АлхимиЯ на АпогеЯ [ Част ІІІ: Кутията на Пандора ]
Животът в охолство, осигуреност и задоволство ни отнема способностите и възможностите да развиваме и реализираме себе си и нашият Душевен стремеж. А това наистина би възмутило „гръмовержеца Зевс” (стр.114,146) – Всетворящият Дух. Така, понякога животът ни отнема всичко, за което сме се борили с години, за да ни напомни, че е време да започнем да се борим за това, от което наистина имаме нужда:
·
Отнемайки ни Любовта, ни напомня, че тя няма нужда от замъци и слава, а от Свобода и Истина.· Отнемайки ни Здравето, ни напомня, че нямаме нужда от гордост и богатства, а от Доброта и Сила.
· Отнемайки ни Разсъдъка, ни напомня, че нямаме нужда от упоритото и коравосърдечно Его, а от чувствителната и любяща Душа.
· Отнемайки ни придобиките, ни напомня, че нямаме нужда от тях, а от Творящия Дух. Накрая ни оставя само Надеждата – последната връзка с Висшия Разум.
Ако сме изправени пред една такава Съдба, то тя е дошла единствено за да възстанови баланса, който сме нарушили и да ни даде шанс да възвърнем неразумно похабените си сили. Ако сме слепи и неспособни да получим този шанс, тогава играта на живота загрубява. Тази грубост обаче, може да ни даде сили да открием и да съживим дълбоко заровената си в нещастия Душа. Подобно на песъчинките, попаднали в мидата и станали причина за сътворяването на безценната Перла.
Когато стигнем до дъното, там ни очакват два избора: да се преродим наново в целия си блясък, потенциал и чистота, като току що отронила се Перла, или да продължим твърдоглаво да стоим в черупката на нашето Его, чепрейки сили от епинефрина, адреналина и допамина, активирани от бурните негативни емоции, докато не изхабим и последната капчица жизнена енергия, пулсираща във вените ни.
АлхимиЯ на Здравето [ Част ІІІ: Глава 5: Перлата ] 153
Надеждата може да бъде особено мъчителна и изтощителна, когато ни напомня за нашата безпомощност, на дъното на безисходицата, в която сами сме „скочили”. Надеждата, също така, може да бъде и нашето спасение, ако успее да ни накара да открием последната капчица Светлина, останала някъде в нас. (стр.59,106,192) Ако сред гъстата мъгла на заблудата, успеем да се взрем в самите себе си, ще можем да погледнем очи в очи нашето Аз. Тази наша Същност – напълно смирена и лишена от гордост, ще ни подаде „трите нишки на Ариадна”, с които да възстановим връзката си със Всевисшия Разум и да излезем от лабиринта на собственото си отчаяние: (стр.38,155)
· Светлината, скрита в Душата ни, която да освети обратния път нагоре.
· Любовта, скрита в Сърцето ни, която да ни сгрява и възвръща вярата ни.
· Волята на нашия Дух, която ни дава сили да разчупим твърдата черупка на собственото си Его, което тегли Същността ни към дъното на мрака.
Тялото и Егото са физическият и ментален щит на Жизнената енергия,, родена от противоположните енергийни потоци на Ин и Ян в човека. (стр.13,18) Творящото блаженство е състоянието на Духа, а очакващата откровеност е състояние на Душата. Ако по някаква причина сме блокирали сливането на тези два енергийни потока, то нашата Същност започва да страда от физически или психични болести и проблеми.
Егото е управителят на нашите земни сили и енергии, на нашия Ум, Съзнание и Подсъзнание. Ето защо, Егото често се чувства всесилно и можещо, а когато не успява в стремежите си, ни кара да страдаме и да се разболяваме. Както споменахме в първа част, Егото има нужда от ласки, любов и светлина, но ласкателствата, гордостта, съмненията, измамата, подлостта, мрачните мисли и страха, могат да направят от него чудовище. (стр.36-38,116-117,146) Само с волята и устойчивостта на Сърдечната сила, можем да пречистваме и освобождаваме Егото от тъмната му страна. (стр.13-17,106,170,191) Търсейки навън Любов, Добро и Светлина, без да ги носим в себе си, попадаме на ред разочарования, които помрачават и замъгляват Ума и възбуждат разрушителните егоестични прояви. (стр.88,99,102,111,117,133, 143,137,167)
Егото обича да заема мястото и ролята на действения Дух или на състрадаващата Душа, заменяйки Реалността с илюзорната действителност на Его-съзнанието, в която избира да съществува. Когато позволяваме на Егото да осъществява живота ни сред бурни емоции и овации, удовлетворяващи глада му за награди и признание, ние заживяваме между недоизживяните сцени на миналото и бъдещото, и непрекъснато пропускаме Сега. „Сценичната треска” на Егото не позволява на Съзнанието, Интуицията, Сърцето и Ума ни да докосват и чувстват причините и следствията от сегашниа момент. Да живеем в Сега, означава да владеем причините, за да придобием очакваното прекрасно следствие, но и да можем да превръщаме следствието в причината, която ни кара да продължим, т.е.: Да успоком емоциите, за да видим, да чуем, да почувстваме, да усетим, да вкусим, да докоснем, да възприемем, да изживеем, да осъзнаем! (стр.13,32,42,112,131,148,157,159)
Ако всекидневно наблюдаваме собствените си постъпки и техните последствия, ще овладеем способността да игнорираме фалшивите позиви на Егото. Да сме освободни, означава да можем да жертваме единствено тази страна от стремящото се към самоизявление Его, която отнема светлината, любовта, хармонията, благата, изобилието, мира и разбирателството в Живота. (стр.85-86,91,162,182) Ако обаче решим, изцяло да потиснем личното си Его, за да служим пълноценно на другите “в името на Доброто”, то тогава рискуваме да се обезличим и да станем напълно подвластни на чужди интереси и идеали, пренебрегвайки вътрешния си стремеж, (освен ако това не е нашето призвание). Егото е неразделната и Ян-активна част на нашия Ин-потенциален Ум. Да се освободим от Его, означава да се откажем от Мисията си, да нарушим баланса в нашето Физическо, Ментално, Психично и Духовно проявление, подтискайки себеосъзнаването, самосъхранението и изявлението си. (стр.13,18,29,123,152,160)
АлхимиЯ на Здравето [ Част ІІІ: Глава 5: Перлата ] 154
Ако поемем Отговорността, с която да поддържаме Равновесието, Чистотата, Истината и Справедливостта в живота си, без да осъждаме по един или друг начин себе си и другите, тогава ще бъдем способни да се превърнем в проводници на Любовта, носеща всичко, от което се нуждаем. Може би тогава именно ще успеем да открием, съкровищата, които първоначално бяхме тръгнали да търсим: (стр.30,148)
· „Рогът на изобилието”, скрит в нашето Сърце, което умее щедро, но справедливо, с мяра, но и с необятна Любов да раздава, (стр.106,133)
· „Лотосът на Познанието”, който се стреми да поддържа чист и буен „Извора на нашия живот”, осветявайки и най-тъмните кътчета на Егото. (стр.102,117)
· „Философският камък”, скрит в нашия Ум и откриващ ни безкрайното море от светлина, мъдрост и потенциал на нашето Съзнание. (стр.15,36,99,137,144,195)
· „Всевиждащото око”, което води нашият Дух и нашата воля към безкрайната Истина, безкрайната Мъдрост, Младост и Красота на Живота, скрити в съкровищницата на нашата Душа. (стр.111,123)
Единственото условие, за да открием нашите съкровища, е да бъдем готови да ги получим, да ги пазим, „да ги поливаме” и да се грижим за тях с Любов. Така както, ако желаем мир, но се стремим да го постигнем и да го наложим с война, ние никога няма да бъдем готови да заслужим тази наша мечта. За да водим една битка, ние трябва да бъдем достатъчно достойни за нея. Понякога, за да спечелим, трябва да сме готови и да умеем да я загубим. Единствената битка, от която никога не трябва да се отказваме и за която трябва винаги да сме готови, това е битката с мрака в самите нас. Единственото оръжие, което трябва да се борим да придобием и да притежаваме това е Светлината. Защото мракът не е нищо друго, освен отстъствие на светлина.
Не бива да забравяме, че когато следваме нашите цели и стремежи, крайният резултат няма да бъде по-различен от средствата, които сме вложили за постигането им. Нашите мечти и желания ще ни донесат точно тези блага, с които сме ги „хранили и поливали”, в очакване да получим мечтаното. (стр.131,158,157,167,192-195)
Ако ние не успяваме да се доверим на себе си и да оставим Висшата ръка да управлява Живота ни, а вместо това се стремим да подчиняваме тази сила на разрушителните стремежи на Егото или се вживявяме в ролята на „жертвени агнета”, то тогава ще си останем невиждащи и гладни, на дъното на безкрайния океан от възможности, подобно на бляскави перли, затворени в мидена черупка. Ако непрекъснато се стремим да се въртим и пребиваваме в Его-центъра си, то рано или късно, подобно на пумпал, ще попаднем в тъмната периферия на Живота. (стр.2,114,184)
Ето защо, Прометей е поверил „Кутията на Пандора” на Епиметей - нашето Подсъзнание. Той не е унищожил кошмарният спомен, бедите, ужаса и злото, за да остави Ключа, с който хората да държат кутията на Пандора заключена. Същият Ключ, който, когато на дъното на мрака остане само надеждата, ще ни помогне да освободим Душата от оковите на чудовищното Его, което сами сме създали и хранили години наред, в самите нас, в децата ни, в някой, когото обичаме, или когото сме избрали за управник. (стр.15,19,36,93,94,137,143,146,160,190,191,197)
За да открием Ключа са ни нужни Светъл Ум, Чисто Сърце и благодарност към Съдбата. (стр.3,13,38,102,106,111,117,133,137,143,157) Ако вътрешното ни фенерче е в изправност, достатъчно е да го включим в Централното захранване... Често си мислим, че Съвестта е гласът на нашето сърце, на нашето Аз, на нашата интуиция, на вътрешната ни сила, или скритият морал, който ни държи в правия път и ни пази от беди. Съвестта е гласът на Бог – на Висшият Разум, който само чистото Сърце може да чуе и разбере. Единствено Истината е в състояние да държи Сърцето ни чисто и разсъдъкът ни Светъл. Ако сме достатъчно силни да приемем и носим Истината в себе си, то ние винаги ще сме във връзка с Господ – с безкрайния потенциал и безкрайната сила, чрез които да осъществяваме мечтите и живота си. (стр.42,99,102,106,132,137,143)
АлхимиЯ на Здравето [ Част ІІІ: Глава 5: Перлата ] 155
Няма коментари:
Публикуване на коментар