто. (стр. 10,15,54,95,104,108,152,153)

Увлечени от посредственост, страсти и грижи, предпочитаме да залъжем с нещо детското внимание, вместо да нахраним детското Съзнание с уроци по Вяра, Любов и устойчивост в Доброто. Така още от ранните години на пубертета децата нагазват дълбоко в тинята на възрастния свят – Света на изкушенията, от където трудно могат да излязат отново изпълнени с буйни, светли, силни и вълшебни мечти. Тогава единствената утеха за провалените планове си остава „люлката” на дребните удоволствия и страстите на ежедневието, от които рано или късно се ражда недоволството. (стр. 25,32-36,37-38,57-58,68,86,88,96,155/7-7,158-159)

Заключена в „кристалния саркофаг”от несбъднати мечти и блянове, Душата остава неспособна да се свърже отново със Седемте сили, които да събудят Съзнанието. Докато един ден... не я срещне Любовта, носена на крилете на силния и устремен Дух на „дългоочаквания Принц”... (стр. 102,106,111,123,133) Във всички фолкрорни приказки Любовта присъства като неизбежната сила, връхлигаща Душата (красивата Принцеса) и Духа (прекрасният Принц), въвеждаща ги в Новия Живот, изпълнен с мир, хармония, изобилие и радост, чрез пищната им сватба. В „Спящата красавица” Любовта дори изиграва ролята на злата орисница, предвещаваща дълбокия сън на Душата. Защото, за да бъде Душата способна да разпознае истинската Любов, когато я срещне, тя трябва да премине през изпитанията на лукавия и мрачен Свят на Его-Съзнанието. В живота мощните емоционални, психични и материални сътресения винаги предшестват срещата и сливането на Духа с Душата – това невероятно откровение, заради което всъщност слизаме на Земята и заради което Любовта се проявява във всичките си форми.

Тези чудни приказки са едно дълбоко посвещение на невинната и чиста детска Душа, на която й предстои да навлезе в трънливия свят на Възрастните, за да открие силата на своя Дух, чрез тайнството на истинската Любов. Защото Любовта вирее и твори там, където има взаимност. Ако изгубим доверието на любим човек, което често се случва още в ранна детска възраст, Любовта помежду ни си отива. Без Вяра и устойчивост в Доброто човешката любов е преходна, носеща разочарования и разрушителни страсти. Защото Любовта е служене. Любовта служи на идеалите и на доброто в нас. Когато ги изгубим, Любовта си отива и обръща Огледалото на Его, затваряйки ни в непрогледния мрак на Огледалния Свят. В такива моменти човек е склонен да проявява слабост и превръща Любовта в завист, злоба и омраза. Единствено Любовта на Висшата сила, на Висшия Разум, на Висшето Аз, никога не отпада и винаги се грижи за нашето благополучие, макар и с не дотам приятни за нас методи. (стр.132,173)

Благодарение на приказното посвещение в това тайнство, Детското съзнание, отрано развива умението да се ползва от вълшебните способности на Седемте жизнени сили и непоколебимостта на творящия Дух, оставайки будно и вярно на Любовта и в пряк контакт с Висшия Разум, съхраняващ чистотата на Сърцето и съкровените стремежи на Душата.

Приказки за възрастни

За по-задълбочените изследователи на Алхимията, ще припомним, че този акт – акта на сливането на бленуващата съвършенство Душа с творящия Дух, е залегнал в сюжета на съчинението „Химическа Сватба” на Кристиян Розенкройц в края на 15 век, чийто произведения са издадени повече от век по-късно, в град Касел, Германия. В същия този град братя Грим, почти 200 години след това, решават да пресъздадат приказките на Шарл Перо и да съберат фолклорните предания по германските земи в сборник за възрастни.

По времето на самозвания Розенкройц подобни предания, учения и тълкувания на свещените текстове били считани за отглас на катарската и албигойската ереси, наследили движението на Богомилите от края на 12 век, и все още безпощадно преследвани от Римокатолическата църква, яростно бореща се да запази Империята си в Европа. За беда на злощастната Света Инквизиция, точно в края на няколко-вековното преследване и окончателно потушаване на ереса на Богомилите, завладял сърцето на Европа, древен свещен текст напуска пределите на тяхната родина България и се отправя към Италия, за да послужи няколко години по-късно на алчните цели на самия Папа от рода на Медичите. Навсякъде из кралските и църковни среди в Европа плъзват слухове за тайно учение, разкриващо „тайните на всички тайни”. Не след дълго настава бум в архитектурата, изкуството и строителството, положил началото на Ренесанса – епохата на културното Възраждане в Европа. Кралските дворове и централните европейски градове се изпълват с пищни сгради с невиждани до тогава архитектурни решения. В църквите започват трескаво да се превеждат новите текстове, с които допълват Библията. Светата Инквизиция дори използва новото учение за да потуши и последните средища, разпространяващи „съвършената ерес”в Северна Испания, Южна Франция, Германия и дори в Англия. Защото „Съвършените”, както се наричали еретическите учители, твърдят, че тяхната вяра е истинското християнство, което е подменено от Римокатолическата църква още през ІІІ-ІV век сл. Хр. Вярата им ожесточава църквата, единствено поради факта, че те не се нуждаят от насилственото й присъствие, за да живеят в Христовото учение и да служат на Господа. На практика, с опустошителните си кръвопролития, злощастната Инквизиция поставя началото на собственото си падение и самоунищожение. Новооткритите древни текствове, с които Инквизицията счита, че окончателно ще покори Света, не са нищо друго освен последният дар за Новия Свят на отиващите на кладата Съвършени. Слагайки край на катарската ерес, Римокатолическата църква без да подозира, залага тяхното верую като последното библейско послание, с което счита да наложи „Новият Световен ред“. Но както казахме, независимо от многото огледала, в които се оглежда, Истината е една, а Любовта винаги намира най-прекият начин, по който да се изяви, за да осъществи исканията си. (стр. 19, 106,123,125-133,135,143)

Краят на Света

Безспорен е фактът, че с фиксидеята за „Края”, църквата покорява Света.

Днес, 6 века по-късно, въпросният библейски текст, съдържащ “тайните на всички тайни” и предвещаващ Края на Света, такъв, какъвто го познаваме, е залегнал в информационните стратегии на световните телекомуникационни компании. Патосът на днешните новини ежеминутно ни внушава усещането, че всеки момент, в който живеем, решава съдбата ни на живот или смърт. Единствената цел на тази стратегия е да ни втълпи, че информацията е сила, която трябва да придобием за да живеем в крак със събитията, сякаш те определят хода и задвижват времето! Но коя информация носи сила? Неосъзнатата информация е оръжието на глупостта, която бавно, но сигурно ни убива всеки ден. Бързаме за новините, за да разберем къде какво се било случило, кой какво бил казал и кой какво бил направил, сякаш от това зависи живота ни. А не си даваме време за себе си, време да разберем какво се случва в самите нас, да си дадем сметка какво казахме, за какво мислихме и какво направихме ние днес. Време е да чуем личните си новини и да осъзнаем знанията и грешките си. (iстр.13,36,38,157)

Светът днес живее така, сякаш всеки миг е последен. Хората като за последно пазаруват, консумират, строят, суетят се, съдят се, редят се по опашки в болници, банки, молове, администрации, улици и магистрали. Правителствата се чудят какви нови кризи, войни или бедствия да измислят, за да поддържат статуквото си с „опустошителния огън на всяващите страх, ужас и несигурност събития”, отварящи все по-нови и по-дълбоки портали в Его-Съзнанието на Огледалния свят. Сякаш, ако попаднем извън центъра на тази безсмислена всекидневна суматоха, животът ще спре да съществува. Тичаме като кокошки без глави да не би да изпуснем живота си и не осъзнаваме, че всъщност пропускаме да се събудим от този кошмарен сън на безразличие, грижи, страхове, суета и празни илюзии. А без глави оставаме само със едно единствено сетиво – допира. Допирът с твърдата почва под краката, който поддържа илюзията ни за сигурност. И този допир е единственото нещо, на което си позволяваме да се доверим в света от заблуди, който всеки ден сами си създаваме.

Защото ако живеем по детски, радвайки се на всеки миг ще имаме силите да топим Его-огледалата с Вярата в Доброто и да обръщаме другата страна на Его - Любовта, вложени в нас от Началото на Света. Така най-накрая би дошъл Краят на мрачния Свят на Его-Съзнанието, сеещо разруха.

„Спящата Красавица и Седемте джуджета”

Последният текст в Библията, вещаещ Края на Света е самият Апокалипсис. Така нареченото Откровение на Свети Йоан Богослов (стр.155/7-19,48,54), не е нищо друго, а притча за развитието на световното човешко Съзнание, която описва премеждията на прехода през различните етапи от съня на това спящо съзнание и пробуждането му за Новия живот. Различните етапи от този преход са представени чрез различните слоеве на човешкото Съзнание, съществуващи и развиващи се в различните етапи на развитие на човешкото обществото, или в съзнанието и живота на един единствен индивид. Защото Седемте ангела, хвърлящи порази върху човечеството, не са нищо друго освен изпитанията на Седемте жизнени сили, през които човешкото Съзнание преминава, докато не се пробуди напълно. (стр.13, 15, 36,143)

Този тайнствен и вълшебен текст също така разбулва и абсурдността на самото понятие „слоеве на обществото”. Защото разслояването между хората в йерархии на властта, притежанията и преимуществата е абсолютно нищожно пред голата Истина на продадената Свободна воля на Човека да бъде Човек. Защото днес ние сме изгубили Себе си в отражението на Егото в огледалото на съмнението – Его-Съзнанието. Дали индентифицираме описаните събития в Апокалипсиса с действителни такива, случили се, случващи се или предстоящи да се случат в човешката история или в живота на един човек, самото откровение е едно посвещение на будното човешко Съзнание, стремящо се към Свобода от Его-Съзнанието. В края на тази притча, напомняща ни за Спящата красавица, „невестата се подготвя за сватба с Господа си”. Тоест, освободената, благодарение на будното Съзнание, Душа се подготвя за сливане с Духа. За момента, в който всички сили се обединяват в Една, за да започне истинският живот – изпълнен с творческа енергия, мир, разбирателство и радост. За Новият свят, в който „младоженците” творят живота си взаимно. Странно е, като се замислим, че и днес все още вярваме, че акта на сливането на Душата с Духа е възможен единствено, когато човек умира. Това наше вярване се дължи единствено на Огледалната реалност на Егото, в която живеем. Докато не „вразумим Малкит си Принц да целуне и прегърне Спящата ни Красавица”, за да осъществим контакта със Себе си, със своето Аз, с Бога в нас и с Висшия разум, и докато не опознаем и овладеем Седемте си сили, това тайнство ще остане непонятно и непостижимо. (стр.13,155/7-19;157)

Така Апокалипсисът ще се повтаря непрекъснато, като кошмарен сън в човешкия живот, докато не пробуди и не обнови изцяло и последната капчица човешко Съзнание, заключено в ковчега на Его-Съзнанието.

Трябва ли да станем деца, „за да общуваме с джуджетата” или ще си останем арогантни и невежи възрастни, гледащи злобно увеличителното „Огледало на Мащехата”, без изобщо да ни мине през ума да го обърнем! Защото от другата страна на Его-Огледалото е нашето Аз – Любовта, която ще ни изведе на Светло!

Малкият принц и тайната на Розата

Във всяко едно дете живее един малък Принц, който е готов на всичко за да съхрани своята Роза (своята съкровена мечта), с чиято красота един ден ще покори Света – т.е. ще създаде и дари нещо красиво и добро от себе си в полза на ближния и на света. Защото детската представа за изява в Света е коренно различна от амбициите на родителите, непрекъснато стремящи се към себедоказване, чрез децата си. Но във всеки един от нас е вложена една съкровена идея и един съвършен идеал, които трябва да устоят на изпитанията на живота, за да бъдат реализирани.

Влизайки в грубия Свят на възрастните обаче, всяко дете губи от силата на Духа си, а често и нежността и съкровеното желание на Душата си, когато се натъква на бодливите тръни на Его-Съзнанието. Така всеки възрастен, от страх да не изгуби своята красива, но бодлива Роза, бърза да я продаде за далеч по-престижно изглеждащите его-амбиции. Когато осъзнае неравностойната размяна, обаче, Егото ни заключва в твърдата си черупка, където убива скуката на безсилието ни с още по-скучни занимания, с които да отвлече вниманието на Съзнанието ни от грозната истина на потъпканите ценности.

Алегорията на Антоан дьо Сент-Екзюпери, „Малкият принц”, създадена в разгара на Втората Световна война и до ден днешен си остава непонятна за възрастните и още по-неразбираема за детската душа, която днес от рано е закърмена с посредствените материални амбиции на възрастните. Преминавайки в света на възрастните виждаме как ревностно пазените детски мечти, идеали и любов към красивото, чистото, доброто и съвършеното се превръщат в посредственост, омраза, лицемерие, малодушие, гордост, сребролюбие, завист, страхове и несигурност дори в собствените си способности, и т.н. Подмамени от егоестичното лустро на деня, нехайно изоставяме грижата и усърдието си за постигане на душевните си стремежи към хармонична изява и взаимодействие, любознателността и състраданието към ближния, благосъстоянието на Духа, доброто настроение и дори умението да се радваме на малките неща. Така забравяме за нашата Роза и тя постепенно увяхва и изсъхва заедно с Любовта ни към Живота.

Защото една велика идея трудно вирее в „тясна колиба” и рано или късно ще създаде противоречие и недоволство. Така както една малка идея не може да оцелее без постоянство, любов и грижа (подобно на Розата на Малкия Принц). И колкото и да не ни се вярва малката идея струва точно толкова, колкото и великата, но е в пъти по-доходоносна. Разликата е единствено в мащаба на представата за Свобода. Великите идеи имат нужда от Свобода, единствено за да я ограничат и подчинят на Егото.

Но Свободата се ражда и вирее в малките неща, защото в тях се крие Доброто. С тази малка грижа, с това усърдие, постоянство и вяра, Бог сътвори изобилието на Света. При това само за Седем Дни. А на нас не ни стигат вече 8000 години да разрушим света, колкото и да го разоряваме и да се похабяваме в тази насока...

Трудно ли е да открием и придобием Това Добро вътре в Нас, „за да си оправим Света”? Светът няма нужда от велики, а от малки, свежи и красиви идеи. Днес Светът няма нужда от президенти, министри и световни правителства, а от Малки Принцове и Принцеси с будно Съзнание, носещи Любов, Мир, Радост, Красота, Свобода и Хармония в Сърцата си, и Чистота, Сила и Вяра в Умовете си.

Ако продължаваме да приспиваме детското Съзнание с изкушенията на възрастните, то Световната Душа скоро ще заспи непробуден сън. И кой знае кога ще се появи отново Принца, за да я спаси от отровеното Его и заразното Его-Съзнание?

„1 грам струва 12 милиона”

„Вземаме един научен термин „гама”. Гами има в музиката. Но в сегашната биология има един хормон, един грам от хормона е най-скъпото вещество, и в биологията струва 12 милиона лева грам. Но в света няма още един грам. В света има само няколко гами. Една гама е една милионна част от грама. Та казвам: ако вие имате една гама от любовта, то трябва да работите най-малко 3000 години, за да получите един грам от този хормон.” (из лекции за Любовта на Петър Дънов, Изд. „Астрала” 2010)

През последните години на своята активна дейност (също в разгара на Втората Световна война), Учителят Петър Дънов предупреждава: „сега в света влиза Любовта, носена от Христовия Дух, и ние трябва да се подготвим за нея”...

И наистина, наред с най-кръвопролитното събитие в днешната световна история, Светът е залян от Силата на Любовта. Само за няколко години човечеството не само удвоява своята численост, но настъпва и невиждан технологичен, културен и духовен бум, който за по-малко от 50 години преобразява лицето на Земята. Но ако по времето на Петър Дънов 1 грам от тази сила струва 12 милиона лева, днес грам от тази вечна субстанция струва 12 трилиона евро. А за изработването й, вече не са нужни 3000 години, а съвършено нова технология.

Коя е тази съвършена технология днес?

Съвършеният ум, съвършеното тяло, съвършеният дух, съвършеното и чисто съзнание, съвършеното сърце, съвършената душа и съвършените сетива са единствените, които могат да сътворят тази съвършена технология, произвеждаща „12 трилиона на грам”.

Днес нито една банка в света няма нито потенциала, нито капацитета да финансира една такава технология. Защото нито една банка все още не е изработила и „цент”от новата валута, с която може да инвестира в едно такова начинание.

Звучи непостижимо, ли? Непостижимо ли е Човек да бъде Себе си?

Защото Любовта няма нужда от пари! Тя има нужда от много, от всичките пари на Света. Ето защо всички банки финансират единствено Любовта. Няма ли любов – не инвестират и цент. Преди да ви дадат кредит, банките проучват до каква степен сте готови да заложите и да изгубите всичко за Любовта. От начина по който инвестирате, се вижда качеството и силата на Любовта, която носите. Колкото по-голяма е тя, толкова по-големи са дотациите, кредитите, инвестициите и печалбите за банките. И всеки печели многократно от това, което е вложил.

За банката не е важно дали ще си плащате вноските на време. За банката е важно дали сте готови да изгубите всичко, за да реализирате своята идея. Когато банката се увери напълно, че единственият идеал, който носите и за който живеете се нарича „Любов”, тя идва за да ви вземе всичко. Но съвършената Любов не позволява на никого да й отнеме и цент. Защото съвършената Любов ражда съвършеният Ум и съвършената Сила. Затова, живейте, мечтайте, обичайте и теглете кредити, без да му мислите много. Банките считат, че са подчинили Любовта да им служи и да им носи дивиденти, но не осъзнават, че те просто са нейни покорни слуги, защото в „Храмът на сбъднатите мечти” ...най-големият от нас е нам слуга.... (стр.42,133)

В Природата нищо не се губи. Ако идеалът на банката се нарича „пари”, то тя непременно ще спечели пари, защото Любовта Може! Ако вашият идеал се нарича „Любов”, то всичко, кето правите ще ви носи изобилие с Любов. Просто теглете чертата навреме под всяко ваше чувство и поставяйте в ред всяка ваша емоция. Защото чувствата и емоциите са реалните, истинските кредити и лихви на живота. Вие решавате къде да поставите плюсовете и минусите.

Бог е онази малка точица Любов, която се появи в тъмнината, възДъхна и създаде материята – небето и земята, и с Мисълта си даде на света Светлината. И започна да твори! С тази Светлина, с тази Любов, Бог създаде Божието творение – това Добро в Неговото Знание, а не в без-съ-Знание, както направи Адам. Ако си направим труда да изучаваме Себе Си – Тялото, Ума, Сърцето и т.н. ще установим, че Бог ни е създал, за да бъдем съвършени! (Част Втора) Единственото нещо, което ни отдалечава от съвършенството е начина, по който ползваме Свободната си воля. (Посвещението и стр.155:7-10)

Както вече споменахме, в част Първа, циклите на Съзнанието съществуват и се развиват в „одушевената и в неодушевената природа” едновременно в трите си нива: подсъзнание, съзнание, свръх-съзнание. Доказателство за неговото съществуване са, както изявите, така и резултатите от проявлението на жизнената енергия във видимата и невидима материя, проявената и непроявена енергия във Вселената, но и в създадения от човека, така нар. „изкуствен интелект”, който влагаме в компютри, телефони, контролни системи, чипове и други материали. Ако все още не сме, скоро ще осъзнаем, че всяка частица Съзнание, независимо къде и как съществува, със или без Душа, рано или късно изявява осъзнаване и емоционална реакция. Простият пример за това е откритието на японския учен за „емоционалния отговор” на капчиците вода в различното й физично състояние, с която тук представяме и характера на нашето подсъзнание. Това идва само да покаже, че Съзнанието, където и под каквато и да било форма, се управлява от Висшия Разум – Бог, и служи на Душата на Универсума. Защото, както споменахме, Съзнанието е люлката на Душата – люлката на самия Живот, било то проявен или не. Съзнанието е „енергиен и материален запис” на проявата на Жизнената Енергия – на самия Дух Божий. (стр.18)

Както можем да се досетим, Его-Съзнанието наподобява изкуствения интелект, лишен от активен разум. Човешкият Ум, обаче, е способен да Го създаде във всички нива на своето съзнание – подсъзнание, самосъзнание, съзнание, в мига, в който тръгва да гони блясъка на Его. Това Его-Съзнание има коварната способност да заключва огромни сънателни пространства в паралелни огледални светове, от които Умът и Душата, самите ние, трудно можем да излезем. Не за друго, а защото то е абсолютно недостъпно за Висшия Разум. Огледалата на Его-Съзнанието блокират достъпа на Ума до свръх-Съзнанието и комуникацията ни с Божественото Съ-Знание. В този „отвъд”-съ-Знателен огледален свят Душата е абсолютно лишена от божествените си сетива, поради което хората страдат и боледуват. Точно това всъщност е библейският Египет – не-съ-Знателното съществуване на човека, продал свободната си воля. Днес „Царството на Петте сетива” е завладяло всички сфери на човешкото съществуване и е въвело човешкия его-съзнателен живот в „Огледалното отвъдно”. Его-пространствата заключват умовете на стотици хиляди и дори милиони хора по света, споделящи подобни Его-интереси, и то благодарение на медиите и интернет. Защото както казахме: всичко извън Бог, в което вярваме продължава да съществува и да ни завлича в нищото, където черпи от жизнената ни енергия. Докато не проумеем, че ние днес, сме все още онази част от Божието Съзнание, което откраднахме и разболяхме със Съмнението и Безлюбието си, няма как да бъдем съвършени, т.е. да открием Аза си, да станем цели и да се слеем с Цялото на Бог, за да черпим от Източника. Как можем да се върнем в това Само-съ-Знание, в тази точица, творяща и произвеждаща Светлина? Единствено с Любов. Ако ние не сме Любов, не можем да се слеем с Любовта. Ние откраднахме от тази Любов – Живота, заключихме то в ковчега на не-Знаещото Его-Съзнание, и започнахме да го заливаме с отровните киселини на Его-недоволството, което сме счели „за наш Бог”. Но ние не можем да Бъдем (като!) Бог, защото Его-стремежът ни отдели от Него – отряза тази част от Божието Съзнание и я зарази с отровата на съмнението си. Както вече разгледахме, Его-Съзнанието е изключително коварно. Докато се оглеждаме в това огледало, докато живеем между двете огледала на Егото и Его-Съзнанието, ше „творим” и живеем в коварен и болен свят. Ако спрем да се оглеждаме в огледалото на Его-Съзнанието и се обърнем на другата страна – навътре в Егото си, търсейки Себе си, и там не успеем да открием тази точица – нашата Душа - Светлината на Любовта, ще се самоунищожим! Затова започваме да боледуваме – нашето Его (безпомощният глас в пустиня на Адам) иска да ни спаси и излекува от това болно съзнание, иска да ни помогне да намерим пътя към Себе си! Адам също страда, защото е осъзнал завета на глупостта Си. Именно болката на страданието ни кара да затворим очи, да спрем да се оглеждаме в Его, а да погледнем навътре към Себе си – там е нашата Душа и контакта ни с Висшия Разум. А когато събудим вътрешните си сили, „Седмият Ангел” ще ни помогне да се изчистим от болестотворното съзнание на Его-стремежа. Когато Его ни причинява страдания, то се опитва да ни върне към Аза - към Човека. Защото срещу Его е Бог, а между тях е Човека – нашето Аз. Затова Бог изпрати Човека на Земята да пази равновесието на силите, а не да сее разрушение вътре в Себе си и чрез собственото си Его-Съзнание върху Божието творение и Земята.

Търгуваме живота като на пазар и се стремим да се продадем на възможно най-високата цена, с която си купуваме неща, от които самият живот не само няма нужда, но умира. И когато не ни остава нищо, което да продадем, за да си купим следващото нищо, тогава се сещаме за Любовта. Казваме „Бог е Любов!”, но знаем ли какво е Любовта? Както гласи Зен-будистката поговорка: „Добрата търговия, прави хората щастливи!” Уж добри търговци, а се продаваме на безценица! (стр.7,13-17,18-28,155/7-15-16,51)

Всичко добро и хубаво дадено на Човека за полза в този Свят е дошло именно, чрез светлите умове, успяли да възприемат и приложат знанието от самия Източник – от мисълта на Висшия Разум. Днес цялото човечество живее и се крепи именно на тези умове и на тези приложени знания. Умовете, които са устойчиви в Доброто и Любовта, и не допускат да бъдат съблазнени от блясъка на Его. Умовете, които са готови да посрещнат с безразличие всякакви егоистични предизвикателства и лишения, в името на това, да реализират чрез Себе Си волята на Висшия Разум, стремящ се към осветяване и осъзнаване на цялото човечество.

Можем ли днес да произведем толкова Любов, колкото мръсотия е натрупана в Съзнанието, Сърцето и Душата на Човека, за да се изчистим напълно от това зло? Да се излекуваме, да се освободим от това болно Его-Съзнание, което непрекъснато се стреми към притежания, въвличащи Душата и самият живот на човека в Огледалния свят на Нищото. Можем ли да се научим да държим порталите на злото затворени?

Единствено Любовта може да пречисти Ума и сетивата, с които да открием тази точица в нас, произвеждаща Светлина, събуждаща и обединяваща Седемте сили, които да ни изведат не на „Оня”, а на бял Свят, при това цели в Цялото! (стр.6,155/7-21)

Единствено Любовта e в състояние да създава блага и да дава непрекъснато без да иска нещо в замяна. Ще запитате: От къде тогава Любовта взима тази енергия, да твори постоянно? От споделената радост, разбира се! От благодарността, Вярата, Доброто и Красотата, вложени в човешките Сърца и в цялото творение на Бог!

Любовта е, която създава горивото за Вечния живот. Предадем ли я веднъж, дваж, три пъти, Любовта се оттегля. Когато Любовта си отиде идва разрухата в живота на човека, за да започнем да се учим на това, какво е Добро. Това всъщност се случва в Египетската „Зала на двете Истини”: Съдбата идва, за да провери дали сме събрали достатъчно от това гориво, наречено Любов, което ни е нужно, за да влезем в Новия Живот. Там в този Свят, в този Живот на Вечна Радост, „друга валута” не се приема.

Новият Живот

Често се случва, трудните и скромни условия на живота, да карат човек да поглежда към по-бляскавите притежания и достояния на другите. Странно е, че дори когато животът поднася на хората охолни и изобилни условия, те пак поглеждат към това, което е дадено на другите. И в двата случая недоволството се настанява сред нас и започва да храни Его-Съзнанието. Егоистичната амбиция е толкова силна, че кара хората да прибягват до не дотам достойни и дори унизителни мисли, действия и чувства. Но често мечтаната придобивка се разминава с очакванията. Във всеки един момент, обаче, животът ни поднася точно толкова, колкото можем да понесем. Бързаме да бълваме отрицание и недоволство, и не забелязваме, че всъщност животът се опитва да ни подготви за момента, в който ще ни поднесе точно това, от което наистина се нуждаем. Защото недоволството идва не от неудовледотвореността, а от факта, че се съпротивляваме на това, което животът е определил за всеки един от нас. А недоволството само по-себе си представлява липса на Добро, Вяра и Любов в нас. Когато отхвърлим Любовта, която животът ни поднася, недоволството се настанява в нашите клетки и те започват да заболяват, именно поради липса на Любов. (стр.15) Когато престъпим границата на възможностите, желанията или недоволството си, Любовта създава мощен потоп в живота ни, взима всичко от което сме недоволни и ни кара да започнем наново, докато не се научим да живеем по Закона на Любовта. В настоящия наръчник разгледахме основният принцип на този закон, а тук по-долу ще го определим и като закона на „Аз и Ти”, за да се преборим с отровното Его-Съзнание. Това всъщност е Новият Закон на Новия Завет, с който Исус Христос додйде, за да отмени дадените вехти заповеди на Мойсей, които, както вече установихме, имат единствено силата да хранят Его-Съзнанието и да въвличат в изкушения. Но Кой е виновен? Който е с Бога – с Аза си, или който се изкушава от блясъка на Его?(стр.19,155/6-2)

Любовта и Доброто са ни дадени даром, но не могат да се ползват насила...

„Новият Завет” на Бога, даден чрез Исус Христос съдържа две Заповеди: (Мат. 22:35-40)

„първа и най-голяма заповед: възлюби Господа, Бога твоего,

с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:

втора, подобна ней: възлюби ближния си като себе си;

на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.”

Първият закон на Бог е законът на Его, който ни учи, че всяко зло си получава злото. Но с всяко Добро се учим на това, какво е зло и как да го владеем. Защото Човек все още е неспособен да прави Добро, защото все още Доброто на Човека ражда зло. Бог е този, който създава Доброто за полза на Човека и човек трябва да се учи как да го пази и умножава. Новият завет на Бог за Човека произлиза от Първия закон: колкото, толкова. За да правим Добро трябва да се научим да любим Бога, ближния и Себе си.

Ако Човек чете новия завет с его-очилата, нищо чудно, че и днес сме недоволни. Его-Съзнанието винаги възприема всичко на обратно и за своя полза, докато не изяде всичко около себе си.., т.е. докато само не разбере, че „ползата” му, носи зло само за н-Его, идващо от грешната му калкулация за живота... (стр.155/7-16-17)

Но къде е Доброто в нас – лявата ни ръка, с която да приемем Любовта и къде е Вярата ни – дясната ръка, с която да отдадем Любов на Бог и ближния? (стр.155/7-68)

Ако сме развили сетивата за пълноценен живот, ще знаем, че това, от което има нужда ближният ни е това, от което имаме нужда и ние самите. Това съвсем не означава, че трябва да отнемем от ближния си, за да задоволим нуждите си. Напротив, единствено, когато дадем на ближния това, от което се нуждае, ще можем да получим това, от което ние самиге се нуждаем. Законът е прост: ако споделяме Любовта с цялото си Сърце, Ум и Душа ще имаме всичко, от което се нуждаем. Защото Господ съдържа в себе си цялото човечество. Единственото нещо, което трябва да дадем в замяна, за това, което ни е дадено е да Го любим с Цялата си Воля, с Цялата си Душа, с Цялото си Сърце, и с Цялото си Доверие. Именно благодарение на този закон можем да върнем изгубените си Души, но само ако прилагаме Вярата и Доброто в живота си.

Докато позволяваме на петте сетива да управляват телата ни с рефлекторните си вериги, оставяме чувствата, които те предизвикват у нас да определят избора ни или дори посоката на живота ни, замъглявайки Ума ни. Именно нашите чувства ни карат да се самоопределяме като индивиди или „личности”, и да разделяме нещата на добри или лоши, в зависимост от начина, по който възприемаме усещанията си, които изпитваме на съзнателно, самосъзнателно или подсъзнателно ниво. Сякаш сме вкусили от забранените плодове на Дървото, даващо познанието за добро и зло. (И това не е далеч от истината, защото ние всички сме потомци на самия Адам, родени след като е вкусил от плода.) (стр.155/7-14) Чувствата ни, обаче, не са нищо друго, освен резултат от химичните реакции, предизвикани от клетъчните дейности, вследствие на трансформацията, обмена или застоя на енергия в организма ни. Нещо като „сърдечна памет”, подобна на подсъзнателната ни памет, събираща спомените от преживените събития, образувана от действието на адреналина и кортизола, и запечатваща усещането и отношението на нашата Душа към съответното изпитание.

Душата счита, че чувствата са нужната й храна - плодовете, с които да утолява Духовният си глад. Но както вече споменахме, чувствата са нужните познания за Душата, с помощта на които тя може да открие пътя на Духовния стремеж, реализиращ нейните съкровени желания и заложби отвъд света на илюзията. И както установихме, пълноценна храна за Душата са Любовта, Светлината, Истината и Вярата, носени от устоите на Доброто, (стр.155/7-18,19,22) които пазят плодовете на Дървото на Познанието за Добро и Зло. За да можем да съхраняваме чувствата си чисти и да не им позволяваме да ни въвличат в света на илюзиите, изкушенията и заблудата, ние трябва да познаваме Сърдечният си пулс и пулса на Истината в телата си.(стр.155/7-17,59) Например, когато считаме, че сме придобили или развили някаква уникална дарба ние бързаме да се възгордеем, да се похвалим с нея и ако е възможно да я вкараме в действие, за да ни носи печалби. И точно това е момента на нашето падение, същото като на Адам и Ева... Трудно ни е да осъзнаем, че тази дарба ни е дадена за да се самоусъвършенстваме и да можем пълноценно да служим на Бог - Аза си и другите, при това без да я размахваме като знаме. Защото: „Даром сме я получили и даром ще отдадем” Затова ни се дава, за да се изпита Доброто в нас. (стр.12,19,32,33,36,37,123,131)

Ако сме неспособни да вдъхнем на децата вярата, енергията, търпението и усърдието, с които да търсят скритото познание в себе си, или ги възпрепятстваме да изучават Седемте сили, само защото не служат на личния ни егоистичен и амбициозен интерес, ние ги обричаме на дълбок сън в света на заблудите. Така Душата им се затваря в коравата черупка на Егото, докато Любовта не ги събуди.

Всеки човек има своя половинка – своя сродна Душа, при това в различните цикли на Съзнанието: Душевния, Физическия, Духовния, Умствения, Сърдечния... Тези сродни Души пазят съкровената Любов и душевния стремеж за Единение с Бога. Невъзможно е истинската Любов да се прояви между двама души, без триединството с Божия Дух. Следвайки блясъка на Его, Човек често подминава Любовта в Жвота си. Както казахме Его няма сетива за Любовта и не може, не само да я разпознава, но да я приема и да я отдава. Защото Любовта преди всичко е споделяне, пълноценен обмен на живот, знания, мъдрост, радост, истина, мир, добро, вяра, изобилие... (стр.155/7-16,46)

При едни такива неблагоприятни условия, които днес продължаваме дори и 2000 години след Христа, сами да си създаваме, едно такова вълшебно събитие може да се случи в живота на човека веднъж на 65 прераждания... Не случайно библейските текстове многократно проповядват физически лишения, именно за да се освободим от Его-Съзнанието, оковаващо ни чрез петте сетива, да се научим да виждаме с Ума, да разбираме пулса на Сърцето си, да държим чиста мисълта и да изострим възприятията си за Седемте сили в нас, да се научим как да държим Доброто си устойчиво на Зло.

Ние винаги изискваме повече от децата си и вярваме, че те са нашите неповторими гении. Но способни ли сме да им позволим наистина да извървят личният си път към гениалността, без да им налагаме собствените си предразсъдъци, амбиции, претенции и страхове. Без да подтискаме творческия импулс в тях с посредствени занимания, критики, забрани, забележки или надсмешка. Без да ги спъваме по пътя към личната им реализация, само защото интересите и талантите им не отговарят на нашите очаквания, или пък не носят никаква полза или изгода за нас. Нима не виждаме, че еднообразието, което налагаме спира собственото ни развитие? Нима бъркаме принципите и стандартите с интересите и моралите? Нима не можем да ги научим да бъдат устойчиви във Вярата си, с която да държат Доброто в себе си неизменно, независимо от обстоятелствата? Днес им даваме изобилие, от което те искат с радост все повече и повече, а утре ако ги подложим на глад и рестрикции, ще бъдат ли все така радостни, мили и любвеобилни към нас?

От малки учим децата си как да работят с петте си сетива, но когато забележим, че в тях се пробуждат и други способности ставаме критични, ядни и подозрителни, и зад маската на общоприетия морал започваме всячески да наказваме, подтискаме и опорочаваме тези техни изключително находчиви умения. В случай, че „пъкленият план не успее”, бързаме да се похвалим, че това е нашият ген. А какво означава „ген”? Специална закодирана информация в ДНК на клетките. Каква информация тогава сме закодирали ние в тези клетки на нашите деца, когато третираме по недостоен начин геният в тях. А какво означава да си гений? Да умееш да възприемаш и да разкодираш скритата информация, т.е да поддържаш Ума си буден и чист. Будните деца черпят от Източника. От нас се изисква да изпитваме устоите им в Доброто: как прилагат тези знания и умения, да сме изобретателни в изпита. Замърсим ли Сърцата им с безверието на изгубените си надежди, подтикваме децата към лесния път, който не води към изхода. Нека разгледаме отново Седемте сили и техните най-прости и елементарин умения на сетивно ниво: (стр. 13, 21, 42,100,103,107,113,118,119,120,124,134,138,144):

· Първична сила – слух

· Сакрална (душевна) сила – допир

· Духовна сила – зрение

· Сърдечна сила – вкус

· Ментална сила – обоняние

· Интуитивна сила – усет

· Съзнателна сила – разбиране

Ако се замислим, ще си признаем, че ние не очакваме от децата да усещат нещата и да ги разбират. Ние изискваме от тях единствено да ни слушат и изпълняват това, което им казваме, препъвайки всяка тяхна инициатива. Именно това се опитват да подскажат приказките за „Червената шапчица”, „Вълкът и седемте козлета”, „Снежанка и Седемте джуджета”, „Спящата красавица” и т.н. Интересно е да отбележим, че въпреки страшните случки в гората, тези приказки не оставят страх в детската душа, защото дават на децата средствата, с които да преодолеят страховете си и да вземат смели решения в критични ситуации.

Свикнали да изпълняваме само това, което ни дава наставлението на общо-приетите норми на поведение, ставаме неспособни да управляваме живота си и проблемните ситуации в него, защото сетивата, които могат да ни помогнат са недоразвити или липсват. Или доверявайки се единствено на петте си сетива, пропускаме да разберем предупреждението на наставлението, отвличаме вниманието си и правим грешки, които трудно можем да поправим. От друга страна е истина, че ако ние сме неспособни да дадем нужните наставления на децата, рано или късно, те ще се поддадат на наставленията на собственото си или нечие друго Его, водено от съмнения и изкушения. Защото не е толкова страшно да сгрешим, страшно е, когато ни е страх да не би да сгрешим. Осъзнатите грешки са въглените, от които Животът, който е самото „огнено езеро”, самият огън на Любовта, вае диаманти.

Не бива да оставаме слепи за факта, че докато опознават телата си, сетивата си и света около себе си до 7-мата година, и изграждат само-Съзнанието си и започват да чувстват стремежите на Душата си до 14-тата година, децата са в пряк контакт с уменията на Седемте жизнени сили, които им дават възможност да черпят свободно от Източника на Безкрайния потенциал. Непрекъснатото настоятелство какво и как да виждат, чуват и мислят, и как да разбират нещата, неминуемо прекъсва живия контакт и живата връзка на децата с Духа, Душата, Ума, Съзнанието, Интуицията, Сърцето и извора на Жизнена енергия. Това е и скритото послание в приказките на Шарл Перо и братя Грим. Ако непрекъснато наставляваме децата, те губят умението да чуват вътрешният си глас, стават несигурни и неспособни сами да възприемат и разбират нещата, и тази неспособност приспива съзнанието им от съвсем ранна възраст, заставяйки ги да трупат в себе си негатива на живота. Ако ние не успяваме да учим децата си как своевременно да трансформират и да се освобождават от негативната енергия, която всеки един от нас, като човешки същества, всекидневно, съзнателно или не генерираме в умовете и в телата си, то създаваме сериозни предпоставки за развитието на болестни психически и физически състояния в бъдещият им живот. Стремим се да пълним главите им с тонове ненужни знания, повтарящи едни и същи грешки, при това ги изпитваме да ги рецитират наизуст, а пропускаме да изпитаме уменията им, или да им дадем шанс да се изявят и да приложат наученото. И от друга страна, ако не успяваме да повишим физическата им култура и да осигурим двигателната им активност сред природата, които държат Ума и Силите им чисти, децата започват да трупат негатив и агресия към самия живот.

Казваме си, че най-добрият учител е животът, но само добре подготвеният ученик може да намери учителя, от който се нуждае в даден момент. И ако трябва да направим инвентар на личните си сили и способности, то ще се окаже, че сме, или бихме могли да бъдем безкрайно смели, можещи и богати, стига да държим Съзнанието си будно, при това отвъд Огледалния свят, т.е. Тук и Сега:

· Съзнателна сила – разбиране, знаене, можене, умелост, чистота на мисълта;

· Ментална сила – концентрация, обоняние, нюх за дарбите, талантите и живота;

· Интуитивна сила – усет, възприемане, вътрешен глас, осъзнаване;

· Сърдечна сила – вкусване, изпитване, вяра, хладнокръвие, безстрастие;

· Духовна сила – зрение, виждане, воля, устойчивост, реализация;

· Душевна сила –допир, осезание, чувстване, творчески потенциал;

· Първична сила – здраве, слух, опознаване, изучаване, приложение, активност.

Ако към уменията на Седемте сили, заложени във всеки един от нас, прибавим и личния потенциал от дарби и таланти, то списъкът би станал безкраен. Важно е да търсим и да даваме възможностите на всеки един от нас да осъзнае, да развие и да прояви дарбите, талантите и способностите си. В това именно се крие Любовта към ближния – грижа, подкрепа, осъществяване, прилагане, взаимодействие, състрадание, съдействие, радост, признание, призвание, споделяне. Интересът към едно нещо е начало на една дарба, която в никакъв случай не бива да губим, докато не я опознаем, развием, реализираме и приложим, в зависимост от дадените ни възможности.

Докато сме подозрителни, угрижени, недоволни, колебливи, лениви, страхливи, ние сме неспособни да виждаме доброто и красивото. Само благодарение на Доброто и Красивото, и само ако сме ги вложили в Сърцата си, можем да възприемаме вълшебствата в Света. А Светът е изпълнен с „магически работи” – такива, които не разбираме напълно, но ако сме способни да ги възприемаме със сетивата си, ни носят радост, мир, знание, мъдрост и изобилие.

За беда, много хора бързо се обезокуражавт и са склонни да се подават на негативните си мисли, обвинявайки живота или другите за неуспехите, лошото настроение и недоволството. В такива именно моменти е достатъчно да прогоним лошите мисли, да се опитаме да се отпуснем и отпочинем, и да се захванем за работа със Седемте си сили. Защото те неминуемо са скрили някоя приятна изненада за нас!

Други смятат, че по пътя на безсърдечността, егоцентризма и користолюбието могат да постигнат целите си, и дори да овладеят „тъмната страна на магията” или „някакви окултни науки”, чрез които да постигат успех и да осъществяват бленуваните си амбиции. Но сега е ясно, коя е тази тъмна страна и кои са „тези науки”.... Защото пътя на Его-Съзнанието води към самоунищожението, смъртта и небитието в Огледалния свят на Нищото. Защото това е път на временния успех на задоволения каприз и злорадството, хранещи и черпещи от тъмната сила на Его-Съзнанието, изсмукващо енергията на Душите и манипулиращо хорските умове чрез мрачните си огледала. А доволството в Огледалния свят трае точно 12 часа! (стр.155/7-57)

Вече се досещате от къде черпят сили и познания „тъмните учения” за контрол на ума, за „привличане на късмета” и „пророческите дарби”? Те не водят към нищо друго, освен източване на личните енергии и силите на Живота и Доброто – Вярата и Любовта. Свалим ли Огледалата на Его, спрем ли да се подаваме на изкушения и ласкателства, его-амбиции и стремежи, мрачни мисли, страхове и разрушителни емоции, вложим ли Истината и Любовта в Сърцата си, няма сила, която да ни попречи да бъдем Себе си. Научим ли се как да държим заключени тези портали на злото, ще влезем в Новия Живот, в който има Светлина, Радост и Благо за Всички.

Първият изпит на Човека и Първият изпит на Душата

Една херметическа теза гласи: „Три са пречките за човека:

· липса на усилие за придобиване на познание,

· непривързаност към доброто,

· привързаност към злото.”

А „Три са пътищата на Душата: Човек, Свобода, Светлина.”

Какво е Бог? Вяра (Сила), Добро (Мъдрост), Любов – Отец, Син, Светия Дух.

Какво е Живот? Цялото Знание, придобито с Доброто на Бог – самата Истина.

Какво е Човек? Живот - Душа, Ум и Тяло, дадени от Бог на Човека да се учи.

Какво е Душата? Светлина – Вяра, Любов, Добро, вложени от Бог в Душата.

Какво е Ум? Вяра, Мъдрост, Светлина – нужни на Живота, за да се прояви!

Какво е Добро? Знание, Любов, Сила – силите, с които Бог твори Света.

Какво е Любов? Мъдрост, Истина, Светлина - абсолютното отдаване на Бог

Какво е Истина? Ключът на равновесието и справедливостта – знанието на Бог.

Какво е Справедливост? Равностоен обмен на Доброто – изявата на Бог.

Какво е Мъдрост? Безпрепятственият поток на Живота в равновесие.

Какво е Вяра? Отдаденост, Добро, Мъдрост – абсолютното отдаване на Човека

Какво е Равновесие? Справедливият обмен на Любов – Бог се отдаде, а Човека?

Какво е Свобода? Силата на Доброто държащо порталите на злото заключени.

Какво е Светлина? Мисълта на Бог, извираща от Тъмнината, носеща Знанието.

Какво е Его? Отражението на Бог в очите на Човека, което идва да изпита неговата Вяра и Любов – силите на Ума, пазещи устоите на Доброто в Живота

Първият блясък на Его в окото на Човека, поставя на изпитание Вярата, Любовта и Доброто в него. Човек сам трябва да се пребори с изкушението на съмнението и да изпита силите си в Доброто.

Първото нещо, на което Човек се учи в живота е Доброто. Тоест, учим се как с Доброто в Себе си да прилагаме Вярата и Любовта в живота. Животът ни поднася даровете си и започва да ни изпитва дали умеем да ги ползваме и да ги пазим разумно. Ако с Доброто в себе си сме предизвикали Зло, отиваме в училището на Огледалния свят. Там изучаваме Его, за да се научим на Добро. За да учим какво е Добро и как да го прилагаме. Ако имаме Вяра и Любов ще издържим изпита на Доброто. Но при всяко положение бляскавите изкушения на Его ще ни привлекат към себе си, защото ще ни се сторят далеч по-лесни, по-добри и по-атрактивни за нашето добруване. Изберем ли този лесен път, ние поверяваме Вярата, Любовта и Волята си на злото. Тогава животът ще постави на безмилостно изпитание Доброто в нас.

Ако съмненията и изкушенията ни приспят, и тръгнем да гоним празните илюзии на Его, ние няма да разберем кога сме изгубили Доброто си, което пази Душата ни. Тогава идва страданието, за да изпита Вярата, Насеждата и Любовта в нас.

Когато Човек изгуби Вярата и Любовта се превръща в една страдаща Душа, подложена на всички изпитания на Егото. Тогава, единственото ценно нещо, което ни остава е самият живот, вложен в Душата - нейното вътрешно знание и скритата й Светлина. С това Добро, с тази скрита Любов, Душата трябва да събуди всичките си сили и познания, за ди си върне Вярата в Себе си, в Живота, в ближния, в Любовта, в Бог. Да върне триединството на Човека в Себе си. Тоест да стане отново цял и съвършен. Такъв, какъвто Бог го е изпратил на Земята, за да придобие Свободата да учи и овладее познанието, държащо Човека чист от злото, за да се ползва от Знанието.

Нужно е непрекъснато да търсим Доброто в Себе си, за да успеем да изучим сетивата си и да съберем Седемте си сили, с които да излезем от Лабиринта на собствената си психика, да осъзнаем нашето Аз и Бога в нас. Успее ли да постигне това, Човек открива Светлината в Себе си, която му връща Вярата и Любовта. С тази Светлина, с тази Вяра и с тази Любов, Човек трябва да събуди Огъня в себе си, който да го държи чист от злото – не само в света, но злото, което може да се роди в Сърцето му и да замърси отново Съзнанието му. Постигне ли тази сила и тази власт над Себе си, Човек успява да разтопи Огледалата на Его в Собствената си Психика и в Собственият си Ум. Ако успее да Постигне Свободата си от това зло - от Его-Съзнанието, Човек се слива с Любовта и тръгва по пътя към Светлината. Тогава пътя за придобиване на познанието да властва над доброто и злото е свободен за него. Но в света на Его човек вижда само Добро и тръгва след н-Его. Кое Добро? Това на блясъка!

Когато Човек реши да последва Егото, съблазнен от блясъка му – от „Доброто”, което вижда, той влага Вярата и Любовта си в този Огледален образ и започва да строи Огледалната империя в живота си. Но в този блясък няма Добро, няма нищо даже!... Със всяко следващо вложение на енергия по пътя на желанията и стремежите в този огледален свят, Човек губи обратният път към Себе си. Изгуби ли Доброто в себе си, човек губи напълно връзките си с Вярата и Любовта, и в него се настаняват Демоните на изкушенията, материалните стремежи и амбициите, които започват да изяждат Живота му, т.е. Душата, носеща знание и Светлина.

Ако при такива условия, Човек се осъзнае – т.е. получи просветление в Ума, даващо му ясна представа за реалната му позиция в живота, единственият му водач по обратния път е Душата. Именно тази Светлина и Знанието, вложени в Душата, могат да изведат човека по обратния път към Вярата и Любовта. И точно по този път към Себе си, човек ще събере плодовете, които ще му дадат нужните сили за изпита на Доброто. Точно това са и плодовете на Дървото на познанието за добро и зло, които трябва да върне обратно на Забраненото дърво – на Его.

Когато Човек се откаже от Доброто в себе си, Демоните на неговото Его се връщат с пълна сила и постепенно подлагат Душата на тление. Тоест извличат жизнената енергия на Човека – всичките му познания и сили. Тогава идва Смъртта, за да изпепели всички тези демонични сили и мрачни същности и да освободи, последната Искра на Светлината, останала от този човешки живот. След смъртта от Човек остава единствено точицата Светлина. Тази точица отива в мрака, докато в нея не се зароди желание за добиване на знание или докато не изгасне напълно.

Когато Човек успее да запази Вярата и Любовта си, той трябва да се учи да постига и пази Свободната си Воля. Тоест да се научи как да съхранява и придобива знания за Живота, без да ги пропилява за празни амбиции и материални стремежи. Да се учи как да бъде устойчив в Доброто и неприкосновен за злото. Да се учи как да държи Ума си светъл и Сърцето чисто от Зло. Да се учи как да бъде независим от доброто и злото. Да се научи как да работи с Доброто, като държи порталите на злото заключени. Постигне ли Свободата си – т.е. абсолютната сила на Доброто, излиза на пътя на Светлината, която го учи как да да владее и прилага силите на Любовта.

Цената на Свободата или Познанието за Добро и Зло: Когато Човек овладее двете сили на Доброто, двете сили на Любовта и двете сили на Вярата и се научи как да ги прилага, без да попада под властта на коя да е от двете страни на Егото – Своята или на ближния, тогава той е постигнал абсолютната си Свобода. Тогава Човек става Цял със Себе си и с Едното и пътя на Светлината е свободен за него. Когато Човек придобие знанието да владее силите на доброто и злото и уменията да превръща Его-Бронята в Любов, той се слива със Светлината. Там е свободен да твори и да учи:

· в Светлината Човек се учи как да придобива и прилага нови знания,

· може да се учи как да влага знанието в сърцата на хората.

· може да се учи да владее равновесието в живота, движещо напред самия живот.

· Вземе ли изпитите на Светлината, възможностите за човек са безкрайни.

Става ясно, че ако решим да направим зло, защото считаме, че това ще извика Доброто, така само ще отворим нови портали в Огледалният Свят на Нищото, при това в личният си живот. Но същата сила има и нашето решение да предприемаме действия в името на Доброто и да го налагаме с убеждения и сила над умовете на хората. Най-страшно е, когато ослепеем напълно и поверим доброто, вярата и любовта си на Егото, но това е и най-важният изпит, който можем да издържим. Ако не успяваме да видим Истината и да събудим Справедливия обмен на Живота в Себе си, и в Сърцата на Другите, то това означава, че или сме изгубили собственото си Добро, или сме имали глупостта да попаднем в клопката на Его-Съзнанието. Ако съберем и си върнем всичките сили ще излезем от там с нови знания. Но още по-страшно е, когато придобием нови сили и знания да ги предадем отново на Егото си. Тогава Демоничните сили на Его-Съзнанието в Ума ни ще започнат да източват енергиите ни. Но точно тогава можем да овладеем истинското си Аз и да придобием съвършенството – целостта си – Човека. Става ясно, че и в двата случая Егото ни кара да играем танц със смъртта и тлението, изпитвайки умението ни да боравим със себе и със живота. Най-голямото невежество е, когато загубим и последната капчица вяра в Бог – т.е. в Доброто в нас, но продължаваме да се стремим да добием Познанието чрез собственото си Его. Защото силата на Всепояждащия огън е непоносима. Но който носи Любовта и Доброто в Себе си се къпе в нея. Веднъж осъзнал Мъдростта на Доброто, човек трябва да се учи, как да го прилага, за да овладява демоничните сили на Его-Съзнанието. Мракът се стреми да превземе умовете на хората, черпейки кила от поробената им воля, докато човек не се освободи, т.е. осъзнае. Злото не е учение, а изкуството на Его-отражението да заслепява очите с блясъка си, превземайки съзнанието на Човека и превръщайки го в мрак и разрушение! Учението на Живота е как да държим злото заключено! Заради този урок, Човек е изпратен на Земята!

Цялото равновесие на Живота на Земята се дължи на Вярата и Любонта на Бог в Творението си и в Доброто в Човека. Земята се крепи и се върти именно благодарение на магнитното поле, генерирано от това взаимодействие – от тази Вяра, това Добро, тази Любов. За да има Живот на Земята е нужно Човек да има Вяра в Бог и Любов към Земята. Така енергиите на Мъдростта, Светлината и Истината, поддържащи равновесието ще могат да протичат правилно и да осъществяват живота на Земята. Защото без Вярата и Любовта на Творението към Твореца, Животът не може да се проявява хармонично във видимата природа. Ако наблюдаваме животните и растенията, ще видим, че те благоговеят пред Живота и всичко създадено в природата.

Ако ние не откриваме Бога по между си, Любовта изчезва и силите, държащи равновесието на Земята се преразпределят. Тогава Любовта на Земята се събужда от „шума на его-вярата на Човек, че може да повдига планини без Добро и без Любов, а само с голата си упоритост в невежеството”, и започват катаклизмите – урагани, вулкани, земетресения, бедствия, пустош. Това е ефекта от напрежението на сгъстяващото се Его-Съзнание. Ако ние не откриваме Доброто в себе си, което да държи тази Вяра и тази Любов на Живота в нас, то Душата ни ще изгасне като искра в мрака на Нищото, или ще избухне като свободната молекула водород в условия на кислород, за да пръсне Ламята на Его-Съзнанието ни, раждащо Злото. (стр.29,131)

Днес търсим Живот на Марс, изучаваме планетите в Слънчевата система и не проглеждаме, че те съдържат в Себе си Цялото Знание за Злото и Доброто и са резултат единствено от опустошителните войни на Злото, родено от Его-Съзнанието. Ръката на Бог и пазителите на Седемте енергийни сили, държат тези планети, за да се учим на това какво е Живот и какво е Пустош, за да изучаваме законите на вземането и даването, закона на равновесието, раждащо Живота – закона на Любовта. Преди да тръгнем да търсим живот в Космоса трябва да осъзнаем, че ние – човечеството сме все още на дъното на Нищото. Все още не разбираме какво е Човека, какво има вътре в самите нас, какви са нашите функции и отговорности. Искаме живот, а раждаме смърт, Целият закон на Живота е вътре в самите нас, а все още нямаме очите (Вярата), с които да го прочетем, Ума (Светлината), с който да го видим, и Сърцето (Любовта), с което да го възприемем, изучим и приложим. Ако човек е готов да хвърли „сина си” в Огъня на Любовта, т.е. Егото си, той е придобил силата да живее. Ако човек, „яде” децата си, т.е. Аза си, за да живее, той е придобил ковчега на смъртта. Ако човек „яде” ближния си, т.е. Бога си, за да живее, то той е придобил ковчега на вечната си смърт. Единствено изборът – свободната човешка воля, определя хода на събитията и живота.

Ние сами решаваме как да използваме даденият ни живот: (стр.148, 155/7-12)

· дали да го консумираме и изчерпим до пределите на малката гаснеща или избухваща, като атомна бомба, точица в мрака, или

· да изучим, овладеем и придобием дадените ни знания от Нищото, или

· да разширяваме Ума и Душата си, за да станем Светлината от Извора, или

· да се опропастим в Пустошта, обричайки се на вечния глад на Егото.

Наша отговорност е да будим и да поддържаме Доброто в Себе си и в другите, защото когато Доброто спи, Злото се вихри! Въпросът е: как ще приложим Доброто, за да овладеем този разрушителен вихър на Его-Съзнанието? (стр.155/7-21)

Длъжни сме да си вземем тези уроци, за да прилагаме Живота разумно, търпеливо, мъдро и смирено и да продължим пътя си към знанието и Светлината.

Нашата Душа е като Пепеляшка. Цял живот служи тихо, кротко, „сляпо” и смирено на капризите на горделивото Его, тайно хранеща надежда за прекрасния Принц (нашият Ум), и никога не губеща връзката си със Седемте сили на Светлината и Доброто. Именно те помагат на Душата да поддържа пулса на Истината в Сърцата ни, който да държи буден Ума за известията на Висшия Разум, слизащ чрез Духа ни.

„Елиза и Единадесетте бели лебеда“

За да осъзнаем по-цялостно съдбата на Елиза от детската приказка на известния датски писател Ханс Кристиян Андерсен, творил през 19 век и явно повлиян от фолклорните предания, събрани от Шарл Перо и братя Грим, ще си припомним какво се случва със Снежанка, когато навършва 7 години. Злата мащеха заповядва на ловеца да убие Снежанка и да донесе белият и черният й дроб за вечеря. Акт, който граничи с канибализъм и превръща вълшебната приказка за Снежанка в чудовищна. За щастие наблизо изприпква едно малко диво прасенце, което с готовност се жертва, за да спаси Снежанка от злата участ. Ако си припомним Част Втора на нашето магично пътешествие с „АЛХИМИЯ НА ЗДРАВЕТО”, ще открием по-дълбокия смисъл на това коварно желание на злата мащеха. В нашият Черен дроб е скрита нашата Воля - материалната сила на нашия Дух и нашата Сърдечност, които ни пазят от беди и с готовност ни помагат в трудните моменти от живота. А Белите дробове държат нашата Сила за Живот, чрез връзката ни с Любовта. (стр. 13,42,80,104,106,114,117,131,135,157)

Още от древни времена завоевателите считали, че ако изядат черния дроб на врага си ще придобият неговата сила и ще го покорят напълно и завинаги. Достоверността на това варварско схващане днес до известна степен се потвърждава чрез успешно извършените органови трансплантации, целящи да спасят човешкия живот. Веднъж придобили новият орган, изстрадалите пациенти получават нов тласък за живот, водени от нов характер и нов дух – тези на техния донор. Този факт обаче, дава съвсем обратен смисъл на варварското суеверие. Оказва се, че не завоевателя, а неговата жертва става победител, вселявайки се с Духа си в живота на своя враг. Но кой е Духът, който приемаме? Вярата на кръвожадното Его, че е придобило качествата на своята жертва, отваря нови портали в Огледалния свят, където го приковава с нова карма – нов урок, който ще трябва да учи безкрайно дълго, при това в Нищото – в страната на вечния глад, мрака и тлението. Безспорен е фактът, че нашите клетки и нашата кръв носят есенцията на живота, но единствено за да служат на нашата Душа. В мига, в който се заразяваме с Его-съзнание, Душата ни попада на дъното на „Лабиринта на Егото”, и телата ни се разболяват от отровения Ум. Невъзможно е да махнем тази отрова със смяна на органи, защото те също ще се заразят. Без Любов тялото не може да произвежда нова жизнената енергия, постепенно я изчерпва и започва да се разпада. Както е невъзможно да „присадим” Душата. Тя, както и водата отиват при Източника. Всички други елементи в природата могат да се преобразуват и съединяват, но не и Душата и Водата. Последните умеят да се самопречистват, разтварят и изпаряват, но в кондензираното си състояние търсят винаги чисти носители, за да могат да се влеят в Извора. Замърсят ли се веднъж, кармата започва да ги чисти – и водата и душата, а с тях и въздуха...(стр.29,37,57-58,95,121,135)

И Когато Апостол Павел казва: „Любовта на всичко хваща вяра” – там мярката е абсолютно точна. Любовта хваща вяра и на лъжата и на истината. Понякога може да си затвори очите, за да не вижда Егото и греха му, но винаги знае кое кое е. Не случайно чрез Моисей, Соломон и Исус Христос е проповядано не еднократно в Библията: „не завиждай на ближния си и обичай врага си”, (защото само така можеш да победиш своя истински враг - злото в себе си – Демона на Его-Съзнанието). Малка подробност, поради която „Сърцето на злата мащеха на Снежанка се пръсва от злоба“, както е описано в някои версии на приказката.

Но да се върнем при „Елиза и единадесетте лебеда“ и тяхната невероятна прилика с Дванадесетте Властелина на Живота, с Петте сетива и Седемте жизнени сили, които протичат в нашия организъм. За да разберем скритото послание на приказката, ще приемем, че Единадесетте лебеда символизират енергийните същности, които управляват телата и живота ни, а Елиза е нашата Душа. (стр. 13,21,24,48,93)

Да си припомним накратко приказката. Мащехата на Елиза (нашето Его), изгонила братята й още докато били деца, а нея изпратила в изгнание между 7-мата и 15-тата й година, за да може като се завърне да я опозори завинаги пред Царя, нейният баща – Духът на Висшият Разум. Единадесетте братя на Елиза били превърнати от млади князе в лебеди, които нощем връщали човешкия си образ, а денем витаели в небето сред облаците.

Точно това правим ние със себе си, още от съвсем ранна детска възраст. Осъзнало превъзходството си сред възрастните и захласнато по атракциите на света и лакомствата, детето започва да дружи с Егото, което прави всичко възможно да преследва и наложи капризите си. Така свикваме да не си правим труда да осъзнаем силите, които живеят в нас и поддържат живота ни. През деня оставаме глухи за техните мъдри наставления, захласнати в ежедневните си грижи и посредствени занимания, а нощем силите тихичко се връщат в телата ни, за да ни изпълнят с нови жизнени енергии, необходими ни за новия ден. Както вече споменахме нашите клетки и телесните ни органи неуморно работят за нашето благополучие, без ние изобщо да подозираме и осъзнаваме тяхната благотворна дейност и подкрепа. (стр. 15,25)

Единствено Елиза, нашата Душа и най-малкият й брат, олицетворяващ нашия Жлъчен мехур, съхраняващ есенцията на Любовта ни към живота, от време на време ни напомнят, особено, когато излезем извън ритъма, че има сили отвъд нашите възприятия, които неуморно се грижат за нас. (стр. 108,121) Ако Съзнанието на детето бъде приспано с блясъка на Его между 7-та и 15-та година, човек заспива вечен сън в Огледалния Свят, от който няма да може да излезе, за да осъществи стремежите на Душата. Така човешкият живот, даден за изучаване на изхода от „Лабиринта” и „Египет” ще бъде пропилян на празно. Затова е нужно, в този период, вместо да се занимаваме с Егото на Детето, да будим Съзнанието му с активни занимания по опознаване на Себе си и Света. Да го пратим в „изгнание” – да го лишим от всякакви изкушения и удобства, независимо от недоволството, което ще изпитва. Да се стремим да повишаваме съзнателната, умствената и физическата активност и култура на детето. Да му възлагаме активни ангажименти и отговорност в домакинството, без награди и поощрения, без забележки, критики и наказания! Ако сме направили това, няма от какво да се притесняваме, че сме пропилели нечий нов живот. Защото след 15-та година децата влизат в света на Любовта. Там вече ще знаят как да се справят сами!

Първият сигнал, че животът ни е излязъл от хармоничния ритъм се проявява с появата на разрушителни емоции или на сън, когато сънуваме кошмари именно в часовете между 23.00 и 1.00 . Това е и времето за активна работа на жлъчният ни мехур – нашето „Всениждащо око”. Именно жлъчния застой по време на пубертета предизвиква появата на акне и свръх емоционалност. Но те не са дошли сами, а са следствие на дисбаланс в хранителния, двигателния и психичния режим на детето. Но това е и „почвата, в която никнат бурените на Его-Съзнанието” – замъгленият Ум, вследствие на негативни емоции, превъзбуда и повишена токсичност. (стр..54,57-58,104, 108)

Любопитно е да отбележим, че именно по време на сън, Елиза разбира от една фея, как да развали магията, хвърлена върху братята й, и че единствено като изплете ризи от коприва, може да ги превърне отново в Князе. И наистина, единствено по пътя на изпитанията и чрез силата на кръвта – Силата на Волята, Душата може да осъзнае същността на „единадестетте си братя” в материалния свят. (стр.. 80,93,123) Копривата – почитана билка и храна, от незапомнени времена, е изключително богата на полезни витамини, микроелементи и минерали, поддържащи добрия имунитет и здраве в нашия организъм, но също подхранваща и изначалната Жизнена енергия, съхранявана в нашите Бъбреци. Освен тези биологично активни свойства, копривата има и „вълшебни такива”, като възвръща жизнените сили и предпазва организма от всякакви неблагоприятни влияния, чрез усилване на магнетизма и кръвообращението. Доброто здраве и силната кръв са в състояние да поддържат Само-Съзнанието будно и цяло – едно с Подсъзнанието, Съзнанието и Свръхсъзнанието. И разбира се далеч от Его-Съзнанието! Това е силният имунитет – осъзнаване на Аза в нас, не извън Его-Бронята!

Това е и Здравата Основа, която можем да положим в живота на детето. Не да хвърчим като квачки над пилци, а да сме способни да дадем Силен Старт в Живота на детето. Не да му казваме какво е добро или зло – то само ще си научи урока. Да умеем да събудим интереса на детето да работи със себе си, за себе си и за другите! Даваме ли му изобилие – тогава на всяка цена, ще трябва да изпитваме Доброто в детето!

През нашите телесни органи протичат дванадесетте противоположни енергии, проектирани също и в Зодиака, и заедно с Предния проникващ и Задният възходящ меридиан (на Висшия Разум и Любовта) съграждат Седемте жизнени сили, които ни водят в Живота, в Познанието, в Истината, в Мъдростта и в Любовта. Някои астролози свързват тези енергии с действащите сили на 12-те Архангела, които всъщност пазят Душата от Демоничните сили на Его-Съзнанието. (стр.24,93,94,145,157,191)

Приказката за Елиза също завършва със щастливата й сватба с младия Цар, който първоначално силно се влюбил в нея, но когато забелязал странното й мълчаливо поведение, плетяща ризи от коприва, се усъмнил в нея и я изпратил на бесилото. Силната й вяра и любовта й успели да превърнат белите лебеди отново в нейните братя князе, точно на време за да я спасят от злощастната съдба, прогонвайки злите мисли и съмненията от младия Цар. Елиза не загубва ни най-малко от Любовта си към Царя, въпреки жестокото му поведение. Защото когато дойде тази Любов, тя не оставя ни най-малка следа от злото и мрака в Съзнанието на Човека. Единствено чрез търпение, смирение, вяра, устойчивост и усърдие ние можем да прогоним злите влияния на съмненията, колебанието и разочарованията, които ни отдалечават от нашата пълноценна цялост, и демагнетизират ума и телата ни. (стр.18,80)

Още от ранна възраст, непрекъснато наставлявани и назидавани за нашите грешки, свикваме с мисълта, че сме непълноценни и търсим упора във външния свят. Търсим някой, който да ни подкрепя, наставлява, поощрява, поправя или аплодира, сякаш сме осакатени артисти, проправящи си отново пътя към сцената. Така, същността ни се раздробява на силни и слаби части, и постепенно губим връзката си с Духа, с Висшия разум и Силите. Започваме да губим самосъзнанието си, затъвайки в личните си предразсъдъци, провокирани от „кривото огледало” на околния свят. И точно тогава идват житейските уроци, които подлагат на изпитание Доброто, Вярата и Любовта в нас. Но точно благодарение на безпощадните уроци по Его, които сме получили до 7-мата и след това до 15-та си година, ние успяваме да се справим в живота – да превъзмогнем изкушенията на Огледалния свят или да получим следващият си урок, тръгвайки след блясъка.... И тогава живота става наша лична отговорност и започва да ни държи сметка за всяко решение и всяко действие.

Противно на библейското твърдение, че Адам извадил 13-то си ребро, за да направи Ева, която да разнообразява живота му, безспорен е факта, че животът не би се проявил в човека, ако в него Господ не бе вложил едновременно мъжкото и женското начало. Без женския потенциал, мъжката активност не може да се реализира в нито един от нас. Реброто е символът на стремежа на Духа към себе-осъществяване. Докато желанието (Душата) не бъде извадено на бял свят, стремежът не може да бъде приложен. До седмата си година децата успяват да опознаят мъжкия и женския принцип в себе си и в другите. До 15-та си година успяват да се научат да прилагат тези принципи, за да изградят в себе си един пълноценен човек, готов за живота и за реализацията на своите мечти. Изворът на жизнената сила се крие в мъжкия принцип на стремежа, но самата сила е в женския потенциал. Така както извор без сила би пресъхнал, а сила без източник би се разпръснала в пространството. Когато, обаче, Егото се намеси между тези два принципа, тогава се раждат противоречията в живота, които разпиляват и похабяват тази безценна енергия за посредствени цели. Тогава „сватбата между Духа и Душата“ става невъзможна и ние подсъзнателно започваме непрекъснато да търсим навън и да бленуваме за своята „несбъдната“ половинка. Едва когато срещнем любовта в погледа, жеста или грижата на ближния, започваме истински да осъзнаваме и да работим със себе си, за да дадем най-доброто, на което сме способни. Тогава започва Новият Живот.

Крайъгълният камък

„Нима и това не сте чели в Писанието: „Камикът, който зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла. От Господа е това и чудно е в нашите очи.” Ев.Марк, 12:10,11

„затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък – камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден, който вярва в него, няма да се посрами. И ще туря съдбата правило и правдата мерило.” Исаия, 28:16,17

„И тъй, вий, които желаете да се приближите до този Камик, отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие и завист и всяко одумвание! Пожелайте като новорождени младенци чистото словесно мляко, с него да порастете, понеже вкусихте, че „Господ е благ!” При когото идвайте като при камен жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен. И вий като живи камение зидете се на дома духовен...” І Петър, 2:1-5

От изведеното до тук, в наръчника по „АЛХИМИЯ НА ЗДРАВЕТО”, ни стана ясно, че блясъка на Его, „отразяващ лика на Бога”, е способен да възбуди в човека куп разрушителни реакции, емоции и чувства. Така активирани, емоционалните хормони поставят Ума, психиката и Съзнанието под упойка. При вида на възможността за придобиване на достоянията на Бог или на ближния, в Ума на Човека, подаващ се на съмнения и изкушения, и пренебрегващ Вярата и Любовта си, се пораждат нечисти помисли. Когато това се случи, в огледалото на Его се отваря порталът към Его-Съзнанието, заключващо заразения Ум „под карантина”, докато не се изчисти. Но и чувството за самосъхранение в условията на стрес, стремежите към осигурност, безопасност и привобивки, страховете и провалените амбиции в живота, поставят човека в същите изолационни условия на Его-Съзнанието. А както разгледахме, разрушителните мисли и емоции имат наркотичен ефект, предизвикват зависимост, а с нея и хронични, психични, съзнателни и умствени разстройства.(стр.32,42,45,155/7-2,7,11,12)

Как при такива обстоятелства - „под психоза и наркоза” - Човек може да вземе разумни решения в Живота си, които да го изведат от разрушителното Его-Съзнание? Точно това е и основният проблем, днес в живота на милиони хора, същевременно подложени и на ежедневния стрес, предизвищан именно от самото Его-Съзнание. Това е и причината, поради която хората днес масово прибягват до болкоуспокояващи, антидепресанти и куп други лекарства без рецепта, които всъщност заменят пристрастеността към „емоционалните хормони” с лекарствена зависимост. Но те не могат да ни спасят от капаните на Его-Съзнанието. Още по-зле – лишават ни допълнително от възможността да разсъждаваме и да се самоосъзнаваме. И когато влизаме в конфликт с нечие друго Его, особено на наш близък, за човека е почти невъзможно да прецени, кое е правилно и кое не, кое е добро и кое не, кое е справедливо и кое не. Започваме тотално да губим представа за ценностите в живота си. Ето защо, тръгвайки по пътя на преодоляване на Его-Съзнанието и трансформирането на Его-Бронята, е нужно да се освободим от всякакво осъждане на ближния и каквото и да било себеосъждане, но същевременно да се концентрираме върху осъзнаването на личните си грешки, мисли и постъпки. На всяка цена трябва да преминем през процеса на осъзнаване на проблемните и конфликтни ситуации в живота си, единствено за да се освободим от това заразно его-съзнание и да направим ясно разграничение между личното Его и Аза си. Ще ни е трудно и докато осъзнаваме ще ни боли, но тази болка ще ни освободи и пречисти от чернилката, която сме натрупали, единствено, защото сме се поблазнили от Его. Само така ще успеем да се освободим от веригите на Его-Съзнанието и да овладеем емоциите си, за да държим Съзнанието и Ума си чисти и будни. Спрем ли да нарушаваме неприкосновеността на Егото – т.е. свободната воля, започваме да чистим старите кармични връзки и обременености в семействата и в обществото изобщо. Защото Бог е вложил във всеки Човек Благото, Доброто, Любовта и Вярата. С тях трябва да работим и да осъзнаваме. Защото ако Злото идва от Его-Съзнанието, родено от блясъка на Его в очите на Човека, означава ли, че и Човекът е Зло? Урокът по асоциации и дедукция свърши отдавна! Може ли възбуждащата апетита опаковка да стане шоколад? Може ли отражението да придобие материална и духовна същност? Его носи знанието за Образа на Бог! Но когато Его-Съзнанието се роди в Ума на Човека, изкушил се от образа на Бога в огледалото на Его, то това Съзнание „изяжда шоколада” и изпълва със страсти и мрачни мисли материялната същност на Човека – Душата и Тялото. Защото както вече споменахме, материята не е нищо друго освен кондензирана енергия, а жизнената енергия в нас е създадена от взаимодействието между Духа и Душата. (стр.18) Но Его – образа, не може да стане Човек! Бог е Любов и вдъхна от нея в Душата на Човека и я запечата в Тяло с образа на Лика си! Душата е Любов! Това е най-силното оръжие срещу Его-Съзнанието! Какво е То – инфектирана част от Съзнанието на Човека – вредна мисъл! Може ли Човек да бъде просто една вредна мисъл? Не разбира се! Но в Човек е силата да се освободи от тази вредна мисъл – от това заразно зло!

Престъпление срещу Себе си, Бог и Живота е да имаме всички сетива, всички сили и всички дадености, а да го разхищаваме в Нищото. Да ни е даден Ум и да не можем да го използваме. Да ни е дадено Сърце и да го превръщаме в камък. Да ни е дадено живо и здраво тяло и да го превръщаме в празна отпаковка, обсебена от разрушителни страсти. Да ни е дадена нежна, силна, свободна и прекрасна Душа, а да хабим жизнената й енергия, даваща ни самия живот, с разрушителни емоции, страхове и коравосърдечност. Точно като опаковката от шоколада, който току що изядохме и гледайки я, възбужда отново апетита ни, но там няма никой вече, освен бляскавата ароматна опаковка, оставила след себе си празния глад в Очите ни. Но как да си върнем Човека, когато от него е останала само празната опаковка – потъмнялата и похабена Его-Броня? Когато се научим да овладяваме и засищаме его-глада си с глад! Тогава Умът ни ще светне, за да запали Божествената искра в Сърцето ни, за да стопли и събуди Спящата ни красавица – нашата Душа, която да ни изпълни отново с Любов и Живот! Но как можем да заситим глада с глад? А как можем да изпитваме постоянен глад, който непрекъснато ни кара да ядем, да консумираме и употребяваме, да утоляваме ненаситният его-апетит за лакомства, придобивки и т.н.? И колкото повече ядем, толкова по-гладни ставаме. Но този закон е приложим и в обратния смисъл: колкото по-малко ядем, толкова по-малко сме гладни. Това е Закона на Любовта! (стр.131-133, 155/6-2, 155/7-30,32,39,53) Ако не успяваме да бъдем устойчиви в Доброто, то Истината и Любовта ще ни научат. Не бива да се страхуваме от грешки, но да ги търсим, приемаме и да се поправяме с радост и благодарност, когато ги осъзнаем или някой ги забележи. Защото това са нашите учители. Този път няма да е лесен, защото ще се срещаме с Его-Съзнанието около нас, ще боли, но това ще бъде нашият опит и нашият изпит. Как сме си научили урока по Вяра и Любов и колко устойчиво е Доброто в нас, това ще ни покаже самият Живот! Там където сме се опарили два пъти, ще има и трети път, но това не е повод да се откажем от Себе си! Напротив, трябва така да разпалим Огъня на Любовта, че да станем нетленни! Важното е ние самите да устояваме на това Зло и да го държим здраво заключено. А тук вече имаме и средствата, с които да го направим. Длъжни сме на този Живот, на Себе Си и на всички наши близки сега и преди нас, които влагат надежди в бъдещите поколения да освободят Човека именно от това заразно зло. Свободата се постига преди всичко с осъзнаване. Нямаме ли съ-Знание идва злото – т.е. невежеството. Вече знаем и нямаме повече извинения! (стр.155/7-11,18,20,48)

След 8000 години на повторение на едни и същи грешки е време да си вземем изпита по Добро и да ликвидираме със старите норми и морали на Его-Съзнанието. Точно това се има предвид, когато Господ казва: „ще се прилепи мъжът до жена си... и ще остави майка си и баща си....” Защото Господ иска новият живот да се развива по нов начин, а не да вменяваме греха и вината на децата и на поколенията си. Живота на Човека е преди всичко Отговорност! Кой е Господ за детето – майката, бащата и Бог – Животът. Ако майката и бащата не знаят как да се справят с Живота и го заразяват с Его-Съзнанието си, носят отговорност пред Бога и неговият Син – Детето. До 7-та година децата влизат многократно в Огледалния свят на Его, но не могат да се заразят с его-Съзнание, защото Любовта им към Живота е Силна. Между 7-та и 15-та година обаче, децата влизат в своя свят на Его и го изучават. Благодарение на любознателността, състраданието, будния и светлият си Ум остават незасегнати от Его-Съзнанието, въпреки горчивия опит, който могат да получат в къщи или в училище. След 15-та година децата сами знаят как да се справят с Его. Ако не, животът ги поправя. Его е наш ценен учител по Вяра, Любов и Добро. Благодарение на Его в пубертета изучаваме телата си и защитните сили на психиката и организма ни. Его ни учи и как да контролираме емоциите и реакциите си. Его ни показва и кои сме ние – кое е нашето Аз. Но започнем ли да преяждаме и злоупотребяваме с н-Его, и да храним Ума си с черни и мрачни мисли, пояждайки се един друг с ближния, Его ни засмуква и заключва в ковчега на Его-Съзнанието, изяждащо самия живот. Там, в този ковчег е страшно. Но вместо да осъзнаем, че сме мъртви, събираме всичките си сили и излизаме навън, пак благодарение на Его. А навън е пълно с изобилие. Животът кипи с пълна сила! Слагаме си Его-бронята и его-очилата влизаме смело в Огледалната Его-Империя на „Египет”с ясната цел да се докажем на живота!... (стр.38)

Ако човек не осъзнае как е влязъл в „този ковчег”, т.е. ако детето се е родило направо в семейна среда, заразена с Его-Съзнание, няма да има знанията, с които може да открие „нишките на Ариадна” по обратния път към Себе Си. Така „Лабиринта на Его”, остава заключен в това новородило се Съзнание, чиято единствена защита остава Его-Бронята и шанса да срещне истинската Любов. Трябва да се научим да генерираме мощната енергия на Доброто, Вярата и Любовта в Сърцето си, и да я излъчваме чрез Ума си, за да изпарим това мътно и мрачно Его-Съзнание, което замърсява човешкия живот вече 2000 години, даже и след Христа. Непрекъснато въвеждаме нови принципи и морали в обществото, а в същото време държим старите „его-изми” и с тях строим нови огледални империи, трупаме нови грехове и изопачаваме живота още повече.

Изчистим ли Ума от негатива, поставим ли нещата (мислите, чувствата, емоциите, понятията, принципите и т.н.) по местата им, свържем ли се с малката точица Светлина в Себе си, Животът в самите нас ще потече отново, при това с нови жизнени сили и ще ни възобнови напълно, в мига, в който си върнем Вярата, Доброто и Любовта към Бога, към себе си и към ближния. Само така ще възстановим здравословния и жизнено-важен обмен вътре в телата си, в живота си и в Света. И най-важното, само така ще „пресушим източника” на деструктивната енергия, излъчвана от заразната его-мисъл около и вътре в нас. (стр.18,29,57-59,66,155/7-21,22,38)

Понякога е достатъчно да се освободим от лошото настроение, което често ни спохожда сутрин или вечер, поради нездравословната диета, недоспиването и стреса, с музика, танци, освежаващ душ, гимнастика, хоби или някоя друга полезна дейност, като почистване на тялото, ума, духа и дома, например, или просто като споделим от Любовта си сред природата. Защото в мига, в който спрем да храним „безсмъртния тумор“ на Его-Съзнанието с негативни и вредни его-мисли, ще установим, че всички ние сме едно – живеем в едно тяло и всеки от нас е една малка животворяща клетка, чийто живот зависи от здравето на другите клетки. (стр.160)

Време е да осъзнаем какво е справедливост и да започнем да я прилагаме ефективно в живота си. Това далеч не означава да тръгнем да търсим и да раздаваме правосъдие, да се съдим един друг! Ако ние не можем да приложим справедливостта в телата си и в умовете си, да пазим здравето и живота си чисти, не можем да търсим справедливост на вън. Първо справедливо ще се изчистим вътре в нас от всичко ненужно и тленно. Ако искаме живот и справедливост, длъжни сме първо да се изчистим от всяка мрачна мисъл, емоция и навик, и от всичко вътре в нас, което замърсява живота. Не можем да искаме добро, а да сеем зло, където и да било. Ако виждаме мръсотия в живота си, ще я изчистим. Ако виждаме мръсотия в живота на ближния, ще го изчистим първо от нашата собствена мръсотия, с която го заливаме – съмненията, подозренията, обвиненията, мрачните мисли и лошото настроение. Само така ще можем да бъдем справедливи, откровени и пълноценни в Любовта и Доброто, за да си изпълним отговорностите по партньорския ни договор с Живота. Само със справедливостта, Вярата и Любовта можем да пазим Живота на Земята, и да държим силите на Доброто устойчиви, а порталите на злого заключени. Защото Доброто е справедливостта, която разпределя енергиите и ражда равновесието, даващо Живота.

Ако осъзнаем, че още в мига, в който спрем да задоволяваме его-глада, и спрем да пречупваме мислите и зрението си през н-Его, Его-Съзнанието спира да източва енергията ни и жизнените ни сили се връщат отново. Клетките и телата ни започват да се хранят с живот. А мисълта, Ума и Съзнанието ни се проясняват. Тогава образа на Его остава да брани Съзнанието и Ума ни, за да се изпълваме със Светлина отвътре.

Става ясно, че колкото повече се борим срещу Его и въображаемите си врагове вън от самите нас, толкова повече разпалваме страстите на Първичния закон: на всяко действие, противодействие. Нужно ли е непременно да противодействаме? Време е да осъзнаем, че всяко противодействие срещу злото, ражда още по-голямо зло. Можем ли ако се спънем в н-Его, да станем, да се извиним и да продължим по пътя си към Мира?

Его е самият „Крайъгълен камък” в основата на всички световни религии. Трудно е да говорим за н-Его и да не се заразим с критики, пристрастия, страхове, амбиции и страсти, заключващи ни в ковчега на Его-Съзнанието, от който човек трудно излиза невредим и жив (т.е. със светъл Ум, чисто Сърце и любяща Душа). Човечеството вече хилядолетия непрекъснато се бори със злото, влизайки в братоубийствени борби срещу Его, без да осъзнава, че източника на злото не е в Его, а е скрит в самия Ум на човека, при това в една амбициозна и злобна мисъл, заразила човешкото Съзнание. Дори не си даваме възможност да допуснем, че тази битка не се печели с борба, а със 7-те: Мир, Любов, Знание, Вяра, Разум, Мъдрост и Състрадание!

Защото нито един човек няма силата да се изправи пред Всевиждащото Око!

Ключовият камък на Супергероите

В архитектурата има един камък, наречен ключов. Това е камъкът, обединяващ два елемента в свода на сградата, портала или прозорците. Подобно на библейският „ъглов камък”, ключовият камък играе ролята на обединител или разделител на две отделни, подобни или еднакви същности. Разликата между двата камъка се състои единствено в това, че ролята на ъгловия камък е изпитваща и обозначава зоната, в която можем да се препънем, ако не виждаме, че има и друг елемент. Кой е този друг елемент? Светът, който съществува извън нашето Его е другият елемент – напълно идентичен и огледален на нашия. Ако ние успеем да осъзнаем тази истина, ще можем да се изправим пред прага на Новия Живот в Света на неограничените възможности. Прекрачвайки този праг, ние излизаме от света на Илюзията и заблудите и влизаме в Света на Реалността, Света на Творческата Действителност, Света на Бог и Любовта.

Питате се: „кой съм аз, че да вляза в дома на Бог?”

„Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух... И Давид в един от своите псалми казва: „Жертва бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертви за тебе са сърце чисто и смирено и дух съкрушен.” (из лекции за Любовта на Петър Дънов, Изд. „Астрала” 2010)

За да прекрачим прага на Новия свят ще ни трябват чиста воля и съвършена Любов. Чистата воля се ражда от хармонията между Ума, Сърцето и Духа – скъпоценните камъчета оставени ни от Висшия Разум, за да открием пътя към Себе си, към Бог, и ближния. Чистата воля е благородната почва, в която никнат семенцата на Любовта. А Тя – Любовта е плодът на Духа и Душата. Именно Любовта е дарът (а не жертвата!), който трябва да принесем, за да влезем в Нови Свят. Но съвършената Любов изисква работа върху новите сетива – тези, с които да усещаме и възприемаме Духовната енергия и да работим в едно с пулса на Цялото. (стр.15) Единственото нещо, което трябва да жертваме, за да положим основите на Новия Свят е усилията си да изучим и овладеем Его - ъгловият камък на „нашият дом” – на нашето Съзнание.

Вече споменахме за човешката склонност към революции, с която считаме, че ще променим света. (стр. 155/7-10) Всяка революция е едно падение, един препъни-камък, който ни връща обратно в момента преди да се изправим на крака... Времето, когато прохождахме мина отдавна. На „прощапулника” всеки е избрал победата, а все още не можем да ходим.... и то днес, когато е нужно не само да вървим сигурни и изправени, но и да тичаме, а даже и да летим.... Приемаме всяко ново нещо, всяка нова идея за революция и правим революции, за да се отървем от старото и ненужното. Да внесем промяната! Но възможно ли е да променим нещо, ако не сме изчистили съзнанието си, мисълта си, сърцата си, телата си, домът си, земята.... от старото, мръсното и ненужното, непрекъснато замърсяващо склада на човешкия Ум и Съзнание? Търсим супергерои, които да направят промяната, да ни спасят от собствената ни скука и недоволство. Но нима промяната се крие в разнообразието на удоволствията, които биха разнообразили вниманието ни, гонейки скуката и недоволството? Едни търсят някого, на когото да се кланят, други търсят тези, които да им се кланят и да им правят овации, сякаш това ще придаде смисъл на посредствените и замръсени мисли и действия. Мръсотията в живота ни се трупа именно от неусвоената енергия, която ни се дава, за да направим и да внесем нещо хубаво и красиво в този Свят. Вместо това складираме излишната енергия като отпадък, под формата на недоволство, предразсъдъци и разрушителни страсти, които тровят живота ни с нечистотията на нашите неуспели амбиции и разяждащи намерения. И всичко това, само защото не си даваме труда да разчистим собствената си мръсотия. Само защото продължаваме утрешния ден с гнилите мисли от вчера. Само защото поради леност, не сме успяли да похарчим тази енергийна валута за благотворни цели. (стр.29-31,44-45) С отрицание решаваме, че трябва да разрушим, за да строим наново, но нима е възможно старият разрушителен манталитет да гради нови нрави, нов морал, нов по-добър, чист и красив свят? Ако не успяваме да се грижим за устоите на ценното, красивото, доброто и чшстото, то върху какви основи ще положим новото?

Непрекъснато развращаваме житейските понятия, ценности и принципи, и очакваме да ни се случи нещо хубаво и добро. Почти невъзможно е за амбициозното и егоистично съзнание да осъзнае, че днешните супергерои се крият в чистачката, в техника, в каналджията... Хората, които според нас вършат тази мръсна работа, само защото са били „некадърни” да си намерят по-добра... А имаме ли смелостта да се запитаме: ако нямаше такива хора, които да устояват на всяка мръсотия в живота и да остават чисти след нейното почистване, какво би останало от днешния свят?

Искаме любов, искаме пари, искаме богат живот, искаме справедливост, а сме крайно неспособни да обичаме и уважаве самите себе си, да се грижим за личната си хигиена и благополучие сами. Как можем да постигнем справедливст и равновесие, след като сме обърнали тези понятия с главата надолу. Трудно ни е да бъдем доволни от себе си и бълваме това недоволство, с което замърсяваме света и го движим към деволюция. Ако си дадем времето и търпението, ще открием, че е достатъчно да направим най-малкото благо за себе си, (като например да изпием един ободряващ чай или да се наспим, за да си върнем доброто настроение и радостта), за да сме способни да се усмихваме и да раздаваме от тази малка радост, да я умножаваме... Вместо това, като се срещнем бързаме да се оплакваме един на друг за всичко, което се сетим. Сякаш се съревноваваме, кой е по-зле. Или обратно хвалим се с придобивки и постижения, сякаш да си хванем сами вяра на Себе си, гледайки Егото си в очите на ближния? Но нима не общуваме, за да си доставяме взаимно удоволствие и топлина?

Силата на супергероите се крие в способността им да отделят чистото от нечистото и да помиряват доброто със злото – т.е. да владеят Его-Съзнанието. Обвиняваме дявола за всяко зло, а не виждаме, че щедро сме настанили злото посред дома си. Нима „дяволът” е виновен, затова, че се изкушаваме? Та нали това му е работата – да изпитва Вярата и Устойчивостта ни в Доброто, в Бога, в Себе си. Кой е виновен, че непрекъснато храним ненаситното Его-Съзнание? Нима не виждаме, че злото в света изтича от самите нас – захласнати по бляскавия образ в Его-Огледалото?

Злото в света не е нищо друго освен неосъществените его-стремежи, заляти не със сметана, а с определена доза недоволство. Има мечти и желания, които ни водят към вечността, но има такива, които ни водят към нищото. Както вече споменахме животът в Рая, не е каприз, мечта или кеф, а отговорност! (стр.114,115,121)

Ако си затворим „гладните” очи, колкото и да не ни се вярва, злото просто ще изчезне. Как е възможно това? Откажем ли се от стремежа си за притежание, осъзнаем ли, че колкото и да ни се иска, не можем да притежаваме нищо на този Свят, ще сме неприкосновени за властта на Его-Съзнанието, страстите, гордостта и изкушенията. Тогава всяка злоба, завист, лоша мисъл, недоволство, алчност, ревност, глупост, лъжа, измама и страх ще се изпарят и обезсмислят. Защото тук можем единствено да се ползваме от това, което е дадено и ни се дава и от това, в което вярваме, и за което се грижим. Благополучието ни зависи единствено от начина, по който „употребяваме” Живота, или от начина, по който участваме в този благотворящ обмен. Защото само това, в което вярваме и влагаме енергията, Любовта и радостта си продължава да съществува. Това не е позитивното, а градивното мислене. Любовта няма нужда от очи за да вижда. Тя буди Ума и дава зрение за Доброто, за Красивото, за Истината, за Бога в нас. (стр.155/7-15)

Ако нещо ни харесва или дразни в другия, колкото и да не ни се вярва, това е само и единствено нашето Его – собственият ни образ в очите на ближния. Ние все още не знаем как да видим неговото Его, защото то се отразява в самите нас, но можем да виждаме и да общуваме с Аза на ближния, стига да успеем да си свалим его-очилата. Важното е, че в очите на ближния можем да открием компаса на нашето Его, т.е. можем да разчетем собственото си съ-Знание и да видим личните си недостатъци и грешки. Трудно е да осъзнаем, че виждайки недостатъци в ближния това са нашите собствени недостатъци и предразсъдъци. Трябва да се научим да виждаме и да говорим с Човека, а не с н-Его чрез собственото си Его. Говорим ли с Его, което виждаме в човека, тогава говорим с нашето лично Его-Съзнание. Трябва да се научим да вадим Аза Си на Бял свят, а не Егото, което ни „вади очите” и ни води в мрака на не-знанието. Но само там в този мрак можем да видим Човека и да събудим нашето Аз.

За да станем цели, трябва да открием Себе си – Аза облечен в съвършената Его-Броня, изкована от Светлина, Любов, Сила, Мъдрост, Вяра, Воля и Състрадание, а не от тъмната, мрачна, лепкава и блудкава материя на Его-Съзнанието. Тогава ще се роди съвършеният – целия Човек, носещ Бога в Нас. Така както майката, за да стане майка първо ражда детето, така и Човек първо трябва да намери Себе си и „да се роди”, да се освободи от старите окови на предразъдъците, съмненията, страховете и мрачните мисли. Да разчупи твърдата черупка на Его-Съзнанието, за да може да блесне перлата на Его-Бронята, съдържаща всичко ценно вложено в Душата, Ума, Сърцето и Духа ни.

Обратният Път към Себе си и към Бога е страшен и самотен, но ако искаме да сме здрави и пълноценни ще се въоръжим с нужните ни Седем сили, за да открием Себе Си в Нищото и да излезем цели. Така ще можем да блеснем с онзи блясък, който не заслепява, а носи Мир, Радост, Топлина, Добро и Светлина.

Свидетели сме на разрушението в Света всеки ден и често се стремим да се намесим в събитията, да ги коментираме, позволявайки им да разстройват ненужно нашите устои – психиката ни. Първо трябва да се научим да устоим на самите Себе си на собственото си Его и на Его-Съзнанието изобщо. Да се научим да не отваряме нови портали в Огледалния свят, защото точно това е кармата. Именно тази карма – тези причинно-следствени връзки на Любовта, ни връзват и ни връщат отново и отново към старите неща, за да се поправим, но вместо това „трошим огледалата”, причинявайки разрухата в живота на цели семейства, народи и в Света изобщо. Преди да си мечтаем за рая, ние трябва да се научим как да си плевим „двора с тръните”, така, че да не никнат отново. Това е пътят, по който можем да съдействаме Светът да излезе на Бял Свят – да се грижим с радост за това, което е наша отговорност днес, без да се тревожим за новините и за утрешния ден. Его–Съзнанието се ражда в изобилие, за да угасне в мрака, в който Светлината ще се роди, за да създаде изобилието на Живота.

Ако Умът ни е достатъчно буден, чист и енергетичен, няма да позволи на никое зло да ни попречи, а само ще трансформира и черпи от неговата ограничена, но експлозивна енергия. Защото всичко ненужно в този Свят попада в Огъня на Любовта, за да се превърне в гориво за Светлината. (стр.19,31)

За да имаме смелостта и готовността да поемем към Новия Живот и Новия Свят ние трябва да сме абсолютно чисти, когато кракът ни стъпи по този път. Трябва да сме овладяли силата на ключовия камък (Човека) и да сме преминали покрай изпитващият ни ъглов камък (Егото) без да сме се спънали. Защото само чистата мисъл, чистият Ум, чистото Сърце и чистото Съзнание могат да ни изведат на Бял свят.

Само по този път, изпълнен с трудно преодолими препятствия човек може да осъзнае истинската същност на Ума, Сърцето и Съзнанието, с които да владее устоите на Доброто, да полага ъгловия камък, да затваря порталите на злото, да трансформира енергиите на Его-Съзнанието в Светлина. (стр.17,42,99,102,106,111,117,123,133,137,143,148,150,155/6-3)

Дървото на Живота

„Блажени, които изпълняват Неговите заповеди, за да имат власт над Дървото на Живота и да влязат през портите на града.” (О.И.22:14)

Откакто откровението на Йоан е официално добавено в Библията (стр.155/7-19,26,27) горецитираното изречение буквално „подлудява фанатистките стремежи” на редица тайни общества по света. Греъм Хенкок и Робърт Бовал посвещават дългогодишното си изследване в книгата си „Талисман”, издадена през 2004, именно на ефекта, който тази фраза от последното библейско послание оказва върху Световната история. Идеята за Небесния град и магическите свойства на Дървото на Живота завладява умовете на „каймака” на Ренесансовото общество в Европа, стигнало чак до Америка в търсене на Новия Свят. Стремежите за власт по онова време стигат до там, че в редица градоустройствени и архитектурни проекти на централните градове на двата континента са заложени дори кабалистични методи за овладяване на „енергиите на тези тайнствени сили”... (стр.155/7-7,9,36)

Борбата за надмогване над Царството на петте сетива, за излизането от Лабиринта и Огледалния свят се води от дълбока древност. Древногръцките легенди за отвличането и спасяването на Душата (Персефона) от мрачното царство на Его-Съзнанието (Хадес), която сцена неминуемо присъства в почти всички древни тракийски храмове по земите на днешна Гърция и България, не са случайни и предшестват с хилядолетия Изхода на Мойсей. Именно тази борба за Свобода е основната движеща сила на всички световни религии и вероучения без изключение. Разликата между религиозните течения и „правата вяра” се състои единствено в това, че едни религии се стремят да наложат власт над умовете на хората, заключвайки Душите в Отледалния свят, други се ползват от силата на статуквото, трети се стремят да отстояват канона, а някои са проводници на вътрешното откровение на Любовта, водещо по скрития път към Изхода/Входа към „Царството Божие”. (стр.15,16,37)

Парченце Шоколад

Едно парченце неприлично добър шоколад, носещ „божествена наслада”, е способно да отключи в нас невероятни нови светове, изпълнени с аромати, вкусове, цветове, усещания и дори музика, именно благодарение на Петте сетива. Можем ли да си стоим на едно място и в същото време да се намираме другаде? Може ли след като сме опитали това парченце шоколад, да се наситим и да не пожелаем да вкусим шоколад отново? Можем ли след това да не изпитваме глад за шоколад една, две и повече години? Може ли чувствата и емоциите, които това парченце шоколад е възбудило в нас да заситят глада ни за толкова дълго време? Може ли това парченце шоколад да ни помогне да излезем от Царството на Петте сетива или ще му позволим да ни окове с по-здрави вериги там? Истина е, че шоколадът е богат източник на триптофан – прекурсорът за синтез на „хормона на щастието и ситостта”. Истина е обаче, че едно парченце може да ни накара да изядем и животозастрашаващия половин килограм шоколад почти наведнъж. В следствие на един такъв неразумен акт от наша страна, панкреасът ни трябва да синтезира огромното количество инсулин, за кратко време, нужен за бързото овладяване на стресовите нива на глюкоза в телата ни,. Това идва да ни подскаже, че щастието и ситостта могат да представляват рискове за живота ни, особено, имайки предвид, че въпросният хормон – серотонин, е склонен да предизвиква нашата зависимост. Защото „апетитът идва с яденето” и колкото повече серотонин циркулира в кръвта ни, толкова повече клетките ни изпитват глад за него. Тоест Законът на Любовта започва да работи с обратно броене. (стр.31,33,34,68,90,126,155/6-2)

В първата тема разгледахме чувствата и емоциите като следствие и краен резултат от ежедневните ни преживявания в „Царството на петте сетива”. Ако обаче, успеем да овладеем и подредим чувствата си, определяйки причината, следствието и същността на всяко едно от тях, и се опитаме да изключим емоциите, ще установим, че се намираме в един коренно различен свят от познатото ни ежедневие. Ще усетим блаженството на вътрешният си мир, съчетано с чувството за свобода на Ума, светлина и вътрешна концентрация. Точно това е нашето лично Аз. Ако това твърдение ни се струва странно, то за да установим до каква степен чувствата и емоц;иите определят живота ни е достатъчно да изберем един-единствен спомен, който изплува най-чество в съзнанието ни и да го изживеем отново. Ще установим, че този спомен, колкото и стар да е, възбужда в нас редица емоционални верижни реакции, които ни карат да възприемем и изживеем спомена толкова реално и действително, сякаш се случва в сегашния момент. Ако събитието е възбудило силни емоции, оставили достатъчно ярък отпечатък в съзнанието ни, споменът за него би успял да активира и другите ни сетива: обоняние, вкус, осезание, зрение, слух, както и редица физиологични реакции, дори до степен на „хормонална буря”. Възможно е да стимулира и значителни метаболитни процеси, ако въображението и способностите за концентрация на Ума са достатъчно развити или, ако емоциите са подчинили волята ни. Ако те са негативни или свързани със чисто сетивни изживявания, това би ни тласнало към ред небагоприятни физически и материални желания в сегашния момент, т.е. би ни изкушило. Ако емоциите са свързани с достатъчно дълбоки чувства, събуждащи менталните и духовните възприятия, то те биха накарали Душевната ни сила да ни извиси до нива на осезание и осъзнаване, много далеч отвъд Царството на петте сетива, до степен в която можем дори да забравим чисто физическите си импулси, желания или неудобства, като глад, болка и студ, например. Изворът на дълбоките чувства, заприщен от емоциите, е Любовта, напираща от нашето Аз, за да ни върне към Себе Си. (стр.36,40,155/7-21-23,51-55)

Хапчица Любов – „манна небесна” от „Кивота на Завета”

Считаме Любовта за някаква емоция, която ни причинява болка или неземна радост. Но Любовта не е емоция, въпреки че може да причини буря, дори потоп от емоции, които да променят живота ни изцяло. Любовта е връзката, спасителното въже, с което Господ ни връзва, за да ни изведе извън „петте стени” на сивото ежедевие. С нея Бог отключва нашите Седем сили, за да ни изведе от „Египет” и да ни върне в Себе си. Ето как Учителят определя Любовта и я представя в най-малките й детайли:

„Любовта е храна на живота, без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. (стр.132) Някои хора имат твърде смътно понятие за любовта, било по отношение на търговия, (стр. 155/7-31) било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме любов, тя е велика сила. Същата тази сила (...) може да убие много хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори цялата земя, може да създаде и един свят... (стр.155/7-21) Хората са себелюбиви, като дойде любовта искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. (стр.19,29-31,179)

В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушаване на всякаква егоистична мисъл и желание, с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия, тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от любовта. И затова, хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази”. Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната, затова трябва да бъдем с нея много внимателни. Когато я имаме да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество.”

Любовта е и единствената връзка помежду ни като човешки същества. Ако сме способни да приемем тази Любов и да я носим в Сърцата си, то тя ще отключи и другите ни сетива – тези на Интуицията, и в Съзнанието. За целта, ще е необходимо първо да овладеем емоциите си, да осъзнаем чувствата си и да култивираме способността да ги подреждаме и пречистваме. Защото чистите, силни, дълбоки и смирени чувства са нашите скрити водачи по пътя на личната ни реализация. Именно чрез тях бихме могли да постигнем „власт над Дървото на Живота”. (стр.32,155/7-10,23,50,75)

Ако все още се съмняваме или не сме съвсем сигурни в горните твърдения, то тогава ще направим едно по-дълбоко изследваме навътре в себе си, като започнем от материалната и менталната си същности – тялото и психиката. В Част Първа, в Част Трета и първата тема на настоящата Седма допълнителна глава към нея, разгледахме по-подробно психическия и материалния механизъм на желанията и стремежите, породените от тях емоции и физико-химичните процеси, които предизвикват в телата ни. Стана ясно, че на практика, емоциите са тези, които ни обвързват и ни правят зависими от материалния свят и всичко, което ни доставя удоволствие, оплитайки дори нашите нематериални същности, като Ума, Душата и Духа. При това до такава степен, че са в състояние да предизвикат абсолютна катастрофа в живота ни, когато сме лишени от източника на нашето удоволствие. И това се дължи единствено на зависимостта, която сами си създаваме, от его-стремежа към притежание. (стр.35-36,37)

Ако се замислим, няма по-приятни и по-страшни изживявания от умственото, душевното, духовното и сърдечното удоволствия и разочарования – те винаги са по-силни от нашите чисто физически усещания. (стр.17,21,27,33,125, 155/7-2)

Този факт безспорно показва, че ние не сме просто някакви същества, изваяни от „глина”, нито сме някакви енергийни кълба от емоции на радост, страх, тъга и т.н., които наричаме души, или пък умове, пълни със спомени, предразъдъци и мисли. Още повече, ние не само не живеем единствено в материалния свят, а носим отговорност за проявите си едновременно във всички нива на нашето съществуване в умствения, духовния, сърдечния и астралния свят. Последният представлява първият кръг на отвъдния свят, обитаван от безплътните души, търсещи Изхода. В астралния свят – света на подсъзнанието, се движим чрез емоциите и въображението, водени от Его, и най-често влизаме там по време на сън. Именно в сънищата можем да се запознаем с истинската същност на Его-характера си, но и с нашето истинско Аз.

Ще попитате: „За какво носим отговорност в тези абсолютно невидими и смътно, дори никак, познати ни и неосъзнати светове?” За Любовта, разбира се! Любовта, която изгражда всяка една клетка от нашето физическо тяло, всяка нишка и всяко едно ниво от нашето съществуване – самосъзнателно (умствено), съзнателно (сърдечно), свръхсъзнателно (духовно) и подсъзнателно (душевно). Защото ние не сме просто физически тела, ние имаме или ни предстои да създадем нашите умствено, сърдечно, духовно и душевно (астрално) тела, и то единствено благодарение на Любовта. Ако безотговорно пилеем благата, които тя така щедро ни е дарила и поверила, за да пазим и за да поддържаме благотворния обмен на Живота, а още повече и ги заключваме в огледалния ковчег на Его-съзнанието, Любовта ще ни превърне в суха „глина”, в пепел, и ще издуха като прашинка облака от болестотворна енергия, в която сме склонни да се превръщаме. (стр.19,42)

Как изграждаме тези наши тела? Благодарение на нашите пет сетива можем да осъзнаем, изучим и работим с Жизнената енергия и нейните прояви в материалния и нематериалния свят. От чистотата, силата и качеството на нашите обоняние, зрение, осезание (тактилност), слух и вкусови възприятия, зависи как ще развием потенциала на петте си сетива, т.е. как ще се научим да приемаме и отдаваме Любовта. Тепърва ни предстои да осъзнаем, че за да виждаме нямаме нужда от очи, и за да чуваме нямаме нужда от уши и т.н. или: „слепите ще прогледнат и немите ще проговорят”(стр.15,155/7-5,19,55)

Кога? Когато се научим да служим на Любовта, и чрез нея започнем да чистим мрачното Его-Съзнание и да преобразуваме Его-Бронята си в чиста Светлина, за да можем да видим и опознаем Себе си. Истина е, че няма по-непоносима болка и по-непоносима сладост от тези, които Любовта може да ни донесе, но именно благодарение на страданието от тези непоносимости, ни се дава възможност да изпитаме, да опознаем и да превъзмогнем себе си, по пътя на изучаване и овладяване на емоциите и Егото си. Често индентифицираме Любовта с чисто физическото сексуално привличане, или с чувствата между майката и детето, и в същото време бързаме да опорочим тези взаимоотношения с негативни емоции, породени от его-стремежа за притежание. Дори, изследвайки хормоните, които едни такива чувства активират в човешкия организъм, определяме Любовта като чисто химически процес, без да си даваме сметка, че за нейното протичане в телата и в живота ни са необходими „елементарни” частици – проводници на чудотворните сили на тази енергия. Ако ние ползваме сетивата си само за да си доставим удоволствие и за да подбираме качеството на средствата и средата, в която живеем, рано или късно ще срещнем противоречията в живота. Ще изпадаме в състоянията на крайностите, в които ще ни е трудно да изживяваме емоциите си, ставайки подвластни единствено на жаждата за удоволствие или на агресията срещу самото удоволствие. В това отношение един мъдър приятел определи секса като дрога. Когато нямаме вяра и любов, имаме нужда от дрога, за да се осъзнем или не! Но Любовта не е в пристрастието и в екстаза, а в споделянето. (стр. 42,132)

Има един хормон в телата ни, който е проводникът на Първичната енергия, но и на Любовта. Точно с него трябва да бъдем особено внимателни, защото той се влияе от чувствата, емоциите, мислите, съзнанието, но и от външни въздействия – електромагнитни, ултразвукови, звукови, радиочестотни, електрически, пулсови, инфрачервени, геомагнитни, светлинни, физични, химични и т.н., т.е. от всеки насочен енергиен лъч, независимо от носещите го частици (кванти, фотони, електрони и т.н.) и без значение от пространството или материята, през които преминава. Също и Любовта и произтичащата от нея мисъл, са лъчи кондензирана енергия. (стр. 18, 111, 155/7-20,22,29) Този хормон се активира и регулира от Ума, Сърцето и сетивата с помощта на адреналина, серотонина и мелатонина. В зависимост от чистотата на Сетивата, Ума, Сърцето и Съзнанието, този хормон може да бъде проводник на Любовта, но и на агресията и първичността. Говорим за окситоцина – „хормона на свръх-човека”, спомагащ за изграждането на костната система и за раждането при бозайниците. Днес „науката” синтезира този хормон като дрога, която обаче постига противоречиви резултати при терапията на психичните и ендокринни заболявания. В зависимост от предубежденията и емоционалната нагласа, този хормон може да бъде пагубен не само за здравето и психиката, но и за живота. Както вече разгледахме дотук, единственият източник на негативни емоции и недоволство в човешкия живот е съмнението, което ни кара да се откажем от волята си, и да я предадем на его-стремежа за притежание. А Егото е самият пояждащ Огън на Любовта!? Именно благодарение на привързаността си към Его (стр. 155/7-8,12,66) сме склонни да сеем недоволство, когато не получаваме това, което очакваме, превръщайки Любовта и Живота си в омраза. В такива моменти организмът ни синтезира окситоцин – хормона на привързаността, който може да ни направи агресивни и безпощадни към себе си и ближния. Телата ни синтезират окситоцин според начина, по който разбираме свободата и „третираме” свободната воля – личната и на ближния, т.е. зависи от качествата на съкровените ни желания. От Любовта в Сърцето и Ума, но и от жаждата за живот и притежания, зависи сексуалната потентност – и на мъжа и на жената. (стр. 29-31,32,45,57-59,66, 155/7-10)

Несподелената Любов, която изяжда отвътре и отвън е всепояждащият Огън. Его-Бронята ни ще овладее този Огън, когато споделим Любовта – когато я върнем на Бога в себе си и в ближния. (стр. 155/7-16) Няма по-страшно нещо от неизявената, несподелената и неосъществената Любов. Ще се съгласите с това, но ще запитате: „Как да я/го накарам да ме обича?”. Не е важно дали някой ни обича, важното е дали сме способни да обичаме, да даваме и да споделяме Себе си, Любовта, живота си. Ние непрекъснато искаме някой да ни обича и да се грижи за нас, без да си даваме сметка какво всъщност влагаме ние в тези взаимоотношения. Без дори изобщо да забелязваме, че Някой действително вече е поел грижата за нас, като е вложил всичко, от което имаме нужда в Телата и в Душата ни! И ако пак се върнем към нашите клетки и силата, с която поддържат живота ни, ще се запитаме: „От къде клетките ни взимат тази сила, за да поддържат хармоничното равновесие на живота в нас?” От Любовта, разбира се! (стр. 155/7-32) От пълноценният обмен, който извършват помежду си във всеки един миг. Защото за всяка изработена молекула от „енергийната валута” – АТФ, клетките са способни да обменят една, две и повече молекули хранителни вещества и да изхвърлят токсините. Без този енергиен обмен клетките заболяват, задържайки негативната енергия и отпадните вещества, и умират. Същият този принцип управлява и живота ни. Когато искаме да получим нещо, ние трябва да обменяме и споделяме това, към което се стремим. Споделяме Любовта, за да получим Любов. Там където обменът е нарушен е територия на Его-Съзнанието – зоната на енергийния застой. Ако не сме получили това, което сме очаквали, това означава, че сме преценили погрешно, това, което сме вложили в очакванията. Но винаги получаваме това, което ни се полага – от което действително имаме нужда! Защото получаваме само това, което даваме, а не това, което очакваме. Ако отдадем повече от това, което можем да получим, дори и да не очакваме нещо в замяна, получаваме санкции. Принципите, които управляват организма ни на клетъчно ниво, са същите, които действат в умствената, духовната, душевната, съзнателната и материалната сфери. (стр.29,45,57-58) Законът навсякъде е един и се прилага от Един принцип: Колкото, толкова!

Ако обичаш себе си, сподели себе си с Бог и с ближния, за да отдадеш нужната благодарност към Любовта (Живота) и за да получиш в замяна нужната ти храна – Любовта. За пълноценният обмен на Любовта носителят е винаги троен: Бог – Син – Светия Дух (Господ); Бог – Душа – Слово (Ум); Аз – Ти – Бог (Любов); Душа – Сърце – Дух (Човек), също както трите молекули фосфор, съставящи клетъчната енергийна валута – аденозин трифосфат. Именно АТФ е материалният израз на Духа в телата ни – тройният елемент на Духа, съставен от Любов, Светлина и Мъдрост, който при клетъчния обмен на мига се разпада, за да достави тези жизненоважни субстанции на клетките. Ние няма да бъдем способни да обичаме истински себе си и ближния, ако не любим Висшият Разум, Висшата Сила, Бог. Както няма да можем да познаем себе си и Бог, ако не сме способни да любим ближния. Защото при най-малката проява на Его-психиката, някоя от полезните субстанции на АТФ се изчерпва и разхищава в нищото, оставяйки след себе си не само клетъчен глад, но и психически, духовен, сърдечен, Его-глад и токсини в телата ни. (стр. 39,42,51,63,77,82,98,125,127,128,131,132,159,160)

В Света на илюзията, ще установим, че всяка човешка болест е породена от определен вид глад или ненаситност, и недоволството, предизвикано от тях. В реалния Свят няма болести, глад и недоволство – там обменът е пълноценен и всички са сити и радостни. Именно задоволяването на чисто егоистичната ненаситност предизвиква застой и блокира финните енергии на Любовта, които протичат през всяка една наша клетка. Активиран по този начин, „чрез наяждане” серотонинът, вместо да постигне ситост, предизвиква обратна зависимост от необходимостта ни към засищане, правейки ни безчувствени към високите нива от хормона, циркулиращ в кръвта ни. Така единственият принцип на Закона на Любовта: „Колкото, толкова” (стр.155/6-2), се изявява с пълната си сила и колкото повече искаме, толкова повече се нуждаем от това, което искаме. А всяко пренасищане обезчувствства или превъзбужда сетивата, блокирайки или активирайки хормоналната секреция в телата ни. (стр.155/7-2)

А когато станем безчувствени към самата Любов, която е основната храна на нашите клетки и на Душата, тогава заболяваме от постоянното недоволство и енергийният застой на несподелената Любов, която ни хвърля абсолютно гладни във вихъра на разрушителните емоции и страсти. (стр.17,31,42,45,69,92,123,131,137,160)

Бог, парченце лимон и очите на Егото

„…за съд дойдох Аз, на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи. …да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.” Eв. от Йоан, 9:39,41 Става ясно че Исус Христос говори именно за проявите на Его-Съзнанието, което непрекъснато отразява и умножава негатива в „увеличителните си огледала”. Както вече споменахме, ако спрем да забелязваме грешките, доброто и злото, ако затворим очите на Егото, разрушителни прояви на Его-Съзнанието ще секнат, и Огледалният свят просто ще изчезне на мига. Защото колкото повече се санкционираме помежду си, толкова по-големи стават санкциите в живота ни, толкова по-тежки стават веригите на „Египет” и по-високи огледалните империи, които градим в Его-Съзнанието си. А с това теглим и тежката си карма и колкото повече се оплитаме, толкова по-невъзможен става живота. (стр.6,7,37,155/7-2,7,11)

Когато сме физически неразположени сме склонни да проявяваме ред негативни емоции и черти на нашия характер. Наистина ли искаме тези лоши черти да определят нашето Аз? Кога идва неразположението и болката в телата ни? Ако си дадем малко време да проследим проявите на болката в нашия организъм, може би ще открием истинската причина за нея. Колкото и невероятно да звучи, едно парченце лимон може буквално „да спаси живота ни” в състояние на остра и непоносима болка. Как е възможно това, ли? Единственото обяснение на този факт, е, че източникът на болката в нашия организъм е нашия Стомах, а причината е стимулът, с който сме го предизвикали да ни причини болката! Този стимул може да е храна, може да е мисъл или неразумно действие, които са активирали редица емоционални, хормонални и нервни верижни реакции в организма ни, управлявани от нашия мозък, Ума и хормоналната ни система, но регулирани в крайна сметка от нашия стомах. Стомахът ни произвежда необходимите дози серотонин за да подържа на нашето добро настроение, за засищане на апетита, за заздравяване на раните, за овладяване на болката и емоционалната енергия, като същевременно неутрализира реактивните киселини или алкали. (стр.125-133) Когато изпитваме физическа болка, това означава, че несъмнено сме нарушили нашия Духовен или алкално-киселинен баланс. Т.е. влязли сме в противоречие с божествените сили и енергии, които протичат през нашите тела в материалния, менталния и духовния свят. А както вече разгледахме Стомахът е свързан с начините, по които възприемане и овладяваме Духовната (Жизнената) енергия и начините, по които се изявяваме в материалния свят. Стомахът най-често страда от преяждане, от неточно приети факти или храна, от неправилно гладуване, от стремеж за притежание. Защото ние не сме в състояние да определим потенциала си, качеството на енергиите, които приемаме и произвеждаме, границите на нашите материални възможности. Непрекъснато искаме, а не сме в състояние да приемем това, което ни се дава, или страдаме, когато загубим някое материално притежание. Не познаваме телата си, не си знаем нуждите, преоценяваме силите си. (стр.13,128)

Ако сме неспособни да се грижим за себе си и да даваме на организма си, това, което му е необходимо, ние несъмнено ще изпитваме физическа, душевна или психична болка. Днес човек се стреми да задоволи нуждите си по всякакъв начин. Изобилието е огромно. Въпреки това болестите нарастват правопропорционално на това изобилие от удовлетвореност. От къде идва това противоречие? Зареждаме се редовно с витамини, минерали, животворни добавки, пълноценна храна, плодове, зеленчуци, качествени дрехи и жилища, и пак се разболяваме, и пак сме недоволни и неудовлетворени. Пак ни боли. Дали проблемът не идва от самото изобилие? То ли е виновно за гладните очи на Егото? Или просто сме неспособни да разграничим нуждата на Божествения дух, живеещ в нашите клетки и протичащ през телата ни, от капризните позиви на ненаситния глад, който блясъка на Его буди в нас? (стр.131,152,160)

Ако ние сме неспособни да виждаме и чуваме Бога в себе си и в другите, то тогава как очакваме Господ да чуе и да изпълни желанията ни, с които го обсипваме по празниците или в казината, например? Независимо дали сме вярващи или не, всеки молещ се е получил поне едно сбъднато желание в живота си, било то и съвсем банално, като „печалба от тотото”, например. Ако Господ, обаче, би бил Егоист, както е склонен човек, то той не би изпълнил нито едно наше желание, не би ни изпратил нито едно послание, ни един късмет. Би задърлжал тези блага за себе си, независимо каква цена бихме платили за тях. И ако Господ не би бил ревнив към Любовта си и устойчив на необуздания глад, който Егото буди в нас, то човек би останал и без капчица надежда. Защото именно гладът на Егото е тайният убиец, не само на телата ни, но и на нашите Души. Твърдо отказваме да възприемем факта, че хранейки Его-Съзнанието – това „ненаситно огледало на Егото”, с материално и чисто емоционално доволство, убиваме не само себе си, но и Божието творение. (стр.29-31,37,43,114,153)

Но каква е ролята на парченцето лимон и защо точно лимон? И какъв е механизмът на спасителната му акция? Често казваме „клин клин избива” или „ако ти е вкиснато, хапни нещо кисело!” Когато настроението ни е кисело, това означава, че някое неосъществено желание на Душата ни се е „вкиснало от чакане”. Тогава Егото ще побърза да ни накара да посегнем към парченцето шоколад, например, за да залъже Душевният ни глад с малко сладко щастие, което наистина би успокоило болката ни за известно време, поради стимулираното производство на серотонин. Но ако изядем парченцето лимон, болката, а с нея и вкиснатото настроение ще изчезнат на мига, при това безвъзвратно! (стр.21,54,57-59,106,108,111,126-127,130,148,155/7-9)

Парченцето шоколад е доказателството, че от благоразположението на нашия Стомах, зависи и благоразположението на Духа. Но за беда, то не решава проблема с его-глада. Напротив, изявява амбицията на Его-Съзнанието да властва над Стомаха ни, не за друго, а за да спечели за каузата на своите капризи благоразположението на Духа ни.

Парченцето лимон, обаче, притежава уникалната способност да възстанови на мига алкално-киселинния баланс на нашия Стомах, при това, с потенциала да засити напълно и глада ни, поради „спечеленото доверие” на нашия Стомах. Нещо повече, парченцето лимон кара Его-Съзнанието да скърца със зъби и да държи ръцете си далече от парченцето шоколад. Как? Събуждайки с киселият си вкус нашето, заспало от преяждане с негатив, „всевиждащо Око”. (стр.108,111,152,155/7-9)

Хапчицата Любов, обаче, която някои от нас ревниво пазят в Сърцата си, е способна да държи надалече всяка болка, да засити всеки глад, да заслепи Егото и да изпълни със светлина очите на невиждащите. Без тази светлина Душевните ни очи не могат да възприемат Духовната енергия, така както ретината на физическите ни очи вижда смътно в тъмното. Рано или късно, разбираме, че Светлината, както и Радостта са незаменима храна за нашите Тела, Умове и Сърца. (стр.19,24,112,131-133,155/7-13,23) ”На тогова, който победи (глада на Егото), ще му дам да яде от скритата Манна” О.И.2:17.

Ще запитате: „Защо невиждащите трябва да проглеждат, щом виждането носи грях и страдания?” Както установихме, Его-Съзнанието се стреми да властва не само над Стомаха, но и над Въображението, Ума, Сърцето, Съзнанието и Духа, за да наложи пълен контрол над сетивата в своето царство - материалния свят, които да му служат за утоляване на ненаситния глад за притежание. Когато сме заключени в „Египет”, оставаме слепи за Изхода, за Бога в нас и в другите. Защото Душите на невиждащите Духа остават гладни, а виждащите с очите на Егото опорочават живота с невежеството, недоволството, греховете, ненаситността и Душевното опустошение.(стр.155/7-7,9,12)

Така, животът в материята – в „Египетската земя”, преминава в тленост и смърт, вместо от живот в живота, поради блокирания обмен на Любовта. Днес, е крайно обезпокояващ факта, че независимо от това, колко хора по Света честват Пасха, и колко са фактическите жители на Египет, броят на населението на „Египетската земя” явно нараства със всеки изминал ден, а „Земята остава безвидна и пуста” (т.е. лишена от стремежа на желанието, раждащ еликсира на живота – Любовта) … (стр.155/7-2,18,31,51,66) Нима си мислим, че дори и да заливаме близките си, телата си и Земята с отровата на нашето недоволство, те въпреки това ще намират сили да ни услужват и да ни носят блага, доволство и наслади? Нима си мислим, че щом желанията ни се сбъдват и „късметът ни е кацнал на рамото”, то това означава, че сме спечелили благоволението на Бог. Нима, считаме, че ако напудрим злобата с малко лукава ласкавост, или напръскаме нечистотията със скъп парфюм, истината няма да лъсне! Та по-бляскаво нещо от Истината няма… Но този, който знае, остава сляп и ням.

Можем ли, когато следващият път си пожелаем нещо, да видим дали то е добро и да го отделим от мрака в нас? Достатъчно е да определим източника на нашето желание – от Егото ли идва, или от Бога в нас? Носи ли изборът ни Живот и Светлина за нашата Душа и за нашето тяло? Носи ли Добро и Светлина за ближния или е поредната залъгалка на Его-Съзнанието? Дали шоколада или играчката, които даваме на детето не са поредните каижки, с които го привързваме в „Царството на петте сетива”? Можем ли да се откажем свободно от някое натрапчиво желание, стремеж, амбиция, глад, за да имаме мир със себе си и с другите? Склонни сме да се откажем от Любовта и Истината - за да угодим на Егото или в името на ближния и обществото? Можем ли да се откажем от Господ, за да постигнем блаженство или обществен мир? Та това е Божа работа! И какво е мирът без Любов? Защо считаме, че Свободният избор ни е даден за да си позволяваме свободно да взимаме? Та откажем ли се от Доброто в нас, от Вярата и Любовта си, отказваме се от Живота си, губим Свободата си – нямаме повече друг избор! Защо считаме, че като вземем от богатите и дадем на бедните ще ги нахраним с тази храна? И защо богатите вземат от бедните за да се хранят? В Четвърта част, ще установим, че и понятията за „богати и бедни” сме объркали. А ако Адам бе избрал свободния си избор да не вкусва забранения плод? Но Адам посегна, за да бъде като бог, без да знае какво е Бог, и ни завеща последствията от тази безотговорност. От нас зависи как ще инвестираме Знанията от това наследство.

Защото изборът ни днес е нашето завещание – нашият живот за следващите хилядолетия. Ако днес расхищаваме живота си в изкушения и недоволство, и превръщаме душите и телата си в отпадък, поради ненаситните ни консуматорски наклонности, то това ли ще завещаем за бъдещето – тлението на човешкия живот и опустошената земя? Е как тогава искаме да имаме вечен живот, след като сме неспособни дори да запазим телата си здрави? Иска ни се да живеем, а сме лениви и разрушителни, не можем да се радваме, да пазим и да живеем живота разумно!

Истината винаги се връща, за да постави нещата по местата им. Ако Господ желаеше да живеем в мизерия, за да не се изкушаваме един друг, то той не би създал Рая, който да ни храни. Кой създаде противоречията в живота, тогава? Господ постави изкушението посред Рая, за да изпита устойчивостта ни в Бога, в Любовта и в Доброто.

Толкова ли е трудно да бъдем устойчиви в благото, в доброто и в красивото?

Бързаме да потъпкаме дадените ни блага и се стремим към чуждите, към тези на Бога и на ближния, без да виждаме, че същите са в нас самите. Защото Бог е раздал на всички ни по равно! Ако не можем да се грижим за своето, то тогава защо считаме, че чуждото ще ни удовлетвори? Бог заложи капан на Егото, за да ликвидира с него.

Най-скъпият подарък, който някога съм получавала е „пъстрата лъжа в кошничка”, с която баща ни ни залъгваше, че ни носи нещо. Въпреки това, тези думи ни носеха истинска радост и веселие. В живота обаче, лъжата е заблуда, а истината за нея носи болка най-вече на приносителя. Това се има предвид в библейското заклинание: „лъжците няма да влязат в рая”. Защото лъжецът няма да намери мир. Егото ще побърза да каже: „...добре ми е, значи ми е мирно на Душата!” С кого лъжата няма да намери мир? С Бога в нас! С кого Егото няма да намери мир? Със Себе си!

Време е да разберем, че нашето Аз не е Егото ни! Време е да потърсим Бога в нас и да познаем Себе си! Време е да затворим очите на Егото и да го поставим на мястото му в живота ни. Защото друг Изход от Лабиринта, Египет и Огледалният ковчег, в който сме заключили днешния Свят няма!

„Опознай Себе си!”

Ако направим един опит със себе си ще установим, че ни е нужен точно 1 час, за да устоим на дадено изкушение или непреодолимо желание. След този час, това неудържимо чувство, което ни кара непрменно да удовлегворим глада си (независимо дали е физически, емоционален или психически), ще ни е напуснало напълно. Ако през този час обаче, сме успели да вложим енергията на незадоволеното си желание в някаква посредствена, дори скучна дейност, изискваща нашата концентрация, то бихме останали приятно изненадани от постигнатия резултат. Нещо повече, бихме установили, че точно през този час, Умът ни не само се е освободил напълно от натрапчивите желания, но се е сдобил с нови свежи и далеч по-атрактивни идеи.

Но ако сме се поддали на изкушението и сме удовлетворили невъздържаното си желание, независимо какво е било то (нова покупка, хапване, пийване или нещо, което ни носи психическо или егоистично задоволство, като да се докажем пред някого или да кажем на любимия, че го обичаме), то точно след 12 часа, ще бъдем отново напълно гладни за поредната порция удовлетворение. И ако не си получим исканото, започваме да мрънкаме, да недоволстваме, да страдаме, и изобщо да ставаме депресивни и подвластни на негативни мисли и чувства. Има хора, които са хронично недоволни, както разгледахме в темите за наркотичното действие на „Емоционалните хормони”и „Всевиждащото око”. Ограниченият срок на годност на нашето доволство, обаче, се дължи не на друго, а на „чисто техническото време”, необходимо за метаболизиране на хормона на нашето щастие, или по-скоро на 12-те цикъла, които транспортера на серотонина е способен да извърши в клетъчните мембрани. Когато серотонинът в кръвта ни е във висока концентрация ние направо преливаме от доволство, а съзнанието ни е напълно упоено, до степен, която ни прави абсолютно безчувствени, не само към околния свят, но и към процесите в организма ни. В едно такова състояние на повишени нива серотонин в кръвта, организмът ни спира да го синтезира и клетките ни започват да изпитват „глад за щастие”, което на практика ни пристрастява към източниците на серотонин. Това е и принципа на действие на антидепресантите. Намаленото или липсващо производство на инсулин. при диабет, например, се дължи именно на нарушения метаболизъм на серотонина в бета клетките на панкреаса, независимо от високите му нива в серума. „Обменът на щастие” в нашия организъм, зависи от натриево-калиевия транспорт. Както вече разгледахме в част Първа, според неписаният речник по „Алхимия на Здравето”, това означава, че нашата Интуиция и нашият Разум са отговорни за клетъчното и между клетъчно щастие, от което зависи нашето здраве и благополучие. Да бъдем щастливи е нашето задължение по партньорският ни договор с Живота. Докато се стремим, да изглеждаме щастливи, гонейки предизвикателствата на деня, забравяме да бъдем щастливи, забравяме да се радваме и да любим, пропускаме да усетим, че някой вътре в нас умира от глад за капчица Любов, носеща самият Живот. (стр.42, 112, 148,152,155/7-31,51,70)

Дотук разкрихме механизмите, които отключват болестите. Самата същност на заболяванията на тялото и душата ще разгледаме в Четвърта част на „АЛХИМИЯ НА ЗДРАВЕТО”, когато повечето от четящите страдащи ще са постигнали изцеление. Пътят на изцелението минава през осъзнаването на Христовия призив: „Възлюби ближния си, както сам себе си, защото в него ще намериш основание за своето повдигане”. Съвсем скоро ще се откажем напълно от склонността си да генерираме негативни чувства, мисли и емоции и да ги насочваме към другите, защото ще сме осъзнали, че така вредим единствено на себе си. Не само няма да си позволяваме да правим критики и забележки, но ще оставаме слепи за техните грешки. Защото ще знаем, че всяка видяна грешка в ближния е отрова за нашата Душа, но Духовната ни слепота, може да причини грехопадението и дори тлението на Душата. Освен това вече имаме Изхода от Его-Съзнанието и трите ключа против глада на Его, които ни се дадоха дотук, за да държим порталите на злото заключени. (стр.155/7-18,19,22,32,36,43,44,55)

Исус слезе в човека, отрови душата си с греховете му, пречисти я с Божествената Любов на Отца си и с нея отне греха на мнозина, но на мнозина го остави като смъртна присъда. Ние не бива да преставаме да изискваме по-доброто от себе си и ближните си, но и не бива на никого да отнемаме шанса за лично виждане, осъзнаване и добиване на опит. Не сме ние тези, които да определяме свободния избор на ближния!

Когато Сократ - античният последовател на херметизма, е проповядвал „Опознай себе си!”, е имал предвид точно това: опознаване на световете, в които съществуваме и начините по които се проявяваме в тях. Това мото е изписано и над входа на едно от най-ценните тракийски светилища - Аполоновия храм на Делфийския оракул и се ползва с широка популярност в древноримския свят, но и до днес.

Мозайка в стил „memento mori” („помни, че сме тленни”), открита при разкопки в манастира

Сан Грегорио в Рим, съдържаща древногръцкото мото: „γνῶθι σεαυτόν” – „опознай себе си”.

By The artist is unknown. - Lessing Photo Archive: http://www.lessing-photo.com/p3/110103/11010329.jpg

Public Domain,https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17093291

Изображението на мозайката ни напомня за тлеността на нашите материални стремежи и посредствени желания, подтиквайки търсещият съвършенство към едно вътрешно самообразователно пътуване. Тази антична мозайка изобразява костната система като преходната основа на нашия земен живот, източникът на нашата жизнена енергия тук на Земята, но и скелетът на „нашето безсмъртие” и доказателството за материалната ни тленност. Както вече многократно споменахме до тук, за да осъществи себе си Душата трябва да се превърне в „Пепеляшка”, т.е. да устои на капризите на Егото, чрез търпеливо, безпрекословно, безкористно и сляпо служене, изучаване и разграничаване на ценното от ненужното, на тленното от нетленното, за да бъде готова за определения ден, в който ще срещне своя „Принц”. (стр.155/7-19,24,27,28)

Защото ако Душата не придобие умението без да вижда, да разпознава и да се отдава на ръководството на своя действен Дух, Тя не би могла да премине през непроходимата гора от заблуди на Его-Съзнанието, за да реализира себе си в Светлината на Свободата. А тази реализация може да се осъществи единствено Тук, на Земята, чрез силите на Истината и Любовта. Защото в отвъдното мракът е гъст, непрогледен и ужасяващ за егоистичното око. (стр.155/7-24,36,40)

Докато непрекъснато се стремим да гледаме какво става около нас, без да проглеждаме навътре в себе си, ние винаги ще виждаме грешки и ще правим грешки.

Този факт, колкото и абсурдно да звучи, е установен от откривателя на детектора на лъжата през 1922 година и създател на комикса „Жената Чудо” – Проф. Уилям Марстън. Разковничето на този детектор е в откритието на самата Истина, че „Сърцето е способно да говори само и единствено Истината”. (стр.135,155/7-5,17,33,40,84) Проф. Марстън открива и доказва пулса на Истината в нашите тела, чрез измерването на систолното кръвно налягане. Марстън също така по един много прост начин ни открива четирите стъпки към съвършената – божествената Любов, които ще обясним по следния начин:

· Доминиране (доминираща активност) - чрез прилагане на Духовната сила;

· Стимул, мотивация (доминиращ стремеж) – Душевният стремеж за свобода от Его;

· Отдаденост (отдадена пасивност) – търпението по пътя към осъществяването;

· Подчинение (смирено служене) - овладяване на негативните страсти и емоции, чрез пълна отдаденост на Любовта, породена от жаждата за сливане с Аза. (стр. 155/7-19,21,37)

Както е записано в българската версия на Википедия, обременен от тежестта на времето си (1893-1947), професорът по психология предполага, че в света би се въдворил идеален мир по пътя на култивиране на отдаване и подчинение в силните и свободомислещи индивиди, изграждайки тезата си върху чистия еротичен елемент: „Марстън твърди, че има мъжка представа за свобода, която по своята същност е анархична и насилствена, и противоположна женска представа, основана на „Love Allure“ (б.а. самия акт на съблазняване), която води до идеално състояние на подчинение на любящия авторитет.” (стр.155/7-12,18,,43,53,54)

Но както вече установихме, не свободата, а предадената в робство свободна воля води до анархия и насилие, нито пък подчинението, само по себе си, може да въдвори ред или да потуши нечия агресия, особено ако е лишено от мъдрост, сила и отдаденост на по-висши идеали. Според „извратените закони на Его-Съзнанието”, обаче, това може и да е така - за Его-амбицията всичко, което може да влезе в употреба е възможно. Не бива да бъркаме свободният избор със Свободата, защото той често ни води към робството, ако сме потъпкали Любовта и Истината в себе си. И ако принизим силните и свободомислещи индивиди, то постигнатият „идеален мир” би бил равностоен на самото робство. Защото мирът в света бива нарушаван единствено от чувството за малоценност, породено от малодушието на Его-Съзнанието. Още повече, еротиката ни въвежда в любовта, но без любов, си е чисто подчинение на плътското удоволствие, което всъщност води до пристрастие и анархия, чрез отключване на механизмите на ненаситността. Реално погледнато, анархията, насилието и сляпото подчинение не са нищо друго, освен рожби на Его-Съзнанието, родено от невежеството и раждащо грехове и престъпления срещу живота и ближния. Но каква по-голяма сила от тази, на търпящия устойчиво и смирено нечия агресия? Свободата сама по себе си е съвършеното цяло на „любящия авторитет”, обединяващ силите на мъжкото и женското начало, способна да държи под контрол и да властва над доброто и злото (Егото) в света. Как? Свободомислещият индивид е толерантен към слабостите на другите и достатъчно силен, за да им даде подкрепа в преодоляване на зависимостите им, без да препятства избора им. В това именно се крие и силата на Любовта. Единствено Любовта може да служи смирено, но не може да бъде подчинена на никоя сила. Любовта разкрива пътя на Мъдростта, търпението и дълбоката Преданост към Светлината, чрез които се постига пълно овладяване и сливане със Седемте жизнени сили. Тези сили в нашия Свят се проявяват чрез „Дървото на Живота”, за да трансформират негативните енергии и да дадат ход на градивните прояви на Жизнената енергия в Човека. Всеки един Човек се стреми да доминира в една или друга област от живота си по пътя на стремежа към съвършенство, но също така съзнателно или не, е готов да подчини своя стремеж и съвършенство на един по-висш идеал, като избере Любовта пред Егото, например. Именно в това се крие тайната игра между Ин и Ян, раждаща човешкия живот. Така, както Светлината е непостижима за тъмнината, така и тъмнината, пазеща извора на живота, е непостижима за Светлината. Това е и причината, поради която двете сили непрекъснато преливат една в друга, търсйки себе си. Любящоят авторитет и за двете обаче, е Един - устойчивата сила, която държи балнса в ръцете си.

(стр.3,11,18,19,.32,42,98,123,131,152,.155/7-7,10,15,17,18,19,30,31,33,36,47,53,57)

Истина е, че необузданата агресия може да се подчини и овладее единствено с абсолютна отдаденост, безпрекословно и смирено подчинение. Но този метод е само за силните и свободните духом. За тези, които носят в себе си Христовия Дух. Само една любяща Душа може да осъзнае безценното богатство и поразяващата мощ на това „оръжие”, притежаващо абсолютна власт и абсолютна сила. Непримиримото Его-Съзнание никога не би се отдало и подчинило на друга сила, освен на себе си, т.е. на разрухата. Зтова абсолютната власт и абсолютната сила са непостижими за Егото.

За да си обясним горните твърдения е достатъчно да хвърлим един бегъл поглед към изминалите две хлядолетия. До времето, в което римляните се кланяха на енергийни еманации на различни природни сили, наричани богове, с помощта на които (според техните предразсъдъци и представи) превземаха и насилваха чужди народи. Явно е, че са съзнавали агресивната и необузданата си природа, от която са се чувствали засрамени и безпомощни, за да я крият зад суеверни божествени сили. Явно е, че не са разполагали със силите на Духа и Съзнанието, с които да я овладеят. Точно поради тази причина и точно в това време, Христовата Любов се вля в Света, за да освети и освободи тези отрицателни енергии и да покаже, че всички тези божества са абсолютно безсилни в отсъствието на Всевисшата Божия воля, изразена чрез силата на Словото – стремежът към Светлина, , т.е. чрез самият Закон на Любовта.

Исус Христос дойде, за да покаже, че единствено страхът има власт над „зловещите и могъщи” римски императори. Точно този страх, впоследствие, ги принуждава да направят религия от Христовата вяра, която да държи подчинението на римските поданици и същевременно да спечели благоволението на Христовия Бог в полза на Империята. Така, Римската империя започва нова ожесточена битка, с която да наложи Христовата Вяра под формата на „Универсална” религия, подчиняваща Света на едната църква, представяща Волята на Единия Бог на Земята и отхвърляща всякакви други божества. Кой Бог? (стр.155/7-22) Въпреки усилията си „да следват новия Бог”, римляните пропуснаха да хванат подадената им ръка от Господ, с която Исус Христос искаше да обуздае и овладее тяхната агресия. Считайки, че разполагат с благословията на Бог и безочливо ползвайки се с Неговото име, римляните продължават кръвопролитните си действия стотици и хиляди години наред.

500 години след Исус се появява така нареченият „последен пророк Мохамед”, който поставя началото на Исляма като световна религия - безпредметно заклеймена за опозиция на Християнството. Независимо какви критики претърпява Мохамед и до ден днешен, неговата „омиротворителна” роля в религиозния и политически свят е безспорна: обединява суеверните арабски племена в една вяра, и задвижва мощни противостоящи сили на самозабравилата се Римска империя, вършеща кръвожадните си и брутални дела зад името Христово. И ако ние днес осъждаме фанатичните действия на определени ислямисти, нека се запитаме: Исус и Мойсей ли „повелиха безскрупулните действия” на фанатизираните християни и евреи, за които никой не държи сметка? Защото в този его-Свят на всяко действие има противодействие. Това е законът на деструктивния първичен живот на невежеството, който и до ден днешен поддържа огъня на опустошителното братоубийство. И ако искаме действително, да се издигнем над този закон, то трябва да сме способни да владеем и двете противостоящи сили. Защото именно в този „римски навик” се крият корените на насилията, на които сме свидетели и до ден днешен. На скоро един приятел ми сподели, че попитал един Ходжа колко жени може да има един мъж според Корана. Ходжата му отвърнал: „Момче, Бог е един!” (стр.155/7-7,10,22,26,27,46,66,68,69,75)

Има една граница на удоволствието и удовлетворението, която, ако прескочим, от свободни хора ставаме роби на доволството, ненаситни егоисти, анархисти и т.н. И обратно, ако видим тази граница отдалече и навреме, то бихме могли да открием пътя към Мъдростта. Да скочим смело в тази Мъдрост, в този извор на Любовта, за да се пречистим от предразсъдъците, негатива и его-Съзнанието, и да извлечем от там, даровете, които Живота е съхранил лично за нас. А това са нашите дарби, които после трябва да развиваме, за да облагородим с тях Себе си, Света и самия Живот. Това е, което даром ще вземем, ще изучим и овладеем, и даром ще дадем и приложим в Живота. Ако успеем в нашето най-голямо нещастие и унижение да открием разковничето – извора на щастието и радостта, и обратно, ако успеем на време да прозрем нещастието в най-голямата си радост, то на мига бихме излекували всяка болка, всяка агресия и всяко нещастие. Това е Любовта – извличането на Светлината от Мрака. Тази е силата, която Човек трябва да придобие, за да трансформира енергиите си и да познае Себе Си. Както ще разгледаме в детайли по-долу, това означава да не ядем „Забранения плод” - плодовете на дървото на познанието на Добро и Зло. Тоест да открием портала в Огледалото на нашето Его, който ще ни отведе към Мъдростта. Ако трябва да преведем този загадъчен библейски смисъл на Божията, по скоро, молба, отколкото заповед или забрана, към Адам и Ева, ще кажем: да разграничаваме на време страстта от жадните пристрастия; т.е. да не позволяваме на Егото да изяжда Любовта; или: да превръщаме навреме емоциите в скъпоценни камъчета, вместо да тъчем от тях рибарски мрежи, в които оплитаме единствено собствената си душа. Защото ако виждаме Доброто, непременно ще познаем Злото, и ако виждаме Злото, ще затъваме в Зло. Както сътоянията на делириума и екстаза, така и насладата, породена от самодоволството на Его, поставят под упойка Съзнанието и водят Душата към затънтената задна стая на Нищото. (стр.32,36,39,43,55,148,155/6,155/7-18,22,43155/7-47)

Както разгледахме в Първа и Втора част на „АЛХИМИЯ НА ЗДРАВЕТО”, всяко прекаляване с и изтощаване на жизнените сили, или генериране на излишна енергия, по пътя на прекомерните и невъздържани желания, активира неестественото производство на хормони, сигнални молекули и токсични метаболити в телата ни, оказващи въздействие от своя страна върху емоциите, Ума, Съзнанието и жизнената ни настройка. За това е необходимо непрекъснато да поддържаме ред в живота си и редовно да следваме режим на работа, почивка и хранене. Освен това е нужно, не просто да утоляваме глада си, а да се храним на време с нужната ни храна, тази, която действително поддържа силите и телата ни, и ни засища. (стр.19,54,59,159,160) По този въпрос, моята Любов казва: „Това е рецептата! Лекарят предписа: сутрин, обед и вечер!”

Защото хаосът в нашия свят произлиза от безразборните желания и необуздани емоции. Хаосът сам по себе си е извор на живота, носещ смърт, ред или свобода. Само Бог може да се справи с хаоса и да овладее необузданата му енергия. Именно по пътя на страданията, в човешкия живот се въдворява ред, който ни води към нужното осъзнаване, и ни кара да се смирим, за да овладеем желанията, емоциите и енергиите си. Единствено с ред можем да освободим Душите си от тленността на необузданите пристрастия, водещи човека към грях и престъпване на Божествения закон на Любовта. Ако започнем редовно да прилагаме самонаблюдението, ще установим, че колкото по-посредствени са желанията ни, толкова по-слаба е струята на жизнената енергия, която протича през телата ни. Ще забележим, че на определени места има застой, проявяващ се като подуване, отоци, болка, или всеобща отпадналост, летаргия и неразположение. Също така, ще установим, че колкото повече желания имаме, толкова по-объркани, еуфорични, нервни, раздразнителни или изтощени ставаме. Когато сме влюбени и чувстваме любимия човек с цялата си Душа и Цялото си Сърце, тогава сме жизнерадостни и изпълнени с енергия, с която зареждаме и любимия човек. Това ни подсказва, че жизнената ни енергия се поражда и зависи от качествата на нашите желания и начините, по които се стремим да ги постигаме. Това е и смисълът на триединството: Бог – Свети Дух – Слово, от които произлиза Всичкото, както е описано Сътворението в свещенните книги на световните религии, т.е. ред, любов и мисъл - знанието, добито по пътя на осъществения стремеж. (стр.155/7-12,18)

Колкото по-ясно, чисто, възвишено, конструктивно и силно е желанието, толкова по-богата, силна и буйна е жизнената енергия, която то поражда, за да активира осъществяването и постигането на този стремеж. Както ще разгледаме по-долу в символичното представяне на „Дървото на живота”, изворът на желанията е в Ума, а източникът на жизнената енергия е в първата чакра на нашите тела, поддържащи енергийния обмен, точно както в двата полюса на земното кълбо. Силното сексуално привличане, например, може да произведе такава сила на енергията, превишаваща дори мощта на земното притегляне. За осъществяване на взаимодействието между двата полюса, обаче, е необходим стремежът на Светия Дух. Учените така и не могат да открият материални доказателства за Сетия Дух, но Той се проявява в материята чрез обмена между молекулите, атомите, квантите и фотоните, въздействащи върху Земното кълбо, но и на хормоналната и нервната ни системи. (стр. 18,60,131-133,155/7-53) Когато постигаме мечтите си, ние материализираме самия стремеж, но и потушаваме един енергиен източник.

„Капка море прави...”

За да събудим Спящата си Красавица (Душата), лишена от Любовта на Малкият ни Принц (Умът), омагьосан от блясъка на Его, ще ни е нужен малко адреналин! Да не си помислите, че ще трябва и да се дрогираме! Не разбира, се! Ако ние не знаем как да работим с този хормон и да го будим и овладяваме навреме, то каквито и дози да си инжектираме няма да ни съживят, най-много съвсем да ни приспят.

Обратно на материалистичните схващания, на път сме да установим, че една капка е способна да направи цяло море и дори да предизвика потоп... Както вече споменахме в Първата част на нашето алхимично изследване, най-малките частици в природата са способни да предизвикат най-взривоопасните реакции. (стр. 31,32,60,132)

Жизнената енергия сама по себе си е неутрална. За да може да протича безпрепятствено в телата ни и да ни изпълва с необходимите сили за живот, трябва непрекъснато да поддържаме баланс между нашите Ин и Ян прояви. Всeки наклон на везните в едната или в другата посока, всеки превес на Ин над Ян, и обратно, и всеки недостиг на Ин или Ян, причиняват застой или недостиг на жизнена енергия, дисбаланс в емоциите, във взаимоотношенията с ближния, или в телата ни.

Често сме склонни да активираме секрецията на адреналин в телата си чрез бурни негативни емоции, омраза, завист и насилие срещу другите, срещу нашите близки. Световните сили претендират за богатство, власт над най-новите технологии и „всемогъщие над престъпността”, но остават абсолютно безсилни да постигнат силата, с която да сложат край на насилието в света. Защо? Защото всяка власт прилагаща сила, престъпвайки закона на Любовта, е безсилна да овладее себе си. (стр.40)

Както вече разгледахме в част Първа, активиран по пътя на страха, насилието и злобата, адреналинът въвлича след себе си хормоните на пристрастието, бдителността, ненаситността, недоволството и стреса, отключвайки сложни и трудно преодолими метаболитни процеси в организма, наред с невъздържаните емоции. Именно това е и пътят на инициацията на хроничните и трудноизлечими заболявания, като: високото кръвно налягане, мигрената, острите хронични белодробни възпаления, диабета, подаграта, остеопорозата, артира, ревматизма, депресивните и психични заболявания и т.н. А една капчица адреналин е прекалено висока доза за нашия организъм, с потенциала тотално да помрачи Ума, особено ако не носим в Сърцата си антидотът, който да държи адреналина, а наред с него и мрака в нас, под контрол. (стр.45,66,155/7-51,58)

Дисбаланса на психичните енергии е основната причина за човевшките болести. През всеки човек протичат мъжки и женски енергии (Ин и Ян), независом от пола. Основна причина за енергийния застой в телата ни, например, е неспособността на човек да овладее енергията на страстта, напираща от женския потенциал. За да преодолеем болестотворния застой, е нужно да приложим активната осъществяваща енергия и хладнокръвната сила на мъжкото начало, чрез отдаденост, волева изява и приложение на творческия потенциал, заложен в женската природа на Душата. И по същият начин, за да обуздаем мъжката агресия, (разрушителната страст, породена от недостига на потенциал, а от там и неудовлетвореността на Духовния стремеж), изразходваща жизнената енергия на Любовта, е нужно да проявим нежност и състрадание, чрез реализация на плодотворните желания по пътя на търпението, съпричастността, милосърдието и разбирането на чувствата и душевните стремежи. Животът е изтъкан от противоположни нишки, за да може да се проявява. В телата ни животът протича именно благодарение на сталбилните и устойчиви връзки във веригата на ДНК, изградена от взаимно-поддържащи се бази и киселини. Жизнената енергия, която ражда живота в Света и във Вселената, изобщо, се произвежда от хармоничното взаимодействие на тези две противоположни същности – на мъжкото и женското начало – Ин и Ян, тъмнина (желание) и светлина (мисъл). Когато се изявяваме във видимата природа в телата на мъже, ние идваме, за да изучаваме нежността, а чрез женското тяло изучаваме грубостта на живота. Ако отново се осмелим да си признаем Истината, ще установим, че няма по-нежно създание от Мъжа и по-груба, твърда и устойчива енергия от тази на Жената. За да може да съществува и да се проявява, тази мъжка нежност е облечена в здрави мускули и стави, управлявани от здрав, силен, устойчив, но и благ характер. И обратно, за да бъде достатъчно овладяна, тази женска грубост е облечена в нежно и изтънчено тяло, изявяващо се чрез деликатен, но капризен и емоционален характер. Може би това има предвид професор Марстън, под „въдворяване на идеален мир”. (стр.18,99,106,111,123,155/7-60)

В синхрон с казаното дотук, не бива да пропускаме факта, че най-големите социални, политически и икономически бедствия, и природни катаклизми в света се дължат на деструктивно използваната мъжка енергия – неосъществения стремеж, и неизявения женски потенциал, вследствие на невежеството, което хората позволяват безстопанствено и необуздано да се вихри в личният им живот. Непрекъснато говорим за еманципираните жени в днешно време, но кога ще се появят еманципирани мъже, готови да се освободят от комплексите си на незадоволеност и жаждата за власт и признание? Отговорът е прост: Когато жената прояви скритата си грубост като Любов, а мъжа - скритата си нежност като Вяра. Колко жени в света дават всеки ден подкрепа с Любовта си на мъжете си? Колко мъже в света дават всеки ден Вяра на жените си? Колко бащи днес бяха нежни и справедливи към синовете си и колко майки искрени с дъщерите си? Колко жени отнеха вярата на мъжете си и синовете си с грубостта си, и на дъщерите си със завистта си? И колко мъже предадоха доверието на жените си със слабостта и ревността си? Нужно ли е мъжът да търси власт и сила навън, а жената вяра и твърдост другаде? Нежността е Любов за Жената, а Доверието е Сила за Мъжа. Любовта, която ражда живота е скрита в твърдостта на мъжа и в мекотата на жената, защото мъжът е този, който има нужда от нежност, а жената - от подкрепа. Докато мъжът и жената не се научат да поддържат идеалите в себе си, за да служат един на друг, ще има неудовлетворени желания, недоволство и бедствия в света. Божественият Дух в света се проявява чрез Вярата и Мъдростта на Мъжа, а Христовата Любов се изявава чрез устойчивото на страдания женско Сърце.

За да се изяви в най-съвършената си същност, Бог е разделил и влял двете свои противоположни енергии на Любовта: в Мъжа (електричество - стремеж) и в Жената (магнетизъм - отдаденост), които взаимно да се потенциират и усъвършенстват. Защото Жената не е някакъв придатък на мъжа („13-то му ребро”) – тя е неговото най-съкровено желание и неговата Сила. Мъжът и Жената трябва да се осъществяват взаимно, като Едно Цяло по възможно най-съвършения начин. За целта е нужно непрекъснато да се поддържа чистотата на всяко едно ниво в Съзнанието, в Тялото и в Ума. Невъзможно е да бъдем идеални, ако храним негативни мисли и чувства към ближния, с критики, забележки, съмнения, капризи, с явно или скрито недоволство. Не можем да бъдем съвършени и цели, докато считаме, че имаме нужда от някого, който „да ни обсулжва”, например, за да реализираме себе си. В същото време е нужно непрестанно да полагаме усилия, по най-деликатния начин, да подкрепяме близките си, без непременно да натрапваме себе си или помощта си. Склонни сме да товарим своята половинка и близките с куп задачи и обвинения за личните си неуспехи, без да забелязваме, че генерираме излишни енергии в Сърцата, Ума, Телата и в Съзнанието.

От какво е нужно непрекъснато да се чистим? От Его-съзнанието, разбира се! Само ако сме абсолютно чисти от корист (страст за притежание), ще можем да владеем Егото, което непрекъснато хлопа в Ума ни, в очакване да се подадем на някоя негативна мисъл, емоция, изкушение или недоволство. Тези его-стимули нарушават равновесието на радостното блаженство, което ни е нужно за да се справяме с предизвикателствата на ежедневието, предоставящо ни познанието за Аза. Всяка негативна и бурна емоция, всяко пристрастие, ни заключват в подземието на Его-Съзнанието и крият ключовете на Ума, Сърцето, Душата и Съзнателните ни нива, които да ни изведат на бял свят при нашето творящо и блажено Аз.

Животът е една проста калкулация, която за беда, днес изчисляваме погрешно.

Днес идеята за свободата до такава степен е залегнала в смисъла на живота ни, че обслужването на свободният ни избор се е превърнало в култ, който не ни позволява нищо друго, освен да избираме какво да си купим или от къде да вземем средства, за да си го купим. Този избор съвсем естествено ни води към следващата дилема, от каква болест ще се разболеем и как ще я лекуваме?... Така, с непрекъснатия стремеж и нужда от задоволяване на чисто материалните и физически потребности, свободната ни воля, нашите потенциал и активност, остават напълно заключени в консуматорската центрофуга, която съвсем естествено се задвижва от само себе си като „перпето мобиле”, благодарение на рефлекторната зависимост, на която несъзнателно подчиняваме свободата си всеки ден. Не си оставяме и секунда време да осъзнаем, на какво посвещаваме Свободният си избор, в какво влагаме енергията и усилията си, и какъв е смисълът от тази въртележка, която наричаме живот. (стр.12,155/7-5) Защото ако Свободата е зависима, тя придобива обратният си смисъл. Свободата е действителна, единствено, когато върви по пътя на Истината, Любовта, Светлината и отдадеността на Духовния стремеж. (стр. 155/7 – 10,36,37) Свободата ни е дадена за да живеем и да се учим от обстоятелствата, а не да се стремим да ги подчиняваме на егоистичната си воля. Всичко ни е дадено даром с изключение на знанието. Именно за него трябва да се стремим да изучаваме, а не да придобиваме на готово. Можем ли да си купим живота на готово, само защото ни мързи да живеем, например? Животът не е нищо друго, освен учене и прилагане. Господ е знаел, че рано или късно, човек ще се досети за Бого-съ-Знанието в себе си и ще посегне да си вземе наготово от божествената трапеза, без да е вложил нужното усърдие за изработването на божествените блага. Защото именно недодяланото и невежо човешко съ-Знание е способно да предизвика потоп в Рая. Виждайки по-добрите плодове с очите на Егото, човек е склонен да се изкуши и да ги пожелае, без да знае цената им, отприщвайки с невежеството си потопа от необуздани емоции, страсти и желания, а с това слагайки край на Рая.

„...4. Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; 5. но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло. 22. И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас, да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. 23. тогава Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет. ....и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.” Мойсей книга І „Битие”, глава 3.

А както вече споменахме, „човешкият Рай” трае точно 12 часа и само Егото е склонно да си мисли, че е бог и, че ще живее вечно, при това, стремейки се във всеки един миг да задоволява капризите си като за последно, отключвайки порталите на Его-Съзнанието, от което в човешкия живот нахлуват разрушението и болестите.

Днес човек е свикнал още от сутринта „да си нахлузи его-каската на главата и хуква да гони вятърните мелници на необузданите си его-стремежи”, да не би някой друг да го изпревари и да отнеме шанса му за успех... Но чий успех? Докато сме заслепени от блясъка на Его и водени от его-глада, не виждаме и не разбираме, че Слънцето е изгряло, за да ни нахрани с нужната ни порция Любов и щастие. Не усещаме, че въздухът е изпълнен с тези пълноценни енергии, носещи живот и радост, защото още от призори сме го замърсили с изгорелите газове на его-амбициите. Трудно ни е да си вършим дадената ни работа като Слънцето – с радост, с енергия и с постоянство. Нямаме ли радост, няма я вярата, с която активираме молекулата чист адреналин, даващ концентрация и яснота на Ума. Не успявмаме ли да използваме пълноценно серотонина, който се синтезира благодарение на слънчевата светлина в телата ни, губим енергията, жизнените си сили и доброто настроение. Губим стимула да направим нещо добро и полезно, а вечер ни е трудно да заспим от притеснения и недоволство, изчерпвайки мелатонина, който регенерира силите ни. Ако не дадем шанс на този хормон да се синтезира естествено в телата ни, за да възобнови клетките и енергиите ни, ще сме непрекъснато недоволни, ще изпитваме нужда от адреналин и пристрастеността да си го доставяме чрез разрушителни емоции. (стр.24,32,45,111)

Бог създаде жената за Адам, за да му доставя удоволствие и радост, но и за да се грижи за нея, за да има с кого да споделя живота и дадената му отговорност да пази Земята и природата – животинското и растителното царства. Въпреки, че трудно бихме си признали, истината е, че всеки мъж изпитва непреодолимо желание да се грижи за жена си, а всяка жена изпитва непреодолимото желание да доставя удоволствие на мъжа си, но и да бъде ръководена от наставленията му. Но вместо това, какво правим? Следваме примера на Адам и Ева! Адам хвана вяра на жена си, защото тя му доставя удоволствие, но се усъмни и отрече от доверието на Бога си, дал му всичките блага на Рая. Змията не излъга, не изкуши и не измами нито Ева, нито Адам, а им каза истината, че познавайки доброто и злото ще станат като богове. Защото само Бог знае кое е добро и кое зло. Но за да влезе „в покоите на Бога си”, за човека не е достатъчно просто да познава доброто и злото, той трябва да знае как да борави с тях и да ги владее, за да не нарушава равновесието в Рая. Като пазител на знанието, Змията се яви, за да им даде този урок. Какво направи Адам? Послуша жена си, вместо Разума си. Усъмни се в Бога си и се довери на жена си! Но може ли човек да обича жена си, ако не обича и не вярва в Бога си?! Не, разбира се! Както и става ясно - Адам се отрича и от жена си, обвинявайки я, че тя му дала да яде забранения плод... (стр.155/7-12)

Какво направи изкушението с Ева? Съблазни я с мисълта за познанието, което може да я направи богиня, но също така й даде власт над Ума на Адам, въпреки ясното й съ-Знание за Божията воля. Т.е. направи я равна на Бога, даваща възможност за избор на Адам, но с избора му да вкуси забраненото от Бога, я постави над Бога. Истина е, че жената е съкровеното желание на стремежа – потенциалът и на Бога и на човека. Но може ли желанието да пожелава? И ако да!, то за Адам това е подчинение, а за Бога е измяна и наказание. Защото Ева, не Змията, постави съмнението в Ума на Адам.

А какво направи съмнението с Адам? Отключи допамина със стимула да стане като бог, активира окситоцина с мисълта, че Бог укрива от него истината, и пусна в действие адреналина с мисълта, че вече е бог и може да се разпорежда с волята на Бога си и на жена си, налагайки Егото си с грехове и престъпления, за да оневини себе си ...

Затова, преди да ползва знанието, жената първо трябва да пита Бога си, а после мъжа си. Защото Бог пръв обикна жената, но преди нея обикна човека.

Изгубеният ключ към Рая

„...9. И направи Господ Бог да израстнат от земята .всякакви дървета, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване на добро и зло. ...16. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш, 17. а от дървото на познание на добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.” Мойсей книга І „Битие”, глава 2. (стр. 155/7-12)

Както вече се досещате, и както щеизясним, ключовете към доброто, са същите, които държат под ключ злото. Въпросът е: от коя страна на вратата сме ние?

Каквото и да пожелаем, вярваме или не в Господ, всичко от което имаме нужда, вече е осигурено не просто за нашето благополучно съществуване, но преди всичко за нашия благотворящ живот. Със самото пожелаване, ние слагаме край на началото. А когато удовлетворлим желанието си, сами подпушваме източника на благата си, не с друго а със самото доволство. Това означава ли, че само ако сеем недоволство ще имаме това, което искаме? Не, разбира се! Но когато желаем нещо, което не е определено за нас, ние сами, потъпкваме живота на това, което ни е дадено да развиваме и към което да се стремим. Защото човешкото определение за добро и зло (Его) е обратно по смисъл на истинската същност на нещата. Единствено Мъдростта, добита по пътя на светлата мисъл в мрака може да прави адекватно разграничение на доброто от злото. А Мъдростта се крие в мрака, който е абсолютно непрогледен за черногледото и непроходимото Его-Съзнание. Именно Мъдростта е тази, която рано или късно ни настанява върху Истината, че ние сме проводникът – тялото на Светия Дух и за да осъществяваме Живота си имаме нужда от тази Светлина. Но когато възпрепятстваме Неговите планове със съмнения, предразсъдъци, суетни капризи и амбиции, ние сами се лишаваме от Светлината на Мъдростта и животът ни преминава в сянка и мрак Единственото нещо, което трябва силно да желаем е да държим Ума си чист и светъл, за да устояваме на глада на Егото. С чист и буден Ум можем да открием Изходите от Лабиринта на Его и Огледалния свят на Его-Съзнанието, за да се върнем към Себе си и да започнем да приемаме с радост и да се грижим за това, което ни е дадено. Само ако успеем да осъществим контакта на нашето Аз с Висшия Разум на Светия Дух можем да открием нужната ни ситост, за да сме здрави, можещи и радостни от Живота. (стр.37-38)

Считаме, че сме наследили болестите, кармата и нещастията от гените на нашите родители, и не си даваме сметка, че нашето ДНК съдържа цялата информация за живота и за творението на Бог. Нима сме склонни да изявяваме само лошите Его-наклонности на характера, които всъщност разболяват живота ни? Считаме, че Бог е нематериална субстанция, вложена в Божия Дух и си мислим, че поради тази причина, носим само образа Му – външният му изглед, и не можем „да наследим подобието Му, с което да станем Едно с Него.” А къде е материалната субстанция на Его, която непрекъснато кара нашето ДНК да мутира и дегенерира? Как се появяват болестите? С изчерпване на определени кодове в ДНК. Как се е изчерпала тази информация в ДНК? ДНК съдържа записа на информацията генерирана от всички предишни поколения от страна на семействата на нашите родители. Всеки наш предшественик е вложил своя запис във веригата на ДНК. Този запис идва в резултат на опита, от изминалия човешки живот. Сигурно се досещате, че информацията не е изчерпана, а някъде, някой я е блокирал. Как!?

Какво е Бог? Аза - Знанието на Твореца: (стр.155/7-12-13,36-40)

Какво е Господ? Вяра, Добро, Любов – Отец, Син, Светия Дух.

Какво е Вяра? Отдаденост, Добро, Мъдрост – абсолютното отдаване на Човека

Какво е Добро? Знание, Любов, Сила – силите, с които Бог твори Света.

Какво е Любов? Мъдрост, Истина, Светлина - абсолютното отдаване на Бог

Как днес родителите предават това познание на децата си? От както Свят светува след Адам и Ева насам, дори и до днес децата се зачеват в без-Знание. Как така? Както вече споменахме, единствената утеха на Адам и Ева след изгонването им от рая е тази да „познават” себе си – т.е. да изпитват удоволствието от това познаване, без да влагат усилия в изучаването на познанието на Бог, което той е вложил в творението си. Защото Човекът е самият запис на Бого-Знанието. Какво правят родителите днес?

Срещат се, познават се, изпитват несъзнателно удоволствие и зачеват!

След като се появи детето и започне да се осъзнава, т.е. „да дава признаци” че възприема и реагира на околния свят, родителите бързат да го възпитават. Ще кажете, „Е, нали затова искахме деца, за да ги възпитаваме, да им кажем как да живеят по-добре от нас? Да не повтарят нашите грешки!”И точно тук е капанът, който сами си залагаме! Започваме да учим децата направо на това какво е добро и какво не е за живота, според нашите разбирания и най-вече, според горчивият ни опит. Така, насаждаме в децата собствените си предубеждения, не-знания, стари принципи, норми и морали, без изобщо да си даваме сметка, че заключваме възможностите им да живеят и развиват живота, заразявайки ги с Его-Съзнанието си. Точно това има предвид Бог, когато е издал заповед: „...ще остави човек, майка си и баща си...”, т.е. ще остави предразсъдъците и съмненията, за да може да твори живота на чисто със своята половинка. Коя е тази половинка? Бог! Половинката, която Бог ще му изпрати, за да творят заедно Новия Живот! Да! Но какво правим ние! Започваме да капризничим, коя е по-добрата девойка или по-добрия младеж. Ние не търсим по-доброто! Търсим най-доброто! И отиваме на пазара – да се пазарим с живота! Да подбираме, без да знаем какви са точните мерки, по които да изберем най-доброто за нас. Докато се суетим, подминаваме идеалната си половинка, носеща ни всичко, от което се нуждаем за Новия Живот – Новото Творение. Подминаваме Любовта, бягаме от Нея, следвайки предразсъдъците и съмненията! Страх ни е да сгрешим, защото сме изгубили сетивата, с които да познаем Любовта, и с които да чуваме „гласа на Господ”! Защото следваме „бласъка на Его”и изкушението му!

ДНК, както и мутацията на ДНК или липсата на определени кодове в ДНК, всичко това е уникален Код, който не може да бъде изтрит по никакъв начин! Той е заложен в гените на Човека, но и в природата въобще – било тя одушевена или неодушевена! Опитаме ли се да се намесим там, отнемаме живота! Невъзможно е да променим живота към по-добро с измяна на кодовете вложени в ДНК, нито с оперативна генетична намеса, нито чрез психо-енергетични въздействия и „тем подобни”... Единствено, носителят, който притежава този код на ДНК може да работи с него, защото само той има Ключа за разкодиране на това ДНК. Освен, ако...

Ако какво? Само ако е оставил „майка си и баща си”, разбира се! Господ държи всички ни – цялото човечество и всеки един от нас, с двете си ръце. С лявата си ръка – Вярата, Господ взима, а с дясната си ръка – Любовта – Той дава. Господ никога не налага волята си над Човека! Господ единствено следва нашата Воля. Това, което желаем това и получаваме! Сигурно ще възразите, но противоречията и несъгласията идват от Огледалния Свят, който Човек създаде, Светът на Его и Огледалните империи на Его-Съзнанието. В този Свят Ума е заключен за Светлата мисъл на Бог – за Висшия Разум. Ако всеки един от нас се върне при „майка си и баща си” ще разбере, Кой е „ключарят” за този Свят! Да не би да си мислите, че родителите ни са виновни? Няма такова нещо! Значи тогава Бог ни заключи и ни наказа? И пак започваме с осъждането и обвиненията! Бог даде на всички ни по равно! Какво? Ум, Знание, Любов, Светлина, Вяра, Тяло, и т.н. В живота е Знанието! Единственото нещо, което е трудно за Човек да превъзмогне е паметта на Адам и Ева. Защо? Защото бързаме да пуснем в ход невежеството, преди да сме заслужили да получим знанието. Цялото познание на човека е вложено в ДНК, независимо от расите и родовите различия. Наследствените ни белези (гените) може да са различни, но всеки един от нас има достъп до цялото познание. Това означава ли, че и болестите са белези? (стр.155/7-14,15,19,33,54)

В контекста на казаното до тук, ДА! Болестите са раните на нашата Душа, нанесени от жестокостта на Его-Съзнанието! Бог създаде Човека по свой образ и подобие. Човек избра образа (Его) и се отрече от подобието (Аза). Именно в Аза е заложено цялото познание, а ДНК е просто материалния запис, подобно на хард дисковете, чиповете и т.н., с които днес запаметяваме и обменяме информация. Както казахме, в Его няма нищо – просто един бляскав образ, стремящ се да се изпълни със съдържание. А може ли в Нищото да има Нещо? В контекста на нашето изследване, отговорът е ДА! Именно от Нищото на Човек е дадено да извлече Нещото. Това е, което Бог иска от нас - Себе Си. Затова, Бог е издал забрана на Човека, за да го изпита, как борави със знанието: с Не-Знанието и невежеството си, или по пътя на търпението, усърдието, любознателността, вярата и любовта, и т.н.. Ако е избрал вторият път, на Човек не му трябва да знае какво е Добро и какво е Зло, т.е. за него Егото е безинтересно, защото вижда, че в тази „наука” няма дори „нищо” и води към пустошта. Ако се държим „за майка си и баща си” и в прекия и в преносния смисъл, който разгледахме до тук, ние трудно бихме могли да извлечем Нещо от живота си. Трудно ще ни бъде и да отгледаме нова реколта, защото няма достатъчно „Земя и Въздух” – изчерпваме потенциала.... И когато изядем всичките си семена, които са ни дали нашите родители и Бог, ние в буквалния смисъл, започваме да умираме от глад. А когато сме заразени с Его-Съзнанието започваме да опустошаваме земята и въздуха. Не само сме слепи да видим, че има преизобилно за всички, а сме изгубили способността си да вадим това изобилие и да се ползваме от него, чрез плодотворен обмен! Тогава какво е Човек без знанието за Его? Самото Его!

Този отговор ни се струва твърде противоречив, но истината е, че Его не знае за себе си, защото Его няма Аз, то се счита за Бога в Човека единствено заради образа, който вижда. Докато Човек не осъзнае разликата с Ума и Сърцето си и не се върне към Себе си, т.е. към Бога си, не може да осъзнае, че Бог не е в образа, а в подобието – в Духа на Аза. Ето защо Бог налага забрана върху плода на Дървото за Познаване на Добро и Зло, за да изпита Ума и Сърцето на Адам и Ева. Ако те не бяха се подали на изкушението и не бяха посегнали, то те пак щяха да знаят какво е Его, защото щяха да прояват Вярата си и Любовта си в Бога, щяха да съхранят Неговите ценности, които Той им е дал да пазят със и зад образа си, т.е. с почитанието към образа на Бога си.

В Огледалния свят ние се учим, че когато посегнем към нечие Его, то непременно ще посегне към нашето. И този урок ни се дава, за да не посягаме, да пазим ценностите си един на друг, било то скрити зад нечие Его, защото рано или късно разбираме, че така посягаме срещу Себе си и Бог! (стр.17,18,98,101,106,111,117,123,133)

Докато не изучим Доброто и Злото, Съзнанието ни ще е заключено извън самите нас, в Огледалния свят между Его и Его-Съзнанието, при това от външната страна на вратата, където и най-често си забравяме ключовете....

Ако считаме, че на всяка цена трябва да поправяме живота, такъв, какъвто го живеем от хилядолетия насам, то тогава „Принцесата” трябва да вземе „просяка”, така, както „Принца” визма „Пепеляшка” – и в прекия и в преносния смисъл. Кой е този преносен смисъл, ли? Смисълът на нашия Духовен и Душевен живот! Кой е просяка ли? За нашата Принцеса (Душата), е нашият Ум, който трябва да измоли от Бог, да го дари с прозрение. В прекия смисъл: „просяка” знае как да борави със Злото, така, както „принцесата” знае какво е Добро. Това са и двата полюса на Любовта, творяща Живот!

Това ли е простата калкулация на живота, за която говорим!?

Само Бог може да изчислява Живота! Докато ние не открием този свързващ елемент, който да крепи Доброто и да държи Любовта, ще се носим като глухарчета духани от Вятъра на Живота. Ако считаме, че имаме Вяра в Бог, т.е. вярваме и следваме знанието, което ни е дадено, каквото и да било то, дори и най-гениалното, но в същото време потъпкваме Любовта си към Земята и ближния, то нищо не сме, защото сме изгубили Доброто в Нас. Докато не се изчистим от всички съмнения, предразсъдъци и мрачни мисли, ние няма как да познаем Бога в Себе си и в ближния. Докато не пуснем Бог да действа чрез нас, да се изявява чрез нас и да ни учи как да прилагаме Живота, каквото и знание да получим, то отива в Нищото. Оставаме просто едни празни огледала, които отразяват отраженията си.

Какво е Бог за Човека? Силната Вяра в Доброто! Това е Любовта! Но няма как да познаем Любовта без Бога в нас. Защо Исус Христос проповядва: „Ако те ударят по едната буза, обърни и другата”? С това ни дава урока, с който да изпитаме устоите на Любовта и Вярята си към Бога в Нас и Бога в Ближния. Ако се страхуваме от удара, и бързаме да нападнем първи, то Вярата и Доброто, не са в нас. И ако сме неспособни да задържим тази ръка, преди да ни е ударила, то има какво още много да учим в живота. Защото Любовта е проста: Човек обича с Цялото си Сърце!

Именно Вярата и Любовта към Бог водят Човека към по-добрите познания и по-ефективните начини за прилагавето им в живота. Днес всеки ден, всяка секунда получаваме знания на готово. И какво правим с тези знания? Улисани от медените им думи и звуци, галещи ушите ни, забравяме да ги изпитаме със Сърцата и Умовете си. Пускаме ги доверчиво в себе си, приемаме ги на доверие, но не сме ги изпитали. Не занем тяхното истинско значение, но бързаме да ги прилагаме в живота, съблазнени от обещаващите си очаквания. Но какво от това, ако едно знание звучи съвършено, гениално и гали ушите с думи? Не сме ли изпитали знанието с Бога в нас и в ближния, нищо не сме научили. Тръгнали сме да гоним Нищото и сме станали неспособни да вадим Нещото от там. Така животът ни започва да прелива от пусто в празно. И единственото нещо, което може да ни изведе на обратния път към живота е радостта! Можем ли да се радваме? Дали и тази способност не сме изтрили от кодовете на ДНК?

Ще попитате: ами надеждата?

Е ако сме неспособни да приемем с радост Бог и ближния, то и надежда нямаме!

Какво е надеждата? Очакване! Очакването да дойде радостта, която да прогони всяка мрачна мисъл и да ни дари с просветлението, с което да осъзнаем Бога. Защото знанието е в нас! Ние трябва само да го осветим! Как? С ясна мисъл, светъл Ум и чисто Сърце. Сигурно ще си кажете: „Какви ясни мисли, като сме затънали в проблеми, а и Господ на едни дава, а от други взема!”

Пак ще повторим, за да е ясно: Бог даде на всички по равно!

Пътят на познанието за всички е отворен! Но пътят е Един за всички!

За да излезем на този път трябва да станем цели и чисти. Ако започнем да се съревноваваме помежду си, то това е равностойно на възпаление в някоя част на тялото ни. А как майката лекува възпалението на детето? С Любов и Вяра, разбира се!

Тя не допуска и грам съмнение, че детето й няма да се оправи! Ако майката няма тази Вяра и вместо нея е склонна да храни Егото на детето си или своето лично Его със страхове, съмнения, предразсъдъци и залъгващи болката изкушения, то болестите се настаняват в човешкия живот от рано. Защото е достатъчно да погледнем едно плачещо дете с вяра и любов, за да изгоним болката и неразположението му на мига!

Любовта е единствената връзка с живота ни! И ако сме изгубили нейните „дръжки” – Светлината на Ума и Доброто в нас, ще отидем и ще си ги върнем! Как? С Вяра! Но колкото повече подлагаме на съмнения нещата в живота, толкова повече губим от Вярата си, губим от Себе Си! Когато си върнем доверието към живота, към Себе Си, към Бога в нас и ближния, само тогава ще можем да получим знанията и уроците, които Бог е отредил за всеки един от нас! Но само с Доброто и Любовта ще можем да си вземем изпитите, за да преминем в по-горния клас. Кой е този по-горен клас? Класа, в който ще можем да приложим получените знания, за да бъдем цели и пълноценни в живота си, а не да живеем в Не-съ-Знанието между Добро и Зло в Света.

Единствено, когато се научим кротко, смирено и с радост да служим на Бога в Себе Си, така като и на Бога в ближния и на Земята, при това с цялата си Любов, ще можем да заслужим даровете Му. Тогава, Той като с фуния ще налее знанията си в Ума ни и ще ни научи как да ги използваме и прилагаме разумно. Когато осъзнаем, че в мига, в който получим ще трябва да предадем нататък, само тогава, ще придобием умението да ползваме Знанието. Това е пълноценният обмен на живота в изобилие.

Бог влиза, проявява се и ни говори чрез всеки един от нас, независимо дали живеем в „Нещото, което наричаме Живот” или в „Огледалния без-съ-Знателен свят на Нищото”. Ние сме тялото на Бог, чрез което Той живее Живота и ни дава от своята радост. Но когато сме се лишили от сетивата, с които да съ-Жителстваме с Господ, тогава ни е трудно да разберем живота и да го живеем, така както искаме. Когато се увличаме по блясъка на Его, тези наши сетива ослепяват и забравяме къде се намират.

Така, както не можем да караме амтомобил, ако не знаем къде са скоростите, как да ги превключим, кога да натиснем газта и кога спирачката, и най-важното, ако не знаем къде е съединителя! Ше си кажете: „на автоматика не му трябва съединител!” Е точно за това говорим! Способни ли сме да намерим този изгубен ключ към Рая?

Всяко знание, в мига, в който бъде изречено постига смисъла си, но и на мига го губи. Така както сега четем тези редове, в едни от нас те будят едни чувства и емоции, в други други, но смисълът сякаш ни убягва! Защо? Защото на всяка цена искаме да видим какъв ще е крайният резултат и пропускаме бисерите между редовете. Бисерите, оставени за всеки един от нас. Не само това, а в момента, в който започнем да слушаме и четем нещо ново, първото което идва в Ума е съмнението. Да точно! Съмнението, за да изпита истината на словата! И с право! Ние не бива да се доверяваме сляпо на всичко! Но как тогава да „хванем вяра” на нещо? А как се доверяваме на Его!?

Не осъзнаем ли посланието на пулса в Сърцето си, „нищо не хващаме и нищо не разбираме” и така слепи тръгваме след блясъка на Его. Колко хора разбраха истинската мисия на Исус Христос? Та Той дойде да ликвидира именно с Его-Съзнанието! А след н-Его само Любовта може да ни спаси от невежеството, при това, само ако сме „хванали Вяра”! Това са имунизациите срещу Его-Съзнанието!

Много окултни учители идват, вземат от знанието и започват да го прилагат върху учениците, не за друго, а за да могат те самите да се научат. Защото само когато предаваме нещо - знанието, ние действително можем да се ползваме от него. Но позволим ли си да предадем Знанието чрез Егото си, започваме да поставяме капани единствено за собственото си падение, защото създаваме Его-съ-Знание в собственият си Ум. Тази е темата, която е най-болна за Човека, затова е важно да правим разлика между Аз и Его – и двамата живеят в Ума и в собствената ни психика. (стр.155/7-20)

Време е да слрем да гледаме образа на Его и през его-очилата, за да вникнем в Бого-подобието Си – в нашето Аз и в това на ближния. Невъзможно е да видим Себе си, докато Его-мислите са окупирали съзнанието ни! Човек лесно се подава на тази его-илюзия и пред своето Аз избира „блясъка на величието си”, който го кара да се счита за нещо повече от другите, или ако усети, че губи блясък започва да сее недоволство. Сякаш е трудно да бъдем Себе Си - Човекът постигнал хармонията на Аза с Егото си, баланса между образа и „съдържанието си”! В стремежа си да постигнем блясъка на Его, несъзнателно се изпразваме от съдържание, губим Себе си и ценностите на Аза си.

Темата, която разглеждаме тук с вас е една от най-сериозните теми, а може би и единствената болезнена тема в човешкия живот, от която се раждат страданията и противоречията сред човечеството вече хилядолетия наред. Познанието на Его винаги е било „горещата точка на кипене”. Затова за да продължим нататък ще трябва да затворим очите си и да се научим да възприемаме със сетивата и Сърцето си. Ако успеем, ще отворим порталите за свежите лъчи на Светлината, с които да изчистим мислите и да проясним Ума си, за да можем да излекуваме живота си, да освободим Съзнанието от бремето на Его-стремежите и да преоткрием Себе си. За целта ще е добре да се върнем отново към Втората част на нашето алхимично изследване, за да си припомним същностите на Дванадесетте властелина на нашия живот, които ще ни дадат силите да продължим нататък по обратния път към Себе си.

И тъй като ние тук с вас сме решили да станем добри алхимици на живота си, ще рискуваме и ще продължаваме да опитваме. Какво? Не... няма да е от забранения плод! А и той за нас вече не е забранен, защото знаем как да поискаме разрешение да го изучаваме от далече и да му се радваме с Ума, а не да го берем и да ядем ядовете му!

Трудно ни е да осъзнаем, че без да си служим един на друг с отдаденост, не чрез съревнование, налагане и подчинение на личната воля, а чрез взаимност, не бихме могли да постигнем някакви сериозни резултати и успехи в живота, а още по-малко да задоволим очакванията си. И защо непременно трябва да имаме очаквания в живота, непременно трябва да искаме нещо от живота и забравяме, че можем просто да се грижим за него и да му се радваме, без да влизаме в разхищението на съревнованието. Невъзможно е да се съревноваваме нито със Живота, нито с Бог, а най-малко с Бога в ближния, а още по-малко и да ги притежаваме. Рано или късно разбираме, че съревновавайки се с другите и стремейки се да придобием техните постижения, пилеем собственият си живот. Най-важното нещо в живота е Любовта, която разкрива истинската ни същност и ни дава възможност да внесем нещо от себе си в този живот. В Любовта трябва да влагаме желанията си – т.е. да споделим Любовта с ближния, и да храним очакванията си – т.е. да наситим ближния с Любовта си. Не можем да очакваме каквото и да било в живота, без да дадем себе си, и без да знаем на кого и как да дадем.

Кога обърнахме значенията на нещата? Не когато видяхме Его, а когато позволихме на блясъка на Его да ни заслепи, и слепи се оставихме да ни „пороби” и да ни отведе в Огледалния свят на Нищото – на празните очаквания и илюзиите. Но както става ясно това е един от най-ценните уроци за Човека.

Четири са принципите, с които да държим Съзнанието си будно в Нищото:

„Аз знам, че Ти знаеш, че Той знае, че Ти знаеш, че Аз знам.”

Или: Бог (Аз) даде Познанието на Човека (Ти дадох) да го пази от Его-Съзнанието (да Го пазиш от н-Его), идващо от блясъка на Его (виждащ смисъла през его-очила), което Човек (и Аза през огледалото на Его) трябва да овладее, за да познае Аза си.

Или просто казано: „Дадох ти знание, пази го и го изучавай, не се възгордявай с него, защото това Знание си самият Ти, и същото Знание е и в твоя ближен.”

„Ние идваме от Нищото сами и сами отиваме в Нищото.”

Или: Его е познание за Нищото, от което Човек може да извлече цялото Знание, ако владее Его. Това знание – умението да владеем Егото си, може да бъде придобито само от личен опит. Не може да бъде получено от вън, нито от учител.

„Любовта е проста – Човек обича с Цялото си Сърце!”

Или: Никой не може да бъде научен на Любов. Човек или може или не може да люби.Човек или приема, носи и дава Любовта си с Цялото си Сърце, или няма Любов. Там, където няма Любов, няма живот! Там действа само първичния закон на Его: на всяко действие има противодействие. Там където няма взаимодействие Човекът на Любовта не престъпва. Там остава устойчив като камък!

Четвъртият принцип е самата тайна на Бог, която ще ни донесе Седмият ангел – това е личното откровение за всеки от нас, скрито в Божия Закон, даден от Исус.

Никой не се е родил, за да живее в не-Знание, в без-съ-Знание и в невежество. Нито пък се е родил за да страда, да бъде гладен, да яде или пък да разхищава себе си, ближния и благата, вложени от Бог в Човека и Земята. Светът не е „каторга”, която да мърсим с изпражнения от материалните си отпадъци, с бетона на ненаситния его-глад или с черните си мисли. Бог Създаде този Свят, за да го изучаваме, да изучим себе си в познанието му, т.е. да се научим да прилагаме, т.е. да се радваме и да живеем, а не да страдаме и да беснеем от недоволство, сеещи страх, съмнения и разруха около себе си.

Три са ключовете, които отварят порталите в нашето лично Его-Огледало и ни заключват в Огледалния свят:

· Съмнението в ближния., което може да погуби Вярата.

· Изкушението на блясъка, което може да погуби Любовта.

· Самомнението, което може да погуби Доброто.

Да се върнем отново към Божието творение. Първият Син на Бог е Неговото Аз, което Той вложи в Човека с Дъха си. Захласвайки се по Его-образа си, Адам и Ева не успяха да родят първия син на Бога – Аза в Себе си. Не само това, но и опорочиха Любовта на Бог и изобилието на Земята, което Той им бе възложил да пазят, да се грижат, и да го умножават чрез Себе Си. Тръгнаха след илюзията, че чрез Его могат да постигнат Бога си, (та даже и да го задминат, като се има предвид, че хвърлиха върху Него – върху Бога вината за престъпленията и греховете си срещу самия Бог). Адам и Ева изгубиха благоволението на Бог – т.е. Себе Си и Бога в Себе си. (стр.155/7-12)

Ако Бог искаше да сме „като овцете” и да изпълняваме само това, което ни е дадено, то Той щеше да ни заключи в една кошара, за да ни застави да видим, че всички сме едно. Бог иска да сме единни, но не понася еднообразието! Затова пък..., Адам и Ева решиха, че в Рая им е скучно и посегнаха към забранения плод – скочиха в капана на Егото си. Кога идва скуката в живота? Когато Любовта заспи дълбокия сън на охолството или недоимъка, т.е. когато сме прогонили Вярата и Доброто от нас.

Докато имаме грижата, изобилието и Любовта, осигурени от родителите си, ние раздаваме от себе си свободно и умеем да се грижим един за друг. Когато обаче, ни се постави задачата сами да се справяме с живота, сме склонни бързо да тръгваме към негатива и саморазрушението. Но можем ли да създаваме и раздаваме, когато зад нас няма кой да ни храни. Склонни сме да се поддаваме на съмнение и да подозираме този, който дава, и бързо се доверяваме на този, който взима. Защо? Защото не сме създали нищо, което да дадем от себе си. И когато някой идва да вземе, всъщност се радваме, че е намерил какво да вземе от нас. Радваме се, че някой ни е накарал да се чувстваме ценни и не забелязваме робството на обещанието, в което всъщност влизаме.

Но безспорно ни е ясно, че щом ни дават трябва да дадем и ние нещо в замяна!

Нима нямаме да дадем от радостта, Любовта, благодарността и уважението си?

Та те никога не свършват, стига да сме намерили и запазили извора им чист!

А може би считаме, че е под достойнството на Егото ни да изяви благодарност?

Можем ли да се обърнем навърте към Себе си и да открием късметчето, което Господ е вложил във всеки един от нас? Защото ние сме това – неговите късметчета, които Той иска да сбъдне чрез нас. Нека си помогнем заедно и с Бога в нас, за да възстановим цялостта, която Бог е сътворил, а Его разедини, окупира и разруши.

Нека изковем от тази Его-Броня силна и Диамантена Воля, с която да си върнем Вярата, Доброто и Любовта в Живота, да си върнем Себе си!

Какво би останало от нас, ако се разделим с предръзсъдъците, съмненията, себеосъждането, разочарованията, критиките, осъдителните бележки към ближния, страховете, амбициите си за притежание, пристрастията, притесненията от мнението на другте, високото самомнение, малодушието да дадем от себе си, стремежът да блеснем в очите на другите, стремежът да се доказваме, нуждата от поощрения и оценки за свършената работа, страховете, песимизма и отчаянието, и т.н.? Какво ли? Едно свободно, радостно, можещо, любознателно и състрадателно, истинско Аз! Това сме всички – всеки един от нас! Но когато започнем да се сравняваме, оценяваме, оплакваме, критикуваме или съревноваваме ние сами затваряме пътищата към Себе Си, към Бога в нас и в ближния! Господ не иска да сме еднакви, като „изковани по калъп”, но не иска и да сме разединени и болни!

Идеята на Господ за човечеството е многообразието, взаимодействащо си в хармония и творящо в едно цяло!

Днес, мракът изтичащ от Ума на Човека е стигнал до там, че огромни тъмни атмосфери от Его-Съзнание с напрежението и налягането си предизвикват вулканите и земетресенията, при това с нарастваща честота и сила. Докога смятаме, че Земята ще търпи това? Фактите са на лице! Опустошените Седем планети в Слънчевата система също! Няма какво да търсим живот на Марс или на Венера! Защото това са само материалните доказателства за опустошението на Его-глада, поверени на Пазителите на Живота от това тъмно, сгъстяващо се и всепоглъщащо Его-Съзнание. Навсякъде във Вселената има Живот, но не го виждаме, не защото ни е забранено, а защото не ни е разрешено, не ни е дадено! Защото съзнанието на човека е не само замърсено, а почерява със всеки изминал ден. Нужни са само 12 часа, за да спрем този Его-Глад! А той идва с първата мисъл, че трябва да ядем нещо. А диетата за Тялото, Ума и Съзнанието?

Ние сами си налагаме това непрекъснато и мъчително противоречие в живота. Склонни сме да изпитваме постоянния глад на Его, в стремежа си към неговия блясък и засищане на неудовлетвореността си, а ни е трудно да се поставим на гладна диета за няколко часа, която ще ни освободи от много видове гладове, късайки его-веригите.

И какво от това ако сме преодоляли физическия глад, а утре се впуснем отново да преследваме притежанията и предимствата на другите, само защото сме решили, че точно това искаме на всяка цена – да се докажем, като стъпчем ближния? И пак се връщаме в началото училище на Адам и Ева! А то започна с изгонването им от Рая!

Можем ли Утре сутрин, когато отворим свежите си очи, преди първата мисъл за първото кафе, за закуската или за първата задача на деня, да възприемем Енергията на Изгрева, за да може в Ума ни да нахлуят Светлите лъчи на Любовта, с които да започнем деня на чисто и да го приключим сити от радост, без глада на его-мислите!

Висшето Аз на всеки един от нас е начертало предварително пътя, който трябва да извървим в Света на Илюзиите, за да открием Изхода от мрачните тунели на Его-Съзнанието, да решим кармичните задачи, да опознаем и осъществим Себе си по най-добрия начин. Единственият щит срещу демоните на Его-Съзнанието е чистата и светла мисъл, изпълваща Его-Бронята ни, а Истината е копие и противоотрова. (стр.137)

За да продължим нататък ще трябва да се освободим от всякаква корист, и всяка мисъл за притежание, осъждане, преценяване и пристрастие. Защото скоро ще се срещнем с „Дървото на Живота” посред Рая, а именно него Господ пази от Егото.

Защото идват най-важните въпроси в нашето алхимично търсене: (стр.155/7-16,19)

Дали не можем да де-активираме (не да изтриваме и блокирваме) онази информация, заложена в човешкото ДНК, която съдържа записа на престъпните и болестотворни гени на Човека, връщащи го непрекъснато към една и съща карма?

Защото както вече споменахме, кармата са връзките на Любовта, която ни връзва и ни връща обратно, докато не изпълним дълга си към Нея. Кой дълг? Дълга към Живота, към дадената ни Божествена Искра, която иска да живее в Свобода и Светлина, а не заливана с отровите на невежеството, лъжата, страховете, завистта и т.н. Способни ли сме да носим и пазим тази искра? Можем ли с нея да разпалим Огъня на Любовта, или ще я оставим да изтлее в заблудата, заедно с празните ни его-илзии.

И кой всъщност е Прометей? Този, който разпръсна Светлината на Знанието по всички краища на Вселената. А кой е брат му, Епиметей? Човешкото Само-съзнание, склонно да се поддава на позивите на подсъзнанието, които ни карат да реагираме автоматично на събитията и рефлекторно на изкушенията преди да използваме Разума си – т.е. преди да накараме Ума си да мисли. Егото в тази древногръцка легенда е представено от ревнивия бог Зевс, който в крайна сметка се съкрушава от мисълта, че може да бъде погубен от сина си – Его-Съзнанието. Прометей е Разумът, грижещ се за даденото знание от Бог, което Той желае да сподели с Човека в човешкото съ-Знание. Именно Разумът бива често приковаван, при товакова хилядолетия наред в миналото, за скалата на коварното Его – т.е. оковаван с веригите на Его-Съзнанието.

Това е и четвъртият ключ, даден ни тук, с който можем да преборим Его-Съзнанието и да изчистим Ума си от н-Его. (стр. 114,146,155/7-13,21,22,38-39,63)

В Огледалния свят всякакви злоупотреби със заспалия Ум са възможни. Но Кой е виновен? Този, който спи, този който буди или този, който тайно се промъква?

Ето защо Знанието за Его е ключът в ключалката на Его-Съзнанието.

Сега става ясно, че ключът към Рая е в самите нас. В Човека.

Аз и Ти посред Рая… в търсене на изгубеното наследство…- съкровището на Аза

За да си обясним причините за склонността на човека да се подава на блясъка на Его, и произтичащите от това противоречия, най-накрая ще се опитаме да разтълкуваме кабалистичната схема на митичното „Дърво на Живота”, неизменно присъстващо в началното учение на световните религии и езотерични школи, и което все още, дори и за най-вещите изследователи, остава недоизяснено. Но именно то ще ни покаже клопките на Его-Съзнанието и пътя, водещ към нашето Аз – тайният войн, който ревниво пази Свободната воля и превръща Его в диамантена броня. (стр.155/7–13,50)

Подобно на някои изследователи, ще приемем, че „Дървото на Живота” е изградено от определени енергийни центрове в нашите тела, даващи или отнемащи силите за земните прояви на човека. По пътя на Душевния стремеж към свобода, мир, хармония и единение с Бог, и на фона на човешките стремежи за власт и надмощие чрез Его, осъзнаваме резултатите от миналата, настояща и предстояща реализация в Деветте цикъла на еволюцията на човешкото Съзнание: (стр.13)

§ първичен (изворът, абсолюта – раждащото начало и сътворяващият край),

§ действен (хаосът от желания и страсти, въдворяващ Ред),

§ триединен (себеизразяващият се мечтател, обединяващ Тяло – Ум - Душа),

§ материализиращ (активиращ взаимодействието на Волята и Потенциала),

§ емоционален (усвояващ енергийните еманации на Сърдечната сила)

§ чувствен (подхранващ и обогатяващ Душевната сила)

§ състрадателен (единяващата Духовна сила, чрез интуитивното познание),

§ разумен (силата на Ума, придобиващ мъдрост и разбиращ закона),

§ съзнателен (Разумът, реализиращ се чрез Съзнанието на Цялото - Любовта),

в трите измерения на нашето съществуване: физическо, духовно и ментално.

Седемте сили и плодовете на „Дървото на Живота” дават нужните Мъдрост и Светлина на пробудената Душа, за да се освободи от капаните на Его-Съзнанието. Изследователите на херметизма биха могли да получат повече откровение по въпроса. За нашето алхимично търсене най-важно е да овладеем до съвършенство способността си да оставаме будни в Съзнанието си и устойчиви в Доброто, за да успяваме да избягваме клопките на Его-Съзнанието, залагани в Ума, Сърцето и Душата. Т.е. да не позволяваме заблудата на материалния свят да затваря очите ни за обратния път към Аза, къмСвободата на Душата и Светлината на Мисълта. (стр.13,18-19,131,155/7-21,37)

В очакване на „Царството Божие”...

Както вече се досещате, пътят към Аза минава през лабиринта, пазен от Минотавъра на Его-Съзнанието. Входът води към „Царството на изкушенията” и „Огледалния свят на его-страстите”, а изходът е обратният път към Човека, който Адам, поблазнен от блясъка на Его, изведе извън Рая – т.е. излезе извън съ-Знанието на Аза и заключи човешката Душа в лабиринта на Его. За да излезем от лабиринта, ще ни е нужно не само да победим Минотавъра, но и да го принесем в жертва, т.е. да преодолеем Его-Съзнанието, при това с търпение и Мъдрост, за да избегнем ефекта на „слона в стъкларския магазин”. Защото няма по-страшно нещо за човешката Душа от това да разбием Съзнанието, което тя обитава. (стр.155/7-2)

В търсенето на изхода от света на заблудите се ражда идолопоклонничеството към „Телеца”, или демона с глава на телец или козел – „Бафомет” - властелинът на материалния свят. Именно затова Мойсей се явява като пророк, за да покаже на еврейския народ, че „непрекъснато изискващият жертви Минотавър”, трябва сам да бъде принесен в жертва. Закостенялото човешко съзнание обаче, разбира посланието на Мойсей погрешно, заливайки свещените олтари с кръвта на всякакви животни, принесени в жертва на „недоразбрания” или по-скоро „отново подменения” Бог. Посвещавайки живота и силите си на непрекъснатия стремеж за задоволяване на глада на Егото, възбуждан от петте сетива, изкушението на Знанието и амбициите за притежание, несъзнателно навлизаме в дълбокото подземие на Его-Съзнанието. Така, още преди да е успяла да съзре Светлината на своята Свобода, напираща „отвъд петте стени”, Душата в крайна сметка тръгва не към вечния живот, а към своето разложение в материалния свят. (стр.13,37-38,114,146,148,155/7-3,7,9,11,22,36-40) Осъзнаването на Себе си, Аза, като част от Съзнанието на Цялото, може да се постигне чрез преодоляване на Его-Съзнанието, което неминуемо се счита за „вечен Бог”. Как можем да се справим с непобедимия Его-Инат? Като си затворим очите за н-Его! (стр.155/7-10,12,30,31,42,47,48,55,77)

В човешкото Съзнание съществува само Един закон:

Закона на Аз и Ти. Закона, който ни учи как да възприемаме себе си чрез другите. Законът, който ни учи да разбираме Висшият Разум чрез Аза, служейки на божествената същност в Ти и изучавайки по-Висшият закон на Любовта.

Първият урок на този закон е опознаването на лика на тази божествена същност – Его, чрез овладяване на демоничните сили на Съзнанието, които изникват при вида на неговия блясък. Именно този първи урок ни учи на Чистота на Съзнанието, Мисълта, Сърцето, Тялото, Ума. Защото само чисти можем да се явим пред лика на Бог, без да се само-разрушим от страст към притежанието Му и страх пред Славата Му. Крайната цел на Човешкото Съзнание е постигане на абсолютна власт над Его-Съзнанието, до пълното овладяване на блясъка на Его и сливане с Божествената същност в Аза на Цялото. (стр.155/7-9,19,31)

Докато Съзнанието ни е обладано от низши страсти и енергии, докато Его-знанието за Аз е поставено над Бога и над Душите на другите, постигането на власт над „Дървото на живота” е невъзможно. Както ще открием, плодовете на „Дървото на Живота” са ключовете за портите на града на вечния живот – Йерусалим, но и капаните на Бог за самото Его-Съзнание. „... има някои от тук стоящите, които няма да вкусят смърт докле не видят Царството Божие дошло въ сила” Ев.Мар.9:1.

За чия смърт говори Исус? Именно за смъртта на Его-Съзнанието, която настъпва в мига, в който човек постига пълно осъзнаване на Аза си, което води до единението с Бога. Това има предвид и Господ, като казва на Адам: „...защото, в който ден вкусиш от него (от забранения плод), бездруго ще умреш.” (стр.155/7-67)

Вкусвайки от забранения плод Аза на Адам – Човекът в него умира, защото Адам даде волята си за живот на Его. Но в мига на осъзнаване на отровата на забранения плод, Его умира от противоотровата на съ-Знаието и се ражда Човека...

Докато Човек не осъзнае Егото си, то се разпорежда с живота, превръщайки го в мъки и страдания по задоволяване на егоистичните желания, капризи, гладове, амбиции, страсти и ненаситност. Веднъж разбрало за „Дървото на Живота”, поради естеството на нематериалната си, но тленна природа, Его-Съзнанието непременно ще пожелае да вкуси от плодовете му, за да придобие Божествените сили и знания за въплъщение във Вечния Живот. Невежеството му обаче, мигновено ще превърне плодовите сокове в отрова, а енергиите им в обратна – деструктивна посока, от която идват демоничните сили, унищожаващи самия егоистичен живот. Защото този его-живот съществува, само докато гоним блясъка на Его... И точно това е опасението на Бог, да не би Адам „да заживее вечно” в мъки, и поставя капани за Его-Съзнанието посред „Едемската градина” – Херувима и пламенния меч. (стр. i, 155/7-14,31,48)

Древноеврейското учение на Кабала разглежда „Дървото на Живота”, съставено от сефири – божествени еманации на търсещия съвършенство човешки Дух и пътищата, които трябва да извърви Човек на Земята, за да осъществи себе си чрез... „изявата на Божията воля”. Ние обаче, ще разгледаме сефоричното дърво, съпоставено със Седемте чакри (за изследващите учението и практиката на Йога), кореспондиращи с центровете на Седемте енергийни сили (основните герои на „АЛХИМИЯ НА ЗДРАВЕТО”) и ендокринната система на нашия организъм, заедно с органите поддържащи хормоналния баланс, метаболизма и детоксикацията, но не и без нашите Властелини на Живота, с които се запознахме в Част Втора и съответстващите им 12 меридиана, според Традиционната китайска медицина (ТКМ). (стр.13,24,93)

Разгледано по представения по-долу начин на фиг.11, стр. 155/7-82, кабалистичното „Дърво на живота” ни подсказва, че за да се върнем към Човека, от който Адам се отказа, ние трябва да слезем надолу, да се спуснем в пълния мрак – точно седем нива до извора на Живота в съзнанието на Аза, носещ се като „плувка на стръв”, на повърхността на размътеното от Егото Човешко Съзнание. Вниквайки в себе си, започваме да опознаваме и просветляваме дълбините на Деветте Съзнателни нива: Съзнание, управлявано от Разума: Ум, Съзнание, Състрадание; Самосъзнание, управлявано от Волята: Дух, Сърце, Съвест; Подсъзнание, управлявано от Его: Живот, Тяло, Душа. Нужно е да постигнем пълно осъзнаване на триединството на човешката същност (Его-Човек-Аз), носеща Божествения живот (Дух-Любов-Душа), за да избегнем клопките на двойнствеността на човешката психика и съ-Знание, склонни да се делят от Бог и да се самоопределят Бог през очите на Его. (стр. 13,38,93,94,145,114,146,155/7-9,20,21,34,37,62)

Пътят на просветлението не се изкачва нагоре, противно на очакванията ни и схващанията на повечето езотерични учения. Защото горе е винаги светло, а мракът в дълбините на човешкото Съзнание има нужда от осветление. Змията на познанието пълзи на горе, единствено за да ни посочи пътя на болестотворната енергия, идваща от страстите на Егото. Негативната енергия, която генерираме в телата си, вследствие на отработените хормони, храна, емоции се покачва нагоре, размътвайки водите на Съзнанието и замъглявайки очите на Ума. Нужно е да полагаме усилия да изучаваме и разпознаваме източниците, стимулите и провокаторите на тази негативна енергия, т.е. да овладеем Егото и да извлечем мъдрост от невежеството на Его-Съзнанието, преди напълно да се освободим от него. Чрез овладяване на Първичната енергия по пътя на изучаване на закона на Его можем да неутрализираме негативните прояви и влияния в живота, вместо да я хабим с негативни мисли и емоции, упойващи вещества и агресивни действия, считайки, че така разтоварваме негатива. (стр.111, 155/7-22,33,109)

Първичната енергия не е нищо друго освен страст, непреодолим стремеж, самият Живот, търсещ пътя за реализация на своето желание – изявата на Любовта. Но ако Сърцето е заслепено от блясъка на Его, то вече не може да познава и носи Любовта, от там и противоречията в живота на човека, изгубил първата си Любов – Вярата в Бога си. Защото не Змията изкуши жената, а нейните очи – гладните очи на Егото, родило се в Съзнанието на жената при вида на плода и възникналото съмнение в Твореца сред изобилието на Рая – „дали и тя не може да бъде като Бога си” : „...6. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелателно, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.” Мойсей книга І „Битие”, глава 3; (стр. 155/7-13,22,46,54,61,65-67) Така стремежът за Живот се заменя от стремежа за притежание...

„Дърво на Живота” е обърнато според херметическия принцип: „каквото горе, това и долу”. Т.е. каквото е в Ума, това е и в Тялото – в Живота. Материалната пристрастеност, обаче, може да обърне енергиите и да подчини Ума на плътските страсти, вследствие на рефлекторната функционалност на Ендокринната система, непрекъснато секретираща различни хормони, в зависимост от нуждите на организма. Човек е склонен да позволява на неовладяните страсти и емоции, ненаситността и недоволството да определят телесните му нужди, преобразувайки по този начин излишната енергия в деструктивна, замъгляваща зрението на Ума и Съзнанието, и пораждаща патогенните процеси и болести на тялото, ума и душата. (стр.57-58,98,112,155/7-2))

Позволявайки на Духовната енергия да се спусне до най-дълбоките и скрити кътчета на нашата същност, ние получаваме шанса да се запознаем с истинската природа на нашата Първична енергия, обезоръжавайки напълно съпротивата на нашето Его-Съзнание. Сливайки тази потенциална енергия с чистата и светла мисъл, излъчвана от чистото Сърце, активираме мощната сила на жизнената енергия в самите нас – т.нар. Кундалини – енергията на Божествената Любов, която ни извисява до висините на Свръх-Съзнанието и ни разкрива дванадесетте измерения на Божието Царство – или дванадесет-етажния град на вечния живот (Йерусалим). Счита се, че Божествените еманации – „Сефирите на „Дървото на Живота”, са точно десет, не девет нито единадесет”. Както най-вероятно вече се досещате обаче, Божествените стремежи, вложени в човека са дванадесет, управлявани от 12-те Властелина на Живота, с които се запознахме отново в настоящата глава в темата за „Елиза и единадесетте диви лебеда”, но и с дванадесетте порти на светия град Йерусалим: (стр.155/7-8,9,50,76)

„...И отведе ме духом на една гора (планина), голяма и висока, и показа ми градът големий, святий Йерусалим, който слезуваше от небето от Бога; имаше славата Божия и светлостта Негова бе подобна на драгоценен камък, както камък иаспис, прозрачен като кристал.” И.О. 21:10,11 „...И градът от чисто злато, подобно на чисто стъкли. И основанията на стените градски бяха украсени със всякакви драгоценни камение: иаспис, сапфир, халкидон, смарагд, сардоникс, сардий, хрисолит, вирилий, топазий, хрисопрас, иакинт, аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера...” И.О. 21:18-21

Сефирите – 12-те Божествени плода на „Дървото на Живота”

Ще разгледаме накратко (фиг.11, стр.155/7-82), по познатият ни вече алхимичен начин, единадесетте Божествени търсения в изявата на човешката Воля, назовани с имената и значенията на Сефирите от Кабала и управлявани от Седемте сили, чрез планетите на Слънчевата система: (стр.21,42,93,94,99,101,106,111,117,123,133,137,143,145,155/7-12; 157)

1. Кетер - Воля, Абсолютна власт, „Принцът”. Учението на Кабала определя тази сефира като „короната” на „Дървото на Живота”. Тук, ние ще я обозначим с камъка на Седмата - Съзнателната Сила (аметист – също и камъкът на „дванадесетата основа на Светия град”). Тук постигаме своя Аз - Човека. Тази сефира е свързана с „Третото око” и с функцията на епифизата – органът, отговорен за разпределението на Светлината в нашия организъм. Под въздействието на светлината епифизата произвежда хормоните на щастието, ситостта и съня - серотонин и мелатонин, (стр.24,111,126) чрез които регулира циркадния ритъм, сексуалната енергия, костния метаболизъм и раждането на бебето. Кетер отговаря на Сахасрара чакра в Йога, чието овладяване е „коронясано” със състоянието на нирвана – абсолютно блаженство и сливане с Бог. (стр.155/7-3,8,12,13,32,53)

Според ТКМ тук е горният Дантиен – енергийният център, през който влиза космическата енергия Ци в човешкия организъм, разположен отзад на темето на нивото на т.нар. „Трето око”. Тук се извършва и енергийният обмен между Ин и Ян. Абсолютната власт над тази сефира се крие в ключовата роля на нашите „Извори на живота”, управляващи изначалната Първична енергия, чистотата и регенеративните сили на Съзнанието. Съзнателните сили са заложени в Деветия цикъл на човешкото развитие, но зависят от материалната вибрация на Първичната енергия, като последваща степен в „Колелото на живота”. (стр.13) Ако първичността е изцяло отдадена на Любовта към Бога и Цялото, то виолетовите листенца на „Лотоса на познанието” ще се разтворят като корона около тъмната бездна на хаоса – изворът на Съзнанието. Жизнената енергия в Кетер, кореспондира с Ян-меридиана на пикочния мехур. Нептун е управителят на Съзнателната сила в човека. (стр.13,93,94,95,98,101,104,107,111)

В Кетер се крие първият и последният капан за Его-Съзнанието (воля и власт) - идолопоклонничеството, което според древната наука на магията и в Кабала, попада под властта на демона Бафомет, замъгляващ съзнанието до състояние на делириум. Физиологичната субстанция на тази сефира е сперма. (стр.38,99,102,155/7-2,7,9,12,53,61,62,63,76)

2. Хохма – Мъдрост. Управлявана от Менталната сила и кореспондираща с функцията на хипоталамуса – основният орган в мозъка, управляващ метаболизма и функционалността на нашия организъм (глад, жажда, сън, телесна температура, умора, циркаден ритъм, обоняние, защитни реакции), активирайки нервната система, чрез съответните „освобождаващи” хормони. Уран контролира изявата на Ума. Тук се крие зародишът на Егото в невежия Ум, осъзнал идентичността на образа си с божествения лик, бързащ да наложи волята си над Света и опониращ на създателя си – Бог. (стр.93,123,102) Обърнатото значение на тази сефира е богохулство, водещо до състояние на истерия, под властта на демона Бегемот. Физиологичната субстанция е газ, кореспондираща с функциите на „Властелина на Горното и долното царство”, но и на „Повелителите на въздуха”, поддържащи благоразположението на „Вестителят на Боговете”. Именно тук Умът се прояснява или замъглява, в зависимост от качественото протичане на жизнената енергия в Ин-меридиана на Белите дробове и неговия Ян-поддържащ меридиан на Дебелото черво. От регулиращите функции на системата Бели дробове – Бъбреци (дихателната верига на Ин-енергията в телата ни, (стр.73)) и пречистващите функции на системата Дебело черво – Пикочен мехур (основните регулатори на Ян-енергията) зависи чистотата на под-Съзнанието и на течностите в Перикарада – божествения пазител на Сърцето и Съзнанието. (стр.95,114,117,135,137,143,146,177)

3. Бина – Разум. Това е другата изява на Менталната сила. Докато мъдростта е интуитивно постигнатото умение на контрол върху изявата, разумът е акт на активна мисловна дейност, целяща постигане на концентрация, подбор на мислите, контрол върху негативните мозъчни енергии, пораждащи агресията, депресията и т.н. , вследствие на генерираните токсини в тялото, мислите и чувствата. Тази сефира кореспондира с другия ендокринен орган на мозъка – хипофизаната жлеза, която контролира редица физиологични процеси в организма: растеж, кръвно налягане, бременност, раждане, кърмене, функцията на щитовидната жлеза и половите органи, превръщането на храната в енергия, водния баланс, температурната регулация, успокояването на болката. На практика, от качеството на мислите, които сме склонни да генерираме зависи качеството на нашето физическо благосъстояние, метаболизма, енергийният разход и активността ни, включително и чувствителността и контролът върху болката. Колкото по-концентриана е мисълта ни, и колкото по-бурни са отрицателните ни емоции, толкова по-силно е електрическото поле, което генерираме около телата си. Но силните и чисти чувства, усилват магнетизма.

Острият Ум, попаднал под властта на Егото (демона Лусифюдж), се превръща в гордост и нарцисизъм. Физиологична субстанция: слуз. (стр.18,93,94,121,136,145,149,155/7-49;67;182)

Сефирите Хохма и Бина, отговарят на Шестата чакра в Йога – Аджна чакра, която владее Двете сили на Ума – мисловната дейност по пътя на концентрацията, и разбирането по пътя на съзерцанието. За да постигнем власт над Егото и да обуздаем проявите му на време, е нужно продължително и непрекъснато съзерцание на Аза с очите на ясното и чисто Съзнание. Трябва да сме бдителни, защото двуличието и противоречията в нашия живот се раждат в Сърцето, което държи ключа на Ума за Его и портарлите към Его-Съзнанието. Подчиняването на жизнената енергия на разрушителни амбиции, ненаситност и опустошителния глад за удовлетворение на стремежа към притежание, било то на материални или нематериални (власт, слава) придобивки е равносилно на бавно и мъчително самоубийство. (стр.38,114,146,155/7-10,19; 175)

4.Даат – Справедливост. Обикновено в Кабала тази сефира не се приема като Божествена еманация, а като тайното място на Бог, където всички негови изяви се обединяват в една. Ние обаче, ще я разгледаме като една от най-ценните Божествени прояви в човека – проявата на Справедливостта като Божествена Любов, чрез Интуитивната сила, управлявана в телата ни от Щитовидната жлеза. Именно тук се крие човешката съвест, която може да е ревностен пазител на справедливостта, чрез изявата на Любов и милосърдие, или на коравосърдечност в защита на его-интересите.

Това е и мястото на „залата на Двете истини” – „да” или „не”, т.е. Истината на Бог и същата в очите на Егото. Тази сефира е свързана и с Петата чакра в Йога – Вишудха чакра. Сатурн управлява първичната изява на интуицията в човека. (стр.6, 40,42,99,100,117,133,135,179,182) Най-честата реакция, която справедливостта предизвиква в Его-Съзнанието е завист. Защото справедливостта е единственото качество, което Егото не може да придобие нито да замаскира, поради естеството на първорождението си – измяната. Както вече разгледахме Его-Съзнанието се ражда в лъжа и заради нея умира. В тази сефира е скрит капанът, с който Бог разкрива его-истината, преди измяната на Его-Съзнанието да зарази Душата. (стр. 37-38,42,155/7-3,12,14,15,17,24,39,44,51)

Левиатан е демонът на лъжата, от който Его-Съзнанието изпитва ужас, способен да го докара до състояние на параноя. Физиологичната субстанция е гной, което идва да покаже, че замърсяването в нашия организъм идва именно от Его-Съзнанието, продадената воля и мрачните мисли, отслабващи имунитета. (стр.80,92,112,121)

5. Хесед – Любов, милосърдие. През тази сефира, според Кабала минава каналът на 72-те десни сили на изява чрез човешкия организъм, присъщи на интуитивните и чувствени възприятия. Обърнатото значение на тази сефира може да попадне под властта на гнева и демона Зефас. Психичното състояние е мания, а физиологичната субстанция – адреналин. (стр. 33,40,111,131,155/7-62)

6. Гебура – Сила, страст. През тази сефира, протичат 72-те леви сили на изява, присъщи на интелекта и възприятията на човешкия разум. Деструктивно използваната сила и пристрастяването водят до леност и депресия, когато попаднат под властта на демона Белфегор. Физиологична субстанция: жлъчка. (стр.33-36,40,112,149)

Сефирите Хесед и Гебура се управляват от Сърдечния енергиен център, кореспондиращ с четвъртата – Анахата чакра, подсказвайки двойнсвения характер на нашето Сърце и склонността му да се подава на съмнения и разрушителни емоции, хранещи двуличието на Ума. Сърдечната сила се управлява от справедливия Юпитер. (стр.114,135,139,143,144,177)

Разположението на тези сефири в „Дървото на Живота” кореспондира с надбъбречните жлези, секретиращи хормоните, отговорни за метаболизма, хидро-минералния баланс, кръвното налягане, нашата емоционалност и функциите на половата система. 72-те сили, управлявани от всяка от двете надбъбречни жлези, кореспондират с броя на хормоналните, физиологичните и емоционалните процеси, които те регулират, активирани от Разума и Чувствата. В това отношение плодовете на Любовта и милосърдието, силата и страстта могат да хранят различни подбуди в човешкия Ум и Сърце – благотворни или деструктивни, в зависимост от стимулите и емоциите, които влагаме, и от начина, по който позволяваме на Егото да „консумира” тези плодове, и най-вече от чистотата на Съзнанието и Волята. (стр.42,80,86,98,104,111,114,152)

7. Тифарет – Красота, благодат, състрадание. Разположена в слънчевия сплит, тази сефира храни Духовния стремеж към красотата, управляван от Стомаха. От начините по които възприемаме Света със Сърцето, усвояваме даденостите с Ума, приемаме и храносмиламе храната, зависят потенциалът и способността ни да бъдем пълноценна част от Божественото творение, и добри проводници на Божествената Любов. В Тифарет се крие и точката на вътрешното равновесие, контролираща дейността на надбъбречните жлези и малкия мозък.

Тифарет се захранва от Светлината и Любовта на Слънцето и Венера. Тук се раждаг Доброто и Справедливостта на Човека. (стр.3,114,131,133,179) Под властта на демона Астарот, обаче, „очите на Его” могат да превърнат тази енергия в деструктивна, водеща до лакомия и клептомания. Физиологична субстанция: слюнка. (стр.121,125,155/7-12,13,15,18,37,55,77;175) В Тифарет „Всевиждащо око” контролира Его, а войнствения Марс и справедливата сила на Юпитер, бранят „красотата и благата на Земята”. (стр.108,113,121,124,144,125,134,138,152;173,179)

8. Нецах – Издръжливост. Тази сефира кореспондира както с разположението, така и с функционалността на далака и бъбреците, които поддържат жизнените ни сили и двигателните функции на организма. (стр.95,121) Деструктивното приложение на издръжливостта може да доведе до ненаситност или булимия, когато попадне под властта на демона Белзебуб. Физиологичната субстанция е повръщано.

9. Ход – Достойнство. Духовната изява е свързана с функцията на черния дроб и бъбреците. Духовният стремеж амбицира гордостта на Егото. Достойнството обръща значението си, когато попадне под властта на демона Асмодей и се превръща в похот, водещ до пристрастяване (сатириазис). Физиологичната субстаниця е урина. Ето защо Марс властва над Егото, а Сатурн над Съзнателната изява на волята. (стр.99,102,106,173)

Сефирите Нецах и Ход се управляват от третата Манипура чакра (зоната на пъпа) и от Духовната сила. Тук се раждат емоциите. От начина, по който използваме издръжливостта и достойнството си, зависи как контролираме емоциите, изкушенията и страстите. за да постигнем власт над „Дървото на Живота” – Волята, управлявана от Чрния дроб. (стр.95,104,108) Тук изработваме физическата си издръжливост, отношетнието си към материалния свят, уменията за работа с вътрешното зрение и вътрешния компас. От начина по който се справяме с предизвикателствата, и от това с какви принципи, идеали, мисли, чувства и емоции се храним, и как сдържаме или владеем силите си, зависи нашата материална реализация. (стр.13-17,32,86,88,104,108,123,173,175)

10. Йесод – Вяра, устойчивост, основата на Света. Тази сефира кореспондира с половите жлези в човешкия организъм и е разположена в долния Дантиен – коремът, резервоар на жизнена енергия (според ТКМ). Управлявана е от втората Свадхиштхана чакра – енергийният център, подхранващ Въображението и стремежа към засищане. Тук е и изворът на Душевната сила в Човека, която е под властта на планетата Земя. Деструктивното използване на вярата води до разврат, когато попадне под властта на изкушението, съмнението и демона Лилит („Змията на Знанието”). Физиологична субстанция – екскременти. (стр.93,94,121-123,131,139,155/7-2,9,10,12-14,37,53,59-61,65,66,77)

11. Малкут – „Невестата”, Царството на женското Божествено присъствие – изворът на живот за човека на Земята. Тук властва Първичната сила, контролираща слуха, чрез властта си върху нашите „Извори на живота”. Това е и първата Муладхара чакра, управляваща речта, обонянието, съзнанието, смъртта, отношението ни към любовта и навиците. Първичната сила е едно от най-мощните достояния на човека, дадени му свисше. Този център е извор на живота и на смъртта. Когато Умът попадне под властта на Его-Съзнанието, управлявано от демона Аббадон, първичните страсти превземат човека и водят към душевна смърт и кататония. Физиологична субстанция – разложение. (стр.95-100,143,155/7-19,24,26,27,28,53) Една от най-сложните задачи на човешкя живот е овладяването на Първичната сила, т.е. сексуалната енергия, принуждаваща човека да се възпроизвежда и да умира. За да се освободим от първичността, „Невестата” трябва да открие своя „Принц” – т.е. Душата трябва да постигне свободата си над Егото, чрез силата и чистотата на Ума, за да се слее с извисяващата я Духовна сила, слизаща от Аза. Егото е склонно да похабява тази безценна енергия за утоляване на страстите и преследване на амбициите си, оставяйки „без захранване” Менталната сила и Ума. Господарката на Първичната сила е Венера – планетата на Любовта, символизирана и от Персефона – Душата, открадната от Властелина на Подземното Царство –Хадес (Его). Любовта е другата страна на его-огледалото и пазителка на Его, склонно да се превръща в черния Рицар. (стр.37-38,111, 146,155/7-19,50,53,77)

Таблица 37 ТАБЛИЦА ЗА ИЗУЧАВАНЕ СИЛИТЕ НА ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

№	Сефира	Стремеж	№	Съзнателен цикъл/ Физ. изява	№	Сила / Планета	Властелин на Живота – енергийни приемници	№	Телесен орган	Стр 21 и 24	Управляваща Енергийна сила на Жизнения поток (стр.13,20,51,157)
				*Свръх- Съзнание:* *Любов*	10	Дух/Мисъл Слънце	Висшият Разум	14	Преден Спускащ меридиан на Ин енергията	Ин
			10	Епифиза	9	Съзнателна сила	Аз
1	*Кетер*	воля, абсолйтна влат		*Съзнание:* *Разум:*		Нептун	Лотосът на познанието	12	Пикочен мехур	Ян	*Първична* *Сила* Ян (стр.151)
2	*Хохма*	Мъдрост	9	Мъдрост Регене- рация	8	Ментална сила	Вестителят на боговете	11	Перикард-кръвоносна система	Ин	*Есенциална Душевна Сила* Ян (стр.175)
3	*Бина*	Разум	8	Разум Мета- болизъм		Уран	Властелинът на Огъня	10	Сърце	Ин	*Сърдечна* *Сила* Ин (стр.150)
4	*Даат*	Истина	7	Състрадани Дишане	7	Интуиция	Повелителят на въздуха	9	Бели дробове	Ин	*Интуитивна Сила* (стр.148) Ин / Ян
4	*Даат*	Справе-дливост		*Само-съзнание:* *Воля*		Сатурн	Копието на съдбата	8	Щитовидна жлеза	Ян	*Интуитивна* *Сила* (стр.179) Ин/Ян
5	*Хесед*	Любов, Милосърдие	6	Чувства/ Цирку- лация	6	Сърдечна сила	Дървото на живота	7	Черен дроб	Ин	*Сърдечна* *Сила* Ян (стр.171)
6	*Гебура*	Сила, страст	5	Емоции / Детокси-кация		Юпитер	Всевиждащо око	6	Жлъчен мехур	Ян	*Духовна* *Сила* Ин (стр.184)
7	*Тифарет*	Красота, благодат, състрадание	4	Усърдие / Храно-смилане	5	Духовна сила	Духовен център	5	Стомах

Страници

Книгата АЛХИМИЯ НА ЗДРАВЕТО

Мисия и посвещение на тази книга

петък, 6 януари 2023 г.

Част ІІІ Седма допълнителна глава: "Малкият Принц и Спящата красавица"

Страници

Книгата АЛХИМИЯ НА ЗДРАВЕТО

Мисия и посвещение на тази книга

петък, 6 януари 2023 г.

Част ІІІ Седма допълнителна глава: "Малкият Принц и Спящата красавица"

петък, 6 януари 2023 г.