12.2. Противоречията, които активират имунната система

 Стр.86-87

 АлхимиЯ на АпогеЯ   [ Част І: Качество на Живот ]

Как Имунната ни система
реагира на противоречията?

 

От темите, които разгледахме дотук, става ясно, че животът ни протича, благодарение на действието на две противоположни, но взаимно поддържащи,  допълващи и уравновесяващи се сили. Ако една от тях се опита да вземе превес над другата, или да неутрализира противопоставящото й се действие, то това ще прекрати проявата и на двете сили, прекратявайки и съществуването на самият живот. (стр.19,24,60,70,133) Тази закономерност, проследихме при: взаимодействието на двата жизнени енергийни потока Ин и Ян, полюсите на Земята, природните елементи Огън и Вода (стр.20,21,48,58), двата основни метаболитни процеса: Катаболизъм и Анаболизъм (стр.44), окислителните и редукционните реакции, задвижвани от свободните радикали и антиоксидантите (стр.60), алкализиращите и киселинообразуващите реакции в организма ни (стр.70), поддържащи нормалното протичане на Жизнената енергия в телата ни, и дори при Деструктивната енергия. (стр.20,29-31,57).

На практика, животът ни е изпълнен с „противоречия”, и благодарение на тяхното балансирано взаимодействие, но и уравновесено противопоставяне, ние съществуваме. Както става ясно, задачата на нашата имунна система, е не само да ни предпази от външни патологични въздействия, но най-вече от собственият ни безразсъдък и невежество, отключващи генните увреждания, процесите на стареене и автоимунна мутация.

Качеството на Живота ни, здравето и личният ни имунитет срещу проявите на Деструктивната енергия и собствената ни разрушителност, зависят изцяло от това как реагираме на противоречията: (стр.10)

·         Успяваме ли да устоим и проявим необходимата воля, да съхраним личната си същност, независимо от силите на въздействие? (стр.37,171)

·         Поддаваме ли се на амбицията да наложим себе си над обстоятелствата и да „елиминираме противника”, вместо да подходим с мъдрост? (стр.159,175)

·         Поддаваме ли се на страховете, които ни карат да реагираме на провокациите, подтискайки себе си и волята да устоим? (стр.16,148,173,190)

·         Успяваме ли да превърнем трудностите в урок по самоусъвършенстване, или предпочитаме да се възползваме от проблемите на другите? (стр.182,189)

Подобно на коректната и некоректна проява на нашата имунна система (стр.85), човек е склонен непрекъснато да се бори с „някакъв въображаем враг и противник”. Свидетели сме на това, как днешното световно население е управлявано от амбицията да открива и елиминира редица вируси, епидемии и пандемии, „обществени врагове”,  причините за глобалното затопляне и замърсяване, хипотетични заплахи от война и дори извънземни атаки, и т.н.   Тази „масова психоза” постепенно завзема съзнанието на всеки един човек и го заставя, по един или друг начин, да реагира и заеме своята лична позиция и страна в „световния проблем”.(стр.29-31)  Трудно ни е да осъзнаем, че принципа на „Елиминиране” и ответният му механизъм „Атака-инвазия” са прерогатив единствено на нашите имунни клетки. Когато прилагаме тези принципи в живота си, за да наложим или подчиним волята си на нечия друга, или за да овладеем ситуация, която не ни е подвластна, така предизвикваме съответната ответна и противостояща реакция на нашата имунна защита. (стр.160,163)   

   АлхимиЯ на Здравето           [ Част І: Глава 12: Имунната система ]                      86

Често отказваме да приемем, факта, че нашите клетки също имат своето съзнание и се контролират единствено от висшата цел да съхраняват не само собственият ни живот, но и този на нашите близки! (стр.15,18,92,94,191)

Така например, ако в живота си прилагаме принципа на „Елиминирай противника” (стр. 85, таблица 22, лява колона), ръководени от собственото си Его, което непременно иска да се наложи над обстоятелствата, да елиминира противоречията, така в нашият организъм непременно ще се задейства механизма „Атака и инвазия”. (стр.162) Нашите имунни клетки рано или късно ще активират този механизъм, за да ни накарт да осъзнаем, че освен на физическо ниво, ние трябва да се грижим и за нашата умствена, психична, сърдечна, душевна и духовна същности, които са неразделна част от нашия организъм. (стр.13,51,93,157,190,192) Чрез този механизъм, нашите страдащи клетки, ще се умножат, за да продължат съществуването си, но за сметка на нашето здраве, като по този начин непременно ще ни заставят да осъзнаем, че противоречията не са ни врагове, а просто другата страна на нашия живот, която ни поддържа в правия път.

И обратно, ако в живота си прилагаме принципа на механизма „Инвазия и атака” (стр. 85, таблица 22, дясна колона), за да привлечем и подчиним „противника” на наша страна, като по този начин изглаждаме противоречията, които ни се струва, че пречат на нашето благополучие, то имунните ни клетки непременно, рано или късно, ще задействат „механизма за обратно броене”, елиминирайки собственото ни Его. (стр.25,31,38,114,146,154,175,192)

Това, на което реагираме и противодействаме, продължава да съществува.

Така, водени от страх „да не се разболеем”, предприемаме редица недообмислени и несоъбразителни превантивни мерки, като например:

·         обличаме се топло, когато на вън е студено, и излизаме да се движим;

·         не обичаме да се каляваме в студа, но пием ледени напитки, и се охлаждаме с климатици през лятото; пазим от слънцето и пием витамин Д;

·         не излизаме сред природата, подплашени от вредни насекоми,

·         приемаме ваксини или добавки, обещаващи силен имунитет, вместо да хапваме плодове, да се движим и да хармонизираме програмата си.

Независимо от „пълната превенция”, която сме предприели против болестите, ние всъщност започваме да боледуваме значително по-често, не само от предвиденото, но и  от необходимото. Често се оправдаваме пред себе си с това, че имунната ни система е изнежена, или че просто не понасяме жега или студ. Истината е, че „сме положили достатъчно усилия” да обезвредим защитата на собствената си имунна система. (стр.51,111,112,148,160,163)

Решавайки да поставим превенцията от болестите под строг контрол, ние оставяме собствената си имунна система напълно безучастна, немотивирана и дори „обезоръжена”.  Така, на практика, и съвсем неосъзнато, отваряме порталите на нашия организъм за по-сериозни заболявания. (стр.54,57-58,61,68,76)

Показателно е, че колкото и да ни се иска, не можем да бъдем по-големи специалисти по имунитет, от собствената си имунна система. Поради тази специфична склонност на човешката природа „да държи контрола над нещата в свои ръце”, животът ни изпраща противоречията, именно за да изпита волята ни и способността да устояваме на външните въздействия, но и уменията ни да съхраняваме своята жизнено-важна златна среда. (стр.153,157,170,197)

  АлхимиЯ на Здравето           [ Част І: Глава 12: Имунната система ]                      87