Част ІІІ: глава 4: Всевиждащото око

 

 АлхимиЯ на АпогеЯ   [ Част ІІІ: Кутията на Пандора ]

 Докато в „окото на битието” ври и кипи, в окото на бурята мир и тишина цари. 

Егото е изключително наблюдателно. То вижда всичко, помни всичко и знае всичко. То е, което управлява Подсъзнанието и възприема енергиите, изпращани от Свръхсъзнанието, за да осъществяваме Съзнателният си Живот на Земята. Егото е „приемникът” на нашите дарби и то е, което ни кара да развиваме и реализираме нашият талантлив потенциал. Склонността към двойнственост на Егото може да ни накара да изневерим на себе си, тласкайки ни към необузданите пориви на Душата, или заключвайки Духовните ни стремежи в клетката на гордостта, изкована от амбицията за материално или ментално превъзходство. Егото изпитва нуждата да бъде  „Значимо”. Страхът от чувството за малоценност, може да го накара да постига целите си, като ловко използва слабостите на другите, подчинявайки ги на волята си, чрез манипулативни действия. (стр.13,36-38,99,108,111,112,116-117,144,159,184) Стремежът му за надмощие не допуска другите да се сдобиват и да притежават повече от него. То умее да прикрива този си стремеж, като следи за справедливото разпределение на благата, защото знае, че само чрез другите може да получи „Значимостта” си. Но  прикрито зад любезност и сърдечност, винаги задържа по-голямата част от порцията за себе си.

В името на това да запази честта и достойнството си, Егото е в състояние да ни накара да правим не дотам честни и достойни неща, които уж не осъзнаваме или сме склонни бързо да забравим. В такива моменти Егото е способно да заглуши гласа на Съвестта ни със фалшив Морал, който сякаш „онемява” в присъствието на Истината.  За беда на Егото, Истината рядко му спестява подробностите. Когато някой прозре в истинските намерения на Егото, то става гневно, нападателно и отмъстително. Стремежът му към надмощие се превръща във всепояждащ огън, който в крайна сметка поглъща и клона на който седи. Гневът и разрушителната страст заслепяват зрението му и го оставят невиждащо за собственото си падение. Такива прояви на Егото, буквално изгарят крилата на „Пеперудата на късмета”. Интуицията се превръща в разрушителна мнителност, която разяжда стомаха и кара сърцето да се „вкамнява” под въздействието на покачващия се холестерол и сковаващата кръвоносните съдове атеросклероза. Първоначално, „Дървото на Живота” разцъфва под лъчите на силната воля, но жажадата за власт пресушава соковете му с отровите на токсичната жлъчка. (стр.20,31,37,39,48,102,106,111,114,115-117,123,133,137,160,173,177,189,190,192)

А колко прекрасен би бил Светът за критичното Его, ако би свалило пердето на егоистичният си страх, за да остави лъчите на Светлината свободно да проникват в зениците на „Всевиждащото му око”. Ако оставим Светлината и Любовта да протичат свободно през живота и във вените ни , тогава ще сме изпълнени с енергиите, здравето и радостта, с които пълноценно да обменяме благата с другите и да черпим направо от източника на Изобилието. Светлината и Любовта са лек за Жлъчката и Егото.(стр.59,131-133)

 

 АлхимиЯ на Здравето       [ Част ІІІ: Глава 4: Всевиждащото око ]                152